РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Дулово, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20213410100206 по описа за 2021 година
Производството е образувано по субективно съединени искове за делба
с правна квА.фикация чл.34, ал.1 ЗС и чл.69 ЗН по реда на чл.341 и сл. от
ГПК.
Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи
следното:
С влязло в сила на 11.01.2024 г. Решение № 175/20.10.2023 г.,
постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните Р. Б. А., с
ЕГН **********, от ***, М. Б. М., с ЕГН **********, от ****, Н. Б. Б., с ЕГН
**********, от ****, Р. Б. А., с ЕГН **********, ****, Ю. Ф. Б., с ЕГН
**********, от ***** и Е. Б. М., с ЕГН **********, от ****, при следните
квоти: за Р. Б. А. – 7/36 ид. части, за М. Б. М. -5/36 ид. части, за Н. Б. Б. – 5/36
ид. части, за Р. Б. А. – 5/36 ид. части, за Ю. Ф. Б. - 7/36 ид. части, и за Е. Б. М. –
7/36 ид. части, следните сгради, построени въз основа на отстъпено право на
строеж върху общинско дворно място, съставляващо по ПУП на ** от ****.
УПИ ***, в **, с площ от 1 650 кв. м., при граници: ***, УПИ с №****, а
именно: ** ** ***.
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, проведено на 04.02.2025 г., съделителите
не предявяват помежду си вещни и облигационни претенции, свързани с
делбената общност, включително и искания по сметки.
Направено е искане за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК от ищеца
Р. А. и на ответниците М. М., Н. Б. и Р. А..
В това съдебно заседание се явяват процесуалните представители на
ищеца Р. А. и на ответниците М. М., Н. Б. и Р. А., които поискаха назначаване
1
на съдебно-техническа и ценова експертиза относно поделяемостта на
процесният делбен имот.
Ответниците Ю. Б. и Е. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание и не се представляват.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна, достигна до следното:
По делото е назначена съдебно-техническа и ценова експертиза,
заключението на вещото лице по която е прието като доказателство по делото,
като неоспорено от страните. От същото става ясно, че имотът реално е
неподеляем. Дадена е пазарна оценка на целия имот и на полагащите се на
страните дялове. Суми за уравнение няма да се дължат между страните.
Съдебна делба е допусната върху реално неподеляеми сгради, построени
въз основа на отстъпено право на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо по ПУП на ** от ****. УПИ ***, в **, с площ от 1 650 кв. м., с
административен адрес: ****, тъй като от тях не могат да бъдат обособени
съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ,
според броя на съделителите. Макар да е направено искане за реално поделяне
на имота, то това е невъзможно с оглед становището на вещото лице Я. А., че
от процесния делбен имот не могат да се обособят шест самостоятелни дяла
по квотите, при които е допусната делбата.
В съдебно заседание на 25.03.2025 г. се явяват само процесуалните
представители на ищеца Р. А. и на ответниците М. М., Н. Б. и Р. А., които в
хода по същество са поискА. от съда да постанови решение, с което да изнесе
процесните сгради на публична продан с оглед обстоятелството, че същите са
реално неподеляеми или да уважи исканията им за възлагане по реда на
чл.349, ал.2 от ГПК.
По отношение на исканията на ищеца Р. А. и на ответниците М. М., Н. Б.
и Р. А. за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, съдът намира същите за
недопустими по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, при извършване на делба на
неподеляем поземлен имот всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в негов дял като дяловете на останА.те съделители се
уравнят с друг имот или с пари.
Прилагане на този способ за извършване на делба на неподеляем
жилищен имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при
съсобственост, възникнала по наследяване. В настоящия случай се приема, че
съсобствеността между съделителите произтича от наследяване в качеството
им на наследници на починА.я наследодател. Задължителната съдебна
практика приема, че при такава хипотеза състоянието на съсобственост
възниква от един юридически факт – смъртта на наследодателя, водеща до
наследяване. Възлагане по чл.349, ал.2 ГПК е допустимо, когато
съсобствеността е съсредоточена между съделители, чийто основен източник
и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия
наследодател, който приживе е бил собственик на процесните сгради.
От представените по делото доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин ищецът Р. А. и ответниците М. М., Н. Б. и Р. А.
при откриване на наследството да са живели в процесните сгради и да не
2
притежават друго жилище.
От представената по делото справка за вписвания, отбелязвания и
зА.чавания, издадена от Агенцията по вписванията, се установява че през ***
г. ищецът заедно с други трима от наследниците са дарили на сина му Б. Р. Б.,
застроено дворно място в ***, в което понастоящем живеят той и сина му.
Дори и съдът да приеме, че ищецът не притежава друго жилище, липсва
първия елемент необходим за уважаване на искането му за възлагане - при
откриване на наследството да е живял в процесните сгради. Такива
доказателства не бяха събрани по делото.
Ответниците М. М., Н. Б. и Р. А. също не представиха доказателства, че
при откриване на наследството са живели в процесните сгради и не
притежават друго жилище.
С оглед изложеното, макар и процесните сгради да са запазили своя
наследствен характер, приложението на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо.
Съдът счита, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез
основния предвиден в ГПК способ: изнасяне на имота на публична продан,
поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 от ЗН – всеки
съделител да получи дял в натура. Допуснатите до делба сгради са реално
неподеляеми на шест самостоятелни дяла за всеки един от шестимата
съделители, което прави невъзможно извършването на делбата чрез
разпределение, включително и чрез теглене на жребий по реда на чл.353 от
ГПК .
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено,
става ясно, че справедливата пазарна стойност на допуснатите до съдебна
делба сгради е 44 280.00 лв.
На основание чл.355 от ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащите им
се дялове, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, а
именно: Р. Б. А. – 344.40 лв., М. Б. М. - 246.00 лв., Н. Б. Б. – 246.00 лв., Р. Б. А.
– 246.00 лв., Ю. Ф. Б. -344.40 лв. и Е. Б. М. – 344.40 лв.
По разноските:
Страните не претендират присъждане на направените в настоящото
производство разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Не са представени и списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, вр. чл.348 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба
сгради, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общинско
дворно място, съставляващо по ПУП на ***, **** ****. УПИ ***, в **, с
3
площ от 1 650 кв. м., при граници: ***, УПИ с №****, а именно: ******.
Общата пазарната оценка на описаните сгради е 44 280.00 лв.
/четиридесет и четири хиляди двеста и осемдесет лева /.
Публична продан следва да се извърши съобразно правилата на ГПК
като получената от продажбата цена следва да се разпредели между
съделителите при следните права: за Р. Б. А., с ЕГН **********– 7/36 ид.
части, за М. Б. М., с ЕГН ********** - 5/36 ид. части, за Н. Б. Б., с ЕГН
**********– 5/36 ид. части, за Р. Б. А., с ЕГН ********** – 5/36 ид. части, за
Ю. Ф. Б., с ЕГН ********** - 7/36 ид. части и за Е. Б. М., с ЕГН ********** –
7/36 ид. части.
ОСЪЖДА Р. Б. А., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на
Районен съд - Дулово сумата от 344.40 лв. /триста четиридесет и четири лева и
четиридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса от 4% върху
стойността на полагащия му се дял от 8 610.00 лв.
ОСЪЖДА М. Б. М. с ЕГН **********, от ******, *****, да заплати по
сметка на Районен съд - Дулово сумата от 246.00 лв./двеста четиридесет и
шест лева /, представляваща дължима държавна такса от 4% върху
стойността на полагащия се дял от 6 150.00 лв.
ОСЪЖДА Ю. Ф. Б., с ЕГН **********, от *******, да заплати по сметка
на Районен съд - Дулово сумата от 344.40 лв. /триста четиридесет и четири
лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса от 4%
върху стойността на полагащия се дял от 8 610.00 лв.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., с ЕГН **********, от ****, да заплати по сметка на
Районен съд - Дулово сумата от 246.00 лв. /двеста четиридесет и шест лева /,
представляваща дължима държавна такса от 4% върху стойността на
полагащия се дял от 6 150.00 лв.
ОСЪЖДА Е. Б. М., с ЕГН **********, от *******, да заплати по сметка
на Районен съд - Дулово сумата от 344.40 лв. /триста четиридесет и четири
лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса от 4%
върху стойността на полагащия се дял от 8 610.00 лв.
ОСЪЖДА Р. Б. А., с ЕГН **********, ****, да заплати по сметка на
Районен съд - Дулово сумата от 246.00 лв. /двеста четиридесет и шест лева /,
представляваща дължима държавна такса от 4% върху стойността на
полагащия се дял от 6 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5