ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 135830.09.2020 г.Град ХАСКОВО
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ТОШКА И. ТОТЕВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА И. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20205600500769 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК, вр. чл.121 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ФИ ХЕЛТ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от определение №
356 от 14.07.2020 год., постановено по гр.д. № 64 / 2020 год. по описа на
Районен съд - Свиленград, с което е оставено без уважение заявеното от
него възражение за неподсъдност, поради което го обжалва с искане
определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което уважи искането за прекратяване на делото и изпращането му
на местно компетентния съд – Районен съд – София.
Постъпил е отговор от адвокат Т.Д.Т. –
пълномощник на О. Ю. В. , със съображения за неоснователност на
частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от О. Ю.
В. против „Фи Хелт Застраховане“ АД – гр.София, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати 10 000 лева в полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД – гр.София /Банката/, представляваща застрахователна сума,
включваща непогасения размер от кредита, предоставен от Банката на
наследодателя й – Г.С.В., в качеството му на застраховано лице, съгласно
застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица
„Спокойствие“, сключен с ответното дружество.
В подадения от ответника отговор на
1
исковата молба е заявено възражение за местна неподсъдност, с искане за
прекратяване на делото пред Районен съд – Свиленград и изпращането му
по подсъдност на Районен съд – София, в района на който е седалището на
ответника, съгласно нормата на чл.105 от ГПК.
С определението, предмет на обжалване в
настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без
уважение направеното от ответника възражение за местна неподсъдност,
приемайки, че ищцата има качеството на „потребител на застрахователна
услуга“, позовавайки се на нормите на чл.383, ал.3 от КЗ, вр. § 1, т.1 от ДР
на КЗ, вр. § 13, т.1 от ДРЗЗП, при което и съгласно чл.113 от ГПК искът е
предявен пред съда, в района на който се намират постоянния и настоящ
адрес на ищцата, съгласно приложената по делото справка.
Определението е съобщено на ответника на
28.07.2020 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на
03.08.2020 год., изпратена по пощата на 31.07.2020 год., от което следва
извода, че е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.121 от ГПК, поради което се явява
допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения: По поставения с частната жалба правен въпрос дали
субституентът като потребител на застрахователна услуга може да предяви
прекия си иск срещу застрахователя по своя постоянен или настоящ адрес е
формирана съдебна практика, обективирана в Определение № 272 от
28.06.2019 год. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2019 год., I т.о., ТК, в което се
приема, че с оглед признатото право на застрахован по смисъла на чл.383,
ал.3 от КЗ и в тази връзка установеното качество на „потребител на
застрахователна услуга“ на наследника на длъжника по договор за кредит,
застраховал в обезпечение на задължението си по него свое неимуществено
благо, същият разполага с правото, произтичащо от разпоредбата на чл.113
от ГПК да предяви иска си пред съда по настоящия или при липса на такъв
– по постоянния си адрес.
Позовавайки се на цитираната съдебна практика, с
която е дадено разрешение на правен спор, идентичен с разглеждания,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение, което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него
частна жалба – оставена без уважение.
В подкрепа на изложените по-горе доводи за
неоснователност на частната жалба, следва да се посочи и това, че
едновременната даденост на двете качества на ищцата - на процесуален
субституент и на „потребител на застрахователна услуга“, само по себе си
не изключва правото й на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК.
Цитираната в частната жалба съдебна практика не
обосновава извод в противна насока, доколкото същата се явява
приложима по същество на спора и по редовността на исковата молба,
2
касаеща надлежното конституиране на страните и излагане на
обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване на иска, но не и
правилата, уреждащи местната подсъдност. Необосновано жалбоподателят
се позовава и на т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 год. на
ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСГК, доколкото дадените с него указания се
явяват в потвърждение на изложените по-горе доводи за неоснователност
на жалбата.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд, съгласно приложен към отговора на частната жалба
договор за правна защита и съдействие от 02.09.2020 год.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 356 от 14.07.2020
год., постановено по гр.д. № 64/2020 год. по описа на Районен съд –
Свиленград.
ОСЪЖДА „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Студентски“, ул.“Проф. Александър Фол“ № 2, вх. Б да заплати на О. Ю.
В. , ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.Пловдив,
ул.“Четвърти януари“ № 34 А, ет.3, офис 10 – адвокат Т.Д.Т., сумата в
размер на 300 /триста/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Определението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3