№ 1597
гр. Русе, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520103184 по описа за 2025 година
Б. Т. – юрисконсулт на „***********“ ЕООД, заявява, че на *********г. между
„*********“ ООД (кредитор) и В. В. П. (кредитополучател) е сключен Договор за
потребителски кредит №*********, по силата на който кредиторът предоставил в заем на
ответника сумата 200 лева, при условията и сроковете на договора. Пояснява, че контрактът
е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на
предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от
разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като
договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване
приложимото законодателство.
По силата на процесния договор „*********“ ООД предоставило на В. В. П. сумата
200 лева, срещу поето от последната задължение да възстанови заема в срок до 21.03.2020г.
Контрагентите уговорили 40.05% фиксиран лихвен процент и 48.61% ГПР. Съобразно чл.31
от ОУ, кредитополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Твърди, че В. П. не изпълнила в срок задълженията, си произтичащи от контракта.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
13.01.2022г. „*********“ ООД цедирало на „***********“ ЕООД вземането по процесния
договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на
закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за
извършената цесия.
1
Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за
извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*******г. по
описа на РРС срещу В. В. П. с ЕГН: ********** за сумите: 200.00 лева – главница, дължима
по Договор за потребителски кредит №*********/*********г., сключен между „*********“
ООД и В. В. П., ведно със законна лихва, считано от 11.03.2025г. до изплащане на вземането;
10.01 лева - договорна лихва за периода *********г. - 21.03.2020г.; 74.05 лева - лихва за
забава за периода 21.03.2020г. - 28.02.2025г.; разноски по делото в размер на: 25.00 лева –
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че В. В. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе,
********** дължи на „***********“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, **********, представлявано от управителите П. В. и Х. М. сумите:
200.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№*********/*********г., сключен между „*********“ ООД и В. В. П., ведно със законна
лихва, считано от 11.03.2025г. до изплащане на вземането; 10.01 лева - договорна лихва за
периода *********г. - 21.03.2020г.; 74.05 лева - лихва за забава за периода 21.03.2020г. -
28.02.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №*********г.,
издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адвокат С. Ц. – особен представител на ответника В. В. П.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Намира претенцията за недоказана по основание и размер.
Оспорва следните релевантни за спора факти: наличие на облигационна връзка,
основана на Договор за потребителски кредит №*********/*********г.; твърдението, че
ищецът предал на ответника в заем сумата 200 лева; наличието на валидно сключен договор
за цесия, на който ищецът основава претенцията си; обстоятелството, че ответникът е
уведомен за прехвърляне на вземането.
Алтернативно, развива доводи относно недействителността на Договор за
потребителски кредит №*********/*********г. Счита, че контрактът е недействителен, тъй
като не отговаря на императивни изисквания, визирани в ЗПК. В тази връзка сочи, че ГПР е
посочен като абсолютна стойност, без ясно разписана методика на формирането му и не са
посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение
№1 начин.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, релевира възражение за
погасяване вземането по давност.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
2
На *********г. между „*********“ ООД и В. В. П. е сключен, при общи условия,
Договор за паричен заем ******* №*********, по силата на който дружеството
предоставило на ответника заем в размер на 200 лева, със срок на погасяване 21.03.2020г.,
при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40.05%, ГПР – 48.61%; такса за
експресно разглеждане – 107.99 лева; вноска с такса за експресно разглеждане – 318 лева.
Приложени са Общи условия на „*********“ ООД за заеми „*******“, в които
подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и
задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредита.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. кредиторът
цедирал вземането по процесния договор на „***********“ ЕООД.
Въз основа на заявление, депозирано от „***********“ ЕООД, в РРС е образувано
ЧГД №*******г. и на 13.03.2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№707 по реда на чл.410 ГПК срещу В. В. П. с ЕГН: ********** за сумите: 200.00 лева –
главница, дължима по Договор за потребителски кредит №*********/*********г., сключен
между „*********“ ООД и В. В. П., ведно със законна лихва, считано от 11.03.2025г. до
изплащане на вземането; 10.01 лева - договорна лихва за периода *********г. - 21.03.2020г.;
74.05 лева - лихва за забава за периода 21.03.2020г. - 28.02.2025г.; разноски по делото в
размер на: 25.00 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 200.00 лева
– главница по Договор за потребителски кредит №*********/*********г., сключен между
„*********“ ООД и В. В. П., ведно със законна лихва, считано от 11.03.2025г. до изплащане
на вземането; 10.01 лева - договорна лихва за периода *********г. - 21.03.2020г.; 74.05 лева -
лихва за забава за периода 21.03.2020г. - 28.02.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение №*********г., издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
От приложеното към настоящото производство ЧГД №*******г. по описа на РРС е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при
непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав,
3
включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално
легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски
кредит сключен на *********г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане
на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение
задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и
настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е
отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно
изпълнение.
Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „*********“ ООД и В.
П. е сключен договор за потребителски кредит, включващо задължение на кредитната
институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната
възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението за предоставяне паричната
сума се установява от приетите по делото писмени доказателства - „Лог файл“ по договора,
в който е отбелязана часът и датата, на която ответникът е получил заемната сума и разписка
за извършено плащане.
Разпоредбата на чл.26, т.2 от ОУ указва възможността на кредитора да прехвърли по
всяко време вземането си по договора за кредит на трето лице.
Съдът намира за основателно възражението на ответната страна, относно наличие на
валидно сключен договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
Действително към исковата молба е приложен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022г., по силата на който „*********“ ООД прехвърлило на
„***********“ ЕООД вземанията си във връзка с определени договори, сключени между
цедента и трети лица. В този договор е упоменато, че Приложение №1 описва и
индивидуализира вземанията, заедно с техния произход, размер, допълнителни начисления и
покупна стойност (§ 1, т.1.1.). Въпреки дадени с доклада указания, ищецът не е ангажирал
доказателства от които е видно, че Договор за потребителски кредит
№*********/*********г. е част от предмета на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022г. В представения препис на Приложение №1 липсва информация,
поради което не става ясно кои вземания са прехвърлени от цедента на цесионера и дали към
същите спадат и тези, основани на неизпълнен договор №*********/*********г. За да
породи правно действие, в договора за цесия вземанията следва да бъдат конкретизирани в
достатъчна степен, а именно: страни, основание, размер, изискуемост. Доколкото тези данни
не са налице, то остава недоказано твърдението на ищцовото дружество, че вземането към
ответника му е прехвърлено от първоначалния кредитор.
В заключение съдът приема, че прехвърлянето на процесните вземания е недоказано,
поради което предявения иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе да разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
4
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски. В
случая ответната страна не е направила такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „***********“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********, представлявано от
управителите П. В. и Х. М. срещу В. В. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, **********
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 200.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№*********/*********г., сключен между „*********“ ООД и В. В. П., ведно със законна
лихва, считано от 11.03.2025г. до изплащане на вземането; 10.01 лева - договорна лихва за
периода *********г. - 21.03.2020г.; 74.05 лева - лихва за забава за периода 21.03.2020г. -
28.02.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №*********г.,
издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5