№ 8815
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125952 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ***, с която по реда на чл. 422, ал.1 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във
вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 1 000,00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 31.05.2021
г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и за
сумата 175,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.05.2022 г. до 06.12.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 70033/2023г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021 г. между „ФИРМА“ ЕООД и Д. Б. К. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № *** от 31.05.2021 г., по силата на който
кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1 000,00 лева, който ответникът се задължил да
погаси на 12 месечни вноски с падеж до 30-то число на месеца, ведно с уговорена
възнаградителна лихва, при лихвен процент 12,27 % и ГПР – 49,77 %. Твърди се, че
кредитът е усвоен от ответника чрез банков превод по посочена от него разплащателна
банкова сметка. Позовава се на чл. 3.4 и чл. 6.2 от договора, съгласно които при просрочие
на погасителни вноски кредитополучателят дължи неустойка за забава за времето на
забавата върху просрочените суми, чийто размер възлиза на законната лихва. Поддържа, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по кредитното съглашение, въпреки
настъпилия на 30.05.2022 г. падеж. Навежда, че на 19.04.2023 г. между „ФИРМА“ ЕООД и
ищеца е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера процесните вземания. Твърди, че длъжникът е уведомен
за извършената цесия с уведомление, приложено към исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва процесния Договор за
потребителски паричен кредит като нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма, съответно договорът да е написан по ясен и
разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърди, че е нарушено изискването
1
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не била посочена последователността на разпределение
на погасителните вноски между различните неизплатени суми. Моли съдът да приложи
последиците на чл. 23 ЗПК.10 ЗПК, тъй като в договора за кредит ГПР е посочен единствено
като процент, но не били оповестени данните, които са послужили за неговото изчисляване,
съответно липсвала посочена методика на формиране на ГПР. Оспорва описаните в
съдържанието на договора за кредит такси и разходи да са включени в ГПР, а евентуалното
им включване би довело до ГПР над максимално установения в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това счита, че посоченият в договора ГПР не е реално
прилаганият в отношенията между страните, което представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва в договора да е посочена
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва. Оспорва да са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не била посочена последователността на
разпределение на погасителните вноски между различните неизплатени суми. Моли съдът
да приложи последиците на чл. 23 ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 9, ал.1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. 79 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните предпоставки
(юридически факти): наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало
по силата на процесния Договор за потребителски паричен кредит № *** от 31.05.2021 г.;
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия
кредит; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и
предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/; вземанията да бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните
вземания; ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. При установяване на
горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираните суми. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 70033/2023г. по описа на
Софийски районен съд, 176 състав, по което на 17.01.2024г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2001 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумата от 1 000,00 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнени) до окончателното погасяване на дълга; 175,36 лева, представляваща дължима
мораторна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 06.12.2023 г.; 25,00 лева - държавна такса, и
240,00 лева – адвокатско възнаграждение. В процеса на връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника, на 28.02.2024г. в съда е постъпило възражение от пълномощника на Д. Б. К. –
адв. Д. М.. С оглед на това, съдът с Разпореждане № 49059/02.04.2024г. е указал на заявителя
възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание
чл. 422 ГПК в указания срок, ищецът е предявил настоящите искове.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** от 31.05.2021г., въз
основа на който се установява, че между „ФИРМА“ ЕООД , като кредитор, и Д. Б. К. –
заемател, е възникнало облигационно отношение, въз основа на което кредиторът се е
задължил да предостави на заемателя сума, в размер на 1 000,00 лева, за срок от 12 месеца,
респ. с настъпил падеж на 31.05.2022г., при годишен лихвен процент от 12,27 % и ГПР –
49,77 %. В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорена еднократна такса за разглеждане на кредита в
размер на 168,00 лева, дължима в деня на подписване на договора, която се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план,
представляващ приложение № 1 към договора. Съгласно Приложение № 1 заемодателят
дължи заплащане на месечните вноски на 30-то число на месеца, като 11 месечни вноски в
2
размер от по 102,98 лева, както и една последна вноска от 103,06 лева, всяка от които
включваща главница, лихва и такса, като общият размер на сумата, която следва да бъде
върната по договора е 1 235,84 лева.
Приложени са Общи условия на „ФИРМА“ ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити, съгласно чл. 6 на които ГПР, посочен в договора за кредит, е
изчислен при допускания, че същият има действие за срока, за който е сключен, че всяка от
страните изпълнява точно и в срок задълженията си, както и че няма да бъдат начислени
разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от
страна на заемателя.
От приетите по делото стандартен европейски формуляр и погасителен план се
установява, че всяка месечна вноска е формирана от главница, договорна лихва и такса, като
заемополучателят бил уведомен, че договорът се сключва за 12 месеца, като следва да бъдат
заплатени 11 вноски от по 102,98 лева и една последва, дванадесета от 103,06 лева, които се
формират от главница, лихва и такса. Посочено било, че общият размер и общият разход по
кредита е 1 235,84 лева, от които 1000,00 лева главница, 67,84 лихва и еднократна такса за
разглеждане, платима на равни месечни вноски в срока на договора – 168,00 лева.
По делото е представен и приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.04.2023г. между „ФИРМА“ ЕООД – цедент, и „ФИРМА“ ЕООД - цесионер,
ведно с приложения към договора, въз основа на които се установява, че вземането,
възникнало по Договор за потребителски кредит № *** от 31.05.2021г. с длъжник Д. К. е
прехвърлено в патримониума на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ФИРМА“
ЕООД до Д. Б. К., в което не е посочено кога и дали същото е получено от ответника преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
3
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод. Горното се отнася единствено до съдебно предявените вземания – в този
случай се претендират само невърнатата главница по договора и дължимата върху нея лихва
за забава. Други суми по процесния договор ищецът не претендира и не следва да бъдат
предмет на изследване в настоящото производство.
По отношение на направеното от ответника възражение за непосочване в договора на
дължимата договорна лихва, съдът намира, че то е неоснователно, доколкото в договора и
погасителния план към него, обективиран в Приложение 1, както и в Стандартния
европейски формуляр, е посочено, че заемодателят дължи годишен лихвен процент в размер
на 12,27 %, като възнаградителната лихва, дължима за целия период на задължението, е в
общ размер на 67,84 лева.
В производството не се оспорва обстоятелството, че ответникът не е извършвал
плащания по процесния договор. Вземането на кредитора – „ФИРМА“ ЕООД, е
прехвърлено на ищеца „ФИРМА“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.04.2023г. Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно,
кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не
отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до
размера на онова, което е получил срещу прехвърленото. Прехвърлянето на вземането
(цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на
длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като цедентът може да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за извършената цесия. Съгласно Приложение № 3 към договора
„ФИРМА“ ЕООД са упълномощили „ФИРМА“ ЕООД да уведомят всички длъжници по
договора, включително ответника Д. Б. К., чието задължение е подробно описано под № 106
в Приложение № 1 към договора.
За да бъде действителен, договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на
цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД (Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС
по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК). В настоящия случай договорът не страда от сочения
порок, липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума
на цедента.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента (стария
кредитор), респ. упълномощено от него лице. От представеното уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания от цесионера „ФИРМА“ ЕООД до Д. Б. К., не се
установява дали и кога длъжникът е получил уведомлението, поради което съдът счита, че
същият не е бил уведомен преди образуване на настоящото производство.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.о., се е
произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е станало по
4
настоящето дело. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата
на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. (така и според
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
С оглед на гореизложеното, искът по чл. 9, ал.1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. 79
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД се явява основателен до пълния претендиран размер от 1 000,00 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** от
31.05.2021 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Видно от чл. 4, ал.1 от договора, същият е сключен със срок от 12 месеца, изтичащ на
30.05.2022г., до която даде е крайният срок за погасяване на всички негови задължения във
връзка с кредита. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като длъжникът е изпаднал в
забава на 30.05.2022г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
06.12.2023г., искът по отношение лихвата за забава в размер на 175,36 лева, следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, право на разноски има само
ищецът. Същият претендира разноски в общ размер на 385,00 лева, като доказателства за
заплатената държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение 360,00 лева
с ДДС, се съдържат в кориците на делото. По отношение на разноските, сторени в
заповедното производство, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде
присъдена сумата 265,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, че Д. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., вх. В ДЪЛЖИ на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 1 000 (хиляда) лева – главница по
Договор за потребителски паричен кредит № *** от 31.05.2021 г., сключен между „ФИРМА“
ЕООД и Д. Б. К., което вземане е цедирано на „ФИРМА“ ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2023г., ведно със законна лихва от 20.12.2023 г.
до изплащане на вземането, и 175,36 лева – лихва за забава за периода 30.05.2022г. до
06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 70033/2023г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., вх.
В ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата от 358,50 лева – разноски в исковото производство, и сумата от 265,00 лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 70033/2023г. по описа на СРС , 176
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6