РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Павликени, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140100775 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, при твърдения имотът да е придобит въз
основа на наследствено правоприемство от А. Н. Д., починал на 17.02.2020 г. и М. А. П.,
починала на 03.03.2021 г.
Изложени са твърдения, че наследодателят на страните е придобил правото на
собственост върху имот УПИ IV-390, кв. 33 по плана на гр. П. с площ 480 м², както
находящите се в него жилищна сграда и постройки. Имотът бил придобит през време на
брака на дядо им А. Н. П. и В. М. Д.. След смъртта на В. М., А. Д. прехвърлил правото на
собственост върху притежаваните от него ид. части на дъщеря си М. А. П. посредством
договор за гледане и издръжка, обективиран в НА № ***, том ***, дело № ***/1997 г. на РС
– П. М. П. починала на 03.03.2021 г., като оставила свои наследници по закон двамата ищци.
След неуспешни опити имотът да бъде поделен доброволно и предходни спорове, към съда
са отправили искане за допускането му до делба при посочени в исковата молба квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва исковите претенции. Излага твърдения, че е придобила по давност притежаваните
от М. П. ид. части от процесния недвижим имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че процесния имотът е придобит през време на брака на
А. Н. Д. и В. М. Д. и че след смъртта на съпругата си В. М., А. Д. прехвърлил правото на
собственост върху притежаваните от него ид. части на дъщеря си М. А. П. посредством
договор за гледане и издръжка. За последното обстоятелство свидетелства и представения
НА за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. Няма спор и относно
качеството им на наследници на М. А. П., съответно на А. Н. Д..
1
Индивидуализацията на недвижимия имот се установява от представената по делото
скица на поземлен имот № ***/17.02.2020 г.
По делото е представено удостоверение за наследници, видно от съдържанието на
което А. Н. Д. е починал на 17.02.2020 г. и е оставил наследници по закон както следва: Й.
А. Н. – дъщеря и М. А. П. – дъщеря, починала на 03.03.2021 г. и оставила за наследници А.
Т. П. – дъщеря и М. Т. П. – син.
При това положение следва да се приеме, че с прекратяването на брака със смъртта на
В. М. Д. е възникнала съсобственост с права 4/6 ид. части за преживелия съпруг по 1/6 за
низходящите дъщери М. и Й.. С Договор за гледане и издръжка, обективиран в № ***, том
***, дело № ***/1997 г. на РС – П., А. Д. прехвърля своите 4/6 ид. части на дъшеря си М. А.
П.. Последната е починала на 03.03.2021 г. и нейните 5/6 се разпределят по равно между
двете деца А. П. (5/12) и М. П. (5/12).
Всъщност за тези обстоятелства спор между страните няма. Спорът се концентрира до
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност в
полза на ответницата Й. А..
В тази връзка страните са ангажирали писмени доказателства, гласни доказателствени
средства чрез разпита на четирима свидетели – по двама на всяка от страните, заключение
по СТЕ. С доклада си съдът е поставил в тежест на ответницата при пълно и главно
доказване установяваната върху имота фактическа власт, нейния период и намерението за
своене. За установяване на тези обстоятелства основен източник са гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели, които
независимо едни от друг дават сведения за посещенията на имота, инициирани както от
майката на ищците и наследодателя А. Д., така и от ответницата и нейни низходящи в
периода от 2011 г. насам, което води до единствения извод, че достъп до имота са имали и
двете страни по делото, независимо дали осъществяван лично или чрез трети лица. От
показанията на свид. В. Н. се установява, че преди 2009 г. леля й М. П. и съпруга й са се
установили трайно в гр. В., а в последствие построили дом в с. С., общ. В. След 2010 г.
наследодателят А. Д. заживял в с. С. в дома на дъщеря си М. П., за което свидетелства Х. Х.
– живущ в съседен на процесния имот, както и В. Н.. С категоричност се установява, че и
двете дъщери на А. Д., а от 2011 г. и А. Д. са живели в населено място, различно от гр. П.,
като имотът, обитаван до този момент от А. Д. и негови роднини е останал необитаем.
Периодично е бил посещаван било от ответницата, било от самия А. Д., докато е имал
физическа възможност за това, придружаван от свои внуци или дъщерите си. Конкретно за
обстоятелствата около посещенията на имота, лицата, които са посещавали имота и
осъществявали достъп до него, времето на посещенията им съдът цени като достоверни
показанията на ищцовите свидетели, но не отрича изцяло показанията на свидетелите на
ответника. Свид. Х. Х. например в разпита си пред съда заявява, че е виждал внука на А. Д.
– Д. да посещава имота, като той косил тревата в двора. Свидетелят съобщава и за проблем
по повод теч от покрива, но не съобщава да е отстранен, а само да е извършвана поправка по
табло с ел. предпазители. Последното съдът не цени с доверие, доколкото от една страна
констатира противоречие в показанията на самия свидетел тъй като Х. веднъж съобщава за
оказано съдействие по повод поправка на ел. инсталация във връзка с появила се влага,
вероятно от теч на покрива, а същевременно заявява, че не влизал в къщата и не е забелязал
да има СОТ. Хипотетично не е невъзможно, но въпреки това неясно е как се предоставя
помощ на друго лице при поправка на ел. инсталация без да се влезе в помещението, къщата
или др. От друга страна тези изявления не намират опора и в останалите доказателства по
делото, в това число и показанията на другия свидетел на ответника, които са подробни и
обстойни, но не съдържат данни за проблеми с покрива на къщата, нито с ел. инсталацията,
възникнали като последица от насъбрала се влага, нито пък за каквито и да е действия по
отстраняването им. Липсата на данни за едни обстоятелства в показанията на един свидетел
2
не води дефинитивно до изключването като достоверни показанията на друг, в които се
съобщава за тях. Имайки предвид конкретните обстоятелства, за които свидетелстват
различните лица, предмета на спора – осъществена фактическа власт и действия,
обективиращи намерението за своене на чуждите идеални части от съсобствеността,
твърдените като осъществени действия – поправка на ел. инсталация, заради появила се
влага, най-вероятно от теч на покрива, житейски логично е именно тези обстоятелства да са
известни на ответницата или на нейни близки родственици, каквото качество притежава
свидетелката В. Н. – дъщеря на ответницата и поради това, че това са единствените
съобщени проблеми по имота, които предполагат предприетите действия по отстраняването
им, в случай че такива са изобщо извършени, да са станали достояние на съсобственика, а в
случая и други от близкото му обкръжение, още повече и предвид спора във връзка със
собствеността на имота. Нещо повече Х. твърди тези действия да са осъществявани от брата
на В. Н., което предполага знание за това у свидетелката, за което последната не съобщава, а
показанията й изобилстват от информация за отношенията между страните, грижите
полагани от брат й за покойния й дядо и пр. Всъщност и В. Н. свидетелства за посещения на
имота в периода 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като уточнява, че заедно с дядо си А. Д. и брат си
са посещавали имота, преспивали са. Към цитираните показания следва да се подходи
критично, въпреки липсата на противоречия помежду им относно тези това дали е
посещаван от ответницата и нейни близки имота и кога. Не е изключено имотът да е
навестяван от изброените по-горе лица и е логично да е така, нито пък да е поддържано
дворното място, но твърденията за преспИ.е в имота, регулярното косене на тревни площи,
което според заявеното от Х. се случвало през месец предполагат консумацията на какво да е
количество ел. енергия, а от справката за потребление на ел. енергия се установява, че през
периода м.09.2012 г. – м.09.2013 г. потребление на ел. енергия в имота не е отчитано, а няма
логика при пребиваване в имот, макар и краткосрочно (за пренощуване) да не е отчетена
никаква консумация на ел. енергия. Това поставя под основателно съмнение достоверността
на заявеното от свид. Х. Х. относно периодичните посещения и ползване на и процесния
имот от страна на ответницата, съответно нейни близки след 2011 г. На следващо място
никой от свидетелите на ответната страна не съобщава за действия с такъв характер, че да
манифестират намерение за своене на имота. Достъпът до имота и действията по
елементарна поддръжка (косене на трева в двора) не обективират намерение за своене и на
частта на ищците. Единствено наличието на сигнално-охранителна техника би могло да се
счете като действие по ограничаване достъп на трети лица до имота, но това действие,
видно от заявеното от свид. Н. И.ов, заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ е
било предприето от М. П. – майка на ищците и предвид данните за демонтаж и връщане на
устройствата на охранителната фирма през 2020 г., двукратното прекъсване на ел.
захранването до имота през 2014 г. и 2018 г., неясно е колко тази техника е функционирала
изобщо.
По - натам по делото не се събраха данни след 2011 г. достъпът до имота да е бил
ограничен от страна на ответницата. Точно обратното – показанията на свид. Н. К. и Г. Г.
установяват, че и майката на ищците е посещавала имота до 2019 г., т.е. имала е свободен
достъп до него.
В хипотеза, в която съсобствеността възниква от наследствено правоприемство, както
е в процесния случай, основанието на което съсобствениците придобиват имота признава на
всички тях владение на същия като правомощие и част от съдържанието на
съпритежаваното право на собственост, поради което всеки собственик се явява владелец на
своята част и държател по отношение на идеалните части на останалите. Затова в
отношенията между лицата, станали съсобственици в резултат на наследяване, предвидената
в чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение. Ако съсобственик се позовава на придобивна
давност и за чуждите ид. части, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които по недвусмислен начин е обективирал пред останалите
3
съсобственици намерението си да държи техните ид. части себе си. Тези действия следва да
са с такъв характер, че явно да демонстрират намерението за своене на чуждите ид. части
(напр. отстраняване от имота, недопускане до имота, оспорване на парва). В тежест на
ответника, направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност стои
установяването явна, спокойна и непрекъсната власт върху имота с намерение да свои и
припадащата се на ищеца част от имота, което е манифестирал пред него с едностранни
действия, годни да отблъснат владението му, както продължителността на времвия период,
през който е осъществил този манифест. По делото доказателства за подобни действия
липсват. Единствено периодичното посещение на имота и косенето, извършването на
дребни текущи ремонти нямат характер на такива действия и не дават повод как да бъде
формулиран извод за продължително и изобщо за владение и на чуждите ид. части от имота
и съответно отблъскване на владението на останалите съсобственици. Липсват данни
ищците да не са допускани до имота в следствие на действия на ответната страна, нито пък
да са осъществявани някакви други действия от страна на ответницата, годни да отблъснат
владението на ид. части на покойната й сестра, предвид обстоятелството, че тя е посещавала
процесния имот, макар и рядко. Липсват данни, а и твърдения и за осъществени какви да е
действия от ответницата, които да обективират по недвуслислен начин намерението да свои
имота единствено за себе си. Никоя от страните не е извършила повече от обикновената
поддръжка на имота, дължима от всеки съсобственик. Това е обяснимо и предвид наличието
на данни за предходен спор помежду им по повод същия имот. Анализът на коментираните
по-горе свидетелски показания не дава повод на съда да приеме, че ответницата е
осъществила каква да е фактическа власт и върху идеалните части на сестра си, в
последствие наследени от ищците. Не се установиха и действия, обективиращи и намерение
за своене на тези части. С оглед изложеното възражението за изтекла придобивна давност в
полза на ответниците по отношение ид. части, притежавани от А. и М. П.и е неоснователно.
Следователно имотът – УПИ IV-390, кв. 33 по плана на гр. П. с площ 480 м², при
съседи: улица, УПИ III-390, УПИ XIII-390, УПИ XII-390 и УПИ V-390, съгласно ПУП на гр.
П., утвърден със Заповед № ***/1970 г., ведно с намиращите се в него постройки:
едноетажна жилищна сграда с площ 70 м², състояща се от три стаи, баня-тоалет, кухня и
таванско помещение, ведно с прилежащо избено помещение с площ 9м², едноетажна
жилищна сграда с площ 30м², състояща се от три спални, прилежащ навес с площ 12 м² и
гараж с площ 15м² следва да бъде допуснат до делба при следните квоти 5/12 ид. части за А.
Т. П., 5/12 за М. Т. П. и 2/12 ид. части за Й. А. Н..
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69 ЗН да се извърши делба между А. Т.
П. с ЕГН **********, М. Т. П. с ЕГН ********** и Й. А. Н. с ЕГН ********** на следния
техен съсобствен недвижим имот: УПИ IV-390, кв. 33 по плана на гр. П. с площ 480 м², при
съседи: улица, УПИ III-390, УПИ XIII-390, УПИ XII-390 и УПИ V-390, съгласно ПУП на гр.
П., утвърден със Заповед № ***/1970 г., ведно с намиращите се в него постройки:
едноетажна жилищна сграда с площ 70 м², състояща се от три стаи, баня-тоалет, кухня и
таванско помещение, ведно с прилежащо избено помещение с площ 9м², едноетажна
жилищна сграда с площ 30м², състояща се от три спални, прилежащ навес с площ 12 м² и
гараж с площ 15м² при следните квоти:
5/12 ид. части за А. Т. П.
5/12 ид. части за М. Т. П.
2/12 ид. части за Й. А. Н..
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис пред
Окръжен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5