№ 91
гр. гр. ******, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620100767 по описа за 2024 година
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба
от Р. И. В. с ЕГН ********** от гр. ****** общ. ******, обл. Монтана, ул.
„*******“ № ** срещу ********с ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: гр.
******* , ул. „********“ № **, представлявана от Ц. П. Ц. - ****, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие непозволено
увреждане заедно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането
(**.**.20**г.) до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на **.**.20**г. около 18.20 часа в
района на ж.п. гара-***** отивал с багажа си за гр. ******. В района на
бившия ж.п. стол били излезли голяма група от 4-5 кучета. Същите лежали на
земята. Когато наближил, ищецът твърди, че кучетата скочили и се
нахвърлили върху него. Тъй като ръцете му били заети с багаж, не успял да
реагира веднага. Кучетата се нахвърлили върху него, скъсали раницата и
дрехите му, като последният паднал на земята. Твърди се в исковата молба, че
всички кучета скочили върху ищеца и го нахапали по тялото и по краката. В.
твърди, че от ухапванията получил нараняванията, подробно описани в
исковата молба. Ищецът твърди, че ********** както и че от ухапванията му
потекла и много кръв. Разкъсана била главната ***** на *******. Тези
увреждания, сочи се в исковата молба, причинили на В. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
След нападението ищецът твърди, че започнал силно да вика от болка и
страх. На помощ се притекъл А. А. Н., който бил с колата си. В исковата
1
молба се сочи, че кучетата нападнали и него, а самият В. успял да избяга и
отишъл до гарата в гр. ******. Същият твърди, че потеглил с влака за гр.
******, но ********а видял, че кърви. Обадил се на тел. **** и на гара
******** дошла линейка от ЦСМП-******, взела ищеца и го закарала в
ЦСМП-******. Ищецът твърди, че там раните му били промити, бил
превързан и му била поставена ваксина против тетанус. Ищецът твърди, че
след като се прибрал вкъщи, ******* продължил да кърви. На следващата
сутрин сочи, че отишъл в *******-Болница гр. ******, където отново бил
превързан и му били предписани лекарства. Ищецът твърди, че от тогава и до
подаване на исковата молба - повече от месец, раните му още не били
заздравели напълно. Сочи, че е пиел лекарства и се мажел с кремове и спрей,
които му били предписани. Ходил и да му се сменят превръзките. Твърди, че
има и *******. От тогава не смее да минава по същия път и заобикаля от
далеч мястото на инцидента.
Иска се да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца общо сумата в размер на 3 071,90 лв. /три хиляди
седемдесет и един лева и деветдесет ст./, от които 3000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и
страдания, и 71,90лв. обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди вследствие инцидента от **.**.20**г., ведно със законната лихва от деня
на увреждането - **.**.20**г. до окончателното изплащане на сумата.
С постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът е
посочил, че искът е допустим, но неоснователен. Наведено е възражение, че
претенцията за присъждане на лихва върху главницата по иска за
имуществени вреди в размер на 71,90 лв. следва да е от деня на извършването
на разходите, а не от деня на инцидента - **.**.20**г. Наведено е възражение
срещу твърдението, че описаното в исковата молба телесно състояние
„********“ е в пряка причинно-следствена връзка от евентуално ухапване на
куче. Сочи се, че ******* е предприела необходимите действия, с които се
опровергават твърденията за противоправно бездействие, като се твърди, че са
били предприети предписаните от закона действия за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета. Твърди се, че действията, които е
предприел ответникът по отношение на популацията на безстопанствените
кучета, основно са регламентирани в „******** *******“, която е приета през
2019г. и не е ограничена с краен срок, като е посочено, че същата има
действия „до достигане на заложените мерки“. Изложени са основните цели
на програмата.
Предвид горното са изложени и твърдения за конкретни действия,
предприети от ответника по повод изпълнение на горецитираната програма,
както и с оглед овладяване популацията на безстопанствените кучета в общ.
*****.
Наведени са твърдения, че за времето от месец януари 2024г. до месец
деке*******и 2024г. от страна на ******* е възложено на лицето И. С. да
изпълнява конкретни дейности по програмата за овладяване популацията на
безстопанствени кучета.
2
Изложени са твърдения, че при работна среща на **.**.20**г. във връзка с
получено писмо с изх. № **/**.0*.202*г. от ДП ************, РЦ ******,
относно случай на ухапване на човек от куче, в района на ЖП гара ******* е
констатирано, че е възникнал проблем във връзка с действия на Дружество за
защита на животните „******“. Тази организация от години е самонастанила
кучета в сградата на бивш ж.п. стол, представляваща сграда с идентификатор
********, находяща се в имот с идентификатор ********* по КК на гр.
******, собственост на ДП "**********", използвайки сградата за обгрижване
на животните и в конкретния ден - **.**.20**г., е допуснала кучетата да бъдат
пуснати от сградата. Председателят на организацията бил заявил, че кучетата,
настанени в сградата, са под надзора на дружеството и че неговите членове
полагат грижи за животните и ги хранят. Предвид това ответникът сочи, че
мястото, където е станал инцидентът, е там, където са били настанени и
отглеждани кучета от Дружеството за защита на животните “******“ и това
дружество е полагало грижи за въпросните кучета.
С оглед горното се твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ********** и се иска отхвърляне на исковата претенция
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
адвокат П. П. от МАК, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.
Претендират се разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адвокат Л. А. от
МАК, поддържа отговора на исковата молба и иска претенцията на ищеца да
бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Представена е писмена защита, в
която ответникът е развил своите съображения.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, допусната,
изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
фактически и правни изводи:
******* е издала актуализация на ******** ******* 2019г.- до постигане
на заложените мерки, приета с решение № **/**.**.20**г. на ********, изм. и
доп. с решение № *** от протокол **/**.0*.20**г. на ********.
На 14.12.2023г. е подписан граждански договор между ******* като
възложител и И. К. С. от гр. ****** като изпълнител с предмет изпълнителят
да извършва в услуга на ******* изпълнение на дейности по ********
******* за месеците януари, февруари и март 2024 г. срещу заплащане на
месечно възнаграждение от *** лв.. Такъв договор между посочените страни е
подписан и на 14.03.2024г. за месеците април, май, юни, юли, август и
септе*******и 2024г., с договорено възнаграждение по *** лв. месечно.
Видно от приложеното по делото писмо с изх. № **/**.0*.20**г.,
входирано в ******* на 24.01.2024г., от страна на Министерство на
земеделието и храните, БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните-
3
******* е изискана информация за изпълнението на приетите програми и
планове по чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета за 2023г.
На 01.02.2024г. на Областна дирекция по безопасност на храните са
изпратени от ******* годишен доклад за извършените дейности, заложени в
„П******** *******“-2023г. и два броя таблици с необходимата информация
по годишния доклад.
На 15.02.2024г. между ******* и ******** ЕООД гр. ****** е сключен
договор с предмет: дейности по намаляване на популацията на
безстопанствени кучета - залавяне, транспорт и престой в стационар,
кастрация, идентификация, ваксинация против бяс и обезпаразитяване на
безстопанствени кучета на територията на ******* за 2024г. Договорът е в
сила от датата на подписването му, а заплащането по него е в размер на *****
лв. В същия подробно са описани правата и задълженията на страните.
Била одобрена от ****а на ******* и техническа спецификация при
изпълнение на обществената поръчка с предмет „Дейности по намаляване
популацията на безстопанствените кучета - залавяне, транспорт и престой в
стационар, кастриране, идентификация, вакса кацна против бяс,
обезпаразитяване на безстопанствени кучета на територията на ******* за
2024г.“.
Горните обстоятелства се установиха от приложените по делото
документи към отговора на исковата молба, приети като писмени
доказателства по делото.
По делото са приложени и два констативни протокола (от 28.03.2023г. и
от 06.10.2023г.) за извършени дейности по ******* *******. Видно от втория
протокол (№ **-****/**.**.20**г.) за периода от 26.04.2023г. - 30.09.2023г. са
обработени 77 броя безстопанствени кучета.
На **.**.20**г. около 18.20 часа ищецът бил в района на Железопътна
(ЖП) гара в гр. ******. Същият носел със себе си багаж, защото му
предстояло да пътува за гр. ****** с влак с час на заминаване *****ч. Ищецът
вървял в посока от бившия стол на ЖП гарата към самата ЖП гарата, когато
бил нападнат от глутница от 4-5 кучета. Той бил повален на земята от
животните. На помощ му се притекъл свидетеля А. А. Н., който минавал оттам
с автомобила си. Последният видял първоначално с периферията си ищеца и
няколко кучета, които подскачат около него. В първия момент помислил, че
животните му се радват, но в следващия - видял как кучетата го повалят и
започват да го хапят навсякъде – предимно по краката. Поради това спрял и се
притекъл на помощ, разгонил кучетата, като той самият също бил ухапан,
което наложило впоследствие да посети лечебно заведение, за да му бъде
поставена инжекция против тетанус. Ищецът се изправил, а св. Н. му
помогнал да си събере багажа. В този момент към тях дошла непозната жена.
Н. влязъл в конфронтация с нея, т.к. се оказало, че тя хранела кучетата. Жената
разгонила животните и заявила на свидетеля Н., че кучетата са
безстопанствени, че не може да направи нищо и че ако иска - следва да подаде
жалба в *********.
4
Междувременно ищецът вече бил тръгнал към гарата. По това време
свидетеля В. И. П. бил спрял на автомивката до ******** в гр. ******, за да
измие колата си. Превключвайки от дълги на къси светлини, същият видял
човек, който едва ходи и накуцвал с единия крак. Приближил се с колата,
познал, че това е ищецът, с когото се познават от ученическите години, но не
са се виждали отдавна. Попитал го какво е станало и има ли нужда от помощ,
но той отговорил, че бърза за гарата. Според св. П. ищецът не бил в състояние
- бил раздърпан, якето му било свлечено на една страна, дори му се видяло, че
е с черен анцуг, който бил разкъсан на единия крак, и видял, че тече кръв.
Въпреки това ищецът не се съгласил да бъде откаран в болница. Същият
продължил към гарата в гр. ******.
От показанията на св. К. Д. Б. се установи, че същият работи на длъжност
„******“ в ******. В показанията си свидетелят е заявил, че на **.**.20**г.
към 18.30 ч. ищецът минал през гарата. Св. Б. го видял да излиза от чакалнята
и го попитал какво става, т.к. имал кръв по обувките и анцуга му бил скъсан,
раницата - също, а дрехите му били развлечени. Ищецът му обяснил, че са го
нападнали кучета до автомивката на *****. Св. Б. е заявил, че ищецът бил
оставил кървава следа от билетна каса до вагона. Впоследствие Р. В. се качил
във влак № *****. Когато влакът потеглил от Гара ******, на св. Я. В. (на
длъжност „********“) му било съобщено, че има пътник, който е „направил
целия вагон в кръв“. Когато попитал ищеца какво е станало, св. В. разбрал, че
същият бил нахапан от кучета. В. бил контактен и обяснил какво се е случило.
Св. В. видял, че целия анцуг на ищеца бил в кръв, от обувката на пътника
също бликала кръв, като е заявил, че „от единия крак течеше по-малко кръв,
от другия - повече“. Използвайки служебната аптечка, св. В. оказал първа
помощ и превързал раните на ищеца. Св. В. се обадил на тел. ****, обяснил
случая и оставил ищеца на гарата в гр. ******* на една пейка, като дежурен
чиновник останал с него до идване на линейката. За случая в документацията
на ****** е съставен и документ (представен от страна на св. В. и приет по
делото като писмено доказателство).
На **.**.20**г. ищецът бил прегледан от лекари от Бърза помощ. Бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ, като в графа „анамнеза“ е
записано „*********“.
На 26.02.2024г. ищецът посетил д-р Л. Б.. На същата дата е закупил
„******“ за рани, за което е издаден фискален бон на стойност 17,30 лв.
На 07.03.2024г. след извършен преглед д-р Т. Г. К. (от *********) е издала
на ищеца съдебно-медицинско удостоверение № 2/2024г. В заключението на
същото е отразено, че при прегледа на лицето и от представената медицинска
документация, са установени *********. Установените травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи/тъпоръбести
предмети (каквито могат да бъдат и зъбите на куче) и могат да се получат по
време и начин, както съобщава прегледаният в предварителните сведения.
Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На **.**.20**г. е издадена фактура на стойност 44,60 лв. с получател –
ищеца, и изпълнител ******** ЕООД гр. ****** за *********0 лепенка,
5
********. 70 мл, компреси марлени 10/10 8 д х 100 и ********* 45 гр., за
което е бил издаден и фискален бон на **.**.20**г. на стойност 44,60лв. /л. 66
от делото/.
От показанията на св. В. и на св. Б. се установи, че около гарата в гр.
****** от години има кучета, които обикалят в района. Дори св. Б. е заявил, че
също е бил нападан от тях.
От показанията на св. Б. се установи, че след инцидента, когато с ищеца
са се виждали същият му разказал, че при нападението едно момче е спряло и
го е спасило от кучетата. Бил споделил и че при ухапването е била засегната
някаква ***** на *******.
От показанията на св. П. се установи, че 3-4 месеца след инцидента
ищецът и той една събота се срещнали на пазара в гр. ******. Св. П. го
попитал какво е станало и тогава ищецът му обяснил, че бил нападнат и
нахапан от кучета и че въпросната вечер бързал за гарата, защото трябвало да
пътува за ******. Самият П. е посочил, че му се е случвало и на него самия,
когато слизал да мие колата си на автомивката до ******** в гр. ****** в
посока към гарата да чува, лай на кучета. Споделил е, че дори е имало случай,
в при който миейки колата си, се наложило да пръска кучетата с вода, за да ги
отблъсне.
От показанията на св. П. се установи, че при среща с ищеца след
инцидента, последният се оплаквал, че го боли. През летните месеци двамата
се засекли на р. ********, където свидетелят бил на риболов. П. е заявил, че е
видял раните на ищеца, който му казал, че не може да се оправи още и че
лекарите му казали да си топи краката в ********а. Имал ******** по краката
(повече от един) - явно от ухапванията, като още не се бил оправил.
По делото се установи, че въпросните кучета, нападнали ищеца, са
безстопанствени въз основа на показанията на св. К. Б., който е заявил, че те
„нямат собственик“, и на св. А. Н., който е заявил „в тази конфликтна
ситуация тя ми каза, че не може да направи нищо и да подам жалба към
*********, защото тя просто ги храни, тъй като кучетата са
безстопанствени.“.
Следва да се уточни, че датата на процесния инцидент се установи с
категоричност от събраните по делото доказателствени материали, а именно:
свидетелските показания на К. Б. и В. П., от приложените писмени документи,
изискани и представени от страна на св. Я. В.. Настоящият състав намира, че
посоченият момент на събитието от св. Н. и св. В. се дължи на изминалия
дълъг период от време, като самият св. В. е уточнил „на коя дата беше, не мога
да кажа“, а св. Н. – „мисля, че случката стана края на юни“, като нито един от
двамата не е категоричен в това си изявление за разлика от другите двама
свидетели, които дори са уточнили поради какви причини са запомнили
посочената дата (в частност св. П.). Съдът намира, че това разминаване
всъщност се дължи на темпоралната отдалеченост между инцидента и датата,
на която посочените двама свидетели са дали показания в съдебно заседание,
като само и единствено в тази им част същите не кореспондират с останалия
събран доказателствен материал и само в тази им част не следва да бъдат
6
кредитирани.
Касателно останалата част от показанията на св. Н. и св. В., както и
показанията, дадени от св. Б. и св. П. изцяло се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Предвид това и с оглед липсата на заинтересованост
на посочените свидетели от изхода на делото, настоящият състав намира
показанията им за логични, ясни и последователни, поради което им дава
вяра.
По делото се установи, че на **.**.20**г. била проведена работна среща,
за която е съставен протокол. Видно от същия срещата е проведена във връзка
с получено писмо от ДП "**********", Регионален център *******, относно
случай на ухапване на човек от куче, в района на ЖП гара *******. По
отношение на възникналия проблем Д. П.а - представител/доброволец към
Дружество за защита на животните „******“ била изказала (както е отразено в
протокола) своите извинения, че дружеството от години е самонастанило
кучета в сградата на бивш ЖП стол, представляваща сграда с идентификатор
44********, находяща се в имот с идентификатор ********* по кадастралната
карта на гр. ******, собственост на ДП "**********", използвайки сградата за
обгрижване на животните и че в конкретния ден - **.**.20**г. е допуснала
кучетата да бъдат изпуснати от сградата. Д. П.а е заявила, че кучетата,
настанени в сградата, са под надзора на дружеството и че неговите членове
полагат грижи за животните и ги хранят. От страна на ******* била поета
инициатива да сътрудничи на Дружеството за защита на животните „******“,
като осигури поетапно извеждане на животните в общинска сграда при
нормални условия за живот.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза. Видно
от същата при преглед, извършен на 10.02.2025г., вещото лице е констатирано,
че в ******* по ******* ищецът има ********. По ********* има
**********. На около 1 см под ************. В долна *********** има
************. По *********** има ********** По ********* има *********
от хирургична обработка (шев) с дължина 2 см, с два ******** от поставяне
на конци. По ******* има ********* см. Няма други видими травматични
увреждания и ********.
Тези ******** са с морфология на добре зараснали без поява на
усложнения в оздравителния период, както и давност, отговаряща на
посочения инцидент, на фона на хронично заболяване на *************. Тези
******** са дефинитивни, не водят до асиметрия на тялото, не нарушават
функционирането на определени органи и системи, не нарушават асиметрията
на снагата и биха се премахнали единствено по оперативен път (естетична
хирургия). При прегледа има описани ******** по ********** (******), за
които не може да се направи извод за пряка връзка с посоченият инцидент, тъй
като няма описани такива, както при прегледа в поделението на „Спешна
помощ“, така и при огледа от съдебен лекар.
В разглеждания случай липсват категорични и обективни данни за
настъпили усложнения, на което и да е от описаните увреждания, поради
което няма основание да се приеме анормално протичане или затягане на
7
оздравителния период. Получените и описани рани и охлузвания са
причинили на Р. В. разстройство на здравето, временно и неопасно за живота
със срок на оздравяване две, три седмици до месец, при липса на усложнения.
Не е изключено, поради наличното ********* при пострадалия В. да е налице
по-интензивно кръвотечение при нанасяне на травми в областта на *********,
което напълно корелира със заявеното от свидетелите. При наличие на такова
заболяване зарастването на уврежданията по ********** е възможно да
протича с удължен срок, интензивни болкови усещания в засегнатите области
и затруднения в извършването на ежедневните дейности и порядки, свързани с
процесите сгъване-разгъване, ходене, стоене в изправено положение.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че няма данни за засягане
на *******, т.е по медицинските данни, които са му представени, което ще
рече, че не може да се достигне до фатална кръвозагуба с фатален край.
По отношение на разликата в размерите на раните/********те от рани,
експертът е посочил, че с течение на времето ********те могат да свият
размерите си.
Експертът е уточнил, че предвид опита му в спешна помощ знае, че там се
обръща внимание на спешните състояния, на кървяща рана, както в случая, и
се обработват най-спешните ситуации, като не се описват подробно
увреждания, рани и т.н, както е в съдебно-медицинското удостоверение, т.к. се
обръща внимание на спешното състояние, отреагира се по най-бързия начин,
за да може да се предотврати кръвозагуба.
Настоящият състав намира експертизата за обективна, ясна и
кореспондираща с останалия доказателствен материал, поради което не
намира основание да не я кредитира, още повече, че същата е приета без
възражения от страните.
По процесуалната допустимост и подведомственост съдът намира, че
пасивната легитимация на ********** произтича от разпоредбите ЗЗЖ,
тълкувани във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Със ЗЗЖ на общините е възложена чрез
техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за
бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за
целта места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на
********* по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно
разпоредбите на Глава пета от ЗЗЖ. В този смисъл Решение № 279/28.09.2011
г. по гр. д. №1533/2010 г. на ІІІ г.о., ВКС. Същевременно при твърдение за
претърпени вреди в следствие на такова бездействие на
служители/изпълнители от съ********** отговорността на последната за
вреди следва да се реализира по общия исков ред, доколкото в случая се касае
до претендиране на вреди в резултат не на административна дейност и
свързаните с това обективиране на властнически компетенции. Поради
изложеното предявените искове са процесуално допустими – при наличие на
активна и пасивна процесуална легитимация и при извод за подсъдност
(родова и функционална) на спора пред сезирания съд, като част от
структурата на общите граждански съдилища.
Предвид това съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
8
По предявения иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, за да бъде
ангажирана отговорността на ответника, е необходимо да се установи
осъществяването на следния фактически състав: противоправно деяние
/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа, при
или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Вината се
предполага до доказване на противното. По иск за вреди от нараняване от куче
в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той,
защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на
основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от
безстопанствено куче отговаря ********* на основание чл. 49 ЗЗД поради
неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че
кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е
безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както е прието в
практиката на ВКС.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест на твърдените в
нейна полза обстоятелства. Ищецът следва да докаже основателността на
претенциите си и по-конкретно - носи тежестта да докаже следните
предпоставки: противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на определена работа, при или по повод на която е настъпил
вредоносният резултат, за което следва да представи доказателства.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си (правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи), т. е. в тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване. Ответникът може да опровергае твърденията за
противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от
закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета,
както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от
закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на
проблема и съответстват на финансовите, организационните и други
възможности на *********. /в т.см. Решение №308/03.01.2018г. по дело
№1068/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За основателността на
предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил
противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно е
причинил на ищеца имуществени и неимуществена вреда в претендирания
размер вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от
безстопанствени кучета. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на
ВС, т.7). Когато отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се
9
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие -
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е
станало виновно.
Съдът намира, че на ********** е възложено от закона (по аргумент от
чл.50, т.2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на ********* по
предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна
на безстопанствени кучета. Следователно причиняването на вреди вследствие
на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност
на ********* за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите
винаги е последица от непредприети мерки, визирани в чл.50, т.2 ЗЗЖ или за
тяхната недостатъчност, неефективност и/или безрезултатност.
Ето защо представените от ответника доказателства за дейностите на
********** в изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ не изключват
отговорността й. Основание за отговорността й е бездействието, довело до
причиняване на вреди, независимо, че ********** може да е предприела
различни мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни,
за да прекъснат причинната връзка по настъпване на вредите. **********
отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна територия,
а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца.
Съдът не споделя изложените от ответната страна доводи, че не следва да
носи отговорност поради доказване на предприети от ответника мерки по
отношение грижата за безстопанствените животни. Само по себе си
изготвянето и изпълнението на Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета не освобождава от отговорност
ответника, тъй като, от една страна, не е ясно дали залегналите в програмата
мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и
предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна - не е установено
дали мерките са прилагани пълно и точно. Действително от ответника са
представени доказателства за предприемане и на други мерки касателно
овладяване популацията на бездомни кучета на територията на *********,
като видно от представения протокол № **-****/**.**.20**г. за периода от
26.04.2023г. - 30.09.2023г. (няколко месеца преди инцидента) са обработени 77
броя безстопанствени кучета.
Тези действия обаче очевидно не са били ефективни в достатъчна степен.
Не са ирелевантни и обстоятелствата, че в случая не става въпрос за нападение
от едно куче, а глутница от 4-5 бездомни кучета, както и че видно от
показанията на св. В. и на св. Б., че около гарата в града от години обикалят
кучета.
От друга страна, предприетите мерки не освобождават ответника от
отговорност при неупражнен достатъчно ефективен надзор върху
безстопанствените животни и непредотвратяване на агресивното им
поведение. Следва да се има предвид още, че в Глава пета от ЗЗЖ са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
10
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е
подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй
като са заплаха за живота и здравето на хората. Законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени
кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им
срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
/чл.41, ал.1, вр. с чл.47, ал.1 ЗЗЖ/. Анализът на законовата уредба сочи по
недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на
кучетата в приюти - чл.41, ал.1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска
кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 ЗЗЖ /в
т.см. решение от 07.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 16572/2019 г. по описа
на СГС/.
Същевременно, в чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез
взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в
приюти или чрез връщане по места/.
В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на инциденти с
нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно
ефективни мерки, или за непълното им прилагане /в т.см. решение от
05.11.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 11321/2019 г. по описа на СГС/. Не е
ирелевантно и обстоятелството, че от показанията на св. Б. и св. П. се
установи, че тези кучета са агресивни и са нападали и друг път дори самите
тях, а св. Н. дори е заявил, че е бил ухапан от тях при опита му да помогне на
ищеца.
В случая макар да има данни за лица, членове на дружество, което да е
самонастанило кучетата в сграда, намираща се около ЖП гара *******, то
задължението на ********* не е отпаднало, предвид липсата на данни за
подписани декларации за спазване изискванията на чл. 49 и 50 ЗЗЖ съгласно
чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Няма данни да са подписвани такива и от конкретно
физическо лице. Още повече, че самата община видно от протокола от
**.**.20**г., приложен по делото, предвид това, че не е налице основание за
официално възлагане отговорностите по грижата и контрола на
безстопанствените кучета на посоченото дружество, е поела ангажимент да
осигури поетапно извеждане на животните в общинска сграда при нормални
условия за живот. Само по себе си даването на храна на безстопанствени
животни от страна на физически лица (вкл. обединени в дружество) не отменя
задълженията на *********, вменени по силата на ЗЗЖ.
С оглед горното макар ответникът да твърди, че е предприел предписани
от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета,
той не установява с категоричност, че осъществява вменените му
отговорности от закона с дължимата грижа - да залавя безстопанствени
кучета, да ги настанява в определените за целта приюти, а след обработването
им да упражнява надзор над тях и предотвратява агресивното им поведение
спрямо хората, находящи се територията на *********. Отговорността
11
произтича от възложеното нормативно на общините задължение по този
начин да опазват здравето на местното общество от посегателства от такива
животни, а с това да осигуряват и спокойствие на гражданите на територията
на съ**********. Неизпълнението в този смисъл на действия по отношение на
опазването на общественото здраве, в резултат на което е нанесено увреждане
на ищеца, ангажира отговорността на ********** като юридическо лице,
което носи отговорност на териториален принцип. Законът определя
изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала *********,
включително и чрез трети лица, на които е възложила горепосочените
дейности, ако не го е постигнала, е налице бездействие, което е противоправно
и при настъпване на вредите отговорността й е обективна.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и ********* да е
създала система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета,
намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно и ефективно,
съответно на популацията от бездомни кучета, като по улиците на града са
останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни
увреждания и психически стрес. Следователно доказано е неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на *********,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-
гаранционната отговорност на ********** за противоправното бездействие
на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 14, т 4. от Наредба за реда и условията при отглеждане на
животни на територия на *******, приета с Решение № *** от Протокол
№*/**.0*.20** г., последно изм. и доп. с Решение № ***от Протокол №
**/**.0*.20**г. според начина на стопанисване кучета една от класификациите
на кучетата е като безстопанствени - когато са без собственик и свободно
движещи се.
По отношение на това дали кучетата са безстопанствени съдът е длъжен
да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не
само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така
също и от житейската логика и опитните правила. Фактът, че кучетата са
нападнали ищеца в централната част на града, около ЖП гара ******* и там
не е имало човек, който да покаже признаци, че е техен стопанин, е индиция,
че кучетата са безстопанствени. В този смисъл са и разсъжденията, изложени
в мотивите на Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009
г., IV г. о., ГК. Освен това кучетата са били част от глутница (4-5 на брой),
обикаляща около ЖП Гара в гр. ****** – както се установи – от години. С
оглед тези обстоятелства и като съобрази показанията на св. Н. и св. Б.,
настоящият състав намира, че се доказа с категоричност, че кучетата са били
безстопанствени.
Предвид горното настоящият съд намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на процесната
дата -**.**.20**г., ищецът е бил нападнат и ухапан от 4-5 кучета в района на
12
ЖП гара *******, които са били безстопанствени.
Вредоносния резултат е настъпил следствие бездействието на
задължените лица – да не допуснат свободното придвижване на агресивни
към хората кучета в градската среда и следователно е налице непозволеност
на действията им, което е в причинна връзка с резултата, като на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането /Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички елементи от
фактическия състав на предявените искове за непозволено увреждане са
доказани по делото.
По отношение на претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди - ищецът е представил доказателства за извършени
медицински разходи по превързване на раната, смяна на марли и закупуване
на гелове и пасти за обработка на раните, за което са представени два броя
фискални бонове от **.**.20**г. (на стойност 44,60 лв.) и от 26.02.2024г. (на
стойност 17,30 лв.) и гореописаната фактура на обща стойност от 61,90 лв.
Ищецът е представил и трети фискален бон, който обаче е нечетлив и предвид
това не е приет като доказателство по делото. Предвид характера на разходите
(лепенки, марли, гелове, в т.ч. за заличаване на ********) и с оглед близостта
до датата на инцидента – **.**.20**г., като същите са направени, както следва
на 26.02.2024г. и на **.**.20**г., настоящият състав приема, че същите са в
причинно-следствена връзка с деликта. Следователно искът за имуществени
вреди се явява основателен до този размер (61,90 лв.) и следва да бъде
отхвърлен за горницата до претендираната сума от 71,90 лв.
Касателно възражението на ответника за началната дата на присъждане
на лихвата върху обезщетението за имуществени вреди, съдът намира същото
за основателно поради следните съображения:
Действително на общо основание законна лихва при деликт се дължи от
момента на увреждането. В случая обаче настоящият състав намира, че
ответникът дължи на ищеца законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано не от датата на увреждането, а от релевантният
за това начален момент в случая – датата на възникване на всеки един от
разходите, за което са представени доказателства по делото, а именно за
сумата от 44,60 лв. – **.**.20**г., а за сумата от 17,30лв. - 26.02.2024г. До тези
изводи настоящият състав достигна по аналогия на посочените разяснения в
мотивите на Решение № 449 от 26.10. 2011г. по гр. дело № 1629 по описа за
2010г. на четвърто г.о. на ВКС, в което макар да се разисква началният момент
на дължимата законна лихва върху неимуществени вреди при ексцес, следва
да се приложи и в настоящия случай.
Предвид горното следва да се посочи, че в доктрината и съдебната
практика съществува противоречие дали законната лихва върху обезщетение
за деликт е мораторна и компенсаторна. В случая това е без значение.
Безспорно е, че тя се дължи без да има отправена покана – чл.84 ал.3 ЗЗД,
началната й дата е датата на деликта (в общия случай), върху нея не се дължи
държавна такса и увеличението й в хода на процеса не съставлява увеличение
13
на иска, доколкото размерът й при предявяването на иска е неопределен, а е
определяем с оглед окончателно установения размер на главницата. Т.е. не се
касае за самостоятелен иск, за който би се дължал нарочен отхвърлителен
диспозитив. В този смисъл е решение № 14 от 14.02.2022г. по т.д. № 1293 по
описа за 2020г. на ТК, І т.о. на ВКС.
Следователно макар ищецът да е претендирал лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а съдът да
приема, че същата се дължи от последваща дата, не следва да се произнася с
нарочен отхвърлителен диспозитив.
Неимуществените вреди, от своя страна, представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, които принципно не биха могли да
бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде
определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение,
което следва да бъде присъдено за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да се отбележи, че съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Предвид изложеното и съобразявайки критериите за определяне на размера на
обезщетението, в конкретния казус следва да бъдат съобразени и характерът
на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените физически
болки и страдания, както и възрастта на пострадалото лице. При отчитане на
тези фактори, както и на начина и обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента – касае се за глутница кучета (4-5 на брой), които са съборили
ищеца на земята, скъсали са дрехите му и са го хапали по тялото (предимно по
краката), като ищецът е възрастен човек /на около ** години/, като събитията
са се случили на оживено място в централната част на града. В конкретния
случай, от приложените по делото медицински документи се установява, че
ищецът има ******** по ********** (именно в която част са били и
ухапванията). Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза
уврежданията вследствие инцидента са причинили на ищеца временно и
неопасно за живота разстройство на здравето. Към момента на прегледа обаче
(около година след инцидента) по тялото на ищеца е имало все още ********
от ухапванията, подробно описани от експерта и посочени в настоящите
мотиви. Същите макар и да са променили размерите си, няма да изчезнат без
хирургическа намеса, както е уточнил експертът. Вещото лице е посочило, че
14
оздравителният период е от две-три седмици до месец, ако няма усложнения,
като е уточнил, че не е изключено поради наличието на ********* на
********* при ищеца да е налице зарастването на уврежданията с по-удължен
срок, интензивни болкови усещания в засегнатите области и затруднения в
извършването на ежедневните дейности и порядки, свързани с процесите
сгъване-разгъване, ходене, стоене в изправено положение. Същото
кореспондира с показанията на св. П., от които се установи, че при срещи с
ищеца след инцидента, последният се оплаквал, че го боли, а през летните
месеци двамата се засекли на р. ********, като П. е заявил, че е видял раните
на ищеца, който му казал, че не може да се оправи все още и че лекарите му
казали да си топи краката в ********а.
Към датата на приключване на устните състезания по делото няма данни
за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за настъпил ексцес.
С оглед горното съдът преценява, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер от 3000 лева, като искът се явява изцяло основателен и доказан.
Върху призната сума, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането –
**.**.20**г. до окончателното изплащане, тъй като, както бе посочено,
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.
По разноските:
Разноски се претендират и от двете страни.
По делото са налични доказателства за сторени разноски от страна на
ищеца в общ размер на 1230лв., формирани както следва: 400 лв. депозит за
СМЕ по делото, 60лв. депозит за разпит на двама свидетели при режим на
довеждане,170 лв. ДТ по делото, 600 лв. адвокатски хонорар.
Ответникът е направил разноски в размер на 610 лв., за което е
представил и платежно нареждане.
Предвид това, че от претенцията са уважени 0,996 % (3061,90лв.) и
отхвърлени – 0,004% (10 лв.), следва, че на ищеца се следват разноски в
размер на 1225,80 лв. съобразно уважената част, а на ответника – 2,44 лв.
съобразно отхвърлената част от претенцията.
След съдебна компенсация (1225,80 лв. – 2,44 лв.) ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 1223,36 лв., представляваща разноски по
делото по съдебна компенсация.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД
********с ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: гр. ******* , ул. „********“
№ **, представлявана от Ц. П. Ц. – ****, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. В. с ЕГН
15
********** от гр. ****** общ. ******, обл. Монтана, ул. „*******“ № **,
сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие ухапване от бездомни
кучета на **.**.20**г. в района на ЖП гара *******, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деликта – **.**.20**г., до окончателното й
изплащане, както и сумата в общ размер на 61,90 лв. /шестдесет и един лева и
деветдесет ст./, формирана както следва: сумата от 44,60 лв. /четиридесет и
четири лева и шестдесет ст./, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане – направени разходи във
връзка с инцидент, при който ищецът е бил ухапан от бездомни кучета на
**.**.20**г. в района на ЖП гара *******, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на извършване на този разход – **.**.20**г., до
окончателното й изплащане, и сумата от 17,30 лв. /седемнадесет лева и
тридесет ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от непозволено увреждане - направени разходи във връзка с инцидент, при
който ищецът е бил ухапан от бездомни кучета на **.**.20**г. в района на ЖП
гара *******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
извършване на този разход – 26.02.2024г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за причини вследствие на
посочения инцидент на **.**.20**г. имуществени вреди над общия признат
размер от 61,90 лв. /шестдесет и един лева и деветдесет ст./ до претендирания
размер от 71,90лв. /седемдесет и един лева и десет ст./
ОСЪЖДА ********с ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: гр. ******* ,
ул. „********“ № **, представлявана от Ц. П. Ц. – ****, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
И. В. с ЕГН ********** от гр. ****** общ. ******, обл. Монтана, ул.
„*******“ № **, сумата от 1223,36 лв. /хиляда двеста двадесет и три лева и
тридесет и шест ст./, представляваща разноски по делото по съдебна
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
16