Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                   гр.  София 21.02.2019 г.

 

 

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                           СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

      

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 8935 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       Подадена е въззивна жалба от „Н.С.“ ЕООД срещу решението на СРС, Г.О., 120 състав, постановено на 4.01.2018 г. по гр. дело № 17108/2017 г., в частта, в която съдът е признал за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 78.38 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение, ведно с лихви за забава.

       Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като сочи, че ищецът не е доказал основанието, на което търси горепосочената сума. Излага, че носител да получи таксата за услугата дялово разпределение е третото лице помагач „Б.Б.“ ООД; твърди, че по делото липсват доказателства какви са разходите на фирмата за дялово разпределение (ФДР) и по каква методика се изчисляват, както и доказателства за сключен договор между етажните собственици и ФДР.

       „Т.С.“ ЕАД счита жалбата за неоснователна.

       Третото лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“ ООД, не взема становище пред втората съдебна инстанция.

       Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.                                                   След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

       С обжалваното решение СРС е признал за установено, че „Н.С.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 78.38 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода м. юли 2014 г. - м. април 2016 г., ведно със законната лихва за периода от 16.11.2016 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. дело № 65374/2016 г. на СРС, 120 състав, до изплащане на вземането. СРС е отхвърлил, като недоказан и неоснователен, иска за иска за установяване дължимостта на сумата от 211.39 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец юли 2014 г. - месец април 2016 г. Видно от решението, първоинстанционният съд е квалифицирал предявените пред него искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо  от ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ, и чл.86 от ЗЗД, като в мотивите си е приел, че по делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката на топлинна енергия.

       Съдът намира, че решението в обжалваната част е недопустимо, като постановено по непредявен иск.

       Видно от исковата молба и уточнението й с молба от 21.09.2017 г. (а в този смисъл е и изложеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК), ищецът „Т.С.“ ЕАД изрично твърди, че между него и „Н.С.“ ЕООД не е налице договорно правоотношение и че претендира сумите по исковата молба по реда на неоснователното обогатяване. Така изложените твърдения на ищеца обуславят правно основание на претенциите по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

       Предвид горното, въззивният съд приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и по тази причина решението му се явява недопустимо. Това обуславя обезсилване на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на СРС.

       На страните не следва да се присъждат разноски от настоящия съд. Същите следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора.

       Водим от горното, съдът

 

 

                                                                    Р  Е  Ш  И:  

 

 

       ОБЕЗСИЛВА решението на СРС, Г.О., 120 състав, постановено на 4.01.2018 г. по гр. дело № 17108/2017 г., в частта, в която съдът е признал за установено, че „Н.С.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ, и чл.86 от ЗЗД сумата от 78.38 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от 16.11.2016 г. до изплащането, и е присъдил разноски на „Т.С.“ ЕАД, И ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.