Определение по т. дело №1889/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 25 септември 2025 година

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.

По т.д.№ 1889/2019г. е постъпило възражение под вх.№271099/11.07.2025година, изпратено по пощата на 10.07.2025година, подадено от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ с адрес гр.София, бул.“Княз А. Дондуков“№52, насочено срещу обявения под №20250703144017 списък на неприети вземания, съставен от синдика на „С.“ ЕООД, /н/, ЕИК *********, който касае претендирани от НАП вземания, заявени от кредитора с молба изх.№40-30-631 от 25.03.2025година и които представляват дължими данъци и осигуровки. Моли съда да съобрази изложените във възражението съображения и да измени списъка, като изключи от списъка на неприети тези вземания и ги включи в списък на приети вземания.

Длъжникът „С.“ ЕООД, /н/, ЕИК *********, не взима становище по възражението.

Синдикът на несъстоятелния търговец депозира становикще по възражението, обективирано в молба с вх.№273035/25.08.2025година, с което оспорва основателността на възражението заявявайки теза, че НАП няма правомощия да променя основанието на извършеното плащане и представя доказателства за извършеното плащане, чрез платежните документи, които съдържат причината за извършеното плащане.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Видно от извършена проверка по делото по несъстоятелност под №1889/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, на 27.03.2025година е постъпила молба от кредитора НАП под вх.№265256, с която Агенцията предявява в срока по чл.688, ал.3 ТЗ възникнали вземания от публичен характер, представляващи данъци в размер на 5 759,96лв., от които главница от 5 121,78лв. и лихви за забава в размер на 638,18лв. и вземания за задължителни осигурителни вноски на синдика в общ размер от 4 227,01лв., представляващи главница от 3 423,50лв. и лихви от 803,51лв.

В молбата се сочи, че законовото основание за дължимостта на тези вземания са чл.25 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл.5, ал.1 КСО.

С молбата си кредиторът представя декларации, подадени от синдика за процесния еприод от време, а именно декларация, образец 6 за периода от април 2023г. до януари 2025г. включително и моли синдика да включи тези вземания в списъка на приети вземания.

На 03.07.2025г. по партидата на длъжника „С.“ ЕООД, /н/, ЕИК ********* е обявен допълнителен списък №3 на неприети от синдика на дружеството вземания, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, а именно процесните вземания на кредитора НАП. Като причина за неприемането им е посоченото от синдика в списъка основание- наличие на извършено плащане.

От представените в настоящето производство писмени доказателства, чиято вярност кредиторът НАП не оспорва, а именно находящите се на листове 23-41 от делото платежни нареждания за извършено плащане към бюджета, съдът достига до извод, че представените документи, отразяващи извършени плащания на публичните задължения за осигуровки и данъци, касаят месеците август 2023г.; януари, февруари, април, май, юни, юли, август, септември , октомври, ноември и декември 2024г. и януари 2025година. Представени са доказателства за февруари и март 2025г., но те касаят период, който е извън процесния.

Съпоставени тези доказателства за извършено извършено плащане с периода, за който кредиторът НАП твърди наличие на вземания, съдът констатира, че подадените декларации, образец 6 касателно данъците включват период от април 2023г. до декември, вкл. 2023г., цялата 2024година и януари 2025година.

Според подаденото възражение, което е в срока по чл.690 ТЗ, задълженията за данъци са в размер, посочен в молбата за предявяване на вземанията, а по отношение на вземанията от осигурителен характер е налице остатък от главница за януари 2025г. в размер на 417,50лв. и дължимите лихви върху всички останали, платени главници.

Възразилият кредитор заявява, че не оспорва наличието на плащане на посочените от синдика суми, но твърди, че с част от тези плащания са погасени по- стари задължения от този вид.

При така установеното от съда от фактическа страна, същият достига до следните изводи:

Възражението е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл.690, ал.1 ТЗ от надлежна страна, имаща качество на кредитор и касае включване на предявените в срока по чл.688, ал.3 ТЗ предявени вземания от публичен характер – за данъци и осигуровки.

По основателността на възражението.

Направеното от синдика възражение за законовата невъзможност кредиторът за променя основанието на извършеното плащане е изцяло съобразено с трайната съдебна практика, която съдилищата следват и която е обективирана в решение №179/18.03.2021г. по т.д.№15/2020г. на Т.К., второ т.о. на ВКС, с което касационната инстанция приема следното: “Не съществува спор в съдебната практика, че поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, установена в чл. 722, ал. 1 ТЗ е императивна. Тя изключва общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни и публични вземания. Отклонение от правилото на на чл. 722 ТЗ законодателят е допуснал с разпоредбата на чл. 639 ТЗ, но само по отношение на вземания, възникнали на/или след откриване на производството по несъстоятелност, като същите следва да се удовлетворят на падежа, без да е необходимо предявяването и приемането им по реда на гл.43 ТЗ "Предявяване на вземанията". Ако възникналото след откриване на производството по несъстоятелност вземане не бъде удовлетворено на падежа, от този момент - настъпването на падежа, за кредитора възниква правото да го предяви, което той може да упражни по предвидения в ТЗ процесуален ред. Следователно изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на по-стари негови вземания към длъжника, независимо дали последните са били своевременно предявени, тъй като би се накърнил (заобиколен) установения от законодателя императивен ред за справедливо удовлетворяване на кредиторите в универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност.

Публичните вземания, чиято дефинитивна определеност се съдържа в чл. 162, ал. 2 ДОПК не са изключени от соченото правило. Поради това и разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, даваща право на избор на данъчния орган кои задължения да погаси, не може да намери приложение в производството по несъстоятелност. Да се възприеме обратното, означава да се постави конкретен кредитор (в случая -НАП) в различно и привилегировано положение, спрямо всички останали кредитори, за което липсва основание в закона. Обстоятелството, че изрично в хипотезата на чл. 722, ал. 3 ТЗ, каквато не е разглежданата, законодателят е създал правомощие на данъчния орган да извърши разпределение за съответния ред на изплатената общо сума от сметката за разпределение по реда на ДОПК, т.е. извън реда на производството по несъстоятелност, означава, че във всички останали случаи редът на ДОПК е неприложим.

Следователно изплатените от длъжника/синдика суми за погасяване на текущи публични задължения, които са възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност на могат да бъдат ползвани за покриване на съществуващи и установени стари публични задължения на длъжника, възникнали до този момент, вкл. и при изрично изразено съгласие на платеца. За последните винаги ще е приложим редът на чл. 722 ТЗ.“

Въз основа на така разясненото и прието от ВКС тълкуване на нормата, което настоящият състав изцяло възприема, не може да се приеме тезата на възразалия кредитор, че извършеното плащане, за което не е налице спор, е довело да промяна в задълженията, изразяваща се в погасяване на други, различни от посочените в платежните документи и непогасяване на предявените с молбата на НАП под вх.№265256 от 27.03.2025година.

След формиране на този извод и въз основа на рамката на това производство, очертана с подаденото възражение съдът приема следното:

В частта на дължимите осигуровки.

Единствената главница, за която кредиторът НАП твърди да не е погасена е за януари 2025 година в размер на сумата от 417,50лв., претендирана с молбата за предявяване на вземания в размер на 450,90лв. Съдът намира, че синдикът е извършил плащане на дължимите осигурителни вноски, тъй като видно от платежното нареждане на лист 26 от делото плащането е за сума от 571,50лв, която сума надвишава тази по възражението. Ето защо в тази част възражението на кредитора се явява неоснователно.

По отношение на претендираните лихви за всяка вноска от съдебно заявените в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, то съдът приема, че кредиторът не е посочил периода на забава, за да приеме съдът наличие на такава и да приложи закона, според който неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва – чл.1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Ето защо не е налице възражението и в тази част да се приеме за основателно.

По възражението в частта дължимите данъци.

По делото е представен документ за заплатена данък за: април 2024г. в размер на 226лв.; за август 2024г. в размер на 226, 08лв.; за септември 2024г. в размер на 226лв.; ноември 2024година в размер на 226 лв.; за януари 2025г.и за февруари в размер на 219лв. за всеки от месеците.

Ето защо за тези месеци съдът приема наличие на плащане в посочените размери, довело до погасяване на главница.

По отношение на размера на дължимия данък за всеки от тези месеци, съпоставяйки представените платежни документи с декларация обр.6 от синдика, съдът достига до извод, че месеците, за които са представени доказателства за плащане за 2024г., поради това, че плащането е в разммер, който е по- малък от заявения, НАП има вземане за остатък от 34,60лв. за всеки от тези месеци, в частта главница.и недължимост на претендираните главници.По отношение на 2025г. – плащането е довело до пълен погасителен ефект.

По отношение на останалия задължения за данъци, по делото не са представените доказателства за извършено плащане, поради което съдът приема, че възражението на кредитора НАП се явява основателно в частта за главниците за периода, посочен в молбата за предявяване на вземанията, в частта за главниците, които се твърди да са останали неплатени на падежа, поради което предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ. По отношение на дължимия данък за април 2024г.; за август 2024г.; за септември 2024г.; ноември 2024година - за всеки от тези месеци – в размер на 34,60лв.

По отношение на лихвите – съображенията на съда да остави възражението без уважение в тази част са идентични с вече изложените - кредиторът не е посочил периода на забава, за да приеме съдът наличие на такава и да приложи закона, според който неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва – чл.1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Ето защо в възражението на НАП следва да бъде уважено частично и преждепосочените приети от съда за съществуващи вземания бъдат изключени от списък на наприети вземания и включени в списък на приети вземания.

При изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗКЛЮЧВА, по възражение на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с вх.№ 271099/11.07.2025година по входящия регистър на СГС, от допълнителен списък №3 на неприети вземания обявен по партидата на „С.“ ЕООД, /н/, ЕИК ********* на 03.07.2025година следните вземания на държавана, предявени от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с молба с вх.№265256/27.03.2025година, а именно:

публични вземания за данъци, съобразно декларация образец 6 с входящи номер, както следва:

с вх.№290022304967319/23.05.2023г. за месец април 2023година в размер на 236,22лв.;

с вх.№290022305816789/22.06.2023г. за месец май 2023година в размер на 236,22лв.;

с вх.№29002230685466/25.07.2023г. за месец юни 2023г. в размер на 236,22лв.;

с вх.№290022307516307/21.08.2023г. за месец юли 2023г. в размер на 236,22лв.;

с вх.№290022308508915/21.09.2023г. за месец август 2023г. в размер на 236, 22лв.;

с вх.№290022310276853/20.11.2023г. за месец октомври 2023г. в размер на 236,22лв.;

с вх.№290022311162227/18.12.2023г. за месец ноември 2023г. в размер на 236, 22лв.;

с вх.№220022400773007/24.01.2024г. за месец декември 2023 година в размер на 236, 22лв.;

с вх.№220022401806593/23.02.2024г. за месец януари 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022402773926/22.03.2024г. за месец февруари 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022404050716/23.04.2024г. за месец март 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022406035377/24.06.20204г. за месец май 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022407010512/24.07.2024г. за месец юни 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022407913616/23.08.2024г. за месец юли 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022410744005/22.11.2024г. за месец октомври 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022500856364/24.01.2025г. за месец декември 2024г. в размер на 231,40лв.;

с вх.№220022405158191/23.05.2024г. за месец април 2024г.; с вх.№2200224088387726/24.09.2024г. за месец август 2024г.; с вх.№ 220022409785489/24.10.2024г. за месец септември 2024г.; с вх.№220022411531883/18.12.2024г. за месец ноември 2024година - за всеки от тези месеци – главница в размер на 34,60лв.

ВКЛЮЧВА в списък на приети вземания вземания на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ с молба с вх.№265256/27.03.2025година по т.д.№1889/2019г. по описа на СГС, То, 6-6 състав, представляващи публични вземания за данъци, съобразно декларация образец 6 с входящи номер, както следва: