Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 15.06.2018
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито
заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА
ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като
разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 248 по описа за
2018 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си
основание в чл. 435 ал.2 т 2 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Р.С.В. против
действията на ДСИ при СлРС по изпълнително дело № 230/18г. Твърди, че е длъжник
по посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателката е поискала и съдът е
допуснал правна помощ за процесуално представителство. Жалбата е била оставена
без движение, за да се уточнят твърденията и исканията в нея. Назначената от съда адв. Р. *** е депозирала
в срок уточнение на жалбата, след като е провела разговор с жалбоподателката.
След
представяне на уточнение по жалбата се установява, че обжалва налагането на
запор върху нейна сметка, снабдена с дебитна карта, по която й е преведена сума
от нейната майка, от инвалидната пенсия на майка й, като твърди че тази сума е
несеквестируема по смисъла на чл. 446 ал.1 от ГПК. Обжалва също така и че
запора е наложен преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Твърди също
така, че е направила изявление за прихващане с дължимата й сума от ГД „Изпълнение на наказанията“ по адм.
дело № 15/15 на СлАС. Моли да бъде отменено обжалваното действие на ДСИ по налагане
на запор.
Взискателят е депозирал в срок отговор
на жалбата, в който твърди, че действията на ДСИ са изцяло законосъобразни.
Твърди, че средствата за осигуряване на основните жизнени потребности на
лишените от свобода, които съвпадат с тези по чл. 444 от ГПК са осигурени от
Държавата.
ДСИ е депозирал писмени обяснения, в
които посочва че длъжника е получил поканата за доброволно изпълнение на
19.04.2018г. и след изтичане на срока за доброволно изпълнение на 04.05.2018г.
е наложен запор върху банкова сметка (***) на длъжника.
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана по съществото си е
неоснователна.
Производството по изп. дело № 415/ 18
по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молба на взискателя Министерство на
правосъдието по издаден изпълнителен лист
по адм.д.№ 15/15 по описа на СлАС за осъждането на Р.С.В. да заплати
сумата 300лв. разноски. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
на 16.04.2018г., която й е връчена лично на 19.04.2018г. На 04.05.2018г. ДСИ е
постановил да се наложи запор върху личната партида на длъжника. Разпореждането
е обективирано върху поканата за доброволно изпълнение. Липсват доказателства,
този акт на ДСИ да е изпълнен.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, запорът на парично вземане би нарушил несеквестируемостта, ако тя е
налице. В конкретния случай вземането върху което е постановено да се наложи
запор (макар че липсват доказателства той да е наложен) не е несеквестируемо. То не попада в нито една от
хипотезите на 446 ал.1 от ГПК или чл. 446а от ГПК. Не се касае за пенсия,
получавана от жалбоподателката, а за средства от пенсия получавана от майката
на жалбоподателката. С тези средства майката на жалбоподателката се е
разпоредила в нейна полза и те нямат характер на несеквестируем доход.
От изложеното в декларацията от
01.06.2018г. се установява твърдението на жалбоподателката, че срещу нея има
образувано още едно изпълнително дело със същия взискател - № 20152230400112,
като е вероятно запорът да е наложен по това дело, тъй като по настоящото дело
липсват доказателства да е наложен запор преди подаване на жалбата от
жалбоподателката.
Останалите съображения относно
дължимостта на сумата по влязло в сила решение са неотносими към настоящото
обжалване.
Евентуалното искане за замяна на
начина на изпълнение по чл. 443 от ГПК, чрез извършаване на прихващане със
сумите дължими от взискателя на длъжника (ако е установено) следва да се заяви
изрично пред ДСИ по изпълнителното дело.
С оглед изложените съображения,
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Р.С.В. ЕГН **********,***
против действията на ДСИ при СлРС по изпълнително дело № 230/18г., по налагане
на запор върху вземания, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: