Решение по дело №608/2022 на Административен съд - Пазарджик

 

 

Образувано е по жалба на „АДС ГОМЕРС” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя А. Ш., против ревизионен акт № P-160001320005247-091-001 от 26.05.2021 г., потвърден с решение №450/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив.

Твърди се в жалбата, че оспореното решение и потвърденият с него ревизионен акт /РА/ са необосновани и неправилни. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът – Директорът на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли оспореният ревизионния акт да бъде потвърден. Излага съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001320005247-020-001/31.08.2020 г., изменена със заповеди № Р-16001320005247-020-002/10.12.2020г. и №Р-16001320005247-020-003/11.01.2021г., издадени от Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив.

Предмет на ревизията са задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016 г. – 31.07.2020 г.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация; извършени са справки; на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки. Изготвени са искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №P16001320005247-040-001 от 09.09.2020г. и №P16001320005247-040-002 от 16.12.2020г., с които са изискани документи. Връчването им е извършено със съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК, като в определения 14-дневен срок лицето не е представило изисканите документи. Ревизиращите органи са счели, че са налице установени обстоятелства по чл. 122, ат. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. На ЗЛ са връчени уведомление по чл.124, ал. 1 от ДОПК №Р-16001320005247-113-001/04.01.2021г. и уведомление по чл. 17 от ДОПК №Р-16001320005247-139-001/04.01.2021г.. Връчването им е извършено със съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК, съответно лицето не е представило становище във връзка с установените обстоятелства. Ревизионното производство е извършено по особения ред, като е направен анализ по всички точки, визирани в чл. 122. ат. 2 от ДОПК. Поради непредставяне на документи данъчните орган са приели, че не е установено как се води счетоводството на дружеството и какъв счетоводен продукт се използва. В хипотезата на чл. 37. ат. 4 от ДОПК органите по приходите са приели, че липсват всички първични и вторични документи за целия ревизиран период и са преценили само събраните в производството доказателства от извършени насрещни проверки, от данни в информационната система на НАП и от досието на дружеството.

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-16001320005247-092-001/26.02.2021г., връчен на ревизираното лице със съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК чрез поставяне на съобщение за връчване №P16001320005247-С32-003 от 23.04.2021г. с дата на сваляне 07.05.2021г. Прието е, че съгласно подадени ГДД за периода 2015 – 2016 г. основният предмет на дейност на ревизираното дружество е търговия на едро с напитки, а за 2017 г. – 2019 г. – търговия на едро с плодове и зеленчуци. От декларираните в ИМ на НАП данни е констатирано, че през ревизирания период /01.01.2016 г. - 31.07.2020 г./ според подадените дневници за продажби ДЗЛ е декларирало, че е изпълнител на облагаеми доставки /продажба череши, сливи и др./, като е начислявало ДДС в размер на 20%.

При липса на основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления от ЗЛ косвен данък за целия ревизиран период, с РА е определен дължим ДДС на продажбите в размер, равен на този начислен от лицето. Тъй като „АДС ГОМЕРС" ЕООД не било представило първични документи, а съгласно чл. 85 от ЗДДС данъкът остава изискуем от лицето, тъй като е посочен в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, то декларираният от ЗЛ косвен данък е приет за дължим съгласно подадените СД.

По отношение на декларираните получени доставки от доставчици в страната в хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е декларирало в своите отчетни регистри по ЗДДС (дневник за покупки) получени доставки на стоки - череши и сливи, материали /амбалаж/ и услуги от различни доставчици от страната. За тези декларирани получени доставки ,.АДС ЕОМЕРС" ЕООД не било представило документи, което обстоятелство е отразено в протокол обр. КД 73 № 1687729/28.01.21г. Също е констатирано, че дружеството -жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит два пъти по една и съща фактура, отразена в дневника за покупки в различни данъчни периоди, както и е упражнило правото си на приспадане на ДК по фактури след 12-месечният срок, предвиден в чл. 72 от ЗДДС, или е отразило фактури с право на пълен данъчен кредит, които са били издадени на други лица.

С цел установяване на обстоятелствата относно получените доставки и ползвания данъчен кредит и на основание чл. 45 от ДОПК в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчици на „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, в резултат на които е установено следното за всеки един от доставчиците:

1. ЗП Н. Ж. Н., БУЛСТАТ ********** във връзка с ИПДПОЗЛ № П-02000220186187-040-001/11.11.2020г. е представил декларация-обяснение и фактури. В декларацията ЗП Н. Н. посочва, че е регистриран земеделски производител (ЗП), който отглежда собствени и под аренда трайни насаждения и зърнени култури. ЗП не притежава база за съхранение на продукцията, като същата се бере по заявки и се продава директно от полето. Същият няма регистриран ЕКАФП, а разплащанията се извършват по банков път, като не са представени платежните нареждания към тях. Представени са следните фактури с получател „АДС ГОМЕРС“ ЕООД: фактура № **********/31.08.2017 г. с ДО 6 570,00 лв, и ДДС 1 314,00 лв. с основание сливи 13.140 тона с единична цена 500,00 лв., начин на плащане – платежно нареждане, фактура № **********/20.06.2017 г. с ДО 48 025,00 лв. и ДДС 9 605,00 лв. с основание череши 56 500 кг с единична цена 0,85 лв., начин на плащане – платежно нареждане, фактура № **********/26.06.2018 г. с ДО 40 750,00 лв. и ДДС 8 150,00 лв. с основание череши 20 421 кг с единична цена 0,80 лв., 24 242 кг с ед. цена 0,42 лв., 20 333 кг с единична цена 0,70 лв., начин на плащане – платежно нареждане, фактура № **********/20.06.2019 г. с ДО 34 000,00 лв. и ДДС 6 800,00 лв. с основание череши 34 000 кг с единична цена 1,00 лв., начин на плащане – платежно нареждане и фактура **********/14.06.2019 г. с ДО 37 400,00 лв. и ДДС 7 480,00 лв. с основание череши 34 тона с единична цена 1,10 лв/кг, начин на плащане – платежно нареждане.

При направена справка в ПП ИС Контрол се установило, че горецитираните фактури са включени в дневниците за продажби на ЗП Н. Н., като три от фактурите с номера **********, ********** и ********** са с посочен контрагент „АДС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, който контрагент е различен от ревизираното лице.

Поради това при проверка в информационните масиви на НАП се констатирало, че ЗП Н. Н. е декларирал само 2 фактури за продажба на череши през 2019 г. с ДО 71 400,00 лв. и ДДС 14 280,00 лева, с получател дружеството-жалбоподател „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, а дружеството е декларирало 5 фактури за покупки от този доставчик с ДО 166 745,00 лв. и ДДС 33 349,00 лв, като разликата от ДО 95 345,00 лв. и ДДС 19 069,00 лв. е в резултат на фактурите, издадени с контрагент „АДС КОМЕРС“ ЕООД.

2. ЗП М. З. С. – Т., БУЛСТАТ BG8204270515 във връзка с ИПДПОЗЛ № П-02000220186195-040-001/11.11.2020г. е представил документи и обяснение, като посочва, че е регистриран земеделски производител от 09.12.2013 г., има регистрация по ЗДДС, като се занимава с обработка на земеделска земя - отглеждане на трайни насаждения овощни дръвчета череши и бадеми. Посочва, че разполага със собствена земеделска техника и има едно лице, наето по трудово правоотношение на длъжност тракторист. Един от клиентите е фирма „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, която има изкупвателни пунктове в гр.Айтос. ЗП извозва и предава продукцията с личен транспорт, а плащането се извършва по банков път.

Представена е и фактура № **********/18.06.2019 г. с получател „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, с основание череши, ДО 11 200,00лв. и ДДС 2 240,00 лв., която е отразена в дневника на продажбите за съответния период. Същата е платена по банков път, като е представено извлечение от Юробанк България. Отчетено е, че е допусната техническа грешка в регистрите на НАП, като фактурата е посочена с №**********/18.06.2019 г.

3. ЗП Т. В., БУЛСТАТ BG ********** във връзка с ИПДПОЗЛ № П-02000220186462-040-001/11.11.2020г. е представил фактура №4/19.06.2019г. и писмени обяснения. Във фактурата са посочени данъчната основа в размер на 8 500,00 лв., сума за плащане 8 500,00 лв., предмет на доставката –череши, количество 8 500 кг. В обясненията си ЗП посочва, че е регистриран като ЗП от 2020г., т.е към дата на издаване на фактурата същият не е бил регистриран като земеделски производител. Основната му дейност е отглеждане на плодове. Няма сключен договор с „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, а изкупуването на продукцията ставало чрез устна договорка, като парите е получавал в брой и не издавал касов бон.

При проверка в информационните масиви на НАП се установило, че през м. 06.2019 г. „АДС ГОМЕРС“ ЕООД е ползвало приспадане на данъчен кредит в размер на 1 700,00 лв. по фактура № 4/19.06.2019 г. на стойност 8 500,00 лв. и ДДС 1 700,00 лв. от нерегистрирано по ЗДДС лице ЗП Т. В.. От страна на ревизионните органи е прието, че издадената от нерегистрирано по ЗДДС лице фактура не документира реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък е отразен неправомерно. В резултат на прието от ревизионните органи е отказано приспадане на данъчен кредит от ЗП Т. В. по фактура № 4/19.06.2019 г.

4. „РОДОПИ-3“ ЕООД, ЕИК BG203280666 е регистрирано по ЗДДС на 25.06.2015 г. и дерегистрирано на 06.11.2018 г. При извършена проверка в търговски регистър е установено, че с решение № 16/02.02.2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик е прекратена дейността на „РОДОПИ-3“ ЕООД поради смърт на 22.12.2016 г. на управителя и едноличния собственик на капитала С. К. и липса на данни по партидата на дружеството в ТР наследниците на починалия да са поискали продължаване или прекратяване на дружеството.

При извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че в СД и дневник на продажби за данъчен период м. 03/2018 г. от „РОДОПИ-3“ ЕООД е включена фактура № **********/26.03.2018 г. с получател „АДС ГОМЕРС“ ЕООД, с ДО 4 100,00 лв. и ДДС 820,00 лв., предмет на доставката – продажби.

5. ЕТ„АСО-ХРИСТО НАНЕВ“, БУЛСТАТ ********* във връзка с ИПДПОЗЛ № П-02000220202759-040-001/08.12.2020г. е представил заверено копие на фактура № **********/14.06.2019 г., издадена от ЕТ „АСО-Христо Нанев“ за череши – реколта 2019 г., с ДО 37 799,00 лв. и ДДС 7 559,80 лв. ЕТ „АСО-Христо Нанев“ е регистриран като земеделски стопанин, като считано от 01.04.1994 г. е регистриран по ЗДДС. Основната му дейност е комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство.

Фактура № **********/14.06.2019 г. е отразена в дневника за покупки на „АДС ГОМЕРС“ ЕООД два пъти през м. 06/2019 г. Фактура №**********/14.06.2019 г. с ДО 18117,00 лв. и ДДС 3623,40 лв. също е отразена в дневника за покупки на „АДС ГОМЕРС“ ЕООД два пъти - през м. 05/2019 г. и през м. 06.2019 г. В резултат на установеното е приспаднат от ползвания данъчен кредит по ДДС веднъж през м. 06.2019 г. ДДС в размер на 3 623,40 лв. и веднъж ДДС в размер на 7 559,80 лв. за м. 06.2019г.

Ревизионните органи са установили, че през м. 07.2020 г. „АДС ГОМЕРС“ ЕООД неправомерно е приспаднало от ползвания данъчен кредит 2 964,00 лв. по документ фактура № 74/14.06.2019 г. от „АГРОПРОДУКТ КМ“ ЕООД, продажба на череши с ДО 14 820,00 лв. и ДДС 2964 лв. извън допустимия период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В хода на ревизията е констатирано, че фактури № 12/18.06.2019 г. от ЗП М. З. С. с ДО 11 200,00 лв. и ДДС 2 240,00 лв. и фактура № 101/10.06.2019 г. от ЗП Т. Г. Г. с ДО 3 322,00 лв. и ДДС 664,40 лв. са отразени в дневника за покупки от дружеството-жалбоподател през м. юни 2019 г., като същите са отразени втори път в дневник за покупки през м. 03.2020г. и м. 04.2020г.

Предвид установеното е приспаднат от ползвания данъчен кредит по ДДС през м. 03.2020 г. ДДС в размер на 2 240,00 лв., а през м. 04.2020г. - ДДС в размер на 664,40 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС ревизиращите органи са приели, че след като „АДС ГОМЕРС“ ЕООД не притежава първични документи, то същото не може да претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Затова на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „АДС ГОМЕРС” ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 500 301,31 лв., като са начислени лихви в размер на 145 651,37 лв. на основание чл. 175 от ДОПК. Ревизионният доклад е връчен по реда на чл.32 от ДОПК.

Не е подадено възражение срещу ревизионния доклад по реда на чл.117, ал. 5 от ДОПК.

На 26.05.2021 г. е издаден ревизионен акт № P-16001320005247-091-001 от Т. П. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и С. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.

На основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК е издаден акт за поправка на РА № П-16001321118881-003-001/09.07.2021г. – поради установени технически грешки. След корекция на същите е установен размер на задължението по ЗДДС за довнасяне общо в размер на 499 652,85лв вместо 499 587,06лв. Разликата представлявала сбор от неправомерно приспаднат данъчен кредит за м.януари, 2016г. – 4,55лв и за м.февруари, 2016г. – 61,24лв., които суми погрешно били посочени като такива за възстановяване.

Ревизионният акт е обжалван от ДЗЛ, като с решение №450 от 17.08.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърден, след като направените възражения от дружеството са приети за неоснователни. Актът за поправка на РА не е обжалван.

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя e разпитан свидетелят С. Г. И., от чийто показания се установява, че същият е бил управител на дружеството -жалбоподател от 2017г. до 2020г. Дейността на фирмата се изразявала в закупуване на плодове – череши и сини сливи -, като част от продукцията се закупувала на място от градините, а друга част се карала с техен транспорт до базата им в гр.Айтов. Основно доставките се извършвали с превоз от „Куминяно фрут“, който се заплащал. При извършване на доставките св.И. получавал фактурите. Електронните фактури получавал чрез имейл, а тези на хартиен носител - взимал лично от производителите, след като приключи изкупуването. Твърди, че всички доставчици са издавали фактури, които той след получаване е предавал на счетоводителя. Проверка на дружеството правили и от Агенция „Митници“ и там били представени всички документи. Когато ги върнали - не били всички фактури, имало липсващи.

По делото е изслушана и ССчЕ. ВЛ е отразило данните за фактурите, които не са представени и за фактурите, които не са в оригинал. Всички описани фактури са включени в дневниците за покупки на дружеството-жалбоподател, отбелязан е и данъчният период, в който е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. В подадените данъчни декларации по ЗДДС за всеки отчетен период по ЗДДС, попадащ в периода на проверката/01.01.2016-31.07.2020г./, съответно ДДС за възстановяване, ДДС за внасяне, респ. размера на начисления ДДС и размера на данъчния кредит за приспадане, вещото лице е отразило, че математически декларираните данни са правилно попълнени.

В с.з., проведено на 29.04.2024г. вещото лице е уточнило, че при отбелязване в заключението, че или фактурата е копие, или фактурата не е в оригинал, или е липсваща фактура имало предвид, че фактурите са ксерокопия. Проверката по отношение на издателите на фактурите е извършена въз основа на постъпилите по делото от ТД на НАП документи и дневниците за продажби. Отразен е ДДС за възстановяване, ДДС за внасяне. Уточнява също ВЛ, че отказаният данъчен кредит по решението е в размер на 500 301, 31 лв. В ревизионния акт за поправка ДДС за довнасяне сумата е 499 652,85 лв., тъй като има ДДС за възстановяване, откъдето идва разликата. Коригира допуснати техническа грешка в заключението. Уточнява, че при изготвяне на експертизата е ползвала банковите извлечения на фирмата, които не са налични по делото, както и счетоводните записвания по всички фактури, които също не са налични по делото.

В допълнително заключение ВЛ е отразило, че всички фактури, изискани от доставчиците, съответстват на издадените от доставчиците., има и плащания по всички тях.

Съдът възприема заключенията като компетентно изготвени и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 от ДОПК, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд – в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният № P-160001320005247-091-001 от 26.05.2021 г., потвърден с решение №450/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив е валиден административен акт – издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържащ реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС и с кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите за ревизирания данъчен период. Фактическите констатации и правни изводи в РА са допълнени и конкретизирани чрез тези, съдържащи се в приложения към него ревизионен доклад, който съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт и изложените в РД мотиви по същество са мотивите на РА – в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС.

Основателно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на голяма част от документите по ревизионното производство.

Съгласно чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК /в приложимата редакция/ регламентира, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл.28, ал. 2 от ДОПК регламентира правото на всяко лице да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система /чл.30, ал. 5 ДОПК/. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че връчването на съобщение на електронен адрес на задълженото лице е законово предвиден начин на съобщаване, като в ДОПК няма установена поредност на начините за връчване, тоест няма въведено ограничение за това до връчване по електронен път да се пристъпва едва когато са изчерпани другите нормативно установени способи за съобщаване.

В случая заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320005247-020-001/31.08.2020г. е връчена по електронен път на електронен адрес [електронна поща], които не е посочен от лицето за адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК /л.59/.

Предвиденото в чл. 29, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 2 ДОПК отклонение от връчването по чл. 29, ал. 1 ДОПК е поставено в зависимост от избора на лицето – в случай, че посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. За да е приложима тази хипотеза, следва да е налице активно и целенасочено действие - изрично волеизявление на данъчнозадължентото лице и не следва да се извлича по подразбиране от органа по приходите. По делото не са ангажирани доказателства за нарочно волеизявление на ревизираното дружество, с което е деклариран електронен адрес за получаване на съобщения в хода на ревизионното производство. Обстоятелството, че ел. адрес, на който е изпратен РА, фигурира в информационната система на НАП, не обуславя извод, че този електронен адрес е заявен от ревизираното лице за връчване на съобщения по реда на чл. 29, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Въпреки указания, дадени на ответника, по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е посочил имейл адрес [електронна поща] като адрес за получаване на електронни изявления от НАП, а още по-малко за кореспонденция в хода на конкретното ревизионно производство. Представеното заявление по чл.101, ал. 5 ЗДДС от 15.04.2015г, с който управителят на дружеството е заявил електронен адрес за кореспонденция, е законоустановено задължително приложение към заявлението по чл. 101, ал. 1 ЗДДС, но не е адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК за получаване на съобщения и актове по Кодекса, който адрес лицето не е длъжно, а има право да посочи. /в този см. решение № 2557 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2024 г., I о., решение № 13691 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2024 г., VIII о., определение № 12119 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7527/2019 г., I о., определение № 12856 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2018 г., I о./. Отделно от това към момента на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС дружеството е било с различно наименование, собственик и управител, не е действала и в тази си редакция нормата на чл.101, ал.5 от ЗДДС.

След като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ирелевантно за редовността на връчването е, че съгласно заверена разпечатка от ИС "Контрол" – удостоверение за извършено връчване по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на документи е посочена датата на връчване на съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от който е била активирана, и изтеглянето на документите от горния имейл адрес. След като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ЗВР е следвало да му бъде връчена на адреса по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, а именно – адресът на управление на дружеството. Горното е относимо и към връчването на ЗВР.

При започване на ревизията и връчване на ЗВР органите по приходите са длъжни да се уверят, че адресатът на производството е надлежно уведомен. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В чл. 113, ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на ревизираното лице. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, императивната разпоредба на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат или ненадлежното връчване води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. В този смисъл ревизията страда от особено съществени пороци, представляващи нарушение на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, задължаващи органа по приходите да осъществи връчване на ЗВР.

Съобразно тези разпоредби невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено нарушение, обуславящо извода за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Без значение за този краен извод е дали на лицето е била връчвана последваща ЗВР, след като същата няма самостоятелно значение, а е пряко обвързана с първоначалната ЗВР, която изменя, и това означава, че изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да произведе последици само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия, което в процесния случай не е такова.

Нарушени са основни принципи на ревизионното производство, прогласени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК - принципите на обективност и на служебното начало, като се касае за особено съществен порок, който засяга началото на ревизията. При невръчването на ревизираното лице на първата ЗВР следва да се приеме, че е налице незавършен акт на администрацията - на практика ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да бъде саниран.

Аргумент в насока за ненадлежно връчване на ЗВР е фактът, че всички останали документи в ревизионното производство са връчвани на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагането им, като няма установена причина защо веднъж ревизиращият екип е приел, че лицето е посочило електронен адрес по чл. 28, ал. 2 от ДОПК и е връчил на него ЗВР, а впоследствие е приел, че връчването следва да се осъществи по реда на чл 32 от ДОПК. За пълнота следва да се отбележи, че и последващата заповед за изменение на ЗВР също не е надлежно връчена – в случая данъчните органи са приложили разпоредбата на чл.32 от ДОПК, като и тази процедура е извършена в нарушение на законовите изисквания -както по отношение на последващата заповед, така и на всички останали документи, връчени по посочения ред.

За да се приеме, че е налице редовно връчване по реда на чл. 32 от ДОПК – чрез прилагане към досието -, особената процедура за връчване на съобщения или книжа следва да бъдат изпълнени всички изисквания, разписани в посочената норма, още повече че в случая се касае за извънреден способ, който се прилага, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване. След като дори едно от тези изисквания не е изпълнено от органите по приходите, то процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК също е опорочена. Опорочаването на процедурата по връчване като резултат води до нередовност на връчването на всички документи в ревизионното производство.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 32 от ДОПК обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.

Разпоредбата чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК указва, че адресът за кореспонденция е адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление.

От събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка в Търговския регистър, съдът приема за безспорно установено, че както към датата на започване на ревизионното производство, така и към датите, на които е предприето връчване на всички документи в ревизионното производство, адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 от ДОПК на „АДС ГОМЕРС” ЕООД, ЕИК ********* е гр. Пазарджик, [улица]доколкото няма данни в регистър БУЛСТАТ да е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър да е вписан друг адрес на управление. Представени са протоколи за това че на този адрес за кореспонденция са извършвани по две посещения през повече от 7 дни за връчване на част от документите в ревизионното производство. Представена е разпечатка от интернет страницата на НАП, на която тези съобщения са публикувани. Няма данни всичките съобщения да са поставени на определено за целта място в териториалната дирекция, представени са два протокола за сваляне на съобщение по чл.32 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК предвижда заедно с поставяне на съобщението, органът по приходите да изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. По делото не са ангажирани доказателства от ответника - въпреки дадените изрични указания - заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да е изпратил и писмо с обратна разписка. Това от своя страна изключва хипотезата на връчване чрез прилагане към досието по чл. 32 от ДОПК, следователно не е започнал да тече срокът по чл. 32, ал. 6 от ДОПК, за да се приеме, че след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението актът може да се приложи към преписката и да се смята за редовно връчен. / в този см. решение № 13578 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2024 г., VIII о./

За пълнота следва да се отбележи, че връчвайки на всички съобщения или книжа от ревизионното производство по реда на чл. 32 от ДОПК, която процедура е изцяло опорочена, данъчния орган изцяло е лишил ревизираното лице от възможността да участва в това производство като представи изисканите документи и всякакви други по негова преценка за нуждите на пълното и всеобхватно изследване в рамките на производството.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореният РА следва да бъде прогласен за нищожен. При наличие на този най-тежък порок на РА не следва да се разглеждат наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на РА - същите не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността му.

Съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа, който да съобрази при произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши надлежно връчване на ЗВР.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски общо в размер на 1350лв.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.5 от ДОПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт № P-160001320005247-091-001 от 26.05.2021 г., потвърден с решение №450/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписката на началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на „АДС ГОМЕРС” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1350лв, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.