РЕШЕНИЕ
№
26014
гр. Перник, 13.07.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в публично заседание на 10.06.2020 г., Ш-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
и секретар Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00207 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Б., против Решение № 162 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 40 по описа на Районен съд - Брезник за 2019 г. С обжалваното Решение Районният съд, е уважил предявените от В.Б.А., С. Антов С., Б. Антов С., Д.А.С., С.А.С., В.С.А., Д.А.Г., Б.А.С., С.Е.А., Р.Й.Й. и С.Й.С. искове с правно основание чл. 28, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ и с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди изцяло обжалваното Решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд Брезник, подадена от В.Б.А., С. Антов С., Б. Антов С., Д.А.С., С.А.С., В.С.А., Д.А.Г., Б.А.С., С.Е.А., Р.Й.Й. и С.Й.С. против А.М.Б. с адрес: ***. Със същата поискали от Районният съд да постанови решение, с което да бъде прекратен договор за аренда сключен между ответницата и Руслан Стоянов Кирилов на 31.01.2014 г., вписан в Службата по вписванията при БрРС под № 80, том 1, дело № 191/2014 г., вх. рег. № 271/07.02.2014 г. за собствените на ищците 3/8 идеални части от подробно описаните в обстоятелствената част на исковата молба недвижими, земеделски имоти, поради пълно неизпълнение на договорените задължения от страна на арендатора - неплащане на арендните плащания за срок от пет стопански години, както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението на собствените им идеални части от имотите.
1
Поискали са да бъде постановено решение с което да бъде осъдена ответницата Б., да заплати на ищците сумата от 534.18 лв., съставляваща дължимите им се арендни вноски за периода от м. май 2014 г. до м. октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателно изплащане на сумата.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата, е оспорила исковете по основание и размер, като е поискала да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: Договор сключен на 31.01.2014 г., вписан в Службата по вписванията при РС Брезник с № 80, том 1, дело № 191/2014 г., вх. рег. № 271/07.02.2014 г.; Решение № 98 от 09.09.2016 г., постановено по гр. дело № 361 по описа на РС Брезник за 2015 г., частично отменено с Решение № 62 от 08.03.2017 г., постановено по в. гр. дело № 770 по описа на Окръжен съд Перник за 2016 г., влязло в сила на 11.05.2017 г.; Заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 33, том I, рег. № 157, дело № 17 от 29.01.2014 г. на Нотариус Ивайло Миладинов, вписан в регистъра на НК под номер 602 и 4 бр. приходен касов ордер за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., 4 бр. -Приемателно -предавателен протокол за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., 1 бр. -Покана от Руслан Кирилов и 1 бр. пощенски плик.
Събрани са гласни доказателства, като показания в качеството на свидетели са дали Румен Валентинов Ангелов и Цветанка Ценкова Стойкова.
В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно икономическа експертиза (СИЕ), която не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице Боряна Пейчева става ясно, че от извършената проверка при ответника А.Б. на вещото лице не са били предоставени данни за плащане на аренда на ищците за стопанските години за периода 2014 г. - 2018 г., като в счетоводството на арендаторът няма отразени счетоводни записвания за платена аренда на ищците за процесния период. За стопанските 2014 г. до 2018 г. на вещото лице не са били предоставени данни от арендаторът за извършени плащания на аренда от А.Б. на Руслан Кирилов или предоставяне на аренда в натура. От извършената справка в ОСЗ гр. Брезник, ДФЗ и ОДЗ гр. Перник, вещото лице посочва, че процесиите недвижими имоти са очертани за обработка от А.Б. като земеделски стопанин и същите са включени съгласно Споразуменията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, като вещото лице е посочило за стопанските години 2014 г. - 2018 г., какви субсидии са получени от ответницата.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е приел че предявения срещу ответницата иск с правно основание чл. 28, ал.2 от ЗАЗ се явява основателен и доказан, поради което следва да се постанови решение, с което да развали за 3/8 идеални части, сключения Договор за аренда на земеделски земи от 31.01.2014 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС -Брезник с вх. рег. № 271 от 07.02.2014г. под № 80, том 1, дело № 191/2014г, сключен от арендодателят - Руслан Стоянов Кирилов и ответницата А.М.Б., поради неплащане на арендните плащания за срок от пет стопански години както и ответницата да предаде на ищците владението на собствените 3/8- идеални части от имотите.
Приел е също, че в хода на производството ответницата не е провела доказване да е заплатила уговореното арендно плащане на ищците или арендодателя - Руслан Кирилов, поради което предявената искова претенция за заплащане на сумата от
2
534.18 лв. е доказана по основание. Районният съд е счел, че иска е доказан и по размер, като е взел предвид заключението на СИЕ, отчитайки общият размер на площите, като е съобразил, че ищците са собственици на 3/8 идеални части от всички недвижими имоти от 56.979 дка, т.е. те са собственици на 21.679 дка. Арендната вноска за една стопанска година за 21.679 дка е за 106.83 лв. годишно, а за пет стопански години е 534.18 лв., поради което е приел, че иска подлежи на уважаване в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2019 г. - датата на предявяването на иска до окончателно изплащане на сумата. По тези съображения първостепенният съд развалил на основание чл. 28, ал. 2, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ, сключения между Руслан Стоянов Кирилов, ЕГН: **********, адрес: *** и А.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** в частта за 3/8 идеални части Договор за аренда на земеделски земи от 31.01.2014 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС -Брезник с вх. рег. № 271 от 07.02.2014г. под № 80, том 1, дело № 191/2014г., поради неизпълнение на съществено задължение от страна на ответника - неплащане на дължима рента за срок от пет стопански години, като е осъдил А.М.Б., да предаде владението на 3/8 идеални части от конкретно посочените в Решението земеделски земи, находящи се в землището на с. Кошарево, общ. Брезник.
Осъдил е на основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ А.М.Б., да заплати на В.Б.А., С. Антов С., Б. Антов С., Д.А.С., С.А.С., В.С.А., Д.А.Г., Б.А.С., С.Е.А., Р.Й.Й. и С.Й.С. сумата от 534.18 лв., представляваща дължимите се арендни вноски за 3/8 идеални части, за периода от м. май 2014 г. до м. октомври 2018 г., по Договор за аренда на земеделски земи от 31.01.2014 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС Брезник с вх. рег. № 271 от 07.02.2014 г. с № 80, том 1, дело № 191/2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2019 г. - датата на предявяването на иска до окончателно изплащане на сумата, както и да им заплати направените пред Районния съд разноски в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Брезник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Относно доводите в жалбата за липса на правен интерес у ищците от предявяване на исковете настоящият въззивен състав счита същото за неоснователно по следните съображения: Договорът за аренда е облигационен по повод ползването
3
на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор съгласно редакцията на чл. 3 от ЗАЗ към 2014 г. може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо (т. е. без противопоставяне) съгласие на останалите. От доказателствата по делото е безспорно установено че, сключилият договора за аренда съсобственик Руслан Стоянов Кирилов, е собственик на повече от половината от съсобствените имоти. От този факт и предвид разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ЗС следва извода, че сключения договор за отдаване на имотите под аренда е действителен и е породил правно действие и по отношение на ищците, тъй като те са съсобственици на арендуваните имоти с по-малка идеална част от Руслан Кирилов. С оглед на това договорът за аренда, независимо, че е сключен само от един от съсобствениците има действие по отношение на всички съсобственици. Вярно е, че съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, но в конкретния случай този ред е неприложим, тъй като е безспорно установено, че арендаторът/ответник А.Б. не е извършвала плащания в пари или в натура на съсобственика Руслан Кирилов. Да се отрече правото на иск на ищците означава същите да бъдат лишени от възможността да защитят правата си. В случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 32 ал. 1 от ЗС болшинството от съсобствениците могат да определят съсобствената вещ да се ползва и чрез трети лица или от самите съсобственици, но само по такъв начин, че да не накърняват правата на всеки съсобственик, гарантирани му от чл. 31 от ЗС. Мнозинството от съсобствениците при управлението на съсобствената вещ не може да наложи такъв режим на ползването й, че да пречи на малцинството да си служи с нея според своите права. В такъв случай малцинството може да търси съдебна защита на правата си. След като договорът има действие по отношение на ищците, то и за тях е налице активната процесуална легитимация да искат развалянето му поради неизпълнение до размера на техните идеални части.
Настоящият въззивен състав счита, че е основателен иска за разваляне на договора за аренда, сключен между страните на 31.01.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора, поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Като развалянето на договора за аренда,който е сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, какъвто е настоящият договор става по съдебен ред (чл. 28, ал. 2 ЗАЗ). По делото е установено, че е налице неизпълнение от страна на ответницата на сключения договор за аренда, изразяващо се в неплащане на арендните вноски за четири стопански години, в. т.ч. за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Предвид установеното по делото и тъй като сключеният между страните договор за аренда е за срок от 35 стопански години, той следва да бъде развален единствено по съдебен ред. По делото безспорно е установено, че арендаторът не е платил нито едно арендно плащане, за периода от сключване на договора през 2014 г. и до настоящия момент. Налице е забавяне на плащането на арендните вноски, за повече от три месеца, а именно за четири поредни стопански години. С оглед на изложеното предявеният срещу ответницата иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ се явява основателен и договора за аренда на земеделски земи от 31.01.2014 г., вписан в Службата по вписванията при РС Брезник с № 80, том 1, дело № 191/2014 г., вх. рег. № 271/07.02.2014 г. следва да се развали. Основателен е и иска за връщане на
4
арендувания с процесния договор имот, който иск е акцесорен спрямо иска за разваляне на договора, произтичащ от същността на договора като правно основание за разместването на имуществени права между патримониумите на страните, като след евентуалното отпадане на това правно основание (в случай на разваляне на договора) по общите правила на ЗЗД (чл. 55, ал. 1, хипотеза трета), се дължи връщане на полученото по време на действието на договора. Това правило е установено и в приложимият към процесиите отношения специален закон. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, след прекратяване действието на арендния договор, арендаторът е длъжен да върне на арендодателя обекта на договора, в състоянието, в което го е приел. Тъй като в настоящият случай, по гореизложените съображения иска за разваляне на договор за аренда на земеделски земи е основателен и доказан, то следва да се уважи като основателна и доказана и претенцията на ищците с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ. Ответницата следва да бъде осъдена да предаде владението на ищците върху имотите, предмет на арендния договор.
По възраженията на жалбоподателката по иска с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. ■
Както се посочи пред районния са представени 4 бр. приходен касов ордер за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и 4 бр. Приемателно -предавателен протокол за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Предвид направено оспорване от страна на ищците, съдът на основание чл. 193 ГПК, е открил производство по оспорване съдържанието на представените документи, като е указал, че тежестта на доказване е върху страната, която го представя, т.е. върху ответниците. В заседанието, в което са представени документите, е направено и искане от страна на ищците за представяне на оригиналите им. С определение от 29.05.2019 г. съдът е задължил ответницата да представи оригинала на тези документи. В изпълнение на това си задължение, ответницата не е представила оригиналите т.е. в случая А.Б. несъмнено не е изпълнила задължението си по чл. 183 ГПК. Предвид непредставяне на оригинала на 4 бр. приходен касов ордер за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и 4 бр. Приемателно -предавателен протокол за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., то и същите не следва да се вземат предвид от съда с оглед разпоредбата на чл. 183, предл. последно ГПК.
Въз основа на останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице настоящият въззивен състав счита, че жалбоподателката/ответник не е доказала да е заплатила уговореното арендно плащане на ищците или арендодателя - Руслан Кирилов, поради което предявената искова претенция е доказана по основание и размер.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Брезник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателката не следва да се присъждат такива за въззивното производство.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на 400 лв. -платено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 40 по описа на Районен съд - Брезник за 2019 г.
ОСЪЖДА А.М.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на В.Б.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 400 лв. - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ад. 5, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.