РЕШЕНИЕ
№ 2012
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110115824 по описа за 2023 година
Ищцата Й. И. Г., ЕГН ********** е предявила иск с пр.осн. чл.432 КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД срещу "Б. и." АД, ЕИК *** с искане съдът да
постанови решение с което осъди ответникът да й заплати сумата 5000 /пет
хиляди/ лева след допуснато изменение на на иск осн. чл.214 ГПК,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
ПТП, настъпило на 27.6.2022 г. на територията на Община Т., път П-**,
км.**+***, близо до с.Г. Н., по вина на водача на л.а. марка "Ф.", модел "П.", с
рег. № ***, застрахован при ответника, за което има влязла в сила присъда №
24/21.5.2023 г. по НОХД № 258/2023 г. на РС Т., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. Ищцата моли ответникът да й плати разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и по размер. Счита,
че вредите са настъпили не само по вина на водача на л.а. марка "Ф.", модел
"П.", с рег. № *** и твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Оспорва описаното ПТП да е настъпило по описания в протокола за ПТП
механизъм. Оспорва наличието на причинна връзка между описаното ПТП и
уврежданията, оспорва времетраенето на оздравителния процес, изживяния
стрес и душевни страдания от Г., а в случай, че такива се установят, твърди, че
са в резултат на лабилна психика и предходна обремененост на ищцата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, както отделно,
така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Страните няма спор, че е настъпило описаното по време, място и механизъм
застрахователно събитие. Ответникът оспорва, че ПТП е настъпило само по
вина на водача на л.а. марка "Ф.", модел "П.", с рег. № ***, който е
застрахован при него с полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.6.2022 г. се
установява, че на територията на Община Т., на път П-**, км.**+***, близо до
с.Г. Н., е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка "Ф.", модел "П.", с
рег. № ***, застрахован при ответника и ищцата е пострадало лице от същото
ПТП.
Увреденият автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ *** е управляван от ищцата
Й. Г..
Представени са доказателства удостоверение за техническа изправност на
ППС, свидетелство на МПС, уведомлени еза щета, амб.лист за преглед на
пациент, медицинско удостоверение от 28.06.2022 год., уведомително писмо
от 15.08.2022 год.
От същите се установява, че на ищцата е извършен медицински преглед след
ПТП, анамнеза: след ПТП се оплаква от световъртеж, гадене с повръщане,
болки във връта, рамене, гърди, затруднено движение. Поставена е диагноза:
нарушена вестибуларна функция, неуточнена. Изписано е медикаментозно
лечение.
От показанията на свидетеля М. Г., който е съпруг на ищцата се установява, че
катастрофата със съпругата му станала на 27.06.2022 год. Получил обаждане
от брата на съпругата му, който отива на местопроизшествието първи от
близките и че детето и съпругата на свидетеля пътуват с линейка за
болницата в гр.Т.. Били изписани на същия ден за домашно лечение.
Останали при родителите на съпругата му в гр.Т.. Свидетелят отишъл след
около четири дни и жена му имала главоболие и повръщала. Имала
натъртвания и не можела да се движи и да става. Не можела да се къпе. Майка
й я обслужвала, къпела я около две седмици. След около две седмици детето
се страхувало да пътува в кола. До ден днешен нощем се събужда нощем и
бълнува. Стреса й останал. Сега шофира по-рядко и не шофира сама.
Разказала е, че си спомня, че колата й е ударена отзад. По-късно разбира, че е
ударена и отпред. След удара отзад тя губи съзнание.
Установено е по делото, че ищцата е предявила пред застрахователя на
виновния водач претенция за изплащане на обезщетение по щета №
********** за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Налице е отказ от
ответника.
За процесното ПТП е образувано ДП № 473/2022 г. на РУ Т..
С влязла в сила присъда № 24/31.05.2023 г. по НОХД № 258/ 2023 год. по
описа на ТРС подсъдимият С. Е. М. е признат за виновен за това, че на
27.06.2022 г. на територята на Община Т., път П-**, км.**+***, близо до с.Г.
Н. при управление на л.а. марка "Ф.", модел "П.", с рег. № *** е нарушил
2
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на л.а. „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ ***,
собственост на М. С. Г. и на л.а. „М.“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост
на „И.“ ООД, гр.Б..
По делото е прието и не е оспорено заключение на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, което съдът възприема пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено. В автотехническата част експерта дава
заключение за механизма на ПТП, който е настъпил при описаните
обстоятелства в протокола за ПТП. Травматичните увреждания на ищцата,
описани в медицинските документи съответстват да са получени по описания
начин в протокола за ПТП. Вещото лице дава становище, че е налице
причинно следствена връзка между процесното ПТП и телесните увреждания,
които е получил водачът Й. Г.. Лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ *** е
произведен и заводски оборудван с 5 броя предпазни колани от инерционен
тип, предназначението на които е да удържат човешкото тяло от политане
напред при челен удар или внезапно спиране. Коланите ограничават
преместването на шофьора и пътниците, намаляват кинетичната енергия
върху телата им и вероятността за смърт и тежки телесни повреди при челен
удар, рязко спиране при авария или внезапно спиране. Медико-биологичната
квалификация на травмите определя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В условията на спешност на ищцата са назначени образни
изследвания, които не са показали наличието или съмнения за подлежащи
наранявания в засегнатите области от тялото. Възстановителния период за
такива травми е от порядъка на един месец. Не са налице медицински данни за
възникнали усложнения и по-късно диагностицирани увреждания по костни
структури и вътрешни органи. При ищцата са установени травми, обичайно
получаващи се от самия предпазен колан по време на произшествието.
Коланът предпазва тялото, но не и крайниците, които са свободно движещи се
и могат да пострадат от удар в твърди детайли от интериора на автомобила.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
вследствие на стресът, болките от травмите, дискомфорта и необходимостта от
обгрижване от близките при ищцата са били нарушени рутинните ежедневни
дейности, което е довело до психичните симптоми на разстройството в
адаптацията с характерните промени в настроението, активността и съня /код
F43.2 по МКБ 10/. Особено доминиращи са страховете свързани с пътуване,
което е довело до съзнателно избягване на такива ситуации. Цялостното й
психично състояние постепенно се е подобрило с отзвучаване на болките и
неврологичните симптоми в рамките на няколко месеца. Страховете свързани
с пътуване са продължили близо половин година. И към момента на
изследването са налице периодично кошмарни съновидения свързани с
инцидента, което може да се разглежда като посттравматичен симптом след
ПТП-то. Описаните психични и неврологични симптоми след ПТП-то с
автомобила са оказали влияние за определен период от време върху емоциите,
мисленето и поведението на ищцата, което може да се определи като
Разстройство в адаптацията. След процесното ПТП при ищцата Й. И. Г. се е
3
отключило Разстройство в адаптацията с характерните промени в
настроението, активността и съня. Особено доминиращи са страховете
свързани с пътуване и удар от автомобили, което е довело до съзнателно
избягване на такива ситуации. Цялостното й психичното състояние
постепенно се е подобрило с отзвучаване на болките и неврологичните
симптоми в рамките на няколко месеца, а страховете свързани с пътуване са
продължили близо половин година. И към момента на изследването са налице
периодично кошмарни съновидения свързани с инцидента, което може да се
разглежда като посттравматичен симптом след ПТП-то.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на МПС л.а. марка "Ф.", модел "П.", с рег.
№ ***, управляван от С. Е. М. и същият е признат за виновен за процесното
ПТП с влязла в сила присъда на РС Т..
От това следва, че и механизма на ПТП, както и последиците от същото са
доказани. По силата на застрахователния договор ответникът се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че от доказателствата по делото и приетата въз основа на тях
фактическа обстановка са установени по безспорен начин елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно настъпването на
пътнотранспортното произшествие на посочената дата, същото е причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на
ищцата, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на
водача и вредоносния резултат.
Механизма на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия
констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила
относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, както
от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните. Така установеното води до извод, че са
осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал.1 КЗ, според която разпоредба увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Относно вида и степента на претърпените от ищцата неимуществени вреди се
установява следното:
От заключението на двете експертизи, които съдът цени като ясни,
4
обосновани е компетентно дадени е установено, че вследствие на процесното
ПТП ищцата е получила повърхности травми на друга и неуточнена част на
гръден кош, травми на окосмената част на главата, навяхване и разтягане на
раменна става. Издадено МН бл. №3 за консултация с невролог.” - Амб. лист
от 05.07.22г. от невролог д-р В. Д.: „Основна диагноза: „Нарушение на
вестибуларната функция, неуточнено; Анамнеза: След претърпяно ПТП се
оплаква от световъртеж, гадене с повръщане, болки във врата….При пробата
на Ромберг - нестабилна, назад и надясно”. Същите са причинили заедно и
поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Около
половин година след инцидента е усещала несигурност, страх, гадене,
световъртежи и главоболие, но най - много й се отразило безпокойството и
безсънието, свързани с детето й, което е пътувало в автомобила. Ищцата има
кошмари, свързани с ПТП. Няколко месеца е посещавала специалист и приема
медикаменти. Свидетелските показания кореспондират с констатациите на
вещите лица. Това състояние на ищцата е свързано и с болки и страдания,
които не са отшумяли към момента. Повече от три години след инцидента тя
продължава да страда от безсъние, да изпитва несигурност, страх и
безпокойството особено за детето й, което е пътувало в автомобила. Ищцата
има кошмари, свързани с ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Според указанията в ППВС 4/1968 г.,
които са задължителни за съдилищата, понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат начинът на
извършването и обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното
деяние, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
страдания.
От значение са и редица други обстоятелства, които следва да се обсъдят от
съда и въз основа на оценката им да определи обезщетение по
справедливост за неимуществени вреди. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и изживените от него страдания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него неимуществени вреди и в този смисъл да се
явява техен паричен еквивалент. В конкретния случай, съдът отчита, както
степента на претърпените от ищцата физически болки и душевни страдания в
резултат на получените травматични увреждания, така и съпътстващите
неудобства в процеса на възстановяване. Освен физическите болки, съдът
отчита и периода на възстановяване, продължил, според заключението около
един месец за физическите травми и около половин година за психическите
такива. Съдът отчита и продължаващото влошено емоционално състояние,
което е трайно и продължава към момента след повече от три години от
събитието.
Ето защо, в конкретния случай с оглед доказаните увреждания, тяхната
5
интензивност, характер и продължителност, както и периода на
възстановяване и свързаните с това неудобства, съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 5000 лева и в този размер ще
обезщети най-справедливо ищцата за преживяните от нея болки и страдания
от ПТП.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата са недоказани. Ответникът не е ангажирал доказателства,
въз основа на които да се направи извод, че ищцата е нарушила правилата за
движение по пътищата или по друг начин е допринесла с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат.
В обобщение съдът намира, че предявения иск срещу ответника за
обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и доказан по
размер и следва да се уважи изцяло.
По акцесорния иск:
Уважаването на главния иск води до основателност на иска за обезщетение за
забава. Разпоредбата на специалния закон – чл.497, ал.1 КЗ сочи, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3; изтичането на срока
по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно
ал.2 дължимите от застрахователя лихви по ал.1, както и присъдените срещу
застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят
застрахователната сума по чл.492 КЗ. В настоящия случай лихвата се
претендира от по-късен начален момент, а именно датата на подаване на
исковата молба – 06.12.2023 г., поради което на осн.чл.86, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД
исковата молба се счита за покана за плащане и от същата дата ответникът е в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва до окончателното
изплащане на присъдената главница 5000 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата разноски за производството. На осн.чл.83, ал.1 ГПК
ищцата е освободена от такси и разноски, поради което на осн.чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса в размер на 200.00 лева, както и заплатените от
бюджета възнаграждения на вещи лица в размер на 400.00 лева следва да се
възложат на ответника.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата заплащане на разноските
за производството. Видно от договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК
Й. Г. е заплатила възнаграждение на процесуалния й представител в размер на
1500 лева.
Съдът като взе предвид уважената част на иска, положения труд и
извършените процесуални действия от адвоката за защита интересите на
клиента му, намира, че платеното възнаграждение е съобразено с чл.7, ал.2 и
ал.9 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията на адвокатската
работа /загл.изм.ДВ бр.14 от 2025 г./ и не е прекомерно по смисъла на чл.78,
6
ал.5 ГПК. Възражението на ответника е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Б. и." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.
****, район Л., ул.“Д. Б.“ № ** да плати на Й. И. Г., ЕГН ********** сумата
5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и
страдания, получени от ПТП, настъпило на 27.6.2022 г. на територията на
Община Т., път П-**, км.**+***, близо до с.Г. Н. по вина на С. Е. М. -водач на
л.а. марка "Ф.", модел "П.", с рег. № ***, застрахован към датата на ПТП със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, за което има влязла в
сила присъда № 24/21.5.2023 г. по НОХД № 258/2023 г. на РС Т., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
06.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата, на осн.чл.432 КЗ, вр.чл.45
ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.497, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Б. и." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Л., бул. „Д. В." №** да плати на Й. И. Г., ЕГН ********** разноски
за производството пред РС Варна за възнаграждение на адвокат в размер на
1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. и." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Л., бул. „Д. В." №** да плати в полза на бюджета, по сметка на РС
Варна разноски в размер на 600 /шестстотин лева/ от които 200.00 лева
дължима държавна такса и 400.00 лева платени възнаграждения на вещи
лица, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8