О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 621 02.04.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско
отделение, I-ви въззивен граждански състав, на втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена
Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 387 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.В.А., с
ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. М.М., БАК с адрес *** против Решение № 53
от 08.01.2019г. по гр.д. № 2617 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас в
частта, в която е уважена претенция по сметки на В.Г.А..
Счита решението за неправилно и
неосновано. На първо място намира, че е необоснован изводът на РС, че тъй като ползването
е предоставено по силата на бракоразводно решение, е доказано лично ползване на
веща, както и че при предявен иск по чл. 31, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е само
да установи наличието на бракоразводно съдебно решение. Сочи, че възприетото от
РС решение на ВКС се отнася за случай, при който ползването на семейното жилище
е предоставено служебно от съда. Същественото в случая било, че страните са
прекратили брака си по взаимно съгласие със споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
което имало договорен характер, поради което са предвидили по взаимно съгласие
как ще се ползват имотите. Сочи съдебна практика и счита, че след като страните
в споразумението не са уговорили заплащането на каквото и да било обезщетение,
наеми или други суми, то намерението им е било всяка страна да ползва
безвъзмездно предоставения й за ползване имот. Отделно възразява, че с поканата
въззиваемият е поискал направо заплащане на наемно обезщетение и не сочи по
каква причина се отказва от изпълнение на постигнатата спогодба, липсват данни
да е развалена или да е прекратено нейното действие. Акцентира за
недобросъвестност в поведението на въззиваемия. Счита, че от събраните по
делото доказателства не се е установило, че А. е лишен от възможността да ползва
имота. Моли да се отмени решението на РС Бургас и да се отхвърли като
неоснователен иска на В.А. за заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал.
2 ЗС, както и да се отхвърли като неоснователно искането на В.А. да бъдат определени
от съда сумите, които да заплати М.А. като месечно обезщетение от датата на
заявяване на претенцията 04.04.2018г. до извършване на делбата срещу ползването
на ½ идеална част от процесното жилище, като привременна мярка.
Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор на въззивната
жалба от В.Г.А. чрез адв. М.М., с който счита, че искането за отмяна на
решението в частта, в която са определени привременни мерки е недопустимо като
жалбата се счита за подадена извън едноседмичния срок. Отделно сочи, че
претенцията от 04.04.2018г. до момента на влизане на определението на съда е
отхвърлена и липсва интерес за жалбоподателката. Относно претенцията по сметки
намира жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че е отправено
недопустимо искане за отхвърляне на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Сочи, че
семейното жилище, което е предоставено със споразумението по чл. 51 за ползване
от въззиваемия е негова лична собственост като ангажира доказателства. Счита,
че щом в споразумението страните не са предвидили изрично безвъзмездност на
ползването, то следва да възникне наемно отношение съгласно чл. 57, ал. 1 СК. Застъпва становище, че е доказан
фактическия състав на чл. 31, ал. 2 СК като акцентира на ТР № 7/2012г., ОСГК,
ВКС и че липсват доказателства, от които да се установи, че въззивницата е
предоставила възможност А. да ползва имота.
Претендира разноски.
Относно наведените с отговора възражения
за недопустимост, следва да се посочи, че искането за отмяна на постановеното
ползване на имота до извършване на делбата и какви суми ще се плащат съдът
намира, че е подадено в законния едноседмичен срок, тъй като препис от
решението е връчен на въззивницата на 18.01.2019г., а жалбата е подадена на
21.01.2019г.
С оглед преценка на възражението налице
ли е интерес от обжалване на решението в частта, в която има характер на
определение по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се даде възможност на страната да
уточни искането си към съда. Искането, което се отправя до съда е да се отмени
решението и да се отхвърли като неоснователно искането на В.А. да бъдат
определени от съда сумите, които да бъдат заплащани от М.А. като месечно
обезщетение от датата на заявяване на претенцията – 04.04.2018г. до извършване
на делба срещу ползването на ½ идеална част, като привременна мярка. С
обжалвания акт съдът е отхвърлил искането да бъдат определени сумите, които да
бъдат заплащани от М.А. за периода от 04.04.2018г. до момента на влизането в
сила на определението на съда.
Относно възражението, че правомощие на
въззивната инстанция е да отмени решението на първоинстанционният съд, а не да
отхвърли иска, следва да се посочи, че жалбоподателят е отправил искане за
постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение в частта, в
която е уважена претенцията по сметки и да се постанови друго, с което искът за
заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да се отхвърли.
По доказателствените искания за приемане
на писмени доказателства, представени с отговора на въззивна жалба съдът намира
същите за неотносими към спора, поради което оставя без уважение доказателственото
искане да се приемат документи относно собствеността за друг имот, извън този
допуснат до делба. Отделно от това не се сочат нововъзникнали или новоузнати
обстоятелства, за които страната да не е могла да ангажира доказателства пред
първа инстанция.
Предмет на въззивно обжалване е
решението в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.
чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГПК и чл.
344, ал. 2 ГПК.
Съдът намира въззивната жалба за
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба
от М.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. М.М., БАК с адрес *** против
Решение № 53 от 08.01.2019г. по гр.д. № 2617 по описа за 2017г. на Районен съд
Бургас, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА
на М.В.А.
в съдебно заседание да уточни искането си да се отмени решението и да се
отхвърли като неоснователно искането на В.А. да бъдат определени от съда
сумите, които да бъдат заплащани от М.А. като месечно обезщетение от датата на
заявяване на претенцията – 04.04.2018г. до извършване на делба срещу ползването
на ½ идеална част, като привременна мярка, тъй като с обжалвания акт РС
Бургас е отхвърлил искането да бъдат определени сумите, които да бъдат
заплащани от М.А. за периода от 04.04.2018г. до момента на влизането в сила на
определението на съда.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззиваемия за приемане като доказателства по делото представени с
отговора на въззивна жалба писмени доказателства като неотносми и недопустими.
ВНАСЯ в.гр.д. № 387/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 24.04.2019г. от 10,20 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.