№ 119
гр. Габрово , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Х. Косев
при участието на секретаря Ягода Л. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Х. Косев Гражданско дело №
20214210100112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. "***********" № 19 срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Средец", ул. „Стефан Караджа" № 2, обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сума в размер на 3521 лева
– обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
автомобил марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН ЕВ2834ВМ при настъпило на
07.08.2020 г. ПТП, заедно със законната лихва за забава от предявяване на исковата
молба – 21.01.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата 163.35 лева –
обезщетение за забава върху сумата за периода от 07.08.2020 г. до 20.01.2021 г. /деня
предхождащ предявяването на исковата молба/. В исковата и уточнителна молба Н. И.
П. твърди, че при настъпило на 07.08.2020 г. ПТП, бил увреден лек автомобил марка
„Форд", модел „Фокус " с ДКН ЕВ2834ВМ, собственост на ищцата. Вина за
настъпилото ПТП имал С.К. – водач на лек автомобил „Ауди А6" с ДКН СА3833ХК,
който нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието. Собственикът на посочения
автомобил бил страна по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника
ЗАД „АРМЕЕЦ" АД. При ответното дружество била заведена щета № 13020100100281,
увреждането било определено от ответника като „тотална щета“ на МПС и било
определено застрахователно обезщетение в размер на 1204.10 лева, получено след
приспадане на стойността на запазените части и добавяне на търговски и транспортни
разходи и при прието съпричиняване на увреждането от ищеца в размер на 50 %.
1
Застрахователят уведомил ищеца, че така определеното застрахователно обезщетение
ще бъде заплатено след представяне на документ за прекратена регистрация на
автомобила поради настъпила „тотална шета”. Ищецът счита, че определеният размер
на застрахователното обезщетение за вредите от настъпилия по договора
застрахователен риск не съответствало на действително дължимото от ответника.
Излага, че инициирала производство по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства,
като от заключението по САТЕ се установявало, че действителната стойност на
застрахованото имущество към момента на настъпване на щетата е 3521 лева, като бил
посочен и механизмът на реализиране на ПТП, различен от приетия от ответното
дружество.
При тези фактически твърдения, претендира осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 3521 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на автомобил марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН ЕВ2834
при настъпило на 07.08.2020 г. ПТП. Върху тази главница ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на 163.35 лева за периода 07.08.2020 г. – 20.01.2021 г..
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените
вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
противоправното и виновно поведение на ищцата, която предприела маневра – завой
наляво в нарушение на чл. 25, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП. Излага, че при наличие на „тотална
щета” от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на
запазените части, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения.
Оспорва и началния момент от който се претендира заплащане на лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 30.03.2021 г. за безспорни в отношенията
помежду им са отделени фактите, че на 07.08.2020 г. е произтекло ПТП между лек
автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с ДКН ЕВ2834ВМ, управляван от Н. И. П. и
лек автомобил „Ауди А6" с ДКН СА3833ХК, управляван от С.М.К., като към датата на
настъпването на ПТП собственикът на лекия автомобил „Ауди А6" с ДКН СА3833ХК -
С.М.К. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника
ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, че на 12.08.2020 г. ищецът е уведомил ответното дружество за
настъпило на 07.08.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, че ответникът е
констатирал тотална щета на МПС в резултат на застрахователното събитие и във
връзка със същата определил застрахователно обезщетение в размер 1204.10 лева.
От представения двустранен констативен протокол за ПТП от 07.08.2020 г.,
съставен от водачите на МПС между които е настъпило ПТП, се установява, че в срока
на действие на застрахователния договор - на посочената дата, на главен път Варна –
Бургас, след гр. Обзор, лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН
ЕВ2834ВМ е ударен от лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, ДК № СА 3833 ХК,
2
като на първия автомобил са причинени щети в задна лява врата, задна броня, заден
капак, заден ляв стоп.
Протоколът за ПТП е частен свидетелстващ документ, съставен от участниците
в ПТП не по повод на настоящия процес, поради което и съдът го кредитира като
доказателство за факта на настъпилото ПТП и констатираните щети по лек автомобил
марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН ЕВ2834ВМ, както и обстоятелството, че водачът
на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, ДК № СА3833ХК С.К., представил
полица за застраховка „ГО” № 11/**********, сключена със ЗАД „Армеец”, който факт
е отделен и за безспорен. Същият закрепва волеизявленията на водачите на
участвалите в процесното ПТП леки автомобили, има характер на частен документ,
който се ползва с формална доказателствена сила и доколкото в производството не са
събрани доказателства, които да опровергават отразените от съставилите го лица
факти, съдът приема, че представения протокол установява факта на настъпило ПТП на
процесната дата, както и причинените на лекия автомобил марка „Форд", модел
„Фокус " с ДКН ЕВ2834ВМ щети.
Видно от представено свидетелство за регистрация, част І № *********,
собственик на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН ЕВ2834ВМ, е
ищцата Н. И. П., като в удостоверението е отбелязано, че е прекратена регистрацията
на автомобила поради тотална щета на 09.03.2021 г..
От заключението на съдебно автотехническа експертиза изготвено по ч.гр.дело
№ 1389/2020 г. по описа на РС Габрово, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото се установява,
20
че на 07.08.2020 г., около 13 часа, ищцата Н.И. Пеева управлява лек автомобил марка
„Форд", модел „Фокус" с per. № ЕВ 2834 ВМ по път 1-9, като достига „У" образно
кръстовище, образувано от този път и път водещ към кънпинг „Чайка''.
Конфигурацията на кръстовището определя намаляване на скоростта па автомобила
при започване на отклоняване на ляво към къмпинг „Чайка" до скорост в рамките па 25
÷ 30 km/h. Пеева започва маневра за завиване към пътя за къмпинг „Чайка". След лек
автомобил Форд, също в посока към гр. Бургас се движи лек автомобил „Ауди А6", с
per. № СА 3833 ХК, управляван от С.К. от гр. София. При приближаването му към
кръстовището К. предприема маневра за изпреварване на лек автомобил Форд.
Съгласно заключението данните по делото не позволяват еднозначно определяне на
скоростта на движение на автомобил Ауди и взаимното разположение на
автомобилите, към момента на започване на маневрите им. Към момента когато
автомобил Форд се е бил насочил вече към пътя за кънпинга, като предната част на
автомобила е навлизала в този път се осъществява удар на предната част на Ауди в
задна лява ъглова част на Форд. Характера и вида на деформиране на автомобил Форд
определя получаване на уврежданията на този автомобил при протеклото ПТП.
Съгласно заключението възстановяване на автомобила с нови части, на цени съгласно
магазинната мрежа и Калкулациии EurotaxSchwacke, без отчитане на срока на
експлоатация на автомобила (без овехтяване), при ремонтни дейности със средна
стойност на заплащане на един ремонтен час за региона 22 лв., е на стойност 4139.40
3
лева, докато възстановяване на автомобила с нови части, на цени съгласно
Калкулациии EurotaxSchwacke и отчитане остатъчна стойност на автомобила (отчитане
на „овехтяването"), при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един
ремонтен час 8 лв. по Наредба № 24 е на стойност- 2017.40 лева. Пазарна стойност на
процесиия автомобил към датата на произшествието е 3521 лева.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза изготвено по
настоящото дело, което съдът кредитира като обосновано и компетентно дадено, се
установява, че поради обстоятелството, че лекият автомобил не е възстановен (не е
ремонтиран до годно технически експлоатационно състояние) не е възможно
определяне на всички незасегнати от произшествието части и възли. Вещото лице
сочи, че от гледна точка на съществуващия пазар в Р. България, реализирането на
процесния автомобил като увреден, при хипотеза на неговата тотална щета, вследствие
на което се прекратява регистрацията му е при два варианта: изкупуване на автомобила
като увреден от специализирани фирми за изкупуване на превозни средства
(„автоморги”) на договорена цена между продавача и купувача или изкупуване на
автомобила на скрап. Съгласно заключението процесният лек автомобил може да се
реализира на пазара на катастрофирали автомобили с оглед последващото продаване
на части, като той би се изкупил към 2020 г. от съответна фирма в регион Габрово на
цена до 600 лева. При вариант изкупуване на автомобила като скрап при средните
стойности на изкупуване около 0.25 лв./кг. цената на катастрофиралия автомобил е
около 300 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойност на запазени
части не може да се обхване ако автомобилът при бракуване не се изкупи, затова
посочва, че стойността на този автомобил при изкупуване на запазените части е в
рамките на 600 лв.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля С. М.
К., показанията на който съдът кредитира и въз основа на които приема, че свидетелят
К., шофирайки лек автомобил Ауди е предприел маневра за изпреварване на колона от
автомобили, при което е произтекло ПТП с лек автомобил Форд, който започвал
мнаевра за завиване към пътя за къмпинг „Чайка" с подаден светлинен сигнал.
В съдебно заседание, след разпита на свидетеля К., вещото лице уточнява, че
водачът на лек автомобил Ауди се е движел със скорост около 100-110 км/ч и е успял
да намали скоростта до 80-90 км/ч., като на мястото на произшествието е имало
поставен пътен знак забранено изпреварването, като ограничението на скоростта е
било 60 км/ч.
От представеното по делото уведомление за щета на МПС се установява, че на
12.08.2020 г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие, по което е образувана застрахователна преписка по щета № 13020100100281.
Видно от писмо, изх. № 1-5851/10.09.2020 г. ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ********* е
определил застрахователно обезщетение за тотална загуба на лек автомобил марка
„Форд", модел „Фокус" с ДКН ЕВ2834ВМ в размер 1204.10 лева, която сума е на
разположение на ищеца за изплащане след представяне на документ за прекратена
регистрация на автомобила поради настъпила тотална щета.
4
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на
всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане,
фактически състав.
Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на
настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, със съдържание задължението на ЗАД „АРМЕЕЦ" АД да покрие
отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание – чл. 477 КЗ. В
този смисъл, не се твърди, нито се установява С.М.К. да е установил фактическа власт
върху автомобила в нарушение на правните норми, ето защо същият е имал качеството
застраховано лице.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
поведение на водача С.М.К., осъществено при управлението на лек автомобил „Ауди
А6" с ДКН СА3833ХК, предприето в нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, 42, ал. 2,
т. 2 и 3 ЗДП, е произтекъл контакт с лек автомобил Форд, от който са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера на собственика – щети по задна част на
5
автомобила.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира
обратното доказване за неосъществено и презумпцията за необорена.
С определянето на застрахователно обезщетение в размер на сумата 1204.10
лева ответникът – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е признал
наличието на фактическия състав пораждащ отговорността му. Спорен е размерът на
дължимото обезщетение, като не е спорно, че в резултат на настъпилото
застрахователно събитие застрахованата вещ е увредена до степен, че поправянето й е
икономически неизгодно, т.е. налице е хипотезата на тотална щета, съгласно чл.390,
ал. 2 КЗ - стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, което се установява от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза изготвена по ч.гр.д. №1389/2020 г. по описа на РС
Габрово.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване на
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието. В резултат на
реализиралия се риск, правната сфера на Н. И. П. е увредена със стойността на обекта
на вещното право – процесния лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус " с ДКН
ЕВ2834ВМ, който не може да бъде ползван по предназначение и е неоправдано
неговото отремонтиране.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по
чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1
от сега действащия Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от
Наредба № 24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В
разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
6
отговорността на застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като
ползва заключение на вещо лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната (пазарна) стойност на лекия
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е 3521 лева. Тази
стойност определя обемът на задължението на застрахователя да заплати обезщетение,
но при приспадане на стойността на запазените части, които съставляват 600 лева,
съгласно заключението на САТЕ. Така размерът на непогасеното задължение на
ответника възлиза на сумата 2921 лева (3521 лева - 600 лева). Съдът намира, че в
случая не може да се приложи стойността на изкупуване на автомобила на скрап, тъй
като не тази стойност представлява стойността на запазените части на aвтомобила.
Следователно за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, от
размера на действителната стойност на МПС се приспада стойността на запазените
части, като отговорността за обезвреда за застрахователя възниква за разликата между
стойността на запазените части, обективно позволяващи извличане на доход и
необходимата сума, за да бъде придобито имущество от същия вид и качество.
Изложеното обуславя извод за основателност на главния иск до размера от 2921
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 3521 лева, същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При извод за частична основателност на главния иск, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца при твърденията същият да е нарушил правилата за движение. Възражението е
неоснователно.
За да е част от причината поведението на ищцата следва да е противоправно, т.е.
предприемането му следва да е в нарушение на установена с правна норма забрана.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата, а такова поведение не се доказа. Противоправното поведение,
в което се състои съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника.
В случая от събраните доказателства – заключението на САТЕ и гласни
доказателствени средства не се установи водачът на лек автомобил Форд да е
предприел внезапно маневра - завой наляво, както и да не е подал своевременно
съответния светлинен сигнал преди предприемане на маневрата. Настъпването на
процесното ПТП се дължи единствено и само на виновното противоправно поведение
на водача на лекия автомобил „Ауди”, който се е движил с превишена скорост и е
предприел маневра по изпреварване на колона от няколко автомобила навлизайки в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, като е създал опасност за
превозните средства, движещи се по нея. Това сочи, че единствената правно-
7
релевантна причина за сблъсъка е виновното и противоправно негово поведение,
осъществено в нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, 42, ал. 2, т. 2 и 3 ЗДвП. За
ищеца не е съществувало задължение да се съобрази с предприетото от водача на лекия
автомобил Ауди противоправно поведение.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
В Решение №44/02.06.2015 год. по т. д. № 775/2014 год. на ВКС - Търговска
колегия, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е разяснено, че дължимостта на
обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ (отм.) не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС към момент, предхождащ съдебното решение по
иска, но съгласно чл.193 ал.3 КЗ (отм.), предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането
от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство)
или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата,
но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно
обезщетение). Ако доказателството е било представено в предхождащ решението
момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена
началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва.
В настоящия случай ищецът не е представил на застрахователя удостоверение за
дерегистрация на процесното МПС по причина настъпило застрахователно събитие -
"тотална щета" преди предявяване на иска, поради което застрахователят не е изпаднал
в забава и не дължи обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение за
периода от 07.08.2020 г. до 20.01.2021 г. Налага се извод, че акцесорният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В случая регистрацията на МПС е
прекратена по време на съдебното производство - на 09.03.2021 г. затова законна лихва
8
за забава е дължима, считано от 10.03.2021 г.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът доказва
извършени разноски в общ размер от 1131 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК формиран от сумата 161 лева – внесени държавни такси, 300 лева –
възнаграждение за вещо лице и сумата 200 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по ч.гр. 1389/2020 г. и сумата 470 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство. От така доказаните разноски
Н. И. П. има право на присъждане на сумата 896,67 лева в приложение на чл.78, ал.1
ГПК. Възражението на ответника уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение да
е прекомерно, съдът намира неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В
чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като
определеното по правилата на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 на Наредбата
минимално възнаграждение е 776.47 лева, поради което уговореното възнаграждение
не е прекомерно. Ответното дружество претендира присъждане на сумата 410 лева,
включваща 210 лева – внесен депозит за вещо лице и свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от която има право на 84.95 лева.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Средец", ул. „Стефан Караджа" № 2, да заплати на Н. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "***********" № 19, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата 2921 лева (две хиляди деветстотин двадесет и един лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди – увреждане на автомобил марка
„Форд", модел „Фокус" с ДКН ЕВ2834ВМ при настъпило на 07.08.2020 г. по път 1-9
ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2021 г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 2921 лева до предявения размер от 3521 лева и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 163.35 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 07.08.2020 г. до 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Средец", ул. „Стефан Караджа" № 2, да заплати на Н. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "***********" № 19, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 896.67 лева (осемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки) – разноски за производство. пропорционално на уважената част от исковете
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "***********" №
19, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Средец", ул. „Стефан Караджа" № 2, на основание чл. 78,
9
ал. 3 ГПК, сумата 84.95 лева (осемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) –
разноски за производството,пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10