РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Видин, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:ВЛ. Д. СТ.
Н.Д. Н.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело №
20231300200037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Окръжна администрация Хермагор /Bezirkshauptmannschaft Hermagor/, с
адрес Hauptstraße 44, 9620 Hermagor, Република Австрия, за признаване и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № WO9-VST-74141/2022,
постановено от несъдебен орган- Окръжна администрация Хермагор /Bezirkshaupt‐
mannschaft Hermagor/, с адрес Hauptstraße 44, 9620 Hermagor, Република Австрия, на
07.11.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г., с което на А. Е. А., роден на **********г., с ЕГН
********** и постоянен и настоящ адрес град В., ж.к. „********“ № **********, вх.
********** ап.******, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице А. Е. А. заяви, че оспорва искането на издаващата
държава за признаване на чуждото решение. Заяви също, че: не е напускал Република
1
България на 30.06.2022г и не е управлявал автомобила в Р. Австрия; собственик е на МПС с
№**********; дал генерално пълномощно на румънски гражданин да управлява автомобила
с този номер.
Служебният защитник на засегнатото лице- адвокат М. А. в с.з. заяви, че: оспорва искането
на издаващата държава за признаване на чуждото решение; в удостоверението по чл.4 не е
посочен органа издал решението за налагане на финансова санкция и не е посочен начина по
който е уведомено засегнатото лице за чуждото решение.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Република Австрия и се
отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/
на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1
– 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или
административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в
часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни
товари ".
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на
засегнатото лице А. Е. А., роден на **********г., с ЕГН **********, е град В., ж.к.
***********“ №*******, вх. **********, ап********. Тъй като засегнатото лице е с
постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния
съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31
ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
2
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение,
производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си
да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Към удостоверението е приложено
уведомление до засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и
наложената санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато
неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 07.11.2022г. Служебно
известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро.
Следователно, равностойността на 90 евро в български лева е 176,02 лева.
Наведените в с.з. доводи от служебният защитник на засегнатото лице- адвокат М. А., не
разкриват основания за отказ да бъде признато чуждото решение. Органът, който е
постановил решението за налагане на финансова санкция е конкретизиран с пълен адрес,
телефон и факс, и има сайт в интернет. Относно твърдението, че не е посочен начина по
който засегнатото лице е уведомено за чуждото решение, следва да се има предвид, че в
удостоверението по чл.4, изрично е посочено че производството е било писмено, като
засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете
на обжалване, както и че решението е влязло в сила. Видно е, че е изпълнена формата
относно случаите като настоящия, когато решението за налагане на финансова санкция не е
издадено в съдебно производство. Не са налице условията на чл.35, ал.1, т.9 от
ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице е било надлежно уведомено съгласно австрийското
законодателство, вкл. относно възможността за обжалване на акта. Отношенията между
държавите – членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и
сътрудничество, поради което настоящия съд не следва да поставя под съмнение
информацията, отразена в Удостоверението. Освен това, чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
3
регламентира основанията за отказ като възможност, но не е императивен. В тази насока,
дори да е налице непълнота в удостоверението, непризнаването на чуждото решение е
възможност, а не императив за Съда. Съдът намира, че удостоверението по чл.4 разкрива в
необходимата пълнота конкретиката на чуждото решение за налагане на финансова санкция,
което следва да бъде признато.
Наведените в с.з. доводи от засегнатото лице А., че той не е извършил нарушението, са за
недоказаност на нарушението и не подлежат на преценка от настоящия съд. В съответствие
с принципа за взаимно доверие между страните членки на ЕС, за настоящия съдебен състав
не съществува съмнение, че решението за налагане на финансова санкция е било взето в
пълно съответствие със законодателството на решаващата държава. В правомощията на
настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието на процесуалните предпоставки
за признаване на чуждото решение, описани по-горе, но не и по същество на постановеното
с него.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № WO9-VST-74141/2022, постановено
от несъдебен орган- Окръжна администрация Хермагор /Bezirkshauptmannschaft
Hermagor/, с адрес Hauptstraße 44, 9620 Hermagor, Република Австрия, постановено на
07.11.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г., с което на А. Е. А., роден на **********г., с ЕГН
********** и постоянен и настоящ адрес град В*, ж.к. „************“ № ******** вх.
*****, ап.***, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро, която сума в български
лева е 176,02 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5