№ 52
гр. Раднево, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20255520200109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С НП № 24-0327-000749 от 11.02.2025 г., издадено от Н-к РУ при
ОДМВР-Стара Загора РУ-Раднево, на К. С. М. с адрес ***** ЕГН **********,
на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" от 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
наложено наказание "глоба" от 200 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП ,
и на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ от 50
лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят К. С. М., който го атакува
с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност,
твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се
подробни съображения в посока отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят К. С. М. - редовно призован, не
се явява. Не се явява и упълномощеният му защитник адв. Т..
Наказващия орган Н-к група при ОДМВ Стара Загора, РУ-Раднево -
редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба,
която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото
НП и прави възражение за прекомерност на разноските. Моли да му бъде
1
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РП-Стара Загора, ТО-Раднево, не изпраща представител и не изразява
становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване
на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази изложените от
страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и
правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.08.2024г. в 22:10 часа, в община Раднево, на път втори клас №57
– кръстовището с ул. „****” гр. Раднево в посока изток, жалбоподателя, като
водач лишен от СУМПС управлявал собственият си мотоциклет марка „***”,
модел ****-***-*** с рег. № С****, е управлявал МПС с концентрация на
алкохол 0.68 промила на хиляда в издишания въздух, като пробата е
установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB-
0092 в 22:44 на 31.08.2024г. от служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Стара Загора, като му е издаден талон за мед. изследване № *** и 8 бр.
холограмни стикери към него. Водачът не е дал кръв за химически анализ, с
което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП. На същата дата е управлявал
МПС след като е лишен от това право с административен акт и като водач на
МПС закрива регистрационна табела с бяло непрозрачно тиксо.
За нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, и на
чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП на К. С. М. е съставен от полицейския служител А. П.
В. в присъствие на пол. служител Д. Д. Д., АУАН Серия GA № ****. Издаден
му е талон за мед. изследване №***. Жалбоподателят М. не се е явил в СПО
към УМБАЛ „д -р Стоян Киркович“, за да даде кръвна проба.
Издадено е наказателно постановление с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание "глоба" от 200, 00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ от 50 лева
за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е
2
връчено и е обжалвано пред РС-Раднево, при спазване на правилата на чл. 59
от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
В съдебното производство полицейските служители са потвърдили
участието си в административно наказателното производство и отразените в
акта факти и обстоятелства.
Съдът кредитира показанията им като логични и обективно дадени.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на ФЛ и ЮЛ в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол в/у издадените от
административните органи НП е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в НП (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл.
14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон.
НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е
било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
с/у какво да се защитава.
Установените по делото обстоятелства дават основание на съда да
прецени, че жалбата е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
Съгласно цитираната разпоредба на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
3
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
На свой ред нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда санкция за
този, който управлява моторно превозно средство, трамвай или само***
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух.
В случая събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат
на това, че на 31.08.2025 г. въззивникът е управлявал МПС – мотоциклет
марка „***“, модел ****-***-*** с концентрация на алкохол в издишвания
въздух над 0. 5 промила - 0. 68 промила, установена с техническо средство,
което е одобрено от БИМ и е било технически изправно към датата на вземане
на пробата. В горната насока са всички събрани по делото доказателства. По
делото има приложен документ за последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха рег. № 3268р28074, екз. № 3/27.05.2025 г., в който коректно са
посочени номерата на техническите средства. В същият е посочен срока на
годността им - 6 месеца и е подпечатан с печат на лабораторията, поради което
съдът го кредитира изцяло. На жалбоподателя е издаден талон за изследване
№ *** от М.М. на длъжност младши полицейски инспектор при сектор
„Пътна полиция“, гр. Стара Загора, като същият не се е явил в СПО към
УМБАЛ „д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, за да даде кръвна проба.
Следва да се уточни, че даването на кръв за химическо лабораторно
изследване не представлява задължителен елемент от фактическия състав на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Както вече се посочи, за ангажиране
отговорността на дееца е напълно достатъчно установяване на съставомерната
концентрация с дрегер.
Даването на кръвна проба за химическо лабораторно изследване,
представлява една правна възможност, която законодателят предоставя на
нарушителя да опровергае показанията на дрегера в случай, че ги оспорва.
В процесния случай, жалбоподателя не е дал кръвна проба и с това си
свое действие не е оспорил и е приел показанията на дрегера, видно от
отбелязването в АУАН.
Издадения талон по образец, съдържа всички необходими реквизити,
включително и лечебното заведение, в което следва да се яви лицето.
Определеният срок за явяване кореспондира на предвиденото от законодателя,
талонът е надлежно връчен, поради което не може да се говори за каквото и да
било накърняване на правото на защита.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и е наложил на въззивника следващите му се за него
административни наказания, които определил във фиксираните в закона
размери - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от шест месеца.
4
Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, следва НП да бъде потвърдено в тази
му част.
В тази връзка неоснователни са явяват възраженията на защитата на
жалбоподателя, че установяването на концентрацията на алкохол е извършено
чрез техническо средство /дрегер/, но липсва потвърждение чрез медицинско
изследване /кръвна проба/, която да поставя под съмнение достоверността на
показанията. Ако жалбоподателят се е усъмнил, че отчетената проба не е
правилна според него, следвало е да се възползва от възможността да даде
кръв за анализ, което в случая не е било сторено. По този начин М. сам се е
поставил в невъзможност да докаже, че не управлява след употреба на
алкохол, в случай, че това е било така. С отказа да даде кръв жалбоподателя на
практика се е съгласил с показанията на техническото средство, поради което
правилно същия следва да носи административна отговорност за
извършеното.
Поради изложеното, съдът намира че не са налице основания за
отмяна на атакуваното НП, а същото следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По отношение нарушението на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
Настоящия състав на съда счита, че на 31.08.2025 г. жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 150а,
ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. На посочената в АУАН и НП дата, той е управлявал МПС
след като е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.
От субективна страна на жалбоподателя е била известно, че СУ на МПС е
отнето и че той не следва да управлява МПС, без да притежава такова.
Това нарушение съдът намира, че е безспорно установено и доказано
по несъмнен начин. Видно в т. 6 от справката му за извършени
административни нарушения, приложена по делото, е че със съдебен акт е
потвърдено отнемането на СУМПС за срок от осемнадесет месеца считано от
20.04.2023т. Деянието,което е извършил жалбоподателя е извършено на
31.08.2024г., докогато са изтекли шестнадесет месеца, а СУМПС е отнето за
осемнадесет месеца, тоест в срока за лишаване от правото да управлява МПС.
Очевидно жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 177, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС след като е лишен от това право по
административен ред. При това положение наказателното постановление
следва да се потвърди в тази му част, като обосновано и законосъобразно. По
отношение на наказанието глоба в размер на 200 лв. следва да се посочи, че
същото е съобразено с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като е определено
в средния му размер предвид изключително големия брой административни
наказания, установени с влезли в сила наказателни постановления и фишове.
5
Само от това следва изводът, че жалбоподателят има изключително
нихилистично отношение към правилата за движение по пътищата, т. е. за
него такива не съществуват и с поведението си на пътя, като водач на МПС
представлява изключително висок риск за здравето и живота на останалите
участници в движението по пътищата.
Както в АУАН, така и атакуваното НП е посочено, че жалбоподателя е
управлявал МПС след като е бил лишен от това си право по административен
ред. За управление на МПС след лишаване от това право както по
административен, така и по съдебен ред, законодателя е предвидил, че се
осъществява фактическия състав на едно и също административно нарушение
– този, визиран в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и е приложима една и съща
санкционна норма - чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че е неоснователно възражението на
защитника му относно повторно налагане на административно наказание
„лишаване от право“.
Поради изложеното, съдът намира че не са налице основания за
отмяна на атакуваното НП, а същото следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
По отношение на това нарушение е спазена законово предвидената
процедура за съставянето на АУАН. Актосъставителят е отразил фактическите
обстоятелства на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване,
като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване на
времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които
жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба. В подкрепа на това е и
приетото като веществено доказателство по делото регистрационна табела на
управлявания от жалбоподателя мотоциклет с рег. № С**** със залепени
върху буквите **** и върху цифрите **** плътни бели лепенки.
Издаденото НП в частта му, касаеща това нарушение също отговаря
на въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, като е
налице съответствие между словесното описание на нарушението, неговата
правна квалификация и приложената санкционна норма.
В тази връзка са неоснователни твърденията на защитника на
жалбоподателя, че не са представени безспорни доказателства относно
твърдението, че регистрационните табели са закрити.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт в частта му за
6
нарушението на чл. 100, ал. 4, т.1.
По разноските:
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В
настоящото производство, въззиваемата страна- СДВР е била представлявана
от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като са депозирани писмени
бележки. Съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението,
преценен в рамките указани на чл. 27е Наредбата за заплащането на правната
помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 150 лева,
доколкото по делото са проведени три съдебни заседания. Същото следва да
бъде присъдено в полза на ОД на МВР Стара Загора
Веществените доказателства: регистрационна табела на мотоциклет с
рег. № С**** със залепени върху буквите **** и върху цифрите **** плътни
бели лепенки и талон за медицинско изследване № *** след минаване нуждата
от тях следва се върнат на РУ Раднево за прилагане по ДП № 327 зм
201/2024г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0327-
000749/11.02.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ
Раднево, с което на жалбоподателя К. С. М. с адрес ***** ЕГН ********** на
основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" в размер
на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. С. М. с адрес ***** ЕГН ********** да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата в размер
на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Веществените доказателства: регистрационна табела на мотоциклет с
рег. № С**** със залепени върху буквите **** и върху цифрите **** плътни
бели лепенки и талон за медицинско изследване № *** след минаване нуждата
7
от тях да се върнат на РУ Раднево за прилагане по ДП № 327 зм 201/2024г.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд –
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8