№ 911
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110121215 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу А. В. Й. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
1475,05 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 147,85 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, 68,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 12,72 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 13.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника А. В. Й., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ******, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна
енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. А. Й., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е
погасил на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1475,05 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 147,85 лева - лихва
за забава за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 68,14 лева – главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 12,72 лева - лихва за забава за
периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до
окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело №
16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и
срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 писмен отговор ответникът А. Й., чрез
пълномощника си адв. П., оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва се
ответникът да има качеството на битов клиент за процесния имот, да е собственик на имота
и на партида с абонатен номер ******. Намира твърдението на ищцовото дружество в тази
насока за необосновано, предвид липсата на представен документ за права на ответника
върху имота. Няма такъв характер искането за вписване на възбрана, която е наложена при
грешка и впоследствие вдигната. С отговора на исковата молба се оспорва процесният имот
да е топлоснабден, начислените задължения от дружеството не касаят последния.
Топломерите са негодни и не са преминали през необходимата метрологична проверка,
поради което показанията от същите не могат да бъдат възприети като годни. Въвежда се
възражение за погасяване с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД на
всички задължения по фактури за период до месец март 2020 г. Ответникът оспорва
дължимостта на лихви за забава, предвид липсата на доказателства относно момента на
публикуване от ищеца на процесните фактури на интернет – страницата на дружеството –
по отношение на обезщетенията върху задълженията за доставена топлинна енергия, респ. за
отправена покана до ответника за заплащането им на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД – по
отношение на начислените суми за дялово разпределение. Излага се, че не е налице и
валидно сключен договор между ЕС и ФДР, в т.ч. към момента на събиране на данните от
топлинния счетоводител. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В депозирана по делото писмена молба от 07.10.2024 г. подпомагащата страна [фирма]
заявява, че не оспорва предявените искове, които намира за основателни и доказани. Излага,
че дяловото разпределение за абонатен номер ****** е извършвано в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви
състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между
него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната
страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание
със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение
за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през исковия период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на
основание за спиране/прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
3
Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва
предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е бил собственик
на процесния имот и на откритата партида с абонатен номер ******, което обуславя
проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна
предпоставка за възникване на процесните вземания.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор от
01.03.1991 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. №
191/1991 г. Столичен народен съвет – Софинвест, като продавачат, продава на А. В. Й.
(ответника по делото), като купувач, следния недвижим имот – новопостроено жилище №
77, находящо се в жилищна сграда – блок 32, вх. 14, в ж.к. „М. IV зона 5“, състоящо се от
една стая, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 69,47 кв. м., заедно с
припадащите се избено помещение № 31-II сутерен и1,002 % ид. части от общите части на
сградата. В договора е отразено, че купувачът заплаща покупно-продажната цена на имота
със собствени средства и чрез средства от разрешен заем от „***“. Съгласно т. 5 от договора
за обезпечаване на вземането по отпуснатия заем на купувача в „***“ върху продадения
имот е вписана ипотека – том 41, стр. 41 от 22.04.1991 г. от нотариус при Софийски районен
съд. В т. 6 от договора е вписано, че същият има силата на нотариален акт за собственост
съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 от ЗТСУ.
По делото е представена и приета (в заверено копие) молба от *** с искане за вписване
на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса, Жилищно кредитиране за
обезпечаване изпълнението на отпуснат заем за жилищно строителство на А. В. Й. върху
следния недвижим имот: апартамент 77, с адрес: [адрес], с площ от 69,47 кв. м. Молбата е
вписана в том 41, стр. 41.
Данните, следващи от приетите като писмени доказателства писмо от Столична
община, район М. от 22.11.2012 г. и Удостоверение от [фирма] сочат, че блок със строителен
номер 32 с един вход, в зона 5 – ж.к. „М. 4“ в град София има граждански номер блок 477А,
вход 1 – ж.к. „М. 4“, в град София, както и, че многофамилна жилищна сграда със стар
адрес: ж.к. „М. 4“ блок 32 има следния настоящ адрес: ж.к. „М. 4“, блок 447А.
Изяснява се, че в списък на етажните собственици – приложение към протокол от
проведено ОС на ЕС с адрес: ж.к. „М. 4“ блок 477А от 04.09.2002 г. с взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ (индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки) с [фирма], в графа за
абонатен номер ****** е вписан ответникът А.а В. Й., удостоверил с подписа си
(обстоятелство, останало неоспорено по делото), наличието на 4 бр. радиатори в имота и
отопляема кубатура на последния от 179 куб. м.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
В случая по делото се установи, че ответникът А. Й. е придобил собствеността върху
процесния недвижими имот по силата на договора за покупко-продажба на жилище по реда
на мл. 117 ЗТСУ от 01.03.1991 г. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ЗТСУ (отм.) (в
действащата редакция към момента на сключване на процесния договор) при покупко-
продажба на построени жилища и други обекти от народните съвети за продажба на
гражданите, купувачът придобива собствеността на жилището и други обекти и на
припадащия се дял от общите части на сградата, включително правото на собственост или
правото на строеж, по силата на самия договор. Когато за плащането на цената е даден срок
съгласно действащите разпоредби по кредитирането на жилищното строителство, вземането
4
се обезпечава със законна ипотека върху имота.
С оглед изложеното, при съобразяване с транслативния характер на договора за
покупко-продажба и доколкото по делото не се твърди и не се установява недвижимият
имот да е бил предмет на последващи прехвърлителни сделки, съдът достига до извод, че
включително в рамките на исковия период м. май 2020г. – м. април 2022 г. именно
ответникът е бил собственик на имота, а оттук и страна по продажбеното правоотношение с
ищцовото топлофикационно дружество по повод доставката на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а
дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, както се изясни, с решение по протокол от 04.09.2002 г. на Общото събрание
на етажната собственост на жилищна сграда в гр. София, ж.к. „М. 4“ бл. 477А е прието да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ (индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки) с [фирма], към който
протокол е налице и списък на етажните собственици – приложение, подписан и от
ответника А. Й.. Изяснява се, че въз основа на това решение на 29.09.2002 г. е сключен
договор между ЕС и [фирма] за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, за срок от 2 години с автоматично продължаване на
действието му с още една календарна година, при липсата на предсрочно прекратяване от
някой от страните. Същевременно между ФДР и ищцовото дружество е сключен договор №
Д-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ за срок от 3 години. Въвеждането на тази услуга във вход 1
на процесната жилищна сграда, където се намира и имотът на ответника, респ.
предоставянето й в рамките на процесния период следва и от изводите на вещото лице в
констативната част от заключението по приетата по делото съдебно-техническата експертиза
съгласно които през периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г. изпълнението на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинната енергия се осъществява именно от ФДР [фирма].
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че през релевантния период
дяловото разпределение на топлинна енергия в жилищната сграда, в която е разположен и
процесният имот, е осъществявано от подпомагащата страна в процеса.
От изводите на експертизата се установява също, че процесната сграда се захранва от
две абонатни станции – за долна и горна зона, като количеството постъпила топлинна
енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път всеки месец. Изяснява се, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а между абонатите е
разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е преминал през
5
необходимите метрологични проверки, като през м. 04.2020 г. е демонтиран и заменен с нов
топломер, преминал през метрологична проверка, при резултат от последната „съответства“.
На база на данните от изравнителните сметки и главните отчети, издадени от ФДР и
подписани от абоната, вещото лице достига до извод, че през процесния период е осигурен
достъп за отчет, като са начислени като дължими суми за отопление – според показанията на
4 бр. ИРРО на 4 бр. отоплителни тела - 3 бр. панелни радиатори и 1 бр. тръбна лира, също с
ИРРО. Изяснява се, че са начислени и суми за БГВ – според показанията на 2 броя водомери
за топла вода в имота, както и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект, като стойността й се определя от ФДР по нормативно установена
формула съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна енергия за сгради етажна
собственост и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са
според отопляемия обем на процесното жилище – 179 куб. м., следващ от Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, представен от топлорайон Изток. При
изслушването си пред съда вещото лице посочва, че в случая са налице два отчета – първият
от 01.06.2021 г. и вторият от 21.05.2022 г., касаещи едно и също лице, един абонатен номер и
абонат, с еднакви номера на уредите и водомерите, подписани в графата за клиенти, които
са предоставени на вещото лице във връзка с изготвяне на заключението. Експертизата
достига до извод, че дължимата за процесния период стойност на доставена до имота
топлинна енергия възлиза на 1503,44 лева, включваща сумите за отопление, в частност за
сградна инсталация и за БГВ, при съобразяване на сумата от изравнителните сметки (като
сума за доплащане от 86,90 лева), без предишни просрочени суми, без изравнявания извън
процесния период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че
тези суми са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите
по делото и допълнително представени от ФДР и от съответния топлорайон, отговорило на
всички поставени задачи, в частност уточнителните такива в съдебно заседание и по
същество неоспорено от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същите в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуална справка за отопление и
топла вода за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с вписани показания на 4 бр.
разпределители и 2 бр. водомери за топла вода, с посочване на конкретните им номера, и
главен отчет за същия период от 01.06.2021 г. с отчетени показания на уредите за търговско
измерване в отделните помещения на имот с адрес: [адрес] с абонатен номер ****** и
титуляр на партидата ответникът А. В. Й., подписан както от служител на ФДР, така и от
абоната (обстоятелство, останало неоспорено по делото), съдът намира за установено, че
през процесния период м. май 2020 г. – м. април 2022 г. собственото на ответника жилище е
било топлоснабдено, в имота е ползвана топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване, а ищецът е изпълнил задължението си, произтичащо от процесното
правоотношение и е доставил до имота, топлинна енергия. С това, за ответника, като
собственик на имота и потребител, е възникнало насрещното задължение за заплащане на
стойността й.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че
процесният имот не е топлоснабден, а процесните задължения не се отнасят до последния,
тъй като безспорно от експертните изводи се установи, че се касае за количества топлинна
енергия, отчетени от монтирани на отоплителните тела ИРРО, респ. за показания на
6
отчетени водомери.
По отношение на разхода за сградна инсталация следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на
приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира имотът, чийто собственик е ответникът, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от
приложението към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда
на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 179 м3.
Последната съответства на данните за отпляемата кубатура на имота, вписани в списъка на
етажните собственици - приложение към протокол от ОС на ЕС от 04.09.2002 г. за абонатен
номер ******, с посочен етажен собственик ответникът А. Й..
С оглед изложеното и вземайки предвид изводите на съдебно-техническата експертиза
съдът достига до извод, че дължимата и незаплатена главница за доставената до имота
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 1503,44
лева.
По делото няма твърдения, нито доказателства за извършвания плащания от ответника,
поради което поначало същият дължи заплащането на това задължение в неговата цялост.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за
погасяване по давност на всички задължения за период до месец март 2020 г. Съдът намира
това възражение за неоснователно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
7
410 ГПК е подадено в съда на 29.03.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 22.01.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, предвид началния период на вземането за главница – месец май 2020 г. в
настоящия случай начислените суми за топлинна енергия, касаещи целия процесен период,
са извън погасителната давност.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер (доколкото претендираната от ищеца
сума от 1475,05 лева е в по-нисък размер от дължимата и с оглед принципа на
диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по – висок
размер от този, въведен като предмет на претенцията) и следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 68,14 лева, включваща
стойността на дължимите такси за отчитане на уредите и за разпределение на топлинната
енергия.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разходите за услугата дялово
разпределение, включващи цената за обслужване на партидата на клиента с изготвяне на
изравнителна сметка, цената на отчитане на уредите за дялово разпределение, да се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане съвпада с периода на вземането за
доставена топлинна енергия, то по вече изложените съображения, същият не е покрит с
тригодишната давност, поради което претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер и следва да бъде
уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, изцяло приложими към процесните вземания за
цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят.
8
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за недължимост на лихвата за забава поради липсата на доказателства
относно публикуване на фактурите за процесните задължения в интернет – страницата на
топлофикационното дружество.
Предвид достигнатия извод относно съществуването в полза на ищеца на главно
вземане в пълния му заявен размер и с оглед липсата на проведено оспорване относно
размера на лихвата за забава за процесния период, то предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния претендиран размер
от 147,85 лева.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 68,14 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.03.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 12,72 лева за
периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 83,45 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от
493,93 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-техническата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената искова претенция, следва да
бъде присъдена сумата от 1,49 лева – разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение, предвид отразеното в представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 20 от ч. гр. дело № 16206/2023 г.) заплащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването на
сумата – арг. т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
ОСГТК на ВКС. Същевременно, съдът намира за основателно релевираното от ищеца в
исковата молба възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
9
възнаграждение, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обусловена от неговия предмет и конкретно извършените от пълномощника на длъжника
процесуални действия, изразяващи се единствено в подаване на писмено възражение по чл.
414 ГПК, поради което намали размера на следващото се възнаграждение до сумата от 200
лева. В тази връзка съдът взе предвид, че защитата на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, не е обусловена от материалния
интерес. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. В проведеното заповедно производство извършеното от
пълномощника на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на
възражение. Така определеният размер съответства на минималния такъв, следващ от
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие), намираща приложение по аналогия –
в т.см. Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А
въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д
въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, съразмерно с отхвърлената
искова претенция, в полза на упълномощения процесуален представител на ответника – адв.
М. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ответника в настоящото исково производство, с оглед отразеното в
представения по делото договор от 16.07.2024 г. оказване на правната защита и съдействие
от адвоката безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (когато
представляваната страна е материално затруднено лице), в размер на сумата от 2,99 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Общият размер на възнаграждението съдът
определи на 400 лева, според общия материален интерес по делото по предявените искове,
както и при съобразяване с липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена
от предявените обективно съединени искове със сходен предмет на доказване, приключване
на делото в рамките на две открити съдебни заседания, както и конкретните процесуални
действия на пълномощника на ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен
отговор, без представителство в съдебните заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу А. В. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. Й. дължи на [фирма] следните суми:
1475,05 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 147,85 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и 68,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до
10
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес] срещу А. В. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. В. Й. дължи на [фирма]
сумата от 12,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до
21.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. В. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 83,45 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
493,93 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. В. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1,49 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № №
16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. М. И. П., с
ЕГН: ********** от Софийска адвокатска колегия с личен № [л.н.], със служебен адрес:
[адрес], сумата от 2,99 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска защита по делото в полза на ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски гра***и съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11