№ 89
гр. Разград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
административно наказателно дело № 20223300600240 по описа за 2022
година
С Решение № 35/05.07.2022 г., постановено по АНД № 100/2022 г., Районен съд –
Исперих е признал обвиняемия М. В. М. от гр. Исперих за невиновен в това на 31.05.2022 г.
в гр. Исперих, обл. Разград, да е управлявал МПС – мотоциклет „Балкан МК50-3“ с рег. №
*** и с номер на рама 264577, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140,
ал. 2 от ЗДвП, чл. 2, чл. 3, ал. 4, чл. 14, ал. 1, чл. 21 и § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС – престъпление по
чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал
по така повдигнатото му обвинение.
Против решението е постъпил въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура –
Разград, териториално отделение - Исперих. С протеста се атакува решението като
неправилно, като се иска от въззивния съд да го отмени и постанови ново такова, с което да
осъди обвиняемия по повдигнатото обвинение.
С допълнителен протест се изтъква, че според мотивите на съда деянието е доказано
от фактическа страна, като са налице всички елементи от състава на престъплението, както
от обективна, така и от събективна страна. Застъпва се становище, че разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК е неприложима в процесния случай и в двете си хипотези – деянието да не е
1
обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В тази връзка
се изтъква, че за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК от съществено значение оценката на
степента на обществена опасност на деянието, а не преценката на личността на дееца, на
която преценка е отдал превес първоинстанционния съд при постановяване на своя акт.
Предвид на това с допълнителния протест отново се предлага въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение, като признае обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение, да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК и да му наложи административно наказание глоба.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Препис от протеста е връчен на обвиняемия М. В. М., като от последния не са
постъпвали писмени възражения срещу протеста.
При преценка на протеста ведно с допълнителния такъв съдът е намерил същия за
редовен, като подаден от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на
изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК не са депозирани допълнителни писмени изложения
от страните.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура -
Разград поддържа депозирания протест, като счита решението на първоинстанционния съд
за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови нов съдебен
акт, с който обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Обвиняемият М. В. М., редовно призован, се явява лично. В проведеното съдебно
заседание обвиняемият счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Пресъздава отново фактическата обстановка по делото, като разказва
подробно за случилото се. В дадената му последна дума моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, счете протеста за процесуално допустим - подаден в установения в чл.
319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и пред надлежния съд.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и
съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След
самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция
прие самостоятелно своя фактическа обстановка, която до голяма степен кореспондира с
тази, възприета от първостепенния съд, като се позова на събраните в хода на досъдбеното и
съдебното производство пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, а именно:
Обвиняемият М. В. М. е роден на 06.02.1940 г. в гр.Исперих, обл.Разград, български
2
гражданин, живущ в гр.Исперих, обл.Разград, с висше образование, женен, пенсионер,
неосъждан.
Обвиняемият притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство. На 31.05.2022 г. около 19.00 часа полицейски служители – свидетелите И. Н. И. и
И. М. И., забелязали да се движи по ул.”6-ти септември” в гр.Исперих мотоциклет марка
„Балкан МК50-3“, с рег.№ *** – стар образец, бели символи на черен фон. Водачът на
мотоциклетът завил от ул. „6-ти септември“ по ул.”Тича”, след което спрял при група хора.
Полицаите отишли до мотоциклета и установили, че водачът бил обв. М. М.. При
извършената проверка полицейските служители установили, че обвиняемият е
правоспособен водач, но им заявил, че не разполага с документи за мотоциклета. От
направена справка в АИС – ПП - Регистрация се установило, че мотоциклетът не бил
регистриран по надлежния ред. За установеното нарушение на обвиняемия бил съставен
АУАН и били иззети регистрационните номера на мотоциклета чрез протокол за доброволно
предаване.
За управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на основание
чл. 356, ал. 3 от НПК с първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел,
било образувано БП № 275 ЗМ 160/2022 г. по описа на РУ – Исперих.
Очертаната фактическа обстановка окръжният съд прие за установена по безспорен
начин от събраните в хода на досъдебното и първоинстанционното производство
доказателства и доказателствени средства: протокол за разпит на полицейските служители -
свидетелите И. Н. И. и И. М. И., протокол за доброволно предаване на регистрационна
табела, протокол за разпит на обвиняем, АУАН, справка за нарушител/водач, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
биографична справка на обвиняеми лице.
Свидетелските показания на разпитаните полицейски служители И. И. и И. И. са
последователни, логични и кореспондират по между си, като напълно описват фактическата
обстановка по делото, разкривайки елементи от състава на престъплението. Същите
кореспондират и с останалия събран доказателствен материал по делото.
Обясненията на подсъдимия, дадени както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд, кореспондират напълно с показанията на полицейските служители, както и с
останалия доказателствен материал по делото.
При така установените факти въззивният съд счита, че с поведението си обвиняемият
М. В. М. действително е реализирал всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – управлявал моторно превозно средство
(мотоциклет), което не било регистрирано по надлежния ред, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционния съд.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства пълно и непротиворечиво
установява авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му.
Наличието на обстоятелства, изтъкнати в мотивите към решението на
3
първостепенния съд, разкриващи ниска обществена опасност на самия деец – преклонната
възраст, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на регистрирани
криминални прояви, изграденото добро име сред обществото, пенсиноер, дългогодишната
му работа като учител и съдебен заседател, изразеното пред съда съжаление, макар да се
споделят от настоящия въззивен състав, сами по себе си не могат да обусловят
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. За разлика от маловажността по чл. 93, т.
9 от НК, при която съдебната практика константно приема, че необходимата преценка
обхваща не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца (вж. Р. № 233 от
26.04.1971 г. по н. д. № 196/71 г., на ВС на РБ, I н. о., Р. № 464 от 11.11.2013 г. на ВКС по н.
д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о.), за изключващата обществената опасност, а от там и
престъпния характер на деянието малозначителност личността на дееца не е от решаващо
значение (вж. Р. № 157/1.08.2016 г. по н. д. № 490/2016 г., на ВКС, III н. о). Водеща в случая
е преценката за конкретната обществена опасност на самото деяние, защото
малозначителността по начало е свързана с обективните му характеристики и представлява
негово неюридическо, обществено - исторически обусловено качество (вж. л. 41, № 369, уч.
Наказателно право, Обща част, проф. д-р. И. Н., изд. 1992 г.)
Макар и да не се е произнесъл изрично, правилно районния съд е приел, че
конкретиката на деянието разкрива белезите на чл. 9, ал. 2 от НК. Доводите изложени в
протеста и допълнителния такъв за липса на малозначителност на деянието по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, не намират опора в доказателствения материал по делото, доколкото с
оглед конкретиката на деянието, същото съдържа всички изискуеми съставомерни признаци
на нормата, с оглед данните по делото и макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност под формата на явна
незначителност не се явява общественоопасно, поради което както правилно е приел
районния съд, престъпния му характер следва да се заличи. За да оправдае лицето по
въведеното обвинение, съдът правилно е приел, че се касае за деяние с инцидентен характер,
за кратко придвижване в рамките на населеното място /около 300 метра/ с конкретна цел,
съобразил е и това, че става въпрос за човек с чисто съдебно минало, макар това да не е
основният критерий за определяне на деянието като малозначително.
Следва да се добави, че регистрационният режим на превозните средства и
прегледите за проверка на техническата им изправност са част от мерките на ЕС,
гарантиращи, че превозните средства се поддържат в безопасно състояние по време на
използването им, както и гаранция, че разрешението за използване в пътното движение,
когато превозното средство представлява непосредствен риск за пътната безопасност, може
да бъде временно отнето. Първоначалната регистрация осигурява административно
разрешение за начало на безопасна експлоатацията на превозното средство в пътното
движение, каквато първоначална регистрация е била налице. Това разрешение може да бъде
отнето, когато техническото състояние на ППС-то представлява риск за движението. Тези
правила са транспонирани във вътрешното право на Република България със Закона за
движението по пътищата и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
4
в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Двата
нормативни акта предвиждат подробно условията за първоначална регистрация, за спиране,
за временно отнемане и за служебно прекратяване на същата. Управлението на МПС без
регистрационни табели е забранено от законодателя, като целта на чл. 345, ал. 2 от НК
(предвид формалния характер на деянието) е да се предотврати експлоатирането на МПС-та,
които може да представляват риск за движението, както и възможността на водача да се
укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово участие, доколкото именно
регистрационната табела служи за индивидуализация на моторното превозно средство, респ.
тя служи и за идентификация на собственика му. Конкретният случай обаче разкрива по -
ниска степен на обществена опасност, доколкото съдът отчита, че макар и отворен за
обществено ползване, пътят, по който се е движел обвиняемият, е бил във вътрешността на
града, в отдалечен от централната градска част квартал, където възможността за възникване
на ПТП е с по-нисък интензитет, отколкото тази по път извън населеното място, предвид
законоустановените ограничения на скоростта за движение или в централната градска част,
където обикновено трафикът е по-интензивен. Отделно от това по делото не е установено
обвиняемият да е управлявал мотоциклета с превишена скорост, нито с поведението си да е
застрашил други участници в движението. Управлението на нерегистрирано МПС е
забранено от законодателя, но в конкретния случай, превозното средство не е такова, което
да не е могло въобще да бъде идентифицирано, тъй като същото е имало първоначална
регистрация, но впоследствие не е било пререгистрирано, поради липсата на документи.
Отчита се и инцидентният характер на извършеното деяние, доколкото от материалите по
делото се установява, че процесното МПС не се използва всекидневно, а се съхранява
единствено като вещ, напомняща за младините на дееца. По делото са събрани данни, че
обвиняемият за всекидневните си нужди притежава и управлява личен лек автомобил.
Защитаваните обществени отношения според този съд не са били застрашени в изискуемата
съгласно НК степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на
обвиняемия дори и по реда на чл. 78а НК.
Предвид забраната за влошаване положението на обвиняемия и при липсата на
съответен протест за алтернативно налагане на административно наказание по смисъла на
чл. 337, ал. 2, т. 4 от НПК, то такова не следва да се налага на обв. М..
Въззивният съд, при проверка на законността и обосноваността на обжалваното
решение не установи съществени нарушения, предполагащи отмяната или изменението му,
поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 35/05.07.2022 г. по АНД № 100/2022 г. на Районен съд –
Исперих.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6