РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Белоградчик, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. ТР. АС. от гр. Видин, обл. Видин, с ЕГН
**********, срещу НП № 896/20.12.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което й е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 16 ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
В жалбата, се излагат доводи най-общо за не законосъобразност на
наказателното постановление и се иска отмяната му, поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се и
фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП. В с.з. жалбоподателят не се
явява лично, но е предоставил пълномощно - да го представлява надлежно
упълномощен адвокат. Последният също не се явява в с.з., но в изрична молба
заявява, че поддържа жалбата. Представя и писмени бележки по същество на
спора, в които твърди, че има редица процесуални нарушения при
проведеното админ. нак. производство, поради което НП следва да бъде
отменено – липса на точно посочено място на извършване на нарушението,
1
липса на мотиви за размера на санкцията, липса на доказателства за
качеството на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита / представена още пред първоначално сезирания съд
– РС-Видин/изразява становище по казуса – твърди, че е доказано
извършеното нарушение, вкл. вината и авторството на деянието на
жалбоподателя, моли да се потвърди така издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. ТР. АС. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, видно от издадено й Удостоверение № 13572 / 14.12.2018 г. на
ИАГ, не представено по делото, но достъпно в електронната информационна
система на агенцията.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, А. на 30.09.2021 г., издала
превозен билет № 11101/00066 от същата дата, за превоз на общо 1.65 пр. куб.
м. дърва – от вида дъб, които с този билет да се транспортират и са, от имот,
собственост на едно ФЛ от гр. Д. /Ал.И./, обл. В., с посочени географски
координати на мястото на издаване на билета - по GPS система / и сателитна
снимка на мястото – на гърба на билета/, до купувач – посочен също като ФЛ
- Л. А., на адрес в също в гр. Д., обл. В., ул. “Г. Д.“ № ...
На 04.11.2021 г. свидетелят по делото инж. Г. К. – ст. горски инспектор
в РДГ-Берковица и колегата му инж. Юл. И. – също служител на РДГ-
Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ – за издавани превозни
билети, и установили, че за така издадения превозен билет от Т. А. на
30.09.2021 г., както и друг / който не е предмет на делото/ - за
повторно/многократно преместване на дървесина, липсвал изпратен от
издателя му SMS до дежурен телефонен номер в РДГ-Берковица съгл. чл.16
ал.7 от Наредба № 1 за КОГТ. Св. Г. К. и Юл. И. приели, че при издаване на
Превозен билет № 11101/00066/30.09.2021 г., Т. А. е нарушила изискването
на чл.16 ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. Своите констатации К. отразил в Констативен протокол -
№ 144927/04.11.2021 г., в присъствието и на самата А., ведно с указания за
съставяне на АУАН спрямо последната за извършени нарушения.
2
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
04.11.2021 г., Г. К. съставил и АУАН № 896 от 09.11.21 г. на Тереза Т. А., в
нейно присъствие : за това, че “ като лице по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ издала
Превозен билет № 11101/00066 от 30.09.2021 г. , без да е изпратила SMS в
РДГ-Берковица, като нарушението е извършено на 30.09.2021 г., на
територията на РДГ-Берковица с посочени координати 43.74084167 и
22.7305467“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от
извършителя”, К. отразил чл.16 ал.7 от Наредба №1/2012 г. за КОГТ.
Свидетелят, отбелязан като такъв на съставяне на акта е и такъв по
констатиране на нарушението и същевременно, е фигуриращият в
констативния протокол – Юл. Иванов. Нарушителят подписала акта и
получила копие от него, като е отразила възражение – че „СМС не е получен“.
На 20.12.2021 г. въз основа на акт № 896/09.11.2021 г. на св. К. и КП №
№ 144927/04.11.2021 г., е издадено обжалваното НП № 896/2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, но по съображения, констатирани от съда.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но при справка в ел.
система на ИАГ – като общодостъпни данни, е видно, че има надлежен
документ за това – Удостоверение на ръководителя на агенцията. На
следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят А. е издала
процесния документ – превозен билет № 11101/00066/30.09.21 г.
Съдът не намира за съществено нарушение в случая липсата на изрични
мотиви от страна на АНО, относно размера на наложеното наказание на
нарушителя. От една страна – този размер е определен като минималния
допустим от закона, т.е. не е и в интерес на жалбоподателя да търси мотив за
най-лекото възможно наказание / при условие на доказани, разбира се
принципно, вина и авторство на деянието/. От друга страна, издаването на
НП, предмет на делото, е станало преди 23.12.2021 г., когато са влезли в
законна сила измененията в общия нормативен акт – ЗАНН, задължаващи /
3
чл.57 ал.1 т.8/ наказващия орган да излага смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, мотивирали го да определи размера на
санкцията.
Твърди се на следващо място, от страна на жалбоподателя, че няма
посочено в АУАН и НП конкретно местоизвършване на нарушението, като
задължителен реквизит на двата вида документа. Безспорно, и в акта и в
постановлението има посочени географски координати – ширина и дължина,
установени чрез задължително ползваната от този вид лица /издателите на
билетите/ GPS система. Самото техническо средство – GPS, наслагва в
картата, съдържаща се в устройството, информацията за координатите на
определена точка от земната повърхност. Ноторно известно на съда е, че при
издаване на превозен билет лицензираният лесовъд задължително ползва
подобни данни, а и същите дори автоматично от посочената система се
отразяват в издавания от него документ – билета, след като включи системата
за оформяне на документа. Така визирани, те /данните/ установяват конкретна
точка като местоиздаване. Съдът отчита и обстоятелството, че е налице
свободен достъп в интернет пространството до GPS картова система и всяко
лице може, при така зададени координати да установи точката на тяхното
пресичане, респ. точката, в която се е осъществило едно действие в случая.
Редом с това, е видно, че към превозния билет /страницата на гърба му/ се
разпечатва и снимково, сателитно изображение на мястото, което визират
координатите като местоиздаване на документа в случая. От самия превозен
билет по този начин се изяснява, че мястото му на издаване е населено такова
– гр. Д.. / Което определя и подсъдността на делото в случая /. То безспорно
попада в област В., респ. попада и в територията на РДГ-Берковица. Но
според решаващия сега орган, нито той – съдът, нито жалбоподателят е
длъжен чрез достъп до подобни системи – като GPS , сам, да търси и се
сдобива с данни за конкретизация на местонахождението на дадена
географска точка – населено или не място. Или, според настоящия съдебен
състав, следва да се приеме липса на изчерпателна, точна и изрична
конкретизация / в съответните документи – акт и постановление/ на
местоиздаването на превозния билет, предмет на АУАН, НП и делото, респ.
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Ето защо съдът приема за основателен
довода за липса на установено и посочено местоизвършване на деянието от
актосъставителя и АНО.
4
Съдът приема за истинни според него иначе приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на Г. К., който е извършил справка по
посочените координати – географски ширина и дължина, и съвместно със
свой колега е констатирал местоиздаването на билета и липсата на ел.
съобщение – SMS, за това действие до съответния дежурен телефон в РДГ-
Берковица. Не се и оспори пред съда последния факт. Съдът няма основание
да не приеме и приема и писмените доказателства - представени с админ.
наказателната преписка. От тези доказателства вкупом, и най-вече
свидетелските показания, които се кредитират, за съда се изяснява,
безспорно, че А., в качеството си на лицензиран лесовъд, е издала превозен
билет № 11101/00066/30.09.2021 г., като е не изпълнила задължението си да
съобщи за позволеното от нея преместване на дървесина по надлежния ред.
Съгласно чл. 16 ал.7 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на
горските територии „При многократно преместване на една и съща
дървесина…последващите превозни билети се издават от лице по чл.211 ал.2
т.2 от ЗГ, след изпращане на СМС съобщение до дежурния телефон на РДГ,
на чиято територия се намира дървесината“.
В ал.8 на същата разпоредба дори е уточнено, че този СМС следва да се
изпрати не по-късно от 1 час преди издаването новия билет, и да съдържа
номера на предходния такъв. / последното в случая е спазено, има посочен
номер на предходен билет, въведен ръчно в съответния реквизит, но няма
доказателства за никакъв изпращан SMS, не само до „час преди“…/
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и неправилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 896/20.12.2021 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. ТР. АС. от гр. В., обл. В., с
ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 16 ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6