ПРОТОКОЛ
№ 225
гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20205220102687 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Ищците Й. В. М. Д. В. М. се явяват лично, редовно уведомени и с адв.
Ц., редовно упълномощен да го представлява от преди.
Ответникът Т. Д. М. се явява лично редовно уведомен.
Явяват се поименно допуснатите свидетели на ответната страна - И. К.
и Б. Д..
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуалната пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ц.: Водим свидетелите И. В. Р. и И. С. Б..
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата И. В.
1
Р. и И. С. Б..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:
И. В. Р. – родена на 02.06.1966 г. в с. Черногорово, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, Й. и Д. са
на сестра ми деца, Т.М. е на покойния ми зет В. М. – брат, със средно
образование, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Р.: Помня покойния Д. Т. М.. Дядо Д. е на моята сестра свекър.
Когато съм ходила у сестра ми, откакто се е омъжила там, винаги съм го
виждала – дружелюбен, усмихнат и сме правили винаги мохабет с него. След
смъртта на жена му - Й. М., моята сестра пое грижите за него. Все пак е мъж,
не може да се обслужва, а и той не беше в първа младост. Сестра ми му
готвеше, переше му, наплиташе му дрехите, чистеше му. Последните две, три
години преди смъртта на дядо Д., съпругата на Т.М. се върна от чужбина и
бяха решили, че те ще поемат да го гледат. Сестра ми каза - той му е син и
също има право да се грижи за него. Това беше в последните две, три години,
докато беше жив.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. С. Б. – родена на 25.04.1956 г. в гр. Пазарджик, живущ в с.
Черногорово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните, със средно образование, безработна.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Б.: Не съм роднина с лицата. Познавам майката на ищцата, като
откакто отидохме в с. Черногорово да живеем. Познавам ги ищците. Майка
им е страхотен човек, защото много ми е помагала. Тук съм не да лъжа, а да
кажа каквото знам. Ответникът съм го виждала бегло. Нямам нищо лошо
против него. Познавам дядото Д.М. много добре. Като ходех у тях с него си
2
говорехме. Беше много доволен от майката на тези деца /свидетелката сочи
ищците/ - Д.. Той живееше при тях, тя му готвеше чистеше. Имаше едно
малко къще и той с едно столче стоеше пред вратичката в същия двор. Майка
им Д. го храни, готви му, пере му. Това значи, че го гледа. Той нямаше баба
този дядо. Самичък беше. Много пъти съм разговаряла с него. Много пъти ми
е казвал по нещичко и аз му казвах по нещичко. И добри неща казваше за
снахите си. Не мога да кажа точно колко го е гледал, но от съседки съм
чувала че Д. го е гледала. Аз снахата не я познавам, защото е била в чужбина.
Снахата е неговата съпруга /свидетелката сочи ответника/.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. К. К. – роден на 19.11.1948 г. в с.Черногорово, живущ в с.
Черногорово, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство
със страните, с професионално техническо образование, пенсионер.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. К.: Т. го познавам от много години като младежи бяхме заедно и
често минавам край тях много пъти. Й. и Д.М.и ги познавам – те са на брат му
деца. Дядо Д. е бащата на Т.. Много добре го познавам, защото сме вършили
работа с него. Дядо Д. го гледа почти само Т.М. – големият му син на дядо Д..
Последните пет години преди да почине го гледаше. Той ходеше при него,
носеше му ядене, всичко. Кани ме да правим едни заграждения на печката,
като пали печката да не стане пожар, та да запали къщата. Много пъти е спал
при него, ядене му носеше. Винаги от неговото семейство имаше човек да му
носи ядене. Т. отива, затваря вратата отваря, влиза излиза при него. На
бръснарницата го караше Т. с колата. Карал го е на болницата на изследвания
и на такива работи. Само него съм виждал да го кара. Преди тези пет години
баща му не беше изпаднал в положение да се гледа. Пак му се носеше ядене,
но само в последните пет години остаря и се искаше да му се помага. От
година на годината ставаше все по-зле. Преди тези пет години храна му
носеха жената на Т. децата и Т. и му чистеха. Жената на Т. ходи в чужбина, но
не помня колко години беше там две или три години. Преди две години се
върна от чужбина. Той имаше дъщеря, която като няма кой, сутрин обед
вечер му се носеше ядене. Й. и Д. ги познавам. Познавам и майка им Д.. Не
3
съм видял тя да помага на дядо Д..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Д. Д. – роден на 28.09.1963 г. в с.Черногорово, живущ в гр.
Черногорово, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство
със страните, със средно образование, безработен.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Ние сме комшии с ищците и ответника. Познавам бащата на
Т. – дядо М.. Т.М. го гледаше в неговата къща. Аз минавах той ми вика „Б.,
бързаш ли“, викам „не“. Той вика „защото дядо М. е паднал, та да ми
помогнеш да го вдигнем“. Втори път „ще дойдеш ли, че дядо М. си счупи
крака“. Отидох и помогнах, два - три пъти се е случило така. Това беше
миналата година. Той почина декември месец. Мисля че това се случи
октомври, ноември. Беше направил ограда на печката, та да не бърка там.
Помагал съм му на два - три пъти. Качвали сме го, сваляли сме го. Той го
гледаше. Жена му – Б., сутрин му взимаше закуска от магазина.
Преди години жената на Т. беше в чужбина. Върна се от чужбина преди
5-6 години не съм много сигурен. Преди 5-6 години Т. гледаше баща си. И Д.
може да е ходила, но повече него съм виждал в последните 3-4 години. Преди
тези 3 – 4 години съм го виждал той да ходи и Б. също.
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските на ищците по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с което да уважите иска като намалите завещателното
разпореждане, съобразно запазената част на доверителите ми. Безспорно е, че
наследниците на покойния Д.М. са ответника - негов син и моите доверители,
които са синове на брата на ответника. Те попадат в кръга на лицата, които
имат право на запазена част, тъй като са низходящи деца.
В отговора на исковата молба се загатна, без абсолютно никакви
конкретни цифри, че може би моите доверители по някакъв начин са били
възнаградени и че ответникът има личен принос в гледането на
наследодателя. Считам, че от събраните по делото доказателства не се
установи той да има някакъв изключителен преобладаващ принос, който
може да доведе до отхвърляне на иска за възстановяване на запазената част,
по-скоро за намаляване на завещателното разпореждане.
Напротив, свидетелите установиха по сведения на моите доверители
това е станало по договорка между страните, че първоначално те и тяхната
майка са полагали грижи за дядо Д., а след завръщането на жената на
ответника от чужбина, което е станало преди три години, той е поел
следващите грижи за следващия период от време. Следователно има квалитет
в полагането на грижи за наследодателя. С оглед на това считам, че по
никакъв начин не беше оборено правото на моите доверители да искат
възстановяване на запазената част чрез намаляване на завещателното
разпореждане.
Моля в този смисъл да постановите решение и да присъдите разноските
по приложения списък.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Преди 6-7 години когато почина брата, къщата
бе оценена на 2600 лв. На него се падаше 1600 лв., а на нас се падаше по 490
лв. ли беше. Айде по 500 лв. На дядката беше оценено на 1600 лв. преди да ми
завещае. Те не го пускаха да влиза у дома си, криеха се. Нищо не са гледали.
Той пасеше по 48 овце, на тях на мен 20. Дъщерята не беше женена и тя му
готвеше, тя му чистеше. Той се оправяше сами преди. Ходи земи си хляб. Тя
5
го прати да вземе нещо от магазина да сготви, той забрави, върне се, тя му
напише на лист. Даже тока и водата им плащаше на тях. Нищо не са го
гледали. Те го ползваха и той плащаше.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в законния
едномесечен срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:44 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6