Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
07.03.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми март две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № 27 по описа
за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е
образувано по повод молбата на Д.С.П. с ЕГН-**********, действаща лично за себе
си и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца С.Д.П.
с ЕГН-********** и Д.Д.П. с ЕГН-**********, тримата живущи на адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Ж.И. ***
против В.Д.Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес ***, живущ ***, тел.........
Моли се за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Към молбата е приложена
декларация за извършено насилие по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, като се сочат писмени и
гласни доказателства.
В съдебно заседание, молителката
лично и чрез своя процесуален представител поддържа молбата си.
Ответникът изразява съжаление за
стореното. Процесуалният представител на ответника пледира при издаване на
заповедта за защита от домашно насилие да не се определя поискания максимален
срок, както и да бъде наложена глоба в минимален размер. Не оспорва
фактическата обстановка описана в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН подадена от
молителката.
Съдът намира, че депозираната молба е процесуално
допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
Несебърски
районен съд, като взе предвид молбата, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът
е надлежно сезиран, съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита
по реда на Закона за защита от домашното насилие.
От изложението на обстоятелствата в молбата, поправената
молба и приложените към нея писмени доказателства, събраните в с.з. гласни
доказателства-показанията на св.С.п., включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че страните са били във фактическо
съпружеско съжителство от 2010г. до към края на 2013г., когато ответникът
напуснал молителката и децата. Твърди се в молбата, че от това съвместно
съжителство са се родили и двете деца С.Д.П., родена на ***г. и Д.Д.П., роден
на ***г., които ответникът не признал като свои. След фактическата раздяла на
страните, молителката заедно с двете деца заживяла при нейната майка С.
Любенова П. ***. В края на м.ноември 2017г. ответникът пожелал отново да
заживеят заедно с молителката и децата и тя се съгласила. На 24.12.2017 г. вечерта около 24.00ч. молителката и ответника се скарали. Повод за това станала
изпитваната от ответника силна
ревност по отношение на молителката. По време на скарването, ответникът изхвърлил мобилния й
телефон в печката, започна да я псува, обижда и
заплашва, че ще я убие и ще ме излежи в затвора, като
едновременно с това я душал за врата, съблякъл я
гола от кръста на горе и започнал да я бие по тялото и по главата, като „боксова
круша", от носа и от устата й течала кръв. Чувайки виковете, майка й -св.С.П.
и децата дошли от съседната стая, но ответникът не
преустановил побоя над молителката, включително и пред децата и майка й продължил да бие молителката, въпреки че
цялата била в кръв. Св.С.П. успяла да я издърпа в другата стая, като през това
време ответника продължавал да
я удря. Жените се опитали да
заключат вратата на съседната стая, но ответникът счупил
патрона на врата. Св.С.
Пехлинавона успяла да се обади
на полицията, като
по повод сигнала е образувана полицейска преписка вх.№ 304000-18/2018г. по
описа на РУ на МВР-Несебър, пр.пр.вх.№ 4394/2017г. по описа на РП-Несебър,
приключила с Постановление от 05.02.2018г. за отказ да се образува досъдебно
производство. След като дошли полицаите, ответникът си тръгнал. Твърди се в молбата и приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН, и се
потвърждава от показанията на св.С.П., че този акт на домашно насилие по отношение на молителката се случил
в присъствието на децата й, които се изплашили, плакали и цяла нощ не могли да заспят от страх. След това дъщеря й започнала да се напикава, а
синът й който преди това когато бил притеснен леко заеквал, сега започнал да
заеква по-често от обичайното, а учителките му в детската градина която
посещава, предупредили молителката че детето е започнало да се държи агресивно
по отношение другите деца и учителките. Твърди се също така в молбата, че на 07.01.2018 г. около 17.00 часа ответникът отново се появи пред дома на
молителката, когато тя отново била с децата, започнал да чука по вратата на
стаята, като искал някакви дрехи, каквито молителката твърди, че той не е оставял при нея и след като тя му
казала, че няма да му отвори, той започнал отново да я заплашва, че ще я убие,
псувал я, обиждаше я и още по-силно започнал да удря по вратата, при което
майка й отново извикала полиция. След като полицията дошла ответникът си
тръгнал. На следващия ден - 08.01.2018
г. между 10.00-11.00 ч. ответникът отново се появил пред дома й, под предлог,
че търси този път някакви инструменти, каквито той също не бил оставял при нея.
Тя отново не му отворила вратата защото се страхувала от него, при което той
викал известно време и си тръгнал. На 09.01.2018г. около 10.00ч. ответникът
отново се появил и започнал да чука по вратата, този път молителката била сама
с двете си деца и не му отворили вратата защо вече много се страхували.
Ответникът отново викал пред вратата, но след известно време и си тръгнал.
Молителката твърди, че след случая на 24.12.2017 г., изпитва страх да остава в
дома си сама и да се движи сама по улиците, притеснява се, че ответникът може
отново да извърши спрямо нея друг акт на психическо и физическо домашно насилие
или дори да изпълни заканите си и да я убие. Децата й също изпитвали
непрестанен страх от ответника. Всяка вечер семейството заспивало със страх
ответникът да не дойде отново и да разбие вратата и да осъществи заплахите си
по отношение на молителката. Страховете им се засилвали и от това, че ответника
бил съден и многократно е изтърпявал и наказание лишаване от свобода в местата
за лишаване от свобода, поради което не се страхувал от нищо и считат, че
действително може да осъществи заплахите си по отношение на молителката, а
освен това ежедневно продължава да ги притеснява, като посещава дома им,
отправя заплахи и чука по вратата им.
Извършеното от В.Х., така както е описано в
молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН представлява акт на физическо и психическо насилие и е домашно такова по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т. 2 от ЗЗДН – лице, с което пострадалата е била във фактическо съпружеско
съжителство. В тази връзка,
следва да се има предвид, че съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Твърдяното насилие в случая се
потвърждава и от събраните гласни доказателства, подробно изложени по-горе. Ето защо съдът намира, че е налице пряка и непосредствена
опасност за живота и здравето на молителката и децата и по отношение на тях
следва да бъде наложена мярка за защита, като в случая ответника следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката и децата й, както и да му бъде наложена забрана да приближава на по-малко от
Молителя желае и ограничаване на
ответника да приближава и местоработата и местата за социални контакти на
молителката, без такива да са посочени, а заповедта за защита не следва да се
превръща в свръх санкция, като при посочените обстоятелства допускането на
подобна мярка на практика би довело до необосновано ограничаване на ответника
да пребивава на територията на общината, тъй като няма яснота кое място
молителката би припознала като такова за социални контакти и отдих.
С оглед на горните изводи и на
основание императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът счита, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200лв. в полза на
Държавата, като същия бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
В заключение, съдът определя
държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, която с оглед изхода по делото
следва да бъде възложена на ответника В.Д.Х..
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДН, Районен
съд-Несебър
Р Е
Ш И:
НАЛАГА мярка за защита на Д.С.П. с
ЕГН-********** и малолетните й деца: С.Д.П.
с ЕГН-********** и Д.Д.П. с ЕГН-**********, тримата живущи на адрес: ***,
спрямо В.Д.Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес ***, тел........, като:
ЗАДЪЛЖАВА В.Д.Х. с
ЕГН-********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие срещу Д.С.П. с ЕГН-********** и малолетните й деца: С.Д.П. с ЕГН-********** и
Д.Д.П. с ЕГН-********** за период от дванадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на
В.Д.Х. с ЕГН-********** да
приближава на по-малко от
НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН
на В.Д.Х. с ЕГН-********** , ГЛОБА в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита по ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на осн.чл.21, ал.1 от ЗЗДН на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
В.Д.Х. с ЕГН-**********,
че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА
В.Д.Х. с ЕГН-********** да заплати по с/ка на РС-Несебър сума в размер на 80/осемдесет/лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса.
ЗАПОВЕДТА
и препис от настоящото Решение да се връчат на страните и да се изпратят
служебно на РПУ по местоживеене на извършителя и на пострадалото лице.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: