РЕШЕНИЕ
№ ...89
гр. Самоков, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 254 по описа на
съда за
А.А.А. *** обжалва Наказателно постановление № 42-0001101,
издадено на 12.06.2018 г. от В. Б. А. – главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” – София на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. П. М., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена (изпратена е по пощата на 27.02.2019 г.) от легитимирано
лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 29.01.2018 г.
около 18,20 ч. в гр. Самоков при кръстовището на улиците „Г.. С.” и „Т.” като
водач на собствения си лек таксиметров автомобил „Д. Н.” с рег. № .., с
поставен знак „такси”, облепен с опознавателни шахматни знаци за лек
таксиметров автомобил, с поставен и включен в автомобила ЕТАФП (електронен
таксиметров апарат с фискална памет) на режим „свободен” (зелена светлина), приведен
в готовност за работа извършва таксиметрова дейност, като престоява и при
поискване на документите на водача за рутинна проверка същият отказва да ги
предаде се опитва да напусне мястото на проверката, като е поискано съдействие
от МВР на тел. 112.
В обжалваното НП административно-наказващият
орган е възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН, квалифицирал е
описаното в акта деяние на жалбоподателя като административно нарушение по чл.
93, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и за това нарушение му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв.
От събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение.
Като доказателства по делото са приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмените материали по
административно-наказателната преписка, изпратени от ответника по жалбата и е
извършен разпит на свидетеля Ю. Б., на длъжност „инспектор“ в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – София (ОО „АА“ – София), който е посочен в АУАН
като свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Други
доказателства не са събрани.
Единственото писмено
доказателство в административно-наказателната преписка, относимо към вмененото
на жалбоподателя деяние, е съставеният срещу него АУАН. Актът за установяване
административно нарушение, съставен за нарушение на ЗАвтП не се ползва с
презумптивна доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства.
В хода на съдебното производство
актосъставителят В.В. не е разпитан като свидетел, тъй като въпреки положените
процесуални усилия (както по настоящото дело, така и по АНД №№ 253/2019 г. и
363/2019 г., двете по описа на РС – Самоков, на доклад на същия съдия-докладчик)
актосъставителят (напуснал местоработата си в ОО „АА“ – София след съставяне на
акта) не е открит на нито един от известните, респ. служебно установени негови
адреси за призоваване. Поради всички тези причини с
протоколно определение от 15.06.2020 г. съдът отмени разпореждането си от 07.06.2019
г. в частта му, с която е разпоредено призоваването на същия като свидетел по
делото и го заличи от списъка на свидетелите. Неоткриването на свидетел на
известните на съда и страните негови адреси и неявяването му пред съда не може да бъде перманентен повод за неприключване на съдебното
производство, тъй като подобен подход би представлявал недопустима хипертрофия
на служебното начало. Неблагоприятните последици от неустановяване на
евентуално възприети от този свидетел факти следва да възникнат за въззиваемата
страна, която носи тежестта да докаже административно-наказателното обвинение.
Показанията на св. Ю. Б. са
неконкретни, колебливи и уклончиви относно фактите от значение за предмета на
доказване по делото. От тези показания не става ясно какви документи жалбоподателят
е отказал да предаде на проверяващите служители на ОО „АА“ – София (такива не
са посочени конкретно и в АУАН и в НП). Ако евентуално се касае за непредставяне
на удостоверение за психологическа годност, жалбоподателят (дори според
показанията на св. Б.) не е носил такова, за да може да го представи и поведението
му в тази връзка е предмет на друго административно-наказателно производство, по
което е издадено НП № 42-0001102/12.06.2018 г., обжалвано от жалбоподателя и
предмет на разглеждане по АНД № 253/2019 г. по описа на РС – Самоков. Непредаването
от страна на водач на лек таксиметров автомобил на документ за проверка от
контролните органи (при неизяснени в административно-наказателното производство
вид на документа и причини за непредаването му) не може априори, без
обоснованост от други доказателствени източници, да се приравни на съставомерен
за административно нарушение по чл. 93, ал. 4 от ЗАвтП отказ на същия да му
бъде извършена проверка от контролните органи.
И на следващо място – за
конкретно посочено в АУАН и НП обстоятелство, при което е извършено вмененото
на жалбоподателя деяние, а именно – негов опит да напусне мястото на
проверката, показанията на свидетеля Б. са твърде уклончиви. Свидетелят от една
страна сочи, че в деня на проверката е възприел такъв случай и той го свързва с
инцидент – блъскане на служител на ОО „АА“ от страна на лицето, което се е
опитало да напусне мястото на проверката, но от друга страна свидетелят заявява,
че не може да потвърди, че автор на това деяние е бил жалбоподателят, още
повече, че в същия ден служителите на ОО „АА“ – София извършили множество
проверки в гр. Самоков. Както в АУАН, така и в НП, сред обстоятелствата относно
поведението на жалбоподателя не е посочено такова необичайно обстоятелство – да
е блъснал служител на ОО „АА“ – София, поради което показанията на св. Б. за
това обстоятелство в действителност не могат да се свържат с конкретно
поведение на жалбоподателя дори и само изразяващо се в опит на същия да напусне
мястото на проверката и не може да се приеме, че това се дължи единствено на
липса на ясен спомен за случая у свидетеля към датата на разпита му.
По изложените съображения съдът
намира, че анализът на наличната доказателствена съвкупност не обосновава
необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен извод
жалбоподателят да е извършил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 93, ал. 4 от ЗАвтП.
Ето защо обжалваното НП, с което
за такова административно нарушение е ангажирана личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв., е издадено в нарушение на
материалния закон и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001101, издадено на 12.06.2018
г. от В. Б. А. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”
– София на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: