№ 15266
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Наказателно дело
частен характер № 20251110216970 по описа за 2025 година
и след като се запознах с внесената в съда частна тъжба от М. Л. Стоянова
срещу А. Н. Я., както и съобразявайки разпоредбата на чл.247б, ал.2 от НПК,
намирам следното:
Частният тъжител М. Л. Стоянова е депозирала пред СРС частна тъжба
срещу А. Н. Я..
В обстоятелствената част на частната тъжба се сочи, че по депозиран
насрещен иск с вх. №348789/24.10.2025 г. от Я. пред СРС е изложила следните
изрази, която частната тъжителка приема за клеветнически такива, а именно:
„Тя през цялото време лъжеше…“, както и „…и да поискам обяснения защо
даде лъжливи свидетелски показания.“
Въз основа на така описаната фактическа обстановка и посочената в
частната тъжба правна квалификация „клевета“, изразяваща се в приписване
на престъпление по чл.290 от НК „лъжесвидетелстване“ (prima facie impropria,
доколкото съдът следва да посочи такава с разпореждането си за насрочване и
даване ход на тъжбата), съдията-докладчик в изпълнение на функциите, които
има съгласно чл.247б от НПК, намира, че съгласно ал.2 на този текст делото е
подсъдно на Софийски районен съд, но съгласно чл.250, ал.1, т.2 от НПК
същото следва да бъде прекратено, поради следното:
Това е така, доколкото в правомощията на съдията-докладчик е да
прецени изначално годността на едно обвинение и дали същото може да бъде
съпоставено с твърдяното престъпление като правна квалификация,
1
респективно дали би могло да бъде подведено под правна квалификация на
деяние, което е съставомерно по НК на Р България, което да е от частен
характер, доколкото се касае за такова повдигнато от физическо лице, а не от
представител на прокуратурата. Като съдията-докладчик следва да извърши
оценка на твърденията в частната тъжба и ги съотнесе към материалния закон.
Описаното деяние в обстоятелствената и диспозитивната част на внесената
в съда частна тъжба срещу А. Н. Я., не съставлява престъпление от частен
характер.
Не са налице посочени обстоятелства за осъществено от подсъдимата
престъпление „клевета“, тъй като, за да е съставомерно същото, то следва от
обективна страна да е разгласено/да е посочено ясно и точно/обстоятелство,
което е позорно за другиго и е неистинско или да е приписано извършване на
престъпление. Действително отразените факти са негативни за частната
тъжителка, но същите не са с цел същата да бъде наклеветена, а са с цел
упражняване на правото на подсъдимата в едно исково производство,
развиващо се пред СРС, като същата е дала отговор на подадена срещу нея
искова молба и предявила насрещен иск. Молбата е с адресат съд. Като в
случая подсъдимата е упражнила гарантирано й от закона и Конституцията
право да изрази своята позиция по предявения й иск, като депозира насрещен
такъв. Предвид което в случая инкриминираните твърдения не могат да се
приемат като накърняване репутацията на лицето, за което се отнасят и не
могат да се третират като „разгласяване“ на клеветнически твърдения,
доколкото авторът на същите има за цел да упражни правото си да се защити
по предявен срещу него иска, като подаде насрещен такъв. Независимо, че
твърденията, които се инкриминират могат да се тълкуват негативно за
лицето, за което се отнасят, то изразената позиция е за защита на своите права
и законни интереси, а не се цели приписване на престъпление. Като в
изложеното в насрещната искова молба лицето е изразило субективна
преценка и субективни възприятия, а не конкретни факти, които обективно да
водят до твърдение за осъществено от тъжителката престъпление.
Като в подкрепа на горното е и константната съдебна практика на ВКС, като
в тази насока са Решение №347/2009 г. по н. д. №372/2009 г., ВКС, I НО;
Решение №194/2017 г. по н. д. №1061/2017 г., ВКС, III НО; Решение
№452/2010 г. по н. д. №411/2010 г., ВКС, III НО и др., според които
2
обективирани изявления в писма, жалби или показания до властите не могат
да се считат за „разгласяване“ по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
С оглед на горното инкриминираните изрази не могат да се квалифицират
като престъпление клевета по смисъла на чл.147 от НК.
В допълнение следва да се посочи, че изявленията не са сторени публично,
а по установения в случая в ГПК ред, в хода на развило се гражданско
производство, с подаване на насрещна искова молба, поради което
отрицателното им въздействие върху репутацията на частния тъжител е
ограничено. Поради което подсъдимата е действала правомерно и за нея не
могат да произтекат неблагоприятни правни последици, понасяйки
наказателна отговорност.
Поради което настоящия съдия-докладчик счита, че са налице основанията
на чл.250, ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство, а
именно „описаното в частната тъжба деяние не съставлява престъпление“ по
смисъла на чл.81, ал.1 от НК, включително по твърдения престъпен състав на
чл.147 от НК в двете му разновидности: разгласяване на позорни
обстоятелства и приписване на престъпление.
Водим от горното и на осн.чл.247б, ал.2, т.1, във вр. с чл.250, ал.1, т.2 от
НПК, първоинстанционния съдия-докладчик при Софийски районен съд,
Наказателно отделение XIX състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НЧХД №16970 по описа
на СРС, НО, 19 състав за 2025 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от частната тъжителка по
реда на глава XXII от НПК, в 7- дневен срок от получаване на съобщението,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3