№ 1262
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500734 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК и е образувано по повод
частната жалба на Т.П.Л. от гр.*** против решение № 608/01.04.2022 г.
постановено по гр.д. № 7448/2021 г. по описа на Бургаския районен съд в
частта ,с характер на определение ,с която е прекратено производството по
делото да одобряване на постигнатата между страните уговорка ,посочена в
т.5 от представеното пред съда споразумение,за заместване съгласието на
бащата С.Л. по отношение пътуването на територията на РБългария на детето
Д.Л. .
Сочи се в частната жалба ,че определението за прекратяване е
неправилно и противоречи на принципа със споразумението да се разрешат
разнородни въпроси ,свързани с прекратяването на брака и отглеждането на
детето от този брак след неговото прекратяване.Израсява се становище ,че
постигнатото между страните споразумение е пълно и отговаря на всички
изисквания за договорка по задължителните въпроси по чл. 51 СК и няма
пречка заедно с тези въпроси да се уредят и въпросите по чл. 127 ал. 1 СК.
Моли се за отмяна на определението за прекратяване в частта относно
постигнатата договорка по т. 5 от споразумението и да се постанови
определение ,като въззивният съд сам да реши въпроса по частната жалба.
След преценка на приложените в частната жалба
съображения,Бургаският окръжен съд счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА:
1
Производството по делото е било образувано като исково –по чл.318 и сл.
ГПК вр.чл. 49 от СК ,по повод искова молба на С.Л. против Т.Л. за
прекратяване на брака между страните с останалите произтичащи последици
-относно родителските права върху роденото от брака дете,лежима на лични
отношения с детето , издръжката .
В съдебно заседание страните са депозирали споразумение по чл. 51 СК
,подписано от тях ,за прекратяване на брака по взаимно съгласие и по повод
на това районният съд е трансформирал производството от исково по чл. 318
ГПк вр.чл. 49 СК в охранително по чл. 330 ал. 1 вр.чл. 50 СК В
споразумението ,в т. 5 от същото,страните са вписали ,че решението ще
замества съгласието на бащата С.Л. по отношение напускане на детето Д. Л. –
род. на **.**.20** г. ,територията на РБългария,като то ще може да бътева
извън пределите на България с дестинация страните от ЕС,Англия,Сърбия и
Турция савмо със съгласието на майка си Т.Л. /П./,придружавано от нея или
трето ,избрано от майката лице ,без ограничение на броя на пътуванията във
времето ,така щото да не пречи на режима на осъществяване на личните
отношения на бащата с детето .В съдебно заседание на 17.02.2022 г. ,в което
страните чрез адвокатските си представители са поддържали споразумението
,депозирано по-рано пред съда ,адвоката на ответницата-частна
жалбаподателка е оттеглил от споразумението договорката ,постигната в т. 5
от споразумението ,поради което и с решението си от 01.04.2022 г. съдът е
одобрил постигнатото между страните споразумение изцяло ,с изключение на
частта по т. 5 от същото ,която е била оттеглена от страната и в която част
съдът е прекратил производството по делото именно поради оттеглянето на
споразумението в тази част /а не поради невъзможност за постигане и
одобряване на споразумение и относно пътуванията на детето в чужбина
заедно със споразумение по въпросите по чл. 51 СК/.Верно е ,че оттеглянето
на споразумението в тази част е станало след дадени от съда указания ,че така
,както е формулирано ,споразумението в тази част е недопустимо,но така или
иначе т. 5 е оттеглена от споразумението ,при което същото е одобрено без
оттеглената т. 5 .
Затова и атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено .
2
За пълнота следва да се посочи ,че въпросът за заместващото съгласие
на единия родител относно напускането на детето на територията на
страната е уреден в ТР № 1/03.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г. ,ОСГК,в
което :“ Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен
съд приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респективно държави, чийто кръг е определяем………. Даването на
разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на
интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение“
Явно в случая районният съд е имал предвид ,че искането за заместване
съгласието на бащата за пътуването на детето в чужбина не отговаря на
изискването за посочване на определен период от време .Независимо от това
доколко основателна или не е била тази преценка ,това е без правно значение
,щом в тази част споразумението е било оттеглено .
Затова и Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №608/01.04.2022 г. постановено по гр.д. №
20212120107448 по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА /с характер на
определение/,с което е прекратено производството по делото в частта на
постигнатата между страните уговорка ,посочена в т. 5 от представеното пред
съда споразумение между страните .
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4