Решение по дело №41882/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4481
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20211110141882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4481
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110141882 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 179 с-в в публично съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА

при секретаря Ралица Димитрова, разгледа гражданско дело № 41882 по описа
за 2021г. и взе предвид следното:
Предявени са от „У.Б.“ АД срещу Е.А. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 663,48 евро, представляваща
главница по Договор за студентски заем по програма за кредитиране на студенти от
Американския университет в България № AUBG-129/10.09.2007 г., изменен с Допълнително
споразумение от 29.01.2008 г. и сумата от 1420,61 евро, представляваща наказателна лихва
за периода от 15.08.2009 г. – 15.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за студентски заем по
програма за кредитиране на студенти от Американския университет в България №
AUBG129/10.09.2007 г., изменен с Допълнително споразумение от 29.01.2008 г., по силата
на който банката е предоставила студентски заем по програма „Стандарт“ в размер на 3 200
евро за покриване на част от разноските за обучение в Американски университет в България,
като първият транш от заема бил в размер на 800 евро, а през гратисния период
кредитополучателят следвало да заплаща само лихвата по кредита с падежна дата на всяка
месечна вноска – 15-то число. Сочи, че съгласно чл.5 от Договора кредитът се олихвявал с
годишен лихвен процент в размер на 1-месечен Юрибор, който към дата на подписване на
договора бил в размер на 4,434 %, плюс надбавка от 6,066 %. Общият размер на лихвения
процент към датата на подписване на договора възлизал на 10,50 %. Поддържа, че срокът за
погасяване на кредита след гратисния период е 180 месечни анюитетни вноски, съдържащи
главница и лихва, всяка в размер на 8,11 евро. Излага, че гратисният период е 60 месеца,
1
считано от 15.09.2007 г. до 15.08.2012 г., като първото плащане на лихвата по кредита е
15.02.2010 г., а месечните анюитетни вноски се дължат за период от 15.09.2014 г. до
15.08.2029 г. Крайният срок за погасяване на кредита сочи, че е 15.08.2027 г. Твърди, че
съгласно чл. 7 от Договора при просрочие на която и да е вноска по кредита,
кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на договорния лихвен процент и
надбавка от 10 пункта. Излага, че банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при просрочие на дължими лихви за период повече от 90 дни, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение от страна на кредитополучателя. Поддържа,
че с допълнително споразумение от 29.01.2008 г. банката е предоставила втори транш от 800
евро на кредитополучателя. Аргументира, че ответникът е преустановил погашенията по
кредита и е изпаднал в забава на 15.08.2009 г., поради което било изпратено уведомление за
обявяване на кредита за предсрочна изискуем до учебното заведение, в което
кредитополучателят се е обучавал и което било получено на 02.12.2020 г., но въпреки това
кредитополучателят към настоящ момент не е погасил дължимите суми по кредита. При
тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът оспорва наличието на предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, излага и че поканата за доброволно изпълнение е адресирана до
Американския университет в България, което се явявало трето лице за спора, както и че не е
видно кой е получател, в какво качество е приел поканата, липсвал и подпис на получателя.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Излага, че размерът на
наказателната лихва е висок и несъобразен с принципа за справедливост и добрите нрави,
както и с наличието на вредите. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото и представен Договор за студентски заем по програма за кредитиране на
студенти от Американския университет, който е двуезичен. Българската версия не договора
е непопълнена. Попълнена е такава на английски език, като с определението за насрочване
съдът е указал на ищцовата страна, че част от доказателствата по делото не са на български
език и следва да бъдат представени в точен превод на български език, като при
непредставянето им съдът ще ги изключи от доказателствата по делото.
По делото не е представен превод на Договор за кредит сключен между страните,
поради което същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Представената
на български версия на договора за кредит не съдържа уговорки между страните, а
представлява непопълнена бланка.
Страната е представила преведен Анекс към Договор за кредит №129/10.09.2007г., но
от него не стават ясни параметрите на облигационното правоотношение между страните.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание е да докаже с пълно и
главно доказване страните, съдържанието и предмета на облигационните правоотношения,
за чието изпълнение е предявена исковата молба. По съображенията по-горе и в приложение
на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът приема, че от
събраните в производството доказателства не се установява предметът на договора, който е
сключен между страните, поради което предявените искове са недоказани и подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.“АД, с ЕИК ********* срещу Е.А., роден на
****г. гражданин на Албания, с постоянен адрес Дуръс,Албания обективно съединени
осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати на
ищеца сумата от 663,48 евро, представляваща главница по Договор за студентски заем по
програма за кредитиране на студенти от Американския университет в България № AUBG-
129/10.09.2007 г., изменен с Допълнително споразумение от 29.01.2008 г. и сумата от
1420,61 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2009 г. – 15.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3