РЕШЕНИЕ
№ 173 23.06.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №182 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №442/27.12.2019г., постановено по гр.д.№284/2019г. по описа на РС- В. е
отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, Заповед №1/11.03.2019г., на
Изпълнителния директор на ДГС „А.“ гр.В., с ЕИК: 2016195800160, с която е
прекратено трудовото правоотношение с М.И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Възстановен е на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ, М.И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
длъжността работник „горско стопанство“ в ДГС „А.“ гр.В., с ЕИК: 2016195800160,
със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.“С.” №125, представлявано от
управителя си- инж.Д.К..
Осъден е ДГС „А.“ гр.В.,
представлявано от управителя си инж.Д.К., да заплати на М.И. Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, сумата
от 1123,56лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение, за периода от 11.03.2019г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като е отхвърлен
предявения иск от М.И. Б., против ДГС „А.“ гр.В., представлявано от управителя
си инж.Д.К., за разликата над сумата от 1123,56 лв. до пълния претендиран
размер от 1200лв.
Осъден е ДГС „А.“ гр.В.,
представлявано от управителя си инж.Д.К., да заплати на М.И. Б., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 561,78лв. разноски по делото.
Осъден е М.И. Б., да заплати на
ДГС „А.“ гр.В., представлявано от управителя си инж.Д.К., на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 19,11лв. разноски по делото.
Осъден е ДГС „А.“ гр.В.,
представлявано от управителя си инж.Д.К., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- В. държавна такса в размер на 250лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Държавно горско стопанство „А.“- териториално поделение на
Южноцентралнно Държавно предприятие Смолян, представлявано от инж.П.К.-
Директор.
Твърди се, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно. В тази се сочи, че безспорно е
установено от представените и приети писмени и гласни доказателства, че е
налице взето от компетентния орган решение за съкращаване на щата, утвърдено е
щатно разписание от което е видно, че се съкращават три от щатните бройки за
„работник горско стопанство“, като е назначена комисия, която да извърши
процедурата по подбора. Посочено е, че комисията е направила анализ на
резултатите и е взела решение с пълно мнозинство, да се предложи за съкращение
работника получил най- малко брой точки, а именно- М.И. Б..
Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е спазил разпоредбите на
чл.333 от КТ, тъй като съгласно изискването на чл.1, ал.2 от Наредба №5 от
20.02.1987г. за закрила, при която работниците, боледуващи от тях имат особена
закрила, съгласно чл.333, ал.1 от КТ, работодателя е събрал предварителна
информация, дали ищеца страда от някоя от изброените в чл.1, ал.1 от цитираната
наредба болест.
Сочи се, че след представяне на
протокола на Директора на ТП ДГС „А.“ от комисията извършила подбора, същият е
връчил декларация, в която Б. да декларира дали боледува или не от болест, от
която се ползват със закрила при уволнение работниците, съгласно чл.333 от КТ.
Визира се, че ищецът е
декларирал, че страда от исхемична болест на сърцето, вследствие на което
работодателят с писмо с изх.№1091/21.02.2019г. го е уведомил, че трябва да
представи документи удостоверяващи заболяването му.
Сочи се, че в деловодството на
стопанството е постъпила епикриза, издадена от „МБАЛ Здраве- В.“ ЕООД, видно от
която ищецът е лекуван от исхемична болест на сърцето, затова работодателят е
поискал и е получил разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М.
Б. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик с писмо
изх.№19012586/07.03.2019г.
Визира се, че в случая ТП на
ДГС „А.“ е получило предварително
разрешение за уволнение на ищеца, като в него е посочено, че се издава във
връзка с постъпило искане и с оглед приложената към него документация.
Счита се, че неправилно съдът е
преценил, че щом по делото не е представено решението на ТЕЛК, то такова не е
искано и изпратено на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик и в тази
връзка е приел, че има нарушение на
чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Приема се, че съдът е тълкувал
разширително, като е приел, че вземането на мнение от ТЕЛК и получаването на
разрешение от инспекцията по труда са два отделни етапа, които подлежат
самостоятелно на контрол. Изискването на КТ е получаване на разрешение от ДИТ,
каквото е получено, като не е в правомощията на съда да следи какви документи
са изпратени на компетентната институция, за да постанови своето решение, било
то отказ или разрешение.
В този смисъл се излагат
съображения.
Моли се за отхвърляне на
исковата претенция изцяло, като неоснователна, с присъждане разноските по
делото.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М.И. Б..
В съдебно заседание,
жалбоподателят ДГС „А.“ гр.В., редовно призовани, законен представител не се
явява. От същия е постъпило заявление по хода на делото и по съществото на
спора. Искането е да бъде отменено обжалваното решение.
За ответникът по жалбата-М.И. Б.,
редовно призован не се явява. Постъпило е от пълномощника на последния адв.Б. в
което са изложени съображения в насока незаконност на уволнението на довереника
му. В този смисъл са изложени доводи. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение, ведно със законните последици от това.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред РС- В. е образувано по повод на подадена искова молба от М.И. Б., ЕГН: **********,
чрез пълномощника си адв. Н.Р., против ДГС „А.“ гр.В., със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул.“С.” №125, представлявано от управителя си инж.Д.К. с която са
предявени искове, с правна квалификация по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, за
признаване на уволнението му, извършено със Заповед №1/11.03.2019г., за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяването му на заеманата до уволнението
длъжност- работник „горско стопанство“ и за осъждане на ответника да му заплати
сума в брутен размер на 1200лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение, за периода от 11.03.2019г. до
07.05.2019г.
Твърди се от
страна на ищецът, че същия е работил по трудово правоотношение при ответното
дружество, по силата на което заемал длъжността- работник „горско стопанство“,
което е било прекратено със Заповед №1/11.03.2019г. на Директора на ТП ДГС „А.“-
В., на основание чл.328, ал.1, т.2 пр.2 от КТ, поради „съкращаване на щата“.
Сочи се, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставки
за прекратяване на правоотношението по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В същата
липсват реквизити, като няма посочено ЕГН, няма мотиви, не са посочени
размерите на обезщетенията по чл. 224 , ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ,
нямало посочено наименованието на предприятието, в което работи и кой е
неговият работодател.
Твърди се, че
размерът на обезщетенията е задължителен и следва да бъде посочен, тъй като е
част от заповедта, който подлежи на самостоятелно оспорване, а сега му е ограничено
правото на защита.
Приема се, че не
е извършен подбор, който в случая е бил задължителен, а ако такъв е извършен,
то той е неправилен и незаконосъобразен, тъй като работодателят му не е взел
предвид стажа му, а той бил с най- дълъг стаж измежду останалите служители на
същата длъжност.
Визира се, че е
налице злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като при извършване
на оценката, не е взето предвид кой измежду оценяваните се справя по- добре и
дали оценяването по този показател е извършено въз основа на критериите, имащи
отношение към качеството на работа. Ищецът е единствения служител, който никога
не е наказван, а другите имали наказания за нередности и неточности в работата
си.
Сочи, че в ТП
ДГС „А.“ има определен брой участъци и е необходимо да има и съответни
„работници горско стопанство“, като участъците не били намалели като брой,
поради което неправилно и тенденциозно е поискано съкращаване на щата, тъй като
нямало намаляване обема на работа.
Приема се, че Директорът
е извършил злоупотреба при одобряване на Протокол №4085/12.09.2018г. на комисията
по извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ, с който е извършено
оценяването и преценено кой да бъде уволнен. Неправилен бил подборът относно
посочените в таблица за подбор, графа квалификация- образование и знания и
умения. От протоколът не ставало ясно как са определени „знания и умения“, кой
е критерия за оценка, как се е стигнало до решение, че неговата оценка е 1, а
на друг е 2, кой какво образование и квалификация има или къде е заложен опитът
и годините стаж в системата на горите.
Сочи се, че от
таблицата в графа ниво на изпълнение на възложената работа не ставало ясно,
какво се е случило и на какво основание е взета и поставена на него най- ниската
оценка, как е съпоставено неговото изпълнение на работата с това на останалите
участници в подбора, както и кой е избрал комисията и тази комисия притежава ли
необходимите качества и квалификация, за да извърши подбора. В заповедта за
съкращаване, не е ясно кой щат и на каква длъжност трябва да е лицето, на което
да се прекрати трудовото правоотношение.
Твърди се, че
работодателят не е направил подбора измежду всички работници и служители, както
и не е взел предвид неговата квалификация, стаж и факта, че няма нито едно
нарушение досега, стажът на останалите служители. Не е установено от
работодателя, дали останалите участници в подбора са по- добри и дали обективно
те са с по- висока квалификация.
Твърди се, че работодателят
не е искал информация, дали той попада в категорията на лица, ползващи се от
закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ, а е бил длъжен да стори това, тъй
като се ползва със закрила по Наредба №5/20.02.1987г., а работодателят не се е
съобразил с това обстоятелство. Последният е бил информиран за неговото
заболяване, за което е представил съответна медицинска документация и въпреки
това не се е съобразил с това обстоятелство и в нарушение на законодателството
е прекратил незаконосъобразно правоотношението.
Приема се, че
няма съкращаване на щата, тъй като промяната в длъжностното разписание и в щата
е трябвало да се извърши от управителният съвет на ЮЦДП- Смолян по чл.170 от
ЗГ, а нямало данни дали е одобрено новото длъжностно разписание и кога.
Счита се, че
обемът на работа е същия и затова и затова няма намаляване обема на работа и не
е необходимо съкращаване на щата.
Твърди се, че не
му е предложена друга работа, след като се налага съкращаване на щата, а той се
ползва от защитата на Наредба № 5 / 20.02.1987 год., заради факта, че страда от
исхимична болест на сърцето.
Искането е
предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.
В едномесечният
срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника- Държавно горско
стопанство „А.”. С него се изразява становище, че предявените искове са
неоснователни.
Твърди се, че са
налице предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата. С писмо
вх.№4001/05.09.2018г., Директорът на Южноцентрално Държавно предприятие гр.Смолян
е изпратил на Директорът на ТП ДГС „А.” решение на управителния съвет по
протокол №19/30.08.2018г. за закриване на три щата от длъжността „Работник
горско стопанство”. Основанието, визирано в разпоредбата на чл.328 ал.1 т.2
пр.2 от КТ- съкращение в щата, представлява намаляване, премахване за в бъдеще
на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой служители.
Визира се, че
при обикновен сравнителен анализ на двете щатни разписания се установявало, че
от общо съществуващи 6 щатни бройки на длъжност „работник горско стопанство” са
останали 3 щатни бройки, който факт обосновава извода за реално съкращение в
щата. От съществуващите 6 бройки две са били незаети, поради което назначената
комисия е трябвало да определи само един работник, който да бъде съкратен.
Сочи се, че
назначената комисия е отразила решението си писмено, като е съставила и
подписала протокол за извършения подбор.
Приема се, че Директорът
на Южно централно държавно предприятие гр. Смолян има законова компетентност
съгласно чл.172, ал.1, т.7 от Закона за горите да утвърждава щатните
разписания, а според разпоредбата на чл.174, ал.1, т.6 от Закона за горите,
Директорът на Териториалните поделения е работодател и е оправомощен да
извършва подбор. Във връзка с утвърдено от Директора на Южноцентрално ДП Смолян
ново щатно разписание за ТП ДГС „А.”, в сила от 03.09.2018г., с което се
съкращават три от щатните бройки за „работник горско стопанство” се сочи, че Директорът
на стопанството е издал Заповед №508/10.09.2018г., с която е назначил комисия,
която да извърши процедурата по подбора, съобразно критериите- квалификация,
предвид наличието на образование, знания и умения за изпълнение на възложената
работа, придобити при изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика
по време на стажа по специалността и ниво на изпълнение на възложената работа- срочно,
качествено и количествено, като състави и подпише протокол за извършения
подбор. Комисията е представила в срока, определен в заповедта, протокол №4085/12.09.2019г.
с предложение-поименно и мотивирано, за намаляване броя на работниците в
съответствие с новите изисквания на утвърдено щатно разписание. За да извърши
дейността си, комисията е разгледала трудовите досиета на всички, заемащи към
момента длъжността „работник горско стопанство” и ги е оценила съобразно
заложените критерии. Същата е разгледала дипломите им, сравнила е образованието
им, знания и умения за изпълнение на възложената работа, като е разполагала и
със справка, изготвена от служител на длъжност „човешки ресурси” за образование
и стаж на заеманата длъжност. За да оцени нивото на изпълнение на възложената
работа на комисията е разполагала с рапорти до Директора на ТП ДГС „А.” от преките
ръководители на работниците, заемащи длъжностите „работник горско стопанство”
за това кой как се справя с възложената му работа.
Оспорва се
твърдението, че в заповедта да липсват реквизити, като се сочи, че единствено
за заповедите за налагане на дисциплинарни наказания законодателят е определил
императивно им съдържание в чл.195 от КТ. В случая изискването за необходимите
реквизити е неотносимо.
Оспорва се
твърдението на ищеца, че не му е предложена друга работа, като в тази връзка се
сочи, че към този момент е била свободна само една бройка за длъжността „техник
горско стопанство- ТРО”, като изискванията за образование на заемането й не
съответстват на притежаваната от ищеца степен на образование.
Твърди се, че
решението, с което щатна длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол,
защото е въпрос на управленска целесъобразност, като при наличието на
определени в КТ основания работодателят има правото да прекрати трудовото
правоотношение с работник поради съкращаване на щата.
Не се отрича, че
ищецът е декларирал, че страда от исхемична болест на сърцето, вследствие на което
работодателят с писмо изх.№1091/21.02.2019г. го е уведомил да представи в ТП
ДГС „А.” документи, удостоверяващи заболяването му.
Твърди се, че е
поискано и получено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М.И.
Б. от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик преди издаване на процесната
заповед.
Моли се исковете
да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират се разноски.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма спор по
делото, което е обявено и за безспорно с доклада на първоинстанционния съд, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало на
основание безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжност „работник горско стопанство“, прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, със Заповед №1/11.03.2019г., считано от
12.03.2019г.; работникът е декларирал пред работодателя и удостоверил по
надлежния ред, че страда от исхемична болест на сърцето.
От Трудов
договор №32/07.05.2019г. се установява, че ищеца е започнал работа по ново
трудово правоотношение, считано от 07.05.2019г.
Видно от
заключението на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че обезщетението
за времето, в което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение,
съгласно претенцията му, а именно за периода от 11.03.2019г. до 07.05.2019г. възлиза на сума в размер на 1123,56лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. В тази връзка, районният съд е приел по същество, че по делото не са
представени доказателства, нито мнение на ТЕЛК да е било поискано, нито да е
било получено преди прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на което и
само на това основание без да разглежда спора по същество, по аргумент от
разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, искът на ищеца за признаване на
уволнението, извършено със Заповед №1/11.03.2019г. е приет за основателен, като
е отчетено, че то е незаконно и следва да се отмени, като се уважи иска, с
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В последица от това е уважен иска, с правна квалификация чл.344, ал. 1,
т. 2, и частично този по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В конкретният
казус, настоящата инстанция не може да приеме за основателни възраженията на
жалбоподателя изложени в подадената от него въззивна жалба, респ. в
представеното в съдебно заседание заявление. Те са в насока, че подборът е
извършен законосъобразно, както и че неправилно съдът тълкува разширително, че
вземането на мнение от ТЕЛК и получаването на разрешение от инспекцията са два
отделни етапа, които подлежат самостоятелно на контрол.
Настоящата
инстанция също като първата не счита, че следва да се произнася по съществото
на спора, с изключение на допуснатото нарушение по чл.333 от КТ, тъй като това
е самостоятелно основание за отмяна на уволнението, като незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително и дисциплинарно
уволнение, работодателят е задължен преди уволнението да вземе мнението и на
трудово- експертната лекарска комисия. В този смисъл е Решение №121 от
14.04.2010г. по гр.д.№937/2009г., ІІІг.о.
Не може да има
спор по делото и това не се оспорва и от
ответника, че конкретното заболяването на ищеца е исхемична болест на сърцето. В чл.1, ал. 1, т.1 от Наредба №5 от 1987г. е посочено,
че същата е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса са труда.
Няма основание
да бъде игнорирано и цитираната от
районния съд практика, която е относима към процесния случай, а именно, постановено
по реда на чл.290 от ГПК, Решение №219 от 28.04.2011г. по гр.д. №1821/2009г. на
ВКС, IVг.о., в което категорично е прието, че работодателят е длъжен да изпрати
мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да
даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят
не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска
разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ не е преодоляна
и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. В този смисъл са
и останалите решения визирани в обжалвания съдебен първоинстанционен акт, а
именно: Решение №168 от 15.05.2012г. на ВКС по гр.д. №602/2011г., IVг.о.;
Решение №177 от 25.06.2013г. на ВКС по гр.д. №1374/2012г., IIIг.о.; Решение №118 от 4.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
6246/2013г., IIIг.о.; Решение №521 от 9.01.2012г. на ВКС по гр.д. №208/2011г.,
IVг.о.
Така изложеното,
катогорично установява, че разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ, съгласно която в
случаите по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, преди уволнението се взема и
мнението на ТЕЛК е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по
закрилата при уволнение. Такова нарушение е налице от страна на работодателя,
тъй като преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда
работодателят е бил длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното
състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който страда от
заболяване по Наредба №5/87г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до
инспекцията по труда, но това на практика не е реализирано.
Независимо, че
има разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333,
ал. 1 КТ, както и в случая, при липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на
заболяване по цитираната по- горе Наредба №5 е налице нарушение на
предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ и съгласно разпоредбата на чл.344,
ал.3 от КТ, то е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът
по същество, с последица, уважаването на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и на останалите искове, с правна квалификация чл.344, ал.1, т.2 и т.3
от КТ.
С оглед на
изложеното и отмяната на извършеното уволнение като незаконно ищецът следва
бъде възстановен на заеманата длъжност и му бъде заплатено обезщетение за
времето, в което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на
1123,56лв.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
В конкретният
казус, съдебно- деловодни разноски не следва да се присъждат, тъй като с оглед настоящия
изход от делото, Б. би имал право да му бъдат присъдени такива, но към момента
на приключване на устните състезания, доказателства за извършени такива от
негова страна не са налице. Постъпила е един ден след съдебното заседание Молба
от неговия пълномощник, с която е представен и Договор за правни услуги, като е поискано присъждане
на разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, но при така
установеното, налице е преклузия, която няма как да бъде преодоляна и
настоящата инстанция няма основания да се произнася по същата.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №442 от 27.12.2019г.,
постановено по гр.д.№284/2019г. по описа на РС- В..
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните по делото пред ВКС на РБ в едномесечен срок,
считано от 24.06.2020г.
Председател:
Членове:1.
2.