№ 9362
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110147487 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявило по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно и субективно съединени установителни искове срещу К. А. П. и Е. И. П., както
следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 637,53 лв. - представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 10.04.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 118,87 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 637,53 лв. в размер на законната
лихва за периода 16.05.2020г. – 23.03.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 0,69 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ..., за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г., ведно
със законната лихва от 10.04.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,19 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 0,69
лв. за периода 15.08.2020г. – 23.03.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ..., тъй като ответниците /в
качеството си на собственици/ се явяват потребители на топлинна енергия за процесния
период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на
1
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В срока за подаване на писмен отговор, ответниците са оспорили исковете по
основание, не оспорват размера единствено на сумата за доставената топлинна енергия.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че по делото липсват
доказателства за наличието на облигационни отношения между страните. Оспорват
дължимостта на задълженията за дялово разпределение и лихви по подробно изложени
съображения. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
05.09.1991г. е, че К. А. П. и Е. И. П. са придобили собствеността върху имот с адрес: гр.
София, .... В подкрепа на това се отчита и учредената с нотариален акт № 169 от 16.04.2008г.
върху имота ипотека по отношение на ответниците.
Няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице след датата на нотариалния акт.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците К. А. П. и Е. И.
2
П. са имали качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ....
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
3
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Без значение за дължимостта на сумите за дялово разпределение е дали редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” е бил обявен по подходящ начин
на клиентите, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Тоест, последица от необявяването
не е недължимост на сумите за дялово разпределение, както счита ответника.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключението по
ССчЕ. За процесния период от 01.05.2019г. – 30.04.2022г. потребената топлинна енергия е в
общ размер на 1240,62 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 35,84 лв.
Експертизата установява, че за ответниците има суми за възстановяване по
изравнителни сметки за процесния период в размер на 811,07 лв. Видно от таблица на стр. 4
от експертизата е, че вещото лице е приспаднало тази сума от дължимата такава от лицата.
Ето защо следва да се приеме, че действително дължимият размер на вземането за топлинна
енергия е 1240,62 лв., както е посочило вещото лице.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 10.04.2023г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия са в общ размер на 346,26 лв. Следователно за процесния период остава дължима
сумата от 894,36 лв.
4
ССчЕ не установява погасени по давност са вземания за дялово разпределение.
Следователно за процесния период остава дължима сумата от 35,84 лв.
С оглед горното задълженията се разпределят както следва: дължими от К. А. П.
задължения за ТЕ – 447,18 лв. и за дялово разпределение – 17,92 лв. и от Е. И. П.
задължения за ТЕ – 447,18 лв. и за дялово разпределение – 17,92 лв., до които следва да се
уважат исковете. В случая искът за вземанията за дялово разпределение следва да се уважи
изцяло, тъй като дължимата сума надвишава претендираната.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 220,99 лв.,
което следва да се намали със сумата от 64,45 лв. – погасена по давност част, следователно
ще остане дължима сумата от 156,54 лв.
Предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху
главницата за дялово разпределение за горепосочения период е 6,66 лв. Няма погасени по
давност суми.
С оглед горното задълженията се дължат от всеки от ответниците по ½, както следва:
обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия – 78,27 лв. и
5
обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение – 3,33 лв.,
до които следва да се уважат исковете. В случая искът за вземанията за лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се уважи изцяло, тъй като дължимата сума
надвишава претендираната.
Относно разноските:
Предявен размер: 1514,58 лв., Уважена част: 1052,66 лв.; Отхвърлена част – 461,92
лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 201 лв.; Депозити за
експертизи – 220 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 571 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат
разноски от всеки от ответниците в размер на 198,43 лв.
Разноски на ответниците: На осн. чл. 38, ал. 2 съдът определя възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в заповедното производство съгласно чл.6, ал. 1,
т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв. и в исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 МРАВ в размер на 400 лв. или общо 600 лв., които следва да бъдат
присъдени на адвоката осъществил безплатна правна помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски на всеки от ответниците в размер на 182,99 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К. А. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ... заплащането съобразно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.05.2023г. по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа
на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 447,18 лв. - представляваща 1/2 от стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
6
гр. София, ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
10.04.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 447,18
лв. до пълния предявен размер от 637,53 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 78,27 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 447,18 лв. в размер на законната лихва за периода
16.05.2020г. – 23.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 78,27 лв. до пълния
предявен размер от 118,87 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 0,69 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ..., за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г., ведно
със законната лихва от 10.04.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0,19 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 0,69 лв. за периода
15.08.2020г. – 23.03.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Е. И. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ... заплащането съобразно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.05.2023г. по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа
на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 447,18 лв. - представляваща 1/2 от стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
10.04.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 447,18
лв. до пълния предявен размер от 637,53 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 78,27 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 447,18 лв. в размер на законната лихва за периода
16.05.2020г. – 23.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 78,27 лв. до пълния
предявен размер от 118,87 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 0,69 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
7
имот – в гр. София, ..., за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва от
10.04.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0,19 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 0,69 лв. за периода
15.08.2020г. – 23.03.2023г.
ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..., да заплати на “Т.С.”
ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ..., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 198,43 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..., да заплати на “Т.С.”
ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ..., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 198,43 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ..., да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: гр. ..., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 182,99 лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ..., да заплати на адв. И. А. Н. , САК, с адрес: гр. ..., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 182,99 лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Н.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8