РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502134 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С., чрез пълномощника й адв.С.
М. от САК против решение № 2466/20.05.2025г. по гр.д. № 3427/2023г. на
Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Р. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** и М. Т.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба
на следния недвижими имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.507.192.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.02.2023 г., с
адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж първи в
сграда с идентификатор 56784.507.192.1, с предназначение – жилищна сграда-
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.507.192, с предназначение на самостоятелния обект – друг вид
самостоятелен обект, брой нива - едно, с площ от 54,00 кв.м, стар
1
идентификатор – няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 56784.507.192.1.2, който
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.192.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив по документ за
собственост се намира на сутеренния етаж на сградата, без посочена площ, и
тоалетната (без посочена площ), заедно с прилежащото мазе (без посочена
площ), находящи се в сутеренния етаж на сграда с идентификатор
56784.507.192.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив.
Признато е за установено, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по
отношение на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. А. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, че М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е
собственик на 1/2 (една втора) идеална част от сграда с идентификатор
56784.507.192.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 31.08.2020г., с адрес на
сградата: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.507.192, със застроена площ на сградата от 33,00 кв.м, с предназначение
– сграда за търговия, стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
няма.
Допуснато е на основание чл. 34 от ЗС, да бъде извършена съдебна
делба на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор 56784.507.192.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 31.08.2020г., с адрес на сградата: ***, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.507.192, със застроена
площ на сградата от 33,00 кв.м, с предназначение – сграда за търговия, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма,
между съсобствениците М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, Р. А.
М., ЕГН **********, с адрес: **** и М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ****,
при следните квоти: 1/4 идеална част за М. Г. С., ЕГН **********, 1/4
идеална част за Р. А. М., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за М. Т. С., ЕГН
2
**********.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частите, в
които е отхвърлен искът за делба и е уважен установителният иск за
собственост на ½ ид. част от самостоятелния обект, посочен в решението.
Сочи се, че съдът е дал превратни правни оценки на доказателствата, които са
в противоречие с материалния закон и практиката. Сочи се, че заснемането на
обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва,
че това е самостоятелен обект на право на собственост. Сочи се, че
неправилно съдът е допуснал делба, защото обектът не е жилище, а обект,
обслужващ жилищата, тъй като на делба подлежат и други обекти на
собственост не само жилища, които са самостоятелни обекти на собственост.
Сочи се, че това жилище отговаря на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ и е
заснет като самостоятелен обект в сграда съгласно чл.27 ал.1, т.3 от ЗКИР,
като неотговарянето на изискването за височина на обекта, не го прави
несамостоятелен обект на собственост. Решението в частта за уважения
установителен иск за собственост се обжалва като неправилно и
необосновано. Сочи се, че двамата разпитани свидетели твърдят, че Г. С. е
демонстрирал ежедневно пред М. С. намерението си да свои имота и тя е била
напълно наясно, че имотът е на брат й Г. С.. Иска се отмяна на съдебното
решение в тези му части.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. С., чрез
адв. И. К. от АК Пловдив. Въззивната жалба се намира за изцяло
неоснователна. Решението се намира за правилно и обосновано. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от въззиваемата Р. М., чрез
адв. Л. К. от АК Пазарджик, който намира жалбата за неоснователна по точка
първа касаещо отхвърляне на иска за самостоятелния обект, а решението за
неправилно по точка втора за сградата за търговия. Иска се потвърждаване на
решението по отношение на самостоятелния обект в сграда 56784.507.192.1.1
и отмяна на решението като неправилно по отношение на самостоятелния
имот 56784.507.192.5.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
3
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането ù.
По отношение на жалбата срещу решението в частта, с която е
отхвърлен предявения от М. С. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.507.192.1.1, то въззивният съд намира решението в тази
му част за правилно и законосъобразно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката М. С., че на делба
подлежат и други обекти на собственост не само жилища, които са
самостоятелни обекти на собственост. Сочи се, че това жилище отговаря на
изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ и е заснето като самостоятелен обект в
сграда съгласно чл.27 ал.1, т.3 от ЗКИР, като неотговарянето на изискването за
височина на обекта, не го прави несамостоятелен обект на собственост.
По тези въпроси РС Плводив е дал правилни и законосъобразни
отговори, като се е базирал на приетата по делото техническа експретиза и на
нормите на закона относно този спорен въпрос. Първо, правилно РС Пловдив
приема, че процесният приземен етаж, чиято действителна светла височина,
измерена от вещото лице, е 2,07 м – 2,19 м, не отговаря на изискванията на
СПНИНМ за жилище, действали към момента на построяването на сградата, а
и към действащите към настоящия момент правила и норми. Второ, правилно
в изготвената СТЕ /л.194/ е посочено, че двете самостоятелни жилища на
двата жилищни етажа в тази двуетажна сграда, нямат друго складово
помещение, освен тези две помещения в първия, надземен, приземен етаж,
поради което на основание чл.40 от ЗУТ, тези две приземни помещения се
явяват единствено складово помещение за тези жилища и е правно
недопустимо при това положение те да се обособят като самостоятелни
жилище, защото те са обслужващи помещения на основните жилища в тази
сграда. Тези складови помещения на двете жилища са били предвидени като
такива при даването на разрешението за строеж и последващата им промяна в
самостоятелни жилища е правно възможна само при условие, че и двете
жилища имат други складови помещения, каквото те нямат. Правилно РС
Пловдив приема, че процесният приземен етаж не е самостоятелен обект на
4
право на собственост и в съответствие с чл.98 от ЗС следва собствеността на
обслужваните от него жилища като тяхна принадлежност. Ето защо
решението в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Основателно е възражението на жалбоподателката М. С., относно
самостоятелния обект на собственост сграда за търговия с идентификатор
56784.507.192.5, а именно че двамата разпитани свидетели твърдят, че Г. С. е
демонстрирал ежедневно пред М. С. намерението си да свои имота и тя е била
напълно наясно, че имотът е негов и придобит по давност.
РС Пловдив неправилно приема, че не е доказано по ясен и категоричен
начин съсобственикът, упражняващ фактическа власт да е заявил на другия,
че счита целият имот за свой и го владее като такъв. В тази насока са
показанията на св.В. Б. /л.162/, която като първа съпруга на Г. С. сочи, че още
в началната фаза на строежа на тази сграда Г. С. се е разбрал със сестра си М.
С., той сам да ползва тази сграда в едната част на парцела, а сестра му да си
построи ако иска друг такъв обект само за нея в другата част на двора. Следва
да се посочи, че тези показания не са оспорени по никакъв начин от други
доказателства по това дело, така че съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност. Достоверността на тази договорка изцяло се подкрепя
от поведението на брата и сестрата в последвалите повече от 20 години, след
построяването на тази сграда. От друга страна РС Пловдив неправилно
приема, че не са действия на владение на спорния имот, неговото ползване,
неговото ремонтиране и поддържане. Сочи се от първата инстанция, че е
ирелевантно кой е отдавал тази сграда за търговия под наем и кой е получавал
наема от нея. Според въззивният съд притежаването на средството за достъп
до дадено помещение /ключа на входната му врата/, неговото еднолично
ползване, ремонтиране, отдаване под наем и получаване на наема са
типичните действия на едно владение за себе си, от лицето осъществяващо
тези действия. Като това не е просто доведено до знанието на М. С., а е
станало с нейното съгласие и с явно демонстриран от нея отказ да претендира
каквито и да е собственически права върху тази сграда, по отношение на брат
си Г. С.. Фактическо положение, което е продължило от момента на
построяването и въвеждане в експлоатация на сградата /13.03.2002г./ до
завеждане на иска /18.03.2023г./. Ето защо съдът намира, че в този период от
време наследодателят Г. С. и неговите правоприемници М. С. и Р. М. са
5
придобили правото на собственост върху сградата по давност.
При това положение неправилно РС Пловдив е уважил предявения
насрещен установителен иск за собственост на М. С. и го е допуснал до делба
при квоти ½ идеална част за М. С. и по ¼ идеална част за М. С. и Р. М.. Според
въззивния съд при предявен иск за делба за този имот и от двете страни по
делото, то е било правно недопустимо преди произнасяне по иска за делба
съдът да се произнася и с установителен иск за собственост за същия този
обект на собственост предмет на делбата. Въпроса за собствеността и правата
на съсобствениците е неотменима част от иска да делба и е правно
недопустимо преди произнасянето по този иск съдът да се произнася по
същите въпроси и с установителен иск за собственост по отношение на
вещите предмет на иска за делба. Ето защо съдът се е произнесъл по
недопустим иск по приетия от него насрещен установителен иск за
собственост от М. С., като в тази част решението следва да се обезсили.
С оглед на уваженото от въззивния съд възражение за придобивна
давност направено в хода на процеса от М. С. и Р. М., то допуснатата до делба
сграда с идентификатор 56784.507.192.5, следва да се допусне при квоти по ½
идеална част само за съделителките М. С. и Р. М., а иска за делба на М. С.
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Във въззивното производство разноски се претендират само от М. С.. И
доколкото въззивната жалба на М. С. е уважена и отхвърлена на наполовина,
то тя ще дължи и половината от разноските на М. С. по въззивното дело.
Последната има разноски по това дело само за 1500 лева адвокатски хонорар
/л.42 и 43/, ето защо ще й се присъди половината от тези разноски а именно
750 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2466/20.05.2025г. по гр.д. № 3427/2023г. на
Районен съд - Пловдив, с което е признато за установено, на основание чл.
124, ал.1 от ГПК, по отношение на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.
А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че М. Т. С., ЕГН **********, с адрес:
***, е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от сграда с идентификатор
6
56784.507.192.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 31.08.2020г., с адрес на
сградата: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.507.192, със застроена площ на сградата от 33,00 кв.м, с предназначение
– сграда за търговия, стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
няма.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: *** за делба на
сграда с идентификатор 56784.507.192.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
31.08.2020 г., с адрес на сградата: ***, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.507.192, със застроена площ на сградата от 33,00
кв.м, с предназначение – сграда за търговия, стар идентификатор – няма,
номер по предходен план – няма, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 2466/20.05.2025г. по гр.д. № 3427/2023г. на
Районен съд - Пловдив, в частта с която е допусната делба на сграда с
идентификатор 56784.507.192.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 31.08.2020г., с адрес на
сградата: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.507.192, със застроена площ на сградата от 33,00 кв.м, с предназначение
– сграда за търговия, стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
няма, между съсобствениците М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, Р. А.
М., ЕГН **********, с адрес: *** и М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
при следните квоти: 1/4 идеална част за М. Г. С., ЕГН **********, 1/4
идеална част за Р. А. М., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за М. Т. С., ЕГН
**********. като вместо това:
ДОПУСКА делбата при следните КВОТИ - по 1/2 идеална част за М. Г.
С., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Р. А. М., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
7
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 750 лева за разноски направени пред
въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8