РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Златоград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100314 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. А. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Х. Б.“ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със
служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №** срещу ОБЩИНА Н., със
седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат
*********, представлявана от кмета Б. Р. К..
В исковата си молба ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че по силата на
упражнено в нейна полза давностно владение, с начало 1984г., което е било
явно и необезпокоявано от никого и продължаващо и към настоящия момент,
е собственик на оригинерно правно основание на поземлен имот с
идентификатор 51319.501.17, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско
застрояване (до 10м), площ 856кв.м, стар номер 3, квартал 2, парцел VIII,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.24.409; 51319.501.16; 51319.501.19; 51319.501.23.
Адв. В. сочи, че съгласно т. 2 на ТР № 4/2012 г. на ОСГК позоваването
на изтеклата придобивна давност (каквото ищцата прави с предявяването на
иска) не е елемент от фактическия състав на придобиването по чл. 79 ЗС, а е
процесуално средство за защита на материалните последици от нея, зачитани
към момента на изтичане на законния срок. Следователно, в резултат на
осъщественото непрекъснато й владение върху процесния имот Р. Р. е
придобила собствеността върху него в патримониума си още през 1994 г.
Въпреки, че ищцата е собственик на процесния имот, то за същия е
съставен АЧОС № 846/03.11.2010 г. от страна на Община Н., като същия този
акт е съставен въз основа на по-рано съставен АДС и Заповед № 46 -
1
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С..
Пълномощникът на ищцата посочва, че Община Н., не е придобила
процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е
била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е
заплащано и обезщетение. Тоест, не са налице собственически права по
отношение на процесния имот.
В Акт за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е
посочено, че на основание Заповед РД-23/12.01.1987г., имотът е станал
държавна собственост. Същата Заповед № РД-23/12.01.1987 г., на ОНС Н.,
касае одобряването на плана на град Н..
Ищцата сочи, че тя е тази, която е владяла и продължава да владее
имота от 1984 г. Преди това имотът е владян от родителите й с начало от 1950
г. като към владението й следва да се присъедини и това на нейните
праводатели. Ищцата – Р. Р. е тази, която е облагородила имота.
Горният имот представлява дворно място, което ежегодно от 1950г.,
първо родителите на ищцата, а от 1984 г. самата ищца, работи и засажда с
различни селскостопански култури. Имотът е в непосредствена близост до
къщата на ищцата, като всъщност ги дели улица.
Адв. Е. В. излага подробни съображения и посочва съдебна практика
в защита на изложените твърдения в исковата молба.
С оглед на гореизложеното за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с
който, на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на
ответника Община Н., че общината не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 51319.501.17, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско
застрояване (до 10м), площ 856кв.м, стар номер 3, квартал 2, парцел VIII,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.24.409; 51319.501.16; 51319.501.19; 51319.501.23.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им се присъждат
разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Юрк. И. Д.
посочва, че общината никога не го е управлявала и стопанисвала. В даден
минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са
предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ. Община Н. била
длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не
са владени от общината, тъй като същата не е придобила имота на годно
правно основание.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищeцa адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК и
при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа
направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция
на ищеца.
2
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
3
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищцата, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Скицата на АГКК, приложена на лист 8 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение
на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, по предявеният иск на Р. А. Р., ЕГН
**********, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор
51319.501.17, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до
10м), площ 856кв.м, стар номер 3, квартал 2, парцел VIII, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори
51319.24.409; 51319.501.16; 51319.501.19; 51319.501.23.
Скицата на АГКК, приложена на лист 8 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4