МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО
НАХД № 2766 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2018ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
Във ВРС е внесено
предложение № 78 за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, по което е образувано производство пред първа
инстанция срещу обв. Евгений Й.К., за извършено от
него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 за
това, че на 06.10.2016год., в гр.Варна при управление на МПС – л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№ В4996РК нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал.3
от ЗДП „водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път“ и по непредпазливост причинил на К.Н.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменно-ключична
става, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
период от около 3,5-4 месеца, като деецът след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
В с.з. представител
на прокуратурата не се явява и не изразява становище.
В хода на съдебното
производство обв. К. заявява, че разбира обвинението,
но не се счита за виновен и отказва да дава обяснения. Във фазата по същество
пледира за оправдателно решение като изразява становище, че събраните по делото
доказателства не сочат на негово виновно поведение. В дадената му последна дума
заявява, че пледира за невинност.
В хода на досъдебното
производство обвиняемият дава обяснения в които разказва за обстоятелствата при
които е възникнало произшествието, но по същество отрича собствено виновно
поведение.
В пледоарията си по
съществото на делото защитника на обвиняемия
пледира за оправдателно решение като изразява становище, че обвинението
не е доказано по категоричен начин, както и че било установено, че вина за
ПТП-то имал и велосипедиста, имало съвина.
От фактическа страна
съдът приема за установени следните обстоятелства:
На 06.10.2016г.,
около 14:30ч., св. К.К., отишъл в Морската градина на
гр.Варна за да кара колело. Същият управлявал велосипеда си марка „Булс“ по алеите в градината в частта на м.“Салтанат“.
Времето било светло и сухо. Управлявайки велосипеда си св. К. се движел по
първата успоредна на бул. „Княз Борис І“ алея в посока от градински център
„Мимоза“ и ресторант „Сезони“ към „Пикадили парк“.
Движел се в дясната част на алеята. В същото време по същата алея и в същата
посока на движение вървели свидетелите В.К. и И.И..
Св. К.К.
ги заобиколил
от лявата страна, след което отново продължил движението си напред в дясната
част на алеята, на около 1.8м. вляво от дясната за него граница на платното за
движение. Движел се със скорост около
15.5км./ч. когато от посока перпендикулярна на движението му, а именно от
паркинг на частен имот находящ се в м. „Салтанат" № 81, излязъл л.а.
„Фолксваген Голф” с ДК№ В 4996РК
управляван от обв. Евгений К.. Последния
извършвал маневра ляв завой за включване в движението по алеята в посока
ресторант „Сезони”, като малко преди да навлезе на алеята обвиняемият бил спрял
на границата на имота от който излизал. Между двете ППС-та (автомобилът и
движещия се в ляво от него, в посока отляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила велосипед) настъпило ПТП като с венеца на верижната
предавка и с десния педал велосипеда се ударил в зоната на средата и дясната
част на предната броня на излизащия от крайпътния паркинг лек автомобил
управляван от обв. К.. В резултат на удара
велосипедистът (св. К.К.) се отделил от седалката и
след полет напред, в посоката която е имал преди това, паднал на пътната
настилка. Веднага след произшествието обвиняемият слязъл от автомобила си,
отишъл при пострадалия и му оказал първа помощ, а след това сигнализирал на
тел.112 и повикал екип на бърза помощ. По сигнал на гражданин на мястото на
произшествието пристигнал екип на сектор „Общинска полиция“ който към момента
се намирал в района на Морската градина и запазил местопроизшествието. В
последствие на същото бил извършен и оглед.
От назначената в хода
на досъдебното производство СМЕ изготвена от в.л. д-р С.М. се установява, че
вследствие на ПТП-то св. К.К. е получил контузия на
главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана,
травматичен оток и кръвонасядане над лявата вежда, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на лявото око, разкъсно-контузна
рана в областта на лявата скула, травматична луксация
/изкълчване/ на лява раменно-ключична става,
ожулвания по гърба на лявата ръка, лявото рамо и двете колена.
Според експерта описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, респективно детайли на МПС при ПТП, падане и удар
в подлежащата настилка, а изкълчването на лявата раменно-ключична
става е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за
период от около 3,5-4 месеца. В своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие по искане на защитата допълнителна
СМЕ изготвена от в.л. д-р Д. се установява, че преди произшествието при св. К.К. е бил установен Синдром на ротаторния
маншон на лявото рамо, но това заболяване не влияе върху травматичното
увреждане което е установено в резултат на ПТП-то.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза
изготвена от вещите лица проф. С., инж. В.Т. и инж.Т.Т.
се установява, че когато предната част на процесния
автомобил е на границата между бетонната алея и асфалтираната алея, водеща към
градински център „Мимоза", водачът на лекия автомобил има техническа
възможност да възприеме велосипедист, движещ се на около 1,80 метра вляво от
дясната граница на асфалтираната алея, от разстояние около 16.80м в посока,
гледано към градински център „Мимоза". Според експертите ако зрителният
център на водача на МПС се намира на около 1м след границата между бетонната
алея и асфалтовата алея, водачът на лекия автомобил има техническа възможност
да възприеме велосипедист, намиращ се в посока към градински център
„Мимоза", от разстояние около 43м. В експертизата експертите заключват
още, че водачът на автомобила би могъл да избегне произшествието, ако
последното му оглеждане преди потеглянето би било наляво. Водачът на автомобила
преди потеглянето е имал видимост към траекторията на велосипедиста на
разстояние около 16.80м, а в момента на потеглянето на автомобила
велосипедистът е бил на около 8.96м от мястото на удара, съответно на около
9.36м от лявата страна на автомобила.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на отчасти обясненията на обв. К. от досъдебното производство, показанията на всички
разпитани по делото свидетели К.К., И.П., В.К. (в
това число и показанията им давани в хода на досъдебното производство)
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.М., С.П., К.К. и М.Я., показанията на св. С.Й. давани в хода на
досъдебното производство, показанията на вещите лица д-р М., д-р Д., проф. С. и
инж. Т. и инж.Т. и заключенията по изготвените от тези вещи лица съдебни
експертизи – медицински и тройна автотехническа експертиза, протокол за оглед
на ПТП и фотоалбум към него, медицинска документация, справка за нарушител,
справка за съдимост, писмо от директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ при Община Варна и приложената към него извадка от Генерален
план одобрен със заповед № 1424/17.04.2018год. на Кмета на Община Варна,
медицинска документация и останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства като така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло. Преценени поотделено и в
своята съвкупност така посочените доказателства не налагат различни изводи.
От събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира заключението по
назначената в хода на досъдебното единична автотехническа експертиза изготвена
от в.л. Емил М., както и заключението на
назначената в досъдебното производство тройна АТЕ изготвена от вещите лица Емил
М.Х.К. и Д.В., тъй като при изготвянето на същата вещите лица са се базирали на
показанията на обвиняемия давани тогава в качеството му на свидетел, които
показания са без каквато и да било доказателствена стойност. Отделно от това
при изготвянето на тези експертизи вещите са лица не са обсъждали други
относими към предмета на изследване доказателства, а именно показанията на св. К.,
която е абсолютно незаинтересован свидетел и възпроизвежда в пълнота ситуацията
непосредствено преди и по време на самото ПТП. По същите причини съдът не
кредитира и показанията на вещите лица изготвили посочените експертизи дадени в
хода на съдебното следствие.
Съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия давани в хода на досъдебното производство в частта в
която обяснява, че е бил блъснат от колоездач с бясна скорост, тъй като в тази
им част обясненията му са в пълно противоречие с показанията на свидетелите И.П.И.
и В.Е.К., двамата пешеходци, които пострадалия е заобиколил,
давани в хода на досъдебното производство, които не сочат за такава бясна
скорост. В показанията си от д.п. св. К. заявява „покрай нас премина
велосипедист, който се движеше със средна скорост – нито бавно нито бързо“. На
свой ред св. И.И. в показанията си от досъдебното
производство сочи „покрай нас премина велосипедист който караше с умерено
темпо, не караше бързо“. В същата насока са показанията на тези двама свидетели
дадени и непосредствено пред съда. Съдът кредитира показанията на тези двама
свидетели тъй като те от една страна са абсолютно незаинтересовани от изхода на
делото – не познават нито подсъдимия, нито пострадалия, а от друга са и
единствените очевидци на произшествието.
Съобразно така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна
следното:
Обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл.343а, ал.1, б. „а” пр.2 от ЗДП тъй като на 06.10.2016год., в гр.Варна при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В4996РК нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 37, ал.3 от ЗДП „водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път“ и по непредпазливост причинил
на К.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменно-ключична става, обусловило трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за период от около 3,5-4 месеца, като деецът
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Обект на това
престъпление са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
безопасно и правилно използване на транспортните средства.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в нарушаването от страна на
обвиняемия на правилата за движение по пътищата /чл.37, ал.3 от ЗДП, което е
довело до причиняване на средна телесна повреда
на св. К.Н.К..
Съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал.3 от ЗДП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.
В случая от всички
събрани по делото доказателства се установява, че на инкриминираната дата обв. Е.К. е управлявал л.а. “Фолксваген Голф“ с ДК№ В
4996РК, когато излизайки от паркинг на частен имот находящ се в местност „Салтанат“
в гр.Варна с намерение да извърши маневра ляв завой за включване по алеята пред
имота в посока към ресторант „Сезони“ и градински център „Мимоза“ не е
пропуснал движещия се по алеята в права посока и от ляво на дясно за неговата
(на обвиняемия) посока на движение велосипед управляван от пострадалия К.К. при което предизвикал ПТП. Именно в резултат на това
негово неправомерно поведение е настъпил и съставомерният
резултат. От удара св. К.К. се отделил от седалката и
след полет напред, в посоката която е имал преди това, паднал на пътната
настилка, при което е получил телесно увреждане с характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, а именно изкълчване на лявата раменно-ключична става, обусловило трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник за период от около 3.5- 4 месеца. По
категоричен начин от всички събрани гласни доказателства бе установено и това,
че веднага след произшествието обвиняемият е направил всичко възможно да окаже
помощ на пострадалия. Веднага отишъл при него и му оказал първа помощ, повикал
и линейка.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост.
Обвиняемият не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият е имал обективна възможност да
възприеме велосипедиста преди да излезе на алеята и ако го бе сторил и не бе
потеглил, ПТП нямаше да има. Нямаше да пресече пътя на движещия се по алеята
велосипедист.
В конкретния случай спор
по отношение на обстоятелствата при
които е настъпило ПТП-то, а именно, че обвиняемият е предприел излизане от
паркинга на имота, навлязъл е в алеята преминаваща покрай имота насочен на ляво
и сблъсъка в този момент с велосипедиста по делото няма, а и тези факти са
установени по категоричен начин както от обясненията на обвиняемия дадени в
досъдебното производство, показанията на свидетелите К.К.,
В.К. и И.И., както и протокол за оглед на
местопроизшествие. Основния спорен по делото момент е дали при тези факти е
налице виновно поведение от страна на обвиняемия.
Същият твърди, че
негово виновно поведение няма защото на първо място не бил изяснен въпроса дали
алеите в морската градина попадали в обхвата на ЗДП, на следващо място защото
велосипедиста не карал колелото по велоалея, а по
алея и на трето място защото велосипедиста се бил движел с превишена скорост.
Съдът
не споделя това становище на въззивника по следните съображения:
На
първо съгласно §6.т.1 от ДР на ЗДП "Път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. В случая макар и ПТП-то да става на територията на
Морската градина в м. „Салтанат“ то възниква на асфалтова алея която обикновено
се използва за движение на ППС-та и пешеходци. В случая няма спор, че
конкретната алея освен от пешеходци се ползва и от собственици и ползватели на
имоти в тази част на градината включително чрез ползването на МПС. В тази
връзка следва да се отбележи, че точно в този участък от градината има жилищни
сгради с изградени парко места и пр. и няма поставен
пътен знак забраняващ влизането с МПС още по-малко с велосипеди. Показателен в
това е отношение и факта, че обвиняемият се придвижил точно по тази алея с
автомобила си за да отиде до частния имот, от който в последствие е и излязъл.
И след като забрана за движение на ППС по тази алея няма, то движението на
велосипедиста по същата също е правомерно. На следващо място без всякакво
значение за отговорността на обвиняемия е в случая скоростта с която се е
движел велосипедиста (пострадалия) и това е така защото велосипедиста се движел
по път и е имал предимство пред излизащия от крайпътната територия обвиняем.
Ако последният не бе излязъл на пътя и не бе пресякъл движението на
велосипедиста ПТП нямаше да има. А че обвиняемият е имал възможност да
възприеме приближаващия го велосипедист още преди да навлезе на алеята се
установява по категоричен начин от заключението на назначената в хода на
съдебното следствие тройна АТЕ изготвена от вещите лица проф.С., инж. Т. и инж.
Т. и показанията на тези три вещи лица депозирани пред съда. Видно от
експертизата и показанията на в.л. Т. в момента в който обвиняемият е потеглил
от спряло положение на границата на имота пострадалият е отстоял на 8,96м. като
от това място водачът е имал техническа възможност да го види, имало е пряка
видимост. Нещо повече от заключението на тройната АТЕ назначена в хода на
съдебното следствие и показанията на вещите лице в съдебно заседание се
установява, че видимостта в момента в който предната част на автомобила е бил
на границата между бетонната алея (видно от албума към протокола за ПТП това е
част от частния имот) и асфалтовата алея водеща към градински център „Мимоза“
видимостта по алеята е била още по-голяма. Водачът е имал възможност да вижда
на около 16метра напред към градинския център. В случая от показанията на св. К.
се установява, че преди да излезе на алеята обвиняемият е спрял. Точните думи
на свидетелката са „веднага след като велосипедиста ме изпревари мина в дясната
част на алеята. Тогава господина спря с колата преди да излезе на самата улица,
огледа се и понечи да излезе и тогава се сблъскаха,
тогава стана инцидента“. Няма как да не бъде посочено и това, че ако и
велосипедиста да е извършил някакво нарушение на ЗДП (в случая да се е движел с
несъобразена скорост, а не превишена както сочи обвиняемия) то това негово
поведение не е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат и това е така защото в случая този резултат е единствено от
неправомерното навлизане на обвиняемия на пътното платно по което се е движел
велосипедиста, който е бил с предимство. По силата на чл. 37, ал.3 от ЗДП
обвиняемият е следвало да го пропусне преди да навлезе в този път. Ако
обвиняемият го бе пропуснал ПТП нямаше да има. В контекста на горното съдът не
споделя и изложеното във фазата по същество становище от защитника на
обвиняемия за съвина. Такава е налице само когато
допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДП има отношение към съставомерния резултат, а случаят не е такъв.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на обв. К. обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия както и добросъвестното му поведение
непосредствено след ПТП-то – веднага сигнализира за станалото на тел.112 и
оказва пълно съдействие на полицейските органи.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
За да определи
наказанието на обвиняемия съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и тази на дееца, както и данните за личността на същия и
счете, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
на обвиняемия, тъй като същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, а за извършеното от него
престъпление в специалната част на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до две години или пробация.
Като отчете наличието
само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства от една страна и от
друга съобразявайки възрастта и имотно състояние на обвиняемия (семеен с едно
дете, изплаща ипотечен заем), съдът прецени, че в случаят целите на адм. наказание ще бъдат постигнати като на същия бъде
наложено адм.наказание глоба в размер на минималния
предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв.като счете, че това наказание е
съответно на извършеното престъпление ще постигне в пълнота целите на адм.наказание предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, както
тези на специалната превенция така и тези на генералната.
По отношение на
кумулативното наказание "Лишаване от право да управлява МПС"
разпоредбата на 78а, ал.4 НК предоставя възможност, съдът да прецени дали на
наложи или не кумулативно предвиденото наказание. В настоящият случай съдът
счете, че по отношение на обв. К. не следва да бъде
налагано и това наказанието доколкото на първо място случилото се очевидно е
инцидентна проява в живота на обвиняемия. На следващо място видно от
приложената към делото справка за нарушител обв. е
водач на МПС от 10 години като момента е допуснал само едно единствено
нарушение на ЗДП – по отношение на него има само едно влязло в сила НП за
нарушение извършено през 2007год. и то за нарушение което не е тежко такива на
правилата за движение по пътищата. И най-накрая съдът счете, че в случая с
оглед личността на обвиняемия, целите на адм. наказание
и най-вече тези на специалната превенция биха били постигнати и без същия да
бъде лишен от право да управлява МПС.
Като отчете, че в хода на досъдебното
производство са били направени разноски за експертизи в размер на 1191.71лв.,
на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди обвиняемия да заплати посочената суми в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
На същото основание
съдът осъди обвиняемия да заплати и направените в хода на съдебното следствие
разноски размер на 2256.07лв. в полза на Държавата по сметка на РС Варна за
експертизи и изслушване на вещи лица.
Водим от горното
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: