РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Враца, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500408 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2595/17.07.2025 г. на Н. А. Т.,
подадена чрез пълномощника му адв.Ц. З., против Решение № 109/13.06.2025
г. по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Оряхово, с което:
- е разрешено на основание чл.127а от СК, ОД на МВР – Враца, отдел
„Български документи за самоличност”, да издаде международен паспорт за
задгранично пътуване на непълнолетния С. Н. Т., ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка и законен представител С. О. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, без да е необходимо за целта съгласието на бащата
Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***;
- е разрешено на основание чл.127а от СК непълнолетното дете С. Н. Т.,
придружено от майка си С. О. С. или упълномощено от нея лице, да напуска
пределите на Република България и да пътува до държави членки на ЕС и
членки на Хагската конвенция от 1980 г. и обратно до Република България,
без ограничения на пътуването, като пътуването да не съвпада с определения
режим на лични контакти на бащата с детето, до навършване на 18 години,
считано от влизане в сила на решението;
- е осъден Н. А. Т. да заплати на С. О. С. сумата от 630.00 лева-
деловодни разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Въззивникът счита, че по делото не са доказани предпоставките на
1
чл.127а, ал.2 СК и по-конкретно, че е в интерес на детето да пътува с майка си
в чужбина. Акцентира, че не е бил уведомен предварително от майката за
искането на детето да пътува в чужбина.
Според изложеното в жалбата, от страна на първоинстанционния съд е
допуснато процесуално нарушение, тъй като не са били спазени изискванията
на чл.15, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и детето е било
изслушано без да присъства социален работник от Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия му адрес. Въззивникът счита, че поради така
допуснатия процесуален пропуск не следва да бъдат кредитирани показанията
на детето.
На следващо място се посочва, че детето не осъществява личен контакт
с бащата и изобщо не говори с него, тъй като майката го настройва и
манипулира, за което са подавани многократни сигнали до компетентните
органи. В подкрепа на тези твърдения се извеждат аргументи от водено между
страните гр.д.№ 637/2024 г. по описа на РС-Оряхово по реда на ЗЗДН.
Изразява се и несъгласие с посоченото в решението, че детето
посещава редовно училище, като се твърди, че то има над 300 отсъствия за
учебната година, но този факт, както и причините за това не са били
обследвани от съда.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
бащата също води иск по чл.127а, ал.2 СК още от 2022 г., като в момента
делото е пред ВКС и все още се очаква окончателно решение.
Посочва се също, че социалният доклад по делото не е изготвен по
петитума на иска, като се акцентира, че в същия не е посочено, че е в интерес
на детето да пътува единствено само с майка си в чужбина. Въззивникът
счита, че при изготвянето на този доклад социалните не са взели предвид
неговото мнение и дори не са го обследвали. Изтъква, че в този доклад е
дадено становище само относно пътуването на детето на лагер в периода
03.04.-14.04.2025 г., каквато е била първоначалната претенция, но липсват
данни дали майката има капацитет и възможности да пътува с детето в
чужбина и дали е в интерес на детето да пътува единствено с майка си.
Намира, че е неглижиран и проблема с наличния синдром на родителско
отчуждение от страна на отглеждащия родител майката към бащата. В тази
връзка се твърди, че майката възпрепятства бащата да участва активно във
възпитанието и отглеждането на детето, че не се съобразява с определения от
съда режим и не полага усилия за създаде позитивен образи да подготви
детето за срещите с бащата, че се държи агресивно с бащата и го обижда.
Твърди се, че вследствие това поведение на майката, бащата отдавна не се е
виждал със сина си.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на
допуснатото предварително изпълнение. Претендира се и присъждане на
направените деловодни разноски.
Постъпил е отговор вх.№ 3070/20.08.2025 г. от С. О. С., подаден чрез
пълномощника й адв.В. В., с който оспорва основателността на въззивната
жалба.
Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно, обосновано и
законосъобразно.
Прави искане атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
2
чл.259, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искови претенции на С. О. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца,
ул.“***“ ***, ***, за издаване на разрешение детето С. Н. Т., ЕГН **********,
да пътува извън територията на Република България до Република Италия,
придружаван от възпитател-педагог, определен от Спортно училище, гр.
Сандански, за срок от 28.03.2025 г. до 17.04.2025 г., както и за даване
разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. А. Т., за издаване на
международен паспорт на детето С. Н. Т..
В исковата молба се посочва, че страните са имали сключен граждански
брак, който е бил прекратен на основание чл.50 СК с Решение № 775/2012 г.
по гр.д.№ 3375/2012 г. по описа на РС-Враца. Сочи се също, че с решение по
гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-Оряхово, потвърдено с решение по в.гр.д.№
226/2023 г. по описа на ОС-Враца, родителските права по отношение на детето
им С. Н. Т. са били предоставени на майката С. О. С..
Според изложеното в исковата молба, ищцата и детето С. Н. Т. живеят в
с.***, общ.Мизия, обл.Враца, където тя е създала ново семейство и има още
две деца. Ищцата заявява, че тя и детето С., не са в добри отношения с
ответника, както и че С. не желае да осъществява лични контакти с баща си и
двамата общуват рядко.
В исковата молба се посочва, че С. Т. е записан като ученик в Спортно
училище, гр.Сандански, с профил „Футбол“, като е определен да пътува до
гр.Борго Валсугана, Република Италия за времето от 01.04.2025 г. до
14.04.2025 г. по сключен договор з изпълнение на проект по програма
„ЕРАЗЪМ+“, ключова дейност „Образователна мобилност на граждани“. Сочи
се също, че синът на страните не е пътувал в чужбина и проявява голям
интерес към това пътуване, но за целта е необходимо съгласието на двамата
родители, тъй като е непълнолетен. Такова съгласие е необходимо и за
издаване паспорт на детето. Твърди се, че майката е съгласна, но от страна на
бащата не е налице съгласие, което препятства възможността на детето да
напусне страната.
Според изложеното в исковата молба, липсата на разбирателство
между родителите рефлектира върху детето и го лишава от възможността да
участва в международно спортно съревнование и обучение, да се докосне до
културата на други страни, да посети исторически забележителности и да
обогати знанията си за света и обществата.
Навеждат се доводи, че държавата, за която се иска заместване на
съгласието на бащата е страна от Хагската конвенция, поради което бащата
има механизъм за защита. Изтъква се, че майката няма да участва в
пътуването, а същото ще се осъществява с декларация-пълномощно, с която
ще бъдат предоставени тези права на учител, възпитател или треньор от
училището.
Излагат се аргументи, че ограничаването на детето от пътувания и от
възможности да посети други държави по същество ограничава негови
основни права и свободи. Извършва се позоваване на съдебна практика,
според която пътуванията с цел обучение и туризъм са в интерес на детето и
3
следва да му бъде предоставена такава възможност. Акцентира се на
решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Пенчеви
срещу България“.
В съдебно заседание, проведено на 27.03.2025 г., районният съд на
основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на първата искова претентция,
като същата да се счита предявена за издаване на разрешение детето С. Н. Т.,
ЕГН **********, да пътува извън територията на Р България придружено от
майка си С. О. С., ЕГН **********, или с упълномощено от нея лице, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата Н. А. Т., ЕГН **********, за срок
от 3 години, без ограничения на пътуването, като пътуването да не съвпада с
определения режим на лични контакти на бащата с детето, считано от влизане
на решението в законна сила.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. А. Т., който
оспорва исковите претенции, като заявява, че никой не е разговарял с него за
пътуване на детето в чужбина.
Посочва, че от негова страна също се води иск по чл.127а, ал.2 СК по
гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-Оряхово, по който все още няма
окончателно произнасяне, поради което предявеният иск се явява недопустим
и следва да бъде оставен без разглеждане.
Ответникът счита, че ищцата се опитва едностранно да решава съдбата
на детето. Твърди, че майката успешно манипулира и настройва сина им С. Т.
против него и затруднява контактите помежду им, което е станало повод Н. Т.
да подава редица сигнали до ДСП-Враца, ДСП-Оряхово, РП-Оряхово.
В отговора на исковата молба се прави подробен анализ на водените
между страните съдебни производства по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-
Оряхово, образувано от Н. Т. по претенции с правно основание чл.59, ал.9 СК
и чл.127а, ал.2 СК, и гр.д.№ 637/2024 г. по описа на PC-Оряхово, образувано
по молба на С. О. С. по реда на ЗЗДН, в т.ч. и на събраните доказателства в
рамките на тези съдебни производства.
В отговора на исковата молба повторно се посочва, че никой не е
разговарял с бащата детето да пътува в чужбина за Италия в посочения в
исковата молба период. Според ответника, няма никакви данни за пътуването
и отговорните лица, няма данни майката да е потърсила бащата относно
пътуването, няма информация за посоченото в исковата молба събитие,
организирано от училището. Изтъква се, че също така има споразумение, с
което майката се задължава да даде съгласието си бащата да извежда детето в
чужбина в рамките на установения режим на лични отношения, и да подаде
документи за паспорт, но това не е спазено.
Подчертава се, че майката изобщо не позволява на бащата да
осъществява контакти с детето и едностранно е записала детето да учи в
гр.Сандански. Твърди се, че детето не посещава редовно учебните занятия,
като за миналата учебна година детето има над 300 отсъствия от учебни
занятия, а и през настоящата учебна година детето също не посещава редовно
учебните занятия. Акцентира се, че е налице синдром на родителско
отчуждение от страна на отглеждащия родител майката към бащата.
Ответникът твърди, че майката възпрепятства възможността му активно да
участва във възпитанието и отглеждането на детето, че не се съобразява с
определения от съда режим и не полага усилия като отглеждащ родител да
създаде позитивен образ и да подготви детето при срещите с баща му, че се
4
държи агресивно с бащата и го обижда. Посочва се, че е подадена към
прокуратурата е преписка относно поведението на майката, че оставя детето
без родителски надзор и контрол.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искови претенции.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, изискан е социален доклад от ДСП-Оряхово и е извършено
изслушване на детето С. Н. Т.. Пред въззивния съд е извършено повторно
изслушване на детето при спазване изискванията на чл.15, ал.4 ЗЗДет.
След като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че са били в граждански брак, сключен на
28.08.2009 г., от който имат едно дете С. Н. Т., родено на *** г. в гр.Мездра.
Безспорен е и фактът, че с Решение № 775/2012 г., постановено по гр.д.
№ 3375/2012 г. по описа на PC-Враца, е прекратен сключения между страните
граждански брак на основание чл.50 СК, като е утвърдено постигнато
помежду им споразумение относно местоживеенето на детето С. Т.;
упражняването на родителските права и режима на лични отношения.
Не се спори и по обстоятелството, че с Решение № 63/10.06.2019 г. по
гр.д.№ 236/2019 г. по описа на РС-Оряхово на основание чл.59, ал.9 СК е
утвърдено постигнато споразумение за изменение на първоначално
определения режим на лични отношения между бащата и детето.
Впоследствие е образувано ново дело – гр.д.№ 598/2022 г. по описа на
РС-Оряхово между същите страни по предявени от Н. А. Т. иск с правно
основание чл.59, ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между
него и детето С. Н. Т. и иск с правно основание чл.127а СК – за издаване на
разрешение, заместващо съгласието на майката С. О. С., за издаване документ
– задграничен паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието
на майката, за осъществяване на задгранични пътувания в страните-членки на
ЕС, като детето да има възможност да напуска РБ, да пребивава извън
страната в страните-членки на ЕС, придружавано от баща си Н. А. Т. за срок
от пет години, без да е необходимо за това съгласието на майката. С Решение
№ 33 от 02.03.2023 г. районният съд е изменил на основание чл.59, ал.9 СК
утвърдения с Решение № 63/10.06.2019 г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на
РС-Оряхово режим на лични отношения между бащата Н. А. Т. и детето С. Н.
Т. и е определил нов режим на лични отношения; постановил е на основание
чл.59, ал.9, вр. ал.3 СК майката С. О. С. да осигури подходящи условия за
осъществяване на отдалечена връзка между детето и бащата посредством
подходящи телекомуникационни средства; постановил е на основание чл.138а,
ал.3 СК двамата родители, заедно или поотделно, но всеки съвместно с детето
С. Н. Т., да ползват дългосрочна социална услуга в ЦОП; отхвърлил е
предявеният иск с правно основание чл.127а СК. Този съдебен акт е потвърден
с Решение № 252/28.11.2023 г. по в.гр.д.№ 226/2023 г. по описа на ОС-Враца.
При извършена служебна справка се констатира, че с Определение №
2046/24.04.2025 г. по гр. д. № 4825/2024 г. на Върховния касационен съд, IV
г.о. е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от Н. А. Т., срещу
Решение № 252/28.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 226/2023 г. по описа
на ОС–Враца, с което е потвърдено Решение № 33/02.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 598/2022 г. на РС–Оряхово, в частта му, с която е отхвърлен
5
предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК, и не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. С
Определение № 4184/18.09.2025 г. по ч.к.гр.д.№ 2861/2025 г. по описа на ВКС,
ІІІ гр.отд. е потвърдено Определение № 2046 от 24.04.2025 г. по гр. д. №
4825/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. в частта, в която е оставена
без разглеждане касационната жалба.
Не се спори и относно това, че са били подадени молби от С. О. С. и С.
Н. Т. по реда на ЗЗДН, въз основа на които е било образувано гр.д.№ 637/2024
г. по описа на РС-Оряхово. С постановено по същото дело Решение №
1674/09.10.2024 г. районният съд е уважил подадените молби и е наложил
мерки за защита от домашно насилие. Този съдебен акт е отменен ицзяло с
Решение № 14/21.01.2025 г. по в.гр.д.№ 675/2024 г. по описа на ОС-Враца и са
отхвърлени подадените молби.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по
делото заверени преписи от Решение № 775/2012 г. по гр.д.№ 3375/2012 г. по
описа на РС-Враца, Решение № 63/10.06.2019 г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа
на РС-Оряхово, Решение № 33/02.03.2023 г. по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на
РС-Оряхово, Решение № 252/28.11.2023 г. по в.гр.д.№ 226/2023 г. по описа на
ОС-Враца и Решение № 14/21.01.2025 г. по в.гр.д.№ 675/2024 г. по описа на
ОС-Враца.
Страните не спорят и по обстоятелството, че С. Н. Т. е ученик в
Спортно училище, гр.Сандански. Към исковата молба е приложена служебна
бележка изх.№ 299/21.01.2025 г., издадена от Спортно училище, гр.Сандански,
от която е видно, че С. Н. Т. е бил определен да пътува до гр.Борго Валсугана,
Република Италия, за времето от 01.04.2025 г. до 14.04.2025 г. по Договор №
2025-1-BG01-KA121-SCH-********* за изпълнение на проект по програма
„ЕРАЗЪМ+“1, ключова дейност 1 „Образователна мобилност на граждани“.
В подкрепа на изложените в отговора на исковата молба твърдения за
наличие на родителско отчуждение ответникът е представил съдебно-
психологична експертиза, изготвена по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-
Оряхово. С оглед принципа на непосредственост и предвид факта, че тази
експертиза е допусната и изслушана в друго съдебно производство, същата не
представлява годно доказателствено средство в рамките на настоящето
производство, поради което не следва да бъде обсъждана.
Представя и доказателства, че е подавал жалби и сигнали до РП и до
ДСП.
В представения по делото социален доклад от ДСП-Оряхово се
посочва, че от раждането си до момента детето С. Т. е отглеждано изцяло в
семейна среда. Сочи се също, че но 3-4 месечна възраст на детето семейството
е живяло в гр.Враца, но след това бащата е заминал да живее и работи в
чужбина , а майката и детето са заживели в дома на нейните родители в
гр.Оряхово. След развода през 2012 г. детето С. е продължило да живее с
майка сии тя е полагала основно грижи за него. Впоследствие майката е
заживяла на съпружески начала с Д. Г. от с.*** и тя и детето са заживели в
неговия дом. Съжителят на майката активно участва в отглеждането на С. и
оказва подкрепа на майката.
Отразено е, че детето е физически и психически здраво, без данни за
наследствени и хронични заболявания; видимата му възраст отговаря на
календарната; има добра лична хигиена, добър външен вид и изградени
6
умения за самообслужване. Сочи се още, че С. Т. няма установени специални
потребности и не се нуждае от специален режим на отглеждане; задоволени са
здравните и образователните му потребности. В доклада е отразено, че за
учебната 2024/2025 година детето е записано като редовен ученик в девети
клас в Спортно училище гр.Сандански, като по данни на директора на
училището С. се чувства добре там, значително по-комуникативен е,
разширява приятелския кръг около себе си и има изградени приятелски
взаимоотношения със съученици. Няма нарушения на училищния ред, както и
на този в пансиона и спазва правила за поведение. Няма допуснати отсъствия
по неуважителни причини. Успехът му е добър.
В социшалния доклад се посочва още, че в ОЗД-Оряхово има отворена
работа по случай за детето С. Н. Т., като спрямо него е предприета мярка за
закрила по чл.23 от ЗЗДет - съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда. Причината за това е нарушената връзка баща-дете, поради отказ на
детето да общува с бащата и липса на доверие у него, както и наличие на
влошени взаимоотношения между родителите и невъзможност да постигат
съгласие по въпроси, касаещи сина им, водещо до риск от въвличане на детето
в конфликта между тях. Усилията са насочени към оказване на подкрепа на
родителите и детето за справяне с конфликти и кризи в отношенията и
подобряване на комуникацията между тях. Отразено е, че въпреки положените
усилия от страна на служители на ЦОП-Оряхово, ЦОП-Сандански,
ОЗД-Оряхово, училищен психолог и др., към настоящия момент няма промяна
в обстоятелствата и не е налице постигнат резултат по отношение желанието
на детето да общува с бащата.
Според отразеното в доклада, от социалната работа по случая на детето
С. Н. е известно, че е налице силна емоционална връзка между него и майката
С. О., както и с нейния съжител Д. Г.. Посочено е, че детето приема само тях
за свое семейство, което се отразява негативно на взаимоотношенията му с
бащата. Наблюдава се нарушена емоционална връзка дете-баща и изразено
нежелание у детето да общува със своя баща и липса на доверие в него.
Посочва се, че въпреки това, до края на 2023 година детето е имало срещи и
контакти бащата, макар и рядко. След изразеното несъгласие и съпротива на
бащата Н. Т. по отношение избора на детето на училище, в което да продължи
образованието си, както и други случаи, налагащи да бъдат провеждани
разговори с детето от служители на МВР, социални служби, съд и др. все
повече се засилва негативното отношение на детето към бащата и е налице
категоричен отказ да се чува и вижда с него. Детето отказва да има престои
при бащата и не е осъществен режим на лични отношения помежду им,
предвиден за периода от 01.08.2024 г. до 10.09.2024 г. В хода на социалната
работа по случая на детето С. Н., в провеждани множество срещи и разговори
с него, по подходящ за възрастта му начин, са му разяснени смисъла и
разпоредбите на СК относно режим на лични отношения и срещите с
родителя, при когото не живее. Многократно е обсъждана необходимостта да
даде възможност на бащата да му покаже своите чувства към него, но детето
категорично отказва. Посочено е, че на 04.03.2025 г. в РДСП-Враца, е
организирана работа среща между директора на РДСП-Враца, служители на
дирекция "ЗД", служители на ОЗД-Оряхово, като са поканени да присъстват
детето С. Н., майката С. О. и бащата Н. Т.. На срещата бащата не се явява и по
думите му, причината е, че няма доверие на никой. Обсъдена е и
7
възможността на детето да пътува в чужбина по проект към училището и
необходимостта от съдействие от страна на бащата за изразяване на съгласие,
но и това обстоятелство не е достатъчно мотивиращо за детето, за да иска да
осъществи контакт с родителя си. Въпреки проведените разговори с детето,
консултации и насоки за промяна в отношението му спрямо бащата, няма
настъпила промяна.
В социалния доклад е отразено, че по повод образуваното гражданско
дело е проведен разговор със Самиуил, който съобщава, че много се е
зарадвал, когато е разбрал, че като играч в училищния отбор има възможност
да пътува със съотборниците си до Република Италия. Не е предполагал, че
ще има пречка да пътува и се е разочаровал, когато е разбрал, че oт страна на
баща му има отказ да подпише необходимите документи. Надява се, че ще
получи необходимото разрешение и да може да се включи в пътуването,
предвидено за следващата учебна година.
Сочи се също, че относно подадения до PC-Оряхово иск за разрешение
за издаване на международен паспорт на детето и пътуване без съгласието на
бащата, майката С. О. споделя, че се е принудила да го направи, тъй като
бащата е отказал да се съгласи детето да пътува. Разказва, че Спортното
училище организира спортни лагери в чужбина всяка година, които се
изпълняват по проект. През месец януари 2025 г. е уведомена от директора на
училището, че С. като играч в отбора на училището, е включен в проекта и
пътуването ще се състои през периода от 01.04.2025г. до 14.04.2025г.
Разяснени са й всички условия за пътуването и необходимите документи. Дала
е своето съгласие като е поела ангажимент да изготви всичко необходимо.
Впоследствие, отново от директора на училището, е била уведомена, че
бащата е отказал да даде съгласие детето да пътува в чужбина, поради което
не могат да бъдат предоставени пакет документи и то ще бъде заменено с
друго дете. Именно по тази причина и с oглед осигуряване на възможност за в
бъдеще детето да може да пътува с отбора, е предприела необходимите
действия за образуване на делото. Категорична е, че не желае детето да бъде
ограничавано и че не е в негов интерес да пропуска възможности за развитие.
Разказва също, че по повод отказа на бащата Н. Т. да подпише необходимите
документи, на 15.02.2025г. и на 23.02.2025г. при посещение от негова страна в
с.***, за да се види с детето, тя се е опитала да разговаря с него с оглед
промяна в намеренията му, но той категорично е заявил, че не е съгласен. По
думите й детето също го е попитало, каква е причината да не разрешава да
пътува и той му отговорил, че никъде няма да ходи. Посочено е още, че е
получено уверение от страна на директора на училището за това, че бащата е
уведомен лично от него за проекта и всички условия за пътуването като в
началото той е изразил съгласие, но впоследствие лично е позвънил, за да
заяви, че няма да подпише необходимите документи, което е наложило детето
да бъде изключено от проекта.
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Оряхово е на становище, че за
детето С. Н. Т. се полагат необходимите грижи от майката С. О.. Тя задоволява
основните му нужди и потребности от храна, облекло, подслон, здравни грижи
и образование, както и му е подсигурила добри условия за неговото развитие и
възпитание. Искът на майката по чл.127а от СК не противоречи на правата и
интересите на детето, тъй като намеренията и са детето да може да пътува по
училищни проекти. По този начин детето ще има възможност да се развива, а
8
също и да се запознае с други държави, народности, обичаи и да развитие
общата си култура. Налице е желание у детето да пътува в чужбина и нагласа
за получаване на разрешение.
При изслушването му пред въззивната инстанция, С. Т. потвърждава
обстоятелството, че учи в гр.Сандански в Спортното училище, в паралелка с
футбол. Разказва, че говори с майка си през седмицата по телефона, както и че
почти всяка събота и неделя се прибира при нея в с.***. Заявява, че с баща си
не поддържа никакъв контакт. Обяснява, че двамата имат противоречия
относно училището в гр.Сандански, в което сам е избрал да учи, посещава
вече три години и е свикнал там, а баща му иска да го отпише оттам и да учи в
гр.Враца.
Детето разказва, че миналата година при едно от посещенията на баща
му в с.*** го е е питал дали може да пътува в чужбина, но той е отказал, като
единствено му е казал: „Няма да ходиш!“, без да обясни защо не е съгласен.
Обяснява, че това пътуване в чужбина е било свързано с обучението му по
футбол.
С. заявява, че не контактува с баща си, защото той много пъти го е
обиждал. Разказва, че не се вижда с него и не поддържа контакти и по
телефона. Посочва, че баща му идва да го търси и да го вижда, но всеки път
вика полиция, защото му казва, че не иска да се вижда с него. Сочи също, че
баща му е искал да ходи с него в чужбина и да му бъде издаден паспорт, но
той не желае да ходи с него.
Детето заявява, че посещава редовно училище, както и че миналата
година е имал отсъствия, заради идването си в съда, но не знае точно колко са.
Посочва, че тази учебна година също ще има възможност за пътуване в
чужбина.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави
следните правни изводи:
І. По допустимостта на предявения иск:
От събраните по делото доказателства се установи, че действително
между същите страни е било водено гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-
Оряхово, в рамките на което е бил разгледан спор по реда на чл.127а СК. Това
предходно производство обаче не обуславя извод за недопустимост на
исковата претенция, предмет на настоящия правен спор, поради следните
съображения:
Производството по чл.127а СК представлява спорна съдебна
администрация, поради което постановените в рамките на същото решения не
се ползват със сила на пресъдено нещо и при настъпването на нови
обстоятелства може да бъде направено ново искане по същия ред – в тази
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.4 на ТР № 7/17 на ОСГТК
на ВКС.
Освен това целта на това производство е да замести съгласието на един
от родителите детето да пътува, извън пределите на България.
Първоначалното производство по чл.127а СК е било образувано по молба на
бащата Н. А. Т., с която е било поискано да бъде заместено съгласието на
майката С. О. С. за издаване паспорт на детето С. Н. Т. и за пътуването му в
чужбина. Настоящето производство е образувано по молба на майката С. О.
С., с която се иска да бъде заместено съгласието на бащата Н. А. Т. за издаване
паспорт на детето и за пътуването му в чужбина, т.е. налице е идентичност
9
между страните, но не и в предмета на двете производства.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
постановеното Решение № 33/02.03.2023 г. по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на
РС-Оряхово, потвърдено с Решение № 252/28.11.2023 г. по в.гр.д.№ 226/2023 г.
по описа на ОС-Враца, които към настоящия момент са влезли в законна сила,
не препятстват възможността между същите страни да бъде разгледана
предявената нова претенция по чл.127а СК.
ІІ. По основателността на иска:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването
на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем.
В мотивите на този тълкувателен акт е посочено, че в рамките на това
производство съдът решава спора по целесъобразност, воден от интересите на
детето, които се преценяват конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства и въз основа на задълбочен анализ на
конкретните факти, установени в хода на производството. Направено е
разграничение между случаите, в които се иска разрешение за пътувания,
свързани с краткосрочно напускане и връщане в страната, и пътуване с цел
промяна на местоживеенето на детето в чужбина. Пояснено е, че при пътуване
на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение,
културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на
преценка причината за искането и при липса на данни за съществуващ
конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина,
възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне,
ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да
търпи това временно ограничаване на правата си. Разяснено е също така, че
конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от
въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето,
възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя,
при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да
живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага
местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно
ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено
изследване на интересите му, а преместването на детето ще засегне и
интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има
определен режим на лични отношения
Според задължителните разяснения на ВКС, решението на съда
следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на
детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът
трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали
те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към
другия родител или от конфликти между двамата. Даването на разрешение за
пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава
съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава
10
или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави, следва да се
извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната
семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално,
психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси
трябва да бъдат от първостепенно значение.
В конкретния случай исканото разрешение по реда на чл.127а СК в
първоначалния му вид е обосновано с конкретно краткосрочно пътуване на
ненавършилото пълнолетие дете С. Н. Т., организирано от училището, в което
той учи, и свързано с обучението му. Изложени са обаче и съображения,
свързани с интереса на детето да посещава други държави, както с
образователна цел и участие в спортни състезания, така и като турист с цел
опознаване на чужди общества и култури. До изменение на исковата
претенция се е достигнало, тъй като по време на съдебното производство
конкретното мероприятие в гр.Борго Валсугана, Република Италия за времето
от 01.04.2025 г. до 14.04.2025 г., в което С. Т. е трябвало да участва, е
преминало.
По делото липсват каквито и да са данни исканото от съда разрешение
да е свързано с промяна в местоживеенето на С. Т.. От социалния доклад се
установи, че майката С. С. има трайно установено местоживеене в България,
с.***, както и че има създадено ново съжителство, като детето приема майката
и нейният съжител за свое семейство. Местоживеенето на С. Т. е определено
при майката, а към настоящия момент през седмицата той учи и живее в
гр.Сандански.
При така установените факти съдът намира, че исканото разрешение е
свързано с пътувания на детето в чужбина основно с цел обучение, спортни
прояви и състезания, т.е. краткосрочни пътувания, които са в интерес на
детето и биха спомогнали за неговото развитие, както в областта на спорта,
така и в личностен план. Доколкото тези пътувания се организират от
училището, в което учи С. Т., съдът приема, че за него не е налице конкретен и
реален риск, който да представлява основание за отказ за издаване на
разрешение.
Настоящият съдебен състав намира, че отказът на бащата да даде
съгласие за пътуване на детето в чужбина не е преимуществено свързан с
интересите на детето, а с конфликтите, които същият има с майката,
изключително влошените отношения помежду им и нежеланието на всеки от
тях да направи компромис и да се достигне до общо съгласие по въпросите,
свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Тези отношения обаче не
могат да бъдат основание за лишаване на детето от основни права и свободи,
каквото е гарантираното в чл.35 от Конституцията на РБ право на всяко лице
да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.
Изводът, че в поведението си ответникът е воден от отношенията си с
бившата съпруга, се потвърждава и от самата му защитна теза в процеса, че
никой не е поискал предварително неговото съгласие. Дори и това да е така,
то не е била налице пречка в хода на съдебното производство да бъде дадено
съгласие и да не се възпрепятства участието на С. Т. в конкретното спортно
мероприятие, за което първоначално е било поискано разрешение от съда.
11
Такова съгласие обаче не е дадено нито пред съда, нито пред директора на
училището, макар последният да е провеждал разговори с бащата.
По отношение на наведените от въззивника-ответник доводи за
наличието на родителско отчуждение, следва да се отбележи, че по делото
действително са налице такива данни. От обясненията на самото дете също се
установи, че между него и баща му липсва нормален и пълноценен контакт.
Този проблем обаче не може да бъде решаван в рамките на настоящето
съдебно производство, доколкото същото няма за предмет спор за родителски
права, местоживеене и режим на лични отношения. Още по-малко могат да
бъдат обсъждани събраните доказателства и постановените съдебни актове в
рамките на други съдебни производства. Следва да се отбележи единствено
това, че в производството по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-Оряхово, респ.
в.гр.д.№ 226/2023 г. по описа на ОС-Враца, не е дадено разрешение детето да
пътува с бащата, без съгласието на майката, именно поради това отчуждение,
нежеланието на детето да бъде с баща си и необходимостта от изграждането
на стабилна връзка между двамата преди съвместно пътуване в чужбина. В
допълнение и с оглед продължаващата липса на такава връзка, следва да се
има предвид, че отказът на бащата да даде разрешение дори и за пътувания на
детето, организирани от училището, не би спомогнал за преодоляване на
проблемите в общуването му с детето. Тъкмо напротив, лишаването му
вследствие на този отказ от възможност да участва пълноценно и наравно със
своите съученици в училищните инициативи, би довело до още по-голяма
липса на мотив у детето да осъществява контакт с този родител.
По отношение на наведените доводи, че не е доказано, че е в интерес на
детето да пътува с майка си в чужбина, настоящият съдебен състав намира, че
от събраните по делото доказателства се установи, че майката С. С. отглежда
детето от неговото раждане и помежду им има изградена силна емоционална
връзка, поради което съдът намира за целесъобразно да бъде дадена
възможност на двамата да пътуват и без съгласието на бащата. Що се касае до
възраженията на въззивника относно нейния капацитет, следва да бъде
отбелязано, че именно майката е родителят, който задоволява основните
нужди на детето, грижи се за отглеждането му и по мнението на социалните
работници е подсигурила добри условия за неговото развитие и възпитание.
На този етап намеренията на майката са детето да може да пътува по
училищни проекти, но в интерес на детето и неговото развитие е да има
възможност да осъществява и пътувания с отглеждащия го родител, да се
запознае с други държави, народности, обичаи и да развитие общата си
култура.
Най-сетне, но не на последно място, съдът отчита и изразеното от
самото дете желание да има възможност да пътува в чужбина и да взема
участие в училищните проекти. В момента детето е на 16 години и
впечатлението на съда е, че има достатъчна степен на зрялост, за да може да
взема информирано и адекватно становище.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на детето С. Н. Т. е на основание чл.127а СК да бъде разрешено
издаване на паспорт и пътуването му в чужбина за период до навършването на
пълнолетие до държави-членки на ЕС и на Хагската конвенция. При този
определяем кръг на държави, до които може да пътува детето, ще е налице
възможност и за защита на родителя, който се противопоставя на извеждането
12
му зад граница.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
ІІІ. По разноските:
С оглед изхода на спора, право на съдебни разноски за настоящата
инстанция има въззиваемата С. С., поради което въззивникът следва да бъде
осъден да й заплати направените такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/13.06.2025 г. по гр.д.№ 55/2025 г. по
описа на РС-Оряхово.
ОСЪЖДА Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул.“***“***,
***, ДА ЗАПЛАТИ на С. О. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Мизия,
обл.Враца, ***, сумата 600,00 лв., представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3,
т.2 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13