№ 365
гр. Стара Загора, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500623 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Г. Д. от
гр.К., чрез адв.М. А. от АК Пловдив против Решение № 571 от 27.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 3226/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което са отхвърлени предявените от въззивницата против Т.у. - С.З.
Студентски град искове за признаване на незаконно и отмяна на уволнението
на М. Г. Д. на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, поради съкращаване на щата,
за възстановяване на същата на предишната и работа - „преподавател, висше
училище“ в Медицински колеж към Т.у. С.З. с правно основание чл.344 ал.1
т2 от КТ и за заплащане на сумата 10 564,32 лева, представляващи
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което въззивницата е
останала без работа, поради уволнението, като неоснователни.
Въззивницата М. Г. Д. счита, че решението е частично неправилно и
незаконосъобразно и го обжалва в отхвърлителната част, досежно исковете с
правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, както и в частта, в която е
осъдена да заплати на ответника разноските по делото. Посочва, че решението
е постановено при редица процесуални нарушения, като не са обсъдени
всички направени от въззивницата възражения, като вместо това подробно са
разгледани неотносими по делото данни, а именно основанията за
назначаване на други служители. Сочи, че не са подробно обсъдени
показанията на свидетелите в частта, която обосновава основателността на
исковата претенция, като това нарушава принципа на равнопоставеност на
1
страните в процеса. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства работодателят Т.у. не успял да докаже законосъобразността на
уволнението. Цитира практика на ВКС по сходни казуси. Претендира се
отмяна на постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
отхвърлени предявените от М. Г. Д. против Т.у. искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, както и претендира да й бъдат присъдени
направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна – Т.у. - С.З. Студентски град. В съдебно заседание пълномощника на
въззивника изразява становище, че счита жалбата за неоснователна, а
постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което моли
същия да бъде потвърден.Излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са били предявени следните обективно
съединени искове: иск за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за възстановяване на предишната работа
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, иск за заплащане на обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и инцидентен установителен иск за
недействителност на трудов договор по чл.74 от КТ.
Ищцата М. Г. Д. твърди в исковата си молба, че на основание трудов
договор № 1 от 01.02.2012 г. възникнало трудово правоотношение между нея
и Т.у. - С.З., по силата на което започнала работа, като заемала длъжност
„Експерт програми и проекти“, при условията на 8-часов работен ден и
основно месечно възнаграждение в размерна 610 лева. Впоследствие с
допълнителни споразумения към трудов договор от 03.04.2014 г., от
30.01.2015 г. и от 09.02.2016 г. било уговорено увеличение на размера на
основното трудово възнаграждение. С допълнително споразумение
№29/27.04.2014 г. било уговорено, че на основание Решение на СК от
27.04.2016г., протокол №5/27.04.2016 г., считано от 27.04.2016 г. ищцата
преминавала от длъжност „Експерт програми и проекти“ на длъжност
„Преподавател“ за неопределено време при пълно работно време от 8 часа. С
допълнително споразумение № 30/01.07.2016 г. страните се споразумели М.
Д. да получава допълнително възнаграждение съгласно ВПРЗ за изпълнение
на функциите на Отговорник по международно сътрудничество проекти и
мобилност в размер на 80 лева, считано от 01.07.2016 г. Последвалите
допълнителни споразумения от 14.02.2017 г., 29.01.2019 г. и 27.07.2020 г.
засягали единствено актуализиране на основното месечно трудово
възнаграждение, получавано от ищцата. Твърди, че от 27.04.2016 г.
изпълнявала длъжността преподавател и отговорник по международно
сътрудничество, проекти и мобилност. Основната си дейност като
2
преподавател осъществявала в нова за страната акредитирана специалност
„Гериатричен специалист“, създадена основно благодарение на нейни усилия,
относно проучване на опита и учебните програми за подобни специалности в
развитите западни държави, която била съобразена изцяло с българските
потребности от висококвалифицирани специалисти за работа с възрастни и
стари хора, предвид бързите темпове на застаряващо население. Твърди, че
имала редица следдипломни квалификации и обучения, имала много богат
набор от научни публикации и участия в университетски проекти, в
национални и международни форуми и имала реализирани множество
международни изходящи преподавателски мобилности, в т.ч. в рамките на
такава мобилност била преподавала в Университета на Кемптен, гр. Кемптен
- Германия и била съавтор на издадени учебни помагала. Благодарение на
своя професионализъм и желание за работа била разработила изцяло нови за
страната учебни програми по учебните дисциплини, които водела от
ръководената от нея специалност. Приносът й в учебното заведение бил
безспорен, тъй като в друг университет в България не се предлагала за
изучаване подобна специалност при условия на нарастваща необходимост от
полагане на професионална психосоциална и здравна подкрепа за възрастни
хора с увреждания и стари хора (здрави и с хронични заболявания, в т.ч. и
хора с деменция), настанени в специализирани услуги и извън тях. След
промяната в управлението на Медицински колеж към Т.у. през декември 2019
г. настъпила коренна промяна и в работната среда. В средата на м. януари
2020 г. ищцата разбрала случайно, че за следващата учебна година не се
предвиждал прием за специалността „Гериатричен специалист“, въпреки че
била успешно акредитирана от м. януари 2020г. Гериатричните специалисти
били включени в Националния класификатор за длъжностите и професиите и
имало официално подкрепящо специалността писмо на зам.- министър на
МТСП относно голямата необходимост от такива висококвалифицирани
специалности в страната. Въпреки това ръководството на Медицински колеж
спряло развитието на тази специалност и подготвяло откриването на две нови
специалности: „Медицинска козметика“ и „Помощник фармацевт“. Въпреки
това ищцата имала сериозен ангажимент към студенти, които вече изучавали
специалността (от първи, втори и трети курс) в качеството си на ръководител
на специалността и преподавател, както и в дейността си като организатор
„международни проекти и програми“ на Медицински колеж. Още повече, че
по това време на световната пандемия, дейностите по международните
контакти и мобилности били сериозно пострадали и затруднени, което от своя
страна довело до увеличаване обема на административната дейност, тъй като
имало промени по отношение на планирани мобилности, в т.ч. отмяна на
планирани пътувания и резервации, включително грижа за студенти, които са
били извън България в момента на обявяване на извънредното положение в
страната ни и в Европа. И в тази връзка реализирала активни действия
съобразно възникналите форсмажорни обстоятелства. След смяната на
ръководството на Медицински колеж отношението към нея станало
3
нетърпимо. Не била уведомявана за решени промени за разработването на
годишния научен проект на Медицински колеж, в който били включени
всички останали преподаватели от другите специалности с изключение на
нея. Тя изявила желание за неприсъствено участие с научни доклади в научни
конференции, но в тях били включвани всички останали желаещи
преподаватели освен нея. След като се завърнала от отпуск, установила, че в
нейно отсъствие от кабинета й била иззета техника, която се водела на нея и
на специалността, която ръководела, и научила, че била дадена за ползване в
други кабинети, като дори и интернетът й бил изключен. За нейно ползване й
бил оставен единствено персоналният компютър, което затруднявало
значително дейността й, и била принудена да търси други начини за
принтиране, копиране, сканиране на документи. Не била издадена заповед и
не било направено официално прехвърляне на техниката. Тя направила
писмено запитване към директора на Медицински колеж по въпроса, но не
получила отговор. На 20.07.2020 г. по време на Катедрен съвет на
Медицински колеж във връзка със съобщаване за обсъждане на Съвет на
колежа евентуална промяна в щатното разписание, на ищцата било съобщено
от директора, че предстояла промяна в трудовия й договор, като трябвало да
премине от цяла щатна бройка, на 0,25, а в случай че откаже да подпише
допълнителното споразумение, длъжността й щяла да бъде съкратена, без да
й се даде логично обяснение кое налага това. След това на два пъти бил
провеждан разговор с ищцата, от който ставало ясно, че й се предлагало да
заеме друга длъжност, но не и преподавателска, въпреки че в Медицински
колеж нямало друг преподавател, който да има необходимата квалификация
за водене на конкретните специализирани учебни дисциплини на специалност
„Гериатричен специалист“. След като била уведомила ръководството, че
планира да продължи с преподавателската си и друга допълнителна дейност,
на 11.01.2021 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 ,предл. второ от КТ.
На същата дата й била връчена заповед № 5/04.01.2021 г., с която се
прекратявало трудовото й правоотношение за длъжността „преподавател
висше училище“. Като мотиви на заповедта било посочено, че със заповед
№3321/15.12.2020г. на ректора на ТрУ било утвърдено ново разписание на
длъжностите в Медицински колеж - Т.у. в сила от 01.01.2021г., въз основа на
което длъжността „преподавател висше училище“ била съкратена. Счита
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, тъй като
в заповедта за прекратяване на трудовия договор като основание е посочено
съкращаване на щата, която предпоставка счита, че не е налице. В конкретния
случай заповедта за прекратяване се явявала незаконосъобразна на няколко
основания: същата била немотивирана, към нея не била приложена
цитираната заповед на ректора, нито било приложено новото щатно
разписание, за да можело тя да се запознае с него и да защити правата си. На
следващо място, при прекратяване на трудово правоотношение на основание
съкращаване на щата работодателят бил длъжен да извърши подбор между
4
работниците и служителите, които изпълняват една и съща длъжност, който
подбор в настоящия случай не бил осъществен. Съгласно чл. 329 КТ при
уволнението поради съкращаване на щата се провеждал подбор, с цел да се
запазят служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Това била и една от хипотезите, в които провеждането на подбор било
задължение на работодателя: необходимо било да се сравнят
професионалните качества на засегнатите служители, заемащи съответна
длъжност, за да се прецени кои от тях да бъдат освободени поради намалелия
обем на работата. Твърди, че до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение била лоялна към своя работодател, като изпълнявала
добросъвестно задълженият си, нямала налагани наказания и забележки по
повод начина на изпълнение на възложената работа, имала необходимата
професионална квалификация за извършване на работата, а освен това била и
единственият преподавател с необходимата квалификация, за да преподава на
специалност „Гериатричен специалист“. Към настоящия момент за ищцата
оставало неясно извършен ли е задължителният за работодателя подбор, ако
такъв е извършен по какви критерии бил осъществен и поради какви причини
е взето решение да бъде прекратен трудовия договор именно на нея, от където
произтичала незаконосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение. Още повече, че действалото трудово
правоотношение било уредено и от Колективен трудов договор от
16.06.2020г. - съгласно чл.27 от Колективния договор, при наличие на
съкращение на щата, работодателят бил длъжен да пренасочва по възможност
на други работни места подлежащите на съкращаване лица. Не била спазена и
такава процедура, напротив не бил проведен нито един конструктивен и
нормален разговор с нея. Тя поискала обяснения за отношението на
ръководния персонал няколко пъти, но не получила отговор. Дори уведомила
работодателя си за възможността трудовия договор да бъде прекратен при
условията на чл. 58 от Закона за висшето образование, в случай че не е
възможно да се осигури пълна заетост съгласно преподавателския й
капацитет. Моли съда да признае прекратяването на трудовото й
правоотношение на основание заповед № 5/04.01.2021 г. за
незаконосъобразно и да го отмени, поради липса на хипотеза на съкращаване
на щата, както и неспазване на изискванията за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, както и на основание чл.
344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановена на заеманата досега длъжност. Моли
съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 10564.32
лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа за периода от 05.02.2021г. до 05.08.2021 г.
Ответникът Т.у. - С.З. оспорва предявените искове. Не оспорва
твърденията на ищцата, че по силата на трудов договор № 1 от 01.02.2012 г.
между страните по спора възникнало трудово правоотношение за заемане на
длъжността „Експерт програми и проекти“, с множество допълнителни
споразумения за изменение на уговореното трудово възнаграждение за
5
заеманата длъжност. Не оспорва и твърдението, че с допълнително
споразумение № 29 от 27.04.2016 г., трудовото правоотношение на ищцата е
изменено по отношение на заеманата длъжност, като същата от длъжност
„Експерт програми и проекти“ е преназначена на длъжност „Преподавател“ за
неопределено време, при пълно работно време от 8 часа. С допълнително
споразумение № 15 от 02.07.2020 г. наименованието на заеманата от ищцата
длъжност „Преподавател“ било променено в „Преподавател, висше
училище“, без да е налице промяна в кода на длъжността според
Националната класификация на професиите и длъжностите. Счита, че
извършеното с допълнително споразумение № 29 от 27.04.2016 г. изменение
на трудовото правоотношение на ищцата е недействително поради допуснато
в него противоречие със Закона за висшето образование, Закона за развитие
на академичния състав в Република България и действащите в Т.у. - С.З.
правила. С Решение по т.6 от Протокол № 4 от проведено на 29.03.2016 г.
заседание на Факултетен съвет на Медицински факултет, Т.у. С.З., ищцата
била избрана да заеме академичната длъжност „Асистент“ по Гериатрични
грижи в Медицински колеж на Т.у.. Изборът бил произведен след конкурсна
процедура за заемане на длъжността, проведена по реда и условията на
Закона за развитие на академичния състав на Република България и приетия
въз основа на този закон Правилник за развитие на академичния състав на
Т.у. - С.З.. В противоречие със Закона за развитие на академичния състав на
Република България и действащия в Т.у. - С.З. Правилник за развитие на
академичния състав, с решение по т.4 от Протокол № 5 от проведено на
27.04.2016г. заседание на Съвета на колежа на Медицински колеж, Т.у. - С.З.
било прието издържалият успешно кандидат на конкурса „асистент“ - М. Д.
да бъде назначена на щат „преподавател“. Като мотиви за така приетото
решение било посочено: определената за длъжността „асистент“ заплата е по-
ниска от заплатата на „преподавател“; наличие на достатъчен норматив за
преподавателско място и наличие на вакантно място в Медицински колеж.
Решението било нищожно, поради това, че същото е прието от орган, който
не разполага с компетентността да приема или изменя решенията на
компетентния за избор на академична длъжност орган и поради това, че
назначаването на длъжността „преподавател“ било извършено в нарушение на
действащите в университета правила. Отделно от това, ищцата била
назначена на длъжност „преподавател“, за чието заемане съгласно
утвърдената от работодателя длъжностна характеристика се изисквало
притежание на висше образование по специалността „Управление на здравни
грижи“, каквото образование ищцата не притежавала към момента на
възникване на трудовото й правоотношение. Оспорва твърдението, че считано
от 27.04.2016 г. М. Д. изпълнявала длъжността „преподавател и отговорник по
международно сътрудничество, проекти и мобилност“. Такава длъжност не
фигурирала в действалите към този момент и понастоящем разписания на
длъжностите в Т.у. - С.З.. С допълнително споразумение № 29 от 27.04.2016г.
ищцата неправомерно била преназначена от длъжност „Експерт програми и
6
проекти“ на длъжност „Преподавател“. С допълнително споразумение № 30
от 01.07.2016г. на ищцата било определено допълнително възнаграждение за
изпълнение на функциите на Отговорник по международно сътрудничество,
проекти и мобилност в размер на 80 лв. Допълнителното възнаграждение
било определено на база действащите в Т.у. - С.З. вътрешни правила за
работната заплата за компенсиране на труда на служителите за допълнително
възлаганите им задължения. С подписаното на 01.07.2016 г. допълнително
споразумение към трудовия договор на ищцата не била извършена и въз
основа на същото не била настъпила промяна в заеманата от нея длъжност.
Оспорва твърдението, че „новата“ за страната акредитирана специалност
„Гериатричен специалист“ е създадена основно благодарение на усилията на
ищцата. Оспорва твърденията за притежавания от ищцата научен потенциал.
При условията на сочената в исковата молба „нарастваща необходимост от
полагане на професионална психосоциална и здравна подкрепа за възрастни
хора с увреждания и стари хора“ определяща необходимостта от въвеждането
и поддържането на обучението по специалността „Гериатричен специалист“,
показателно било развитието на тази специалност с участието и приноса на
ищцата, за която усвояването на местата, т.е проявен интерес за обучение и
записани студенти бил в намаляваща тенденция по години както следва: 2016
- усвоени 9 бройки, 2017 - само 4 бройки, 2018 - 4 бройки. Понастоящем в
Медицински колеж по специалността „Гериатричен специалист“ се обучавали
общо 5-има студенти, от които 3-има във втори и 2-ма в трети курс. Според
действащите в Т.у. - С.З. правила за учебна дейност минималният брой
студенти, които можели да формират една учебна група, бил 6-има.
Обстоятелството, че специалността била включена в Националния
класификатор за длъжностите и професиите не пораждало задължение за
което и да било висше училище да провежда обучение по подобна
специалност, при условие че отсъства интерес от кандидати за обучение по
тази специалност и при условие, че издръжката на подобно обучение е в
значително по-голям размер от получаваните от това приходи от такси и
държавна субсидия. Оспорва твърдението, че ищцата имала сериозен
ангажимент към студенти, понастоящем и през последната година, обучаващи
се в специалността „Гериатричен специалист“, предвид техния минимален
брой. Оспорва твърдението, че ищцата имала и сериозни ангажименти като
организатор „международни проекти и програми“ на Медицински колеж,
каквито организаторни дейности тя не изпълнявала поради установената
пандемична обстановка. Оспорва твърдението, че поради смяна на
ръководството на Медицински колеж е възникнало нетърпимо отношение към
нея, изразяващо се в игнориране от приемането на решения, промени или
разработване на годишен научен проект. Посоченият в исковата молба
годишен научен проект, финансиран през 2020г., бил свързан с извършването
на медицински изследвания, за които ищцата нямала необходимото
образование и квалификация. Ищцата не била материално отговорно лице на
„иззетата“ според нея техника, която е притежание на Т.у., Медицински
7
колеж, С.З. и която следвало да се ползва от всички служители на колежа, а
не единствено от определен негов служител. Към настоящия момент нито
един преподавател в Медицински колеж С.З. нямал индивидуално
предназначена за него техника, която да се ползва единствено и само за
неговите потребности. Не оспорва твърдението, че през месец юли 2020г. по
време на Катедрен съвет на Медицински колеж е обсъдена евентуална
промяна в разписанието на длъжностите на Медицински колеж и на ищцата е
предложено изменение на трудовото й правоотношение от пълно работно
време на непълно работно време. Съображенията за отправеното й
предложение били: Минимален брой обучавани студенти по специалност
„Гериатричен специалист“ общо 5-има студенти; Решение на Министерски
съвет № 332 от 14.05.2020г. за утвърждаване на броя на приеманите за
обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните
организации на република България през учебната 2020- 2021 г.; Писмо с изх.
№ 21-00-563/19.12.2018г. на Министерство на здравеопазването; Писмо с изх.
№ 21 -00-177/15.04.201 Зг. на Министерство на здравеопазването; Писмо с
изх. № 04-12-73 от 22.10.2013г. на Министерство на здравеопазването. Не
оспорва твърдението, че със заповед № 5 от 04.01.2021г. на ректора на Т.у.,
С.З., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328,
ал.1,т.2, предл. второ от Кодекса на труда поради съкращение на заеманата от
нея длъжност „Преподавател, висше училище“. Счита, че издадената заповед
е мотивирана, като съкращението било извършено на посоченото в нея
основание - заповед № 3321 от 15.12.2020г. на ректора на Т.у., С.З., с която е
прието ново разписание на длъжностите в сила от 01.01.2021 г., по силата на
което единствената заемана от ищцата длъжност „преподавател, висше
училище“ е съкратена, съответно трансформирана в длъжност „асистент,
висше училище“. Причините за извършеното изменение произтичали от
изложените по-горе съображения - недостатъчен брой студенти по
специалност „Гериатричен специалист“, нулев прием на студенти по
специалност „Гериатричен специалист“ за учебната 2020/2021г„
съществуваща необходимост от разкриване на академични длъжности.
Оспорва твърдението за неупражнен от страна на работодателя подбор по
чл.329 от КТ. Към момента на извършеното съкращение заеманата от ищцата
длъжност „Преподавател, висше училище“ била единствена длъжност и
работодателят не е имал основание да упражни предвиденото в чл.329 от КТ
задължение. Останалите преподавателски длъжности били и към настоящия
момент продължавали да бъдат по определени специалности - английски
език, рехабилитация, микробиология, фармация, което изключвало
идентичността или сходността им със заеманата от ищцата длъжности, чиято
преподавателска дейност била по специалността „Гериатричен специалист“,
съществено отличаваща се от естеството и предмета на преподавателска
дейност на останалите преподаватели. Оспорва твърдението за допуснато
нарушение на Колективния трудов договор, тъй като предвиденото в чл.27
задължение произтичало от съществуваща възможност за пренасочване на
8
подлежащите на съкращение лица на други работни места, които освен, че
трябвало да бъдат вакантни, същите можело да бъдат заемани от лица,
притежаващи необходимата професионална квалификация и образование,
които предпоставки към момента на уволнението на ищцата не били налице.
Оспорва твърдението за незаконосъобразност на уволнението поради
неприлагане на чл.58 от Закона за висшето образование. Според постоянната
съдебна практика на ВКС специалните основания за освобождаване на
преподавателите във висшите училища по Закона за висшето образование, не
изключвали общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение
по Кодекса на труда, когато такива основания са осъществени. Моли съда да
остави предявените искове за неоснователни. На основание чл.212 от ГПК
моли съда да приеме за съвместно разглеждане предявения от Т.у. - С.З.
инцидентен установителен иск против М. Г. Д. за признаване на
недействителността на трудовото й правоотношение за заемане на
длъжността „Преподавател, висше училище“ в Т.у., С.З.. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане на претендираното от ищцата
обезщетение с изплатеното в нейна полза обезщетение по чл.220 от КТ в
размер на 1537.09 лв. и с изплатеното в нейна полза обезщетение по чл.222 от
КТ в размер на 1537.09 лв. Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
следното:
От представения по делото трудов договор № 1/01.02.2012 г. е видно, че
е възникнало трудово правоотношение между ищцата М. Г. Д. и Т.у. - С.З., по
силата на което ищцата е заемала длъжността „експерт програми и проекти“.
С допълнително споразумение № 29/27.04.2014 г. е уговорено преминаване
на ищцата от длъжността „експерт програми и проекти“ на длъжността
„преподавател“. Със заповед № 5/04.01.2021 г. на ректора на Т.у. - С.З.,
връчена на 11.01.2021 г., трудовото правоотношение с ищцата е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на
щата.
По делото е представено предизвестие № 5/04.01.2021 г., с което ищцата
е уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Това предизвестие е връчено на ищцата на
11.01.2021 г., поради което съдът счита, че работодателят е изпълнил
задължението си по чл.328, ал.1, вр. с чл.326, ал.2 от КТ - да отправи писмено
предизвестие преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване
недействителността на трудовия договор. В тази част решението не е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила и въззивният съд намира, че
не следва да го обсъжда.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено едностранно, като
ответникът се е позовал на основанието по чл.328, ал.1, т.2 от КТ -
съкращаване на щата. По делото е представена заповед № 3321/15.12.2020 г.
на ректора на Т.у. - С.З., с която е наредена трансформация на 1 щатна
9
длъжност „преподавател, висше училище“ с код по НКПД 2310 6001 в 1
щатна длъжност „асистент, висше училище“ НКПД 2310 7002 в Медицински
колеж. Посочената заповед е основана на решение на Съвет на колежа по
протокол № 16/14.12.2020 г. По делото е представено и утвърдено от ректора
на Т.у. - С.З. длъжностно щатно разписание на Медицински колеж, в сила от
01.01.2021 г., в което длъжността „преподавател, висше училище“ липсва.
Следователно от доказателствата по делото се установява наличието на
посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата - съкращаване на щата. Съкращаване в щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще
отделна бройка от утвърденият общ брой на работниците и служителите. По
каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е
по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване
на съответната щатна бройка не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това
и доводите на ищцовата страна за наличието на необходимост от
преподавател по специалността „Гериатрични грижи“ и действителната
натовареност на ищцата не следва да бъдат обсъждани. Това са въпроси,
предоставени на преценката на работодателя, който единствен е овластен да
реши дали има необходимост от длъжността, като правораздавателният орган
не може да контролира това негово решение.
От заключението назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на 04.01.2021 г. са назначени двама служители в Т.у. на
длъжността „преподавател, висше училище”, но по други специалности, за
които се изискват други компетентности. П.Г.К. е назначена на длъжност
„преподавател, здравни грижи“ въз основа на трудов договор №
15/04.10.2021г., с образование: “Магистър, Управление на здравни грижи”,
при непълно работно време - 4.00 часа. Трудовият договор е сключен след
проведено явно гласуване на АС и с пълно мнозинство от 34 гласа „за“, на
основание чл.1, ал.13 от Правилника за заемане на длъжност преподавател,
старши преподавател, привличане на гост-преподаватели и хонорувани
преподаватели е избрал П.Г.К. на длъжност за практическо обучение по
„Здравни грижи, хигиенно-козметични грижи, средства и процедури“ за
нуждите на специалности „Медицински лаборант“, „Рехабилитатор“ и
„Медицински козметик“ в Медицински колеж, съгласно Решение № 2,
Протокол №20/29.09.2021г. С.С.В. е назначена на длъжност „преподавател по
Кинезитерапия, Лечебен масаж, Кинезиология, Патокинезиология, ММТ и
Клинична практика“, въз основа на трудов договор № 3/11.01.2021г., с
образование: висше, специалност “Кинезитерапия и рехабилитация”, при
пълно работно време - 8.00 часа. Трудовият договор е сключен след
проведено явно гласуване на АС и с пълно мнозинство от 35 гласа „за“ е
избрал С.С.В. на длъжност за практическо обучение по дисциплините
„Кинезитерапия“, „Лечебен масаж“, „Кинезиология“, Патокинезиология,
„ММТ“ и „Клинична практика“ за нуждите на специалност „Рехабилитатор“ в
Медицински колеж, съгласно Решение №11, Протокол №13/16.12.2020г.
10
От показанията на свидетелката П.П.Т. става ясно, че след уволнението
на ищцата преподаването по дисциплината на ищцата е поето от други
преподаватели от Медицински колеж и други звена на Т.у. - С.З..
При тези обстоятелства следва да се приеме, че съкращаването на щата е
реално, тъй като заеманата от ищцата длъжност действително е отпаднала и
нейните трудови функции са преминали към други длъжности. От събраните
по делото доказателства се установява, че новоназначените лица на длъжност
„преподавател, висше училище“ са по специалности, различни от
специалността, преподавана от ищцата.
Ищцата е навела и доводи за незаконност на уволнението поради
неизвършен подбор съобразно разпоредбата чл.329 КТ.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно,
че в длъжностното щатно разписание на Медицински колеж към 31.12.2020 г.
фигурират 7 бройки „преподавател, висше училище”, но шест от тях са по
точно определени специалности, различни от тази на ищцата. Единствено
заеманата от ищцата длъжност е с наименование „преподавател, висше
училище”. Следователно съкратената длъжност на ищцата е единствена в
Медицински колеж. В тази хипотеза работодателят може по своя преценка да
уволни служителя, който заема тази единствена длъжност, или да извърши
подбор по критериите, установени в чл.329 КТ, т.е. подборът е негово право,
а не задължение. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор,
уволненият служител не може да оспорва уволнението като незаконно,
поради това че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на
подбор, в резултат на което би уволнил някой друг служител, чиято длъжност
не се съкращава. Поради това в разглеждания случай ответникът не е бил
длъжен да извърши подбор между ищцата и останалите лица на длъжността
„преподавател, висше училище” по определени специалности.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че подборът е
следвало да обхване не само Медицински колеж, а цялото предприятие Т.у. -
С.З.. От разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗВО и от Правилника за структурата и
дейността на Т.у. е видно, че Медицински колеж е структурно звено, което се
характеризира с организационно-управленска обособеност и относителна
функционална самостоятелност. От длъжностната характеристика за
заеманата от ищцата длъжност става ясно, че трудовата функция е
специфична и относима само към нуждите на учебната дейност на
Медицински колеж. Затова и не може да се приеме, че тази трудова функция е
еднаква или сходна с други преподавателски длъжности в останалите
структурни звена на Т.у. - С.З., обособени на функционален принцип.
Според решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС
при извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши
подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено
структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова
относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на
предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ
11
единствено териториалният критерий, респ. не е определящо само мястото на
работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-
вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респ.
относителната самостоятелност на такова структурно звено, която (ако е
налице), в съчетание със специфични функционални, финансово-
икономически и/или териториални характеристики (ако и такива са налице),
до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова
обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите
функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на
подбора. В решение № 385 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 129/2011 г. на ВКС, 4-
то г.о. е прието, че изискването за подбор в рамките на цялото предприятие
/университет/ по чл. 329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите
функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в
самостоятелни структурни звена /факултети/ в едно и също населено място,
по същество са еднакви или сходни. Споделяйки изцяло посочените мотиви,
съдът намира, че ответникът не е бил длъжен да извършва подбор между
ищцата и лицата, заемащи длъжности със сходно наименование в останалите
звена на Т.у. - С.З. извън Медицински колеж. Извода, че работодателят не е
бил длъжен да извърши подбор произтича и от мотивите но ТР№5 от 2021г.на
ОСГК на ВКС.
В допълнение въззивния съд намира,че позоваването на ТР №22 от
1990г. относно приложението на чл.328 ал.3 КТ е неправилно, тъй като това
ТР е загубило действието си, защото разпоредбата на чл.328 ал.3 от КТ в
редакцията му, която е действала към 1990г. и която е задължавала
работодателя да предлага на всички уволнявани свои работници и служители
други вакантни длъжности е отпаднала.
По изложените съображения съдът намира, че заповед № 5/04.01.2021 г.
на ректора на Т.у. - С.З., с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, е
законосъобразна. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от
уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този
иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1
от КТ.
С оглед изхода на делото-неоснователност на въззивната жалба на
въззивницата не следва да се присъждат разноски. Пълномощникът на
въззиваемия не е направил искане за присъждане на разноски по делото за
настоящата инстанция, поради което и не следва да му се присъждат такива.
12
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 27.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 3226/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в обжалваната му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13