№ 3591
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110209736 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ******* срещу наказателно
постановление № 815383-F804881 от 25.02.2025 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.127и, ал.4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.11, ал.1 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.278б,
ал.3 от ДОПК.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление
поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството,
както и липса на извършено деяние. Сочи се неяснота при описание на
нарушението и неговия субект. Претендира се и маловажност на деянието.
В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, представител не се явява.
1
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Посочва, че нарушението било доказано по категоричен
начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата
страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.01.2025 г. била извършена проверка на адреса на разтоварване на
стока с висок фискален риск - град Стара Загора, бивш рентген на Тракийски
университет зад ОДБХ – Стара Загора, където се намирала складова база на
„***“ ЕООД. При проверката било установено, че се касаело за получаване и
извършен превоз на стоки с висок фискален риск /СВФР/ с код от КН № 0703
10 11 – Лук, шалот, чесън, праз и други лукови зеленчуци, пресни или
охладени, а именно лук за посев – 20000 кг. на стойност 5309,18 евро
/10383,86 лв./, който е започнал от територията на трета страна и е завършил
на територията на страната, съгласно ЕАД №
25BG004304008143R1/06.01.2025 г. Изпращач на стоката било дружеството -
„***“ - Руска федерация. Получател на стоката бил „***“ ЕООД. Фирмата
превозвач била „***“ с ЕИК: ******. Движението на превоза на стоката било
от Руската федерация за България. За проверения превоз на СВФР не бил
представен Уникален номер на превоза (УНП). Направена била проверка от
органите по приходи в ИСФК - проверки в страната с УНП, при което било
установено, че липсвали данни за УНП. Видът на стоката бил определен на
място при разтоварване и от придружаващите стоката документи – ЕАД №
25BG004304008143R1/06.01.2025 г., международна товарителница от
28.12.2024 г. и Invoice № 1/28.12.2024 г. на стойност 600000,00 рубли. За
извършената проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок
фискален риск бил съставен протокол № 111503360212_3/07.01.2025 г.
2
На база тези констатации проверяващите приели, че при превоз на стока
с висок фискален риск, който започва от територията на трета страна и
завършва на територията на страната, след приключване на митническия
режим и вдигане на стоката вносителят не е декларирал данни за превоза на
стоката преди продължаване на превоза на територията на страната, с което
задълженото лице „***“ ЕООД е нарушило чл.127и, ал.4 от ДОПК. Бил
съставен протокол за извършена проверка № 111503360212_3/07.01.2025 г.,
като било прието, че нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл.48,
ал.2 от ЗАНН, на 06.01.2025 г. - датата на приключване на митническия режим
и вдигане на стоката, след което превозът е продължил на територията на
страната.
На 07.01.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН
№ F804881. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.127и,
ал.4 от ДОПК, вр. чл.11, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението, след което бил предявен на упълномощено лице, което го
подписало без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление № 815383-F804881 от 25.02.2025 г., с което за нарушение на
чл.127и, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр.
чл.11, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на
основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетеля А. Е., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Е. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията му са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна
те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен
материал.
От изложеното до тук може да се направи извод за категорична
3
доказаност на описаните по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на
нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, понеже се
касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.127и, ал.4 от ДОПК: „При превоз на стока
с висок фискален риск, който започва от територията на трета страна и
завършва на територията на страната, след приключване на митническия
режим и вдигане на стоката вносителят декларира данни за превоза на стоката
преди продължаване на превоза на територията на страната и потвърждава
получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на
пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Когато получателят е
различно от вносителя лице, потвърждаването на
получаването/разтоварването на стоката се извършва от получателя“. Според
чл.11, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България: „При всеки отделен
превоз на СВФР, който започва от територията на трета страна и завършва на
4
територията на страната, след приключване на митническия режим и вдигане
на стоката вносителят декларира данни за превоза на стоката преди
продължаване на превоза на територията на страната. Декларирането се
извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение №
5 по реда на чл. 48“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че
при превоз на стока с висок фискален риск (лук за посев с тегло 20000 кг.),
който започва от територията на трета страна (от територията на Руската
федерация) и завършва на територията на страната (на територията на
Република България), след приключване на митническия режим и вдигане на
стоката вносителят „***“ ЕООД не е декларирал данни за превоза на стоката
преди продължаване на превоза на територията на страната на 06.01.2025 г. За
превоза на СВФР не е бил представен Уникален номер на превоза (УНП) и
липсвали данни за УНП. Тези данни се подават по електронен път в НАП,
която е със седалище в град София, поради което мястото на неизпълнение на
вмененото задължение се явява град София и именно в столицата е мястото на
деянието. С оглед на това от обективна страна е налице нарушение на чл.127и,
ал.4 от ДОПК, вр. чл.11, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на
нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е
налице нарушение от обективна страна. Без значение са също така причините
и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат
към субективната страна на деянието. Нарушението е било извършено поради
бездействие на служителите на дружеството, но то е следвало така да
организира дейността си, че да не допуска нарушение на ДОПК.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.278б, ал.3 от
ДОПК, предвиждаща, че лице, което не изпълни задължение по чл.127и, ал.1 –
5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от
данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху
добавената стойност, но не по-малко от 5000 лева. Данъчната основа на
превозваната стока е 5309,18 евро с левова равностойност от 10 383,86 лева по
5
фиксиран курс на БНБ, а 40 процента от тази сума са 4153,54 лева. Предвид на
това, правилно е била наложена имуществена санкция на „***“ ЕООД в
размер на 5000 лева. Наказанието е във фиксиран размер, поради което съдът
не може да го изменя.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. При преценката си съдът съобрази
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС и даденото в чл.93, т.9 от НК понятие за
„маловажен случай“ – такъв, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Касае се за формално
нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в ДОПК задължения, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди. Разбира се приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е изключено и при
формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай по делото не се установиха многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от
същия вид, тоест нарушението се явява типично (обичайно). Дори напротив,
става въпрос за нарушение на правилата, свързани с данъчното
законодателство, което би могло да даде пряко негативно отражение върху
фиска, ако стоката, чиито превоз не е бил деклариран, бъде реализирана на
„черния“ пазар. Не е налице непропорционалност на размера на
имуществената санкция с тежестта на нарушението, тъй като е видно, че
законодателят е предвидил минимален размер на санкцията от 5000 лева и то
независимо от данъчната основа на превозваната стока, като наложеното
наказание в случая е в абсолютния минимум от 5000 лева, а все пак се касае за
6
20 тона лук за посев на стойност 10 383,86 лева. Всичко това кара съда да
приеме, че в случая чл.28, ал.1 от ЗАНН не следва да се прилага.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева. Съдът
намира, че следва да се присъди такова в минимален размер, а именно 130
лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше
проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 815383-F804881 от
25.02.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което
за нарушение на чл.127и, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл.11, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда
за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България, на „***“ ЕООД, ЕИК
******* е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева,
на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ******* да
7
заплати на Национална агенция за приходите - София (НАП-София) сумата от
130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8