Решение по дело №174/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 154
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

16.03.2020г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 174 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от М.А.Б., с ЕГН **********, чрез адв. Л.Г. *** против Наказателно постановление № 19-0256-001184/02.01.2020г. на *** РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Долна Митрополия, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017г., с което на жалбоподателя Б. са наложени административни наказания, на основание чл.53 от ЗАНН, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на 137, т.3 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли съда да отмени НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че не е извършил тези нарушения, както и че оспорва изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и счита, че не следва да му бъде ангажирана административно наказателна отговорност, с оглед обстоятелството, че липсват доказателства относно посочените в НП нарушения.  

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Л.Г., като поддържа депозираната жалба.

         Ответникът по жалбата О.н.М.– П.– П. редовно призован, не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

         АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.

         Спазено е от страна на административно-наказващият орган изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARDM-0259 за употреба на алкохол в кръвта. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че административно-наказващият орган е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство.

           След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:  

Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

На 20.12.2019г. в 04.45 часа в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, на *** срещу *** с посока на движение с. Горна Митрополия, пътник в лек автомобил „Мерцедес ЦЛК230“ с рег.№ ***, собственост на В.С.Г.излиза от автомобила без да  е поканен от орган на реда, като осуетява проверката със закани към служителите извършващи дейност по служба и обиди; Качва се в автомобила и потегля с него с цел да не бъдат свалени регистрационните табели, поради извършеното от водача преди него нарушение по чл.150, който е неправоспособен /М.М. А./; Не пропуска автомобил със специален режим на движение като ускорява скоростта си, тръгвайки по ***, където влиза в неограден имот на *** и създава предпоставки за ПТП; Отказва да му бъде извършена проверка с Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259 за управление под въздействие на алкохол. Връчени 7бр.стикери серия А с номер 012856. Издаден талон за медицинско изследване с 0036265.

На мястото на проверката и в кръга на службата си свидетелят Ч.С.Ч. съставил против жалбоподателя М.А.Б. АУАН Серия GА №119608/20.12.2019г., при участието на свидетелите М.Я.М. и Ц.И.М.. В същия изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за движение по пътищата, както и на обстоятелствата по извършването му. Същото правно квалифицирал с разпоредбите на чл.104, ал.1 от ЗДвП – (Не спира), не освобождава достатъчно място на пътното платно за преминаване на МПС със специален режим на движение и съпровожданите от него ПС; на чл.103 от ЗДвП – отказва да предаде документите си, или осуетява извършването на проверка, от органите за контрол; на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му; на чл.137, т.3 от ЗДвП – пътник излиза от ПС спряно за проверка, без разрешението на контролния орган. На жалбоподателя Б. е издаден талон за медицинско изследване № 0036265, който отказал да подпише, което е удостоверено с подпис на свидетеля И.Х.. Жалбоподателят Б. отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля Л.К.Х..

Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 02.01.2020г. *** РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ Долна Митрополия, издал НП № 19-0256-001184, с което наложил на жалбоподателя М.А.Б., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на 137, т.3 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки. Затова че на 20.12.2019г. в 04.45 часа в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, на *** срещу *** с посока на движение с. Горна Митрополия, пътник в лек автомобил „Мерцедес ЦЛК230“ с рег.№ ***, собственост на В.С.Г.излиза от автомобила без да е поканен от орган на реда, като осуетява проверката със закани към служителите извършващи дейност по служба и обиди; 2/ Качва се в автомобила и потегля с него с цел да не бъдат свалени регистрационните табели, поради извършеното от водача преди него нарушение по чл.150, който е неправоспособен /М.М. А./;  3/ Не пропуска автомобил със специален режим на движение като ускорява скоростта си, тръгвайки по ***, където влиза в неограден имот на *** и създава предпоставки за ПТП; 4/ Отказва да му бъде извършена проверка с Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259 за управление под въздействие на алкохол. Връчени 7бр.стикери серия А с номер 012856. Издаден талон за медицинско изследване с 0036265. По т.2 има ОБР. ЗМ-291/19.

          Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели –  Ч.С.Ч., М.Я.М. и Ц.И.М..

         По искане от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие са допуснати до разпит в качеството на свидетели М.М. А., Г.С.М. и А. Б.А..

         В хода на съдебното следствие жалбоподателят М.А.Б. дава обяснения, от които се установява, че при извършената проверка от органите на полицията на *** М. А., същият не е притежавал СУМПС, автомобилът е без платена задължителна застраховка ГО, при което ***уведомили, че ще бъде извършена дерегистрация на автомобила. При което Б. се качил на автомобила и потеглил. От обясненията на Б. се установява, че същият е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол, тъй като *** се е „***“. Жалбоподателят Б. твърди, че *** е упражнил физическа сила спрямо него, изразяваща се в нанесени „***“, както и че свидетелят Ч. е „счупи номера, брони, всичко почупи“.

         Видно от показанията на свидетелите Ч.С.Ч. и Ц.И.М., че жалбоподателят Б. е бил пътник в управлявания от *** М. А. автомобил. По време на проверката се установява, че автомобилът е управляван от неправоспособния М. А., както и че няма сключена застраховка гражданска отговорност. След установяването на двете нарушения извършени от М. А. и по време на съставянето на АУАН на свидетеля А., ***потърсили съдействие от втори екип на РУ Долни Дъбник. При пристигането на ***М. Б. и М.И., същите станали свидетели на потеглянето на автомобила управляван от жалбоподателя М.Б.. Полицейските екипи тръгнали след автомобила, като жалбоподателят се отправил в посока неговият дом. Жалбоподателят не спрял на подадените му светлинен и звуков сигнал, за което бил задържан, като е използвана физическа сила, за което ***написали докладна записка. Автомобилът бил дерегистриран. На жалбоподателя Б. е съставен АУАН, за това че е отказал проба за алкохол, тъй като е бил до видимо *** състояние и бил задържан за срок от 24 часа, както и АУАН за несключена застраховка „ГО“. Видно от показанията на свидетеля Ч., че същият е извършил дерегистрация на автомобила, след като настигнали жалбоподателя в дома му.

         От показанията на свидетеля М.М. се установява, че с колегата му М.И. били изпратени от ОДЧ да окажат съдействие на ***от Долна Митрополия. При отиване на място видял автомобил „Мерцедес“ да потегля, след което потеглили и колегите му с другият патрулен автомобил. Жалбоподателят спрял автомобила, били свалени регистрационните табели на автомобила. Б. оказал съпротива, буйствал при което му били сложени белезници.  

От показанията на свидетеля Ц.М. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения с колегата му Ч.Ч., забелязали процесния лек автомобил, управляван от свидетеля М. А.. Спрели автомобила за проверка, при извършване на проверката установили, че свидетелят А. е неправоспособен водач. Пътниците и водачът слезли от автомобила. Б. бил във видимо *** състояние и осуетявал дерегистрирането на автомобила. Свидетелят Ч. обяснил на жалбоподателя, че при управляване на автомобила от неправоспособен водач, задължително се свалят регистрационните табели, при което Б. започнал да обижда колегата му Ч.. В своите показания свидетелят М. твърди, че след като жалбоподателят се е качил в автомобила и потеглил, влязъл направо в двора си, тъй като нямало порта и ограда на къщата му. ***последвали жалбоподателя, свалили регистрационните табели от автомобила и тъй като жалбоподателят оказал съпротива, същите го свалили на земята и му поставили белезници. Жалбоподателят бил откаран в Районното управление, където му били съставени два АУАН. Жалбоподателят Б. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.

От показанията на свидетелите М. А., Г.М. и А. А. се установява, че на 20.12.2019г., същите били спрени за проверка от полицейските служители. Автомобилът бил управляван от М. А., който е неправоспособен водач. След извършената проверка, жалбоподателят Б. се качил в автомобила и придвижил същият до дома си. Видно от показанията на свидетелката М. и М. А., че Б. е бил употребил алкохол.

Като обективно верни се възприеха свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ч.С.Ч., М.Я.М. и Ц.И.М., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. Съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от свидетелите Ч.Ч. и Ц.М., както и пристигналият на място свидетел М., които се явяват и очевидци на изложените събития.

Наличието на близки родствени отношения между Б. и свидетелите М. А., Г.М. и А. А. е основание според съда за съмнение относно достоверността на показанията на свидетелите. Съдът не кредитира свидетелските показания същите, с оглед обстоятелството, че същите се стремят да оневинят действията на жалбоподателя, което се  опровергава от показанията на останалите свидетели.

В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – Талон за изследване, Обяснения и копие на Заповед №8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

         Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 104, ал.1 от ЗДвП; по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.137, т.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място и отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство, както и че не спира на подаден от ***светлинен и звуков сигнал, и напуска автомобила без разрешение на контролния орган, когато ПС е спряно за проверка.

Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Б. да е съдействал на проверяващите.

Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259.

В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ***, тоест притежава качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, и/или наркотични вещества или техни аналози.

Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.

В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП са изложени обстоятелства, че М.А.Б. на 20.12.2019 г. в 04:45 часа отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259. Издаден му е талон за медицинско изследване №0036265, като лицето е отказало да го приеме. В тази връзка следва да се посочи, че се осъществява едно и също нарушение - това на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, независимо от това, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, е осъществено.

След като в процесния случай се доказва именно наличието на тези хипотези, както й е налице в АУАН и НП описание на отказа за даване на кръвна проба, както и отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259, който отказ е надлежно удостоверен, то е налице и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По отношение на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът приема, че в НП се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало възможност на водача да разбере за какво е санкциониран, респективно да организира защитата си. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че отказва да вземе издаденият му талон за изследване.

Именно този отказ е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.номер ARDM-0259 за управление под въздействие на алкохол.

Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административно-наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и отказал да даде кръвна проба, това деяние правилно е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезите й наказание.

Така както законодателят ги е посочил при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и едва тогава или при наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретният случай е налице отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той е отказал да вземе талон за кръвна проба за медицинско изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За установеното административно нарушение, наложеното от наказващия орган административно наказание е съобразено изцяло с тежестта на нарушението, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Наред с това е отчетена и високата степен на обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона, поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима.

Не е налице основание за изменяне на НП и в частта му относно постановеното отнемане на 12 контролни точки. Съгласно чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите контролни точки - 12, които по наредбата за съответното нарушение са строго определени.

При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин.

Съдът счита, че правилно и законосъобразно са наложени и административните наказания на основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. 

           Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

           

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0256-001184/02.01.2020г. на *** РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Долна Митрополия, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017г., с което на жалбоподателя М.А.Б. са наложени административни наказания, на основание чл.53 от ЗАНН, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на 137, т.3 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: