№ 18617
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИ. ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИ. ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело
№ 20231110136912 по описа за 2023 годИ.
Производството е образувано по искова молба от .............. против: 1) И.
Б. С., 2) С. П. С., 3) В. Н. Т., 4) К. Н. Т. и 5) В. А. Ч..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 630, 20 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 102, 21 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г.;
сумата 31, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 75 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
21.10.2022 г.,
за които ответниците отговарят разделно – всеки от тях за по 1/33, или:
по 19, 10 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
1
по 3, 10 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г.;
по 0, 97 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
по 0, 20 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
21.10.2022 г.
По отношение на ответника И. Б. С. се претендират:
сумата 3, 10 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 21.10.2022 г.;
сумата 0, 97 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 0, 20 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
21.10.2022 г.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от
22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 60239/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжниците са възразили.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. Н. Т., с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва
да е съсобственик на процесния имот. Твърди, че се е отказал от наследството
на .......... И.ова, с оглед на което не отговаря по предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Н. Т., с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва
да е съсобственик на процесния имот. Твърди, че се е отказал от наследството
на .......... И.ова, с оглед на което не отговаря по предявените искове. Позовава
се на давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В. А. Ч., с който оспорва предявените срещу нея искове. Оспорва
да е съсобственик на процесния имот. Оспорва да е наследник на .......... И.ова.
Твърди, че не се доказва последната да е почИ.ла. Оспорва да е приемала
наследството на последната. Позовава се на давност.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците И. Б. С. и С. П. С..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
2
Със заявление от 07.11.2022 г. .............. е сезирала съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу 13 длъжници.
С разпореждане от 22.11.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от част от
длъжниците.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията му към И. Б. С., С. П. С., В. Н. Т., К. Н. Т. и В.
А. Ч..
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 68, том ........, дело № 10948/1996 г., по силата на който
........... продава на .......... И.ова, .............. И.ов и ............ И.ов следния
недвижим имот: апартамент № 47, находящ се в гр. .........., състоящ се от: две
стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ от 79, 76 кв.м.
С молба-декларация от 18.11.2002 г. .......... И.ова е поискала открИ.е на
партида за имота на нейно име.
Представено е удостоверение, изд. от Столична общИ., Район
„Връбница“ за наследници на .......... И.ова, от което е видно, че е почИ.ла на
25.10.2019 г.
По делото са представени 2 бр. съдебни удостоверения, от които е
видно, че ............ И.ов и .............. И.ов са се отказали от наследството на ..........
И.ова.
Представени са и 2 бр. съдебни удостоверения, от които е видно, че
ответниците В. Н. Т. и К. Н. Т. са се отказали от наследството на .......... И.ова.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период е доставена топлинна енергия в размер на исковата
сума.
Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение през исковия период от „МХ ЕЛВЕКО“ ЕООД на стойност
исковата сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която са постъпили
възражения в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
3
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 68, том ........, дело № 10948/1996 г., че собствеността на
имота е придобита от .......... И.ова, .............. И.ов и ............ И.ов. .......... И.ова е
почИ.ла на 25.10.2019 г., като е оставила наследници по закон: ............ И.ов и
.............. И.ов
По делото са представени 2 бр. съдебни удостоверения, от които е
видно, че ............ И.ов и .............. И.ов са се отказали от наследството на ..........
И.ова.
По отношение на ответниците се установи, че отговарят за
задълженията на .......... И.ова, с изключение на В. Н. Т. и К. Н. Т., които са се
отказали от наследството на .......... И.ова, с оглед на което исковете по
отношение на тях следва да се отхвърлят.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
4
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „МХ Елвеко“ ЕООД. Третото лице-помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период,
което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлИ. енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е
доставена топлинна енергия в размер на исковата сума 630, 20 лв.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител е заявил, че задълженията са изцяло погасени
чрез плащане.
П отношение на ответницата В. А. Ч.:
5
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 07.11.2022 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 07.11.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за целия период
м.05.2019 г. – м.08.2019 г. в размер на сумата 26, 74 лв., определена съобразно
данните в съобщение към обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Следователно, непогасени по давност се явяват вземанията за периода
м.09.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на сумата 603, 46 лв., от която
ответницата отговаря за 1/33, т.е. за 18, 29 лв. С оглед данните за погасяване
на целия дълг чрез плащане, до тази сума искът следва да се отхвърли като
погасен чрез плащане, а над нея до пълния предявен размер от 19, 10 лв. и за
периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. – като погасен по давност.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
6
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва, начислена
за периода 15.09.2020 г. – 21.10.2022 г., в размер на сумата 102, 21 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител е заявил, че задълженията са изцяло погасени
чрез плащане.
П отношение на ответницата В. А. Ч.:
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г., в размер на сумата 97, 90 лв., определен по реда на чл.162 ГПК,
от която ответницата отговаря за сумата 2, 96 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
7
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.10.2019 г. –
м.04.2021 г.от страна на „МХ ЕЛВЕКО“ ЕООД е извършвана услугата дялово
разпределение за процесния имот на стойност исковата сума 31, 92 лв.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител е заявил, че задълженията са изцяло погасени
чрез плащане.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
От страна на ищеца не се претендира държавна такса, доколкото същата
е била изцяло погасена чрез плащане. Претендира се единствено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата от
100 лв.
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по отношение
на ответниците В. Н. Т. и К. Н. Т..
По отношение на останалите ответници ищецът има право на
юрисконсултско възнаграждение съобразно частта от исковете, която се
отхвърля като погасена чрез плащане, доколкото същото е направено в хода
на процеса.
Ответникът С. П. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 19, 83 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът И. Б. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 19, 06 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата В. А. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на
8
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 19, 02 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците В. Н. Т. и К.
Н. Т., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 400 лв. разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер на
минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответницата В. А. Ч. има право на разноски, съобразно частта от
исковете, които се отхвърлят като погасени по давност и като неоснователни,
но доколкото не е отправила искане за присъждане на такива, нито е
ангажирала доказателства за извършването им, разноски не следва да й се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК .......... срещу В. Н. Т., ЕГН
********** и К. Н. Т. , ЕГН ********** искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за по 1/33 от:
сумата 630, 20 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр.
.........., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането;
сумата 102, 21 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г.;
сумата 31, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането;
сумата 6, 75 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
21.10.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК .......... срещу С. П. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за 1/33
от:
сумата 630, 20 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр.
.........., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
9
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането;
сумата 102, 21 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г.;
сумата 31, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА,
сумата 6, 75 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК .......... срещу И. Б. С., ЕГН
........... искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 3, 10 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 21.10.2022 г.;
сумата 0, 97 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА
сумата 0, 20 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК .......... срещу В. А. Ч., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 18, 29 лв. главница, представляваща 1/33 от стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 47,
находящ се в гр. .........., за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до
изплащане на вземането – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА, а за сумата над 18, 29 лв. до 19, 10 лв. и за периода м.05.2019 г. –
м.08.2019 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ,
сумата 2, 96 лв., представляваща 1/33 от мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 21.10.2022 г. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА
НА ПРОЦЕСА, а за сумата над 2, 96 лв. до 3, 10 лв. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН,
сумата 0, 97 лв., представляваща 1/33 от цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
10
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА,
сумата 6, 75 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, И. Б. С., ЕГН ........... и В. А. Ч.,
ЕГН ********** да заплатят на .............., ЕИК .........., на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, както следва:
С. П. С. – сумата 19, 83 лв. юрисконсултско възнаграждение; И. Б. С. –
сумата 19, 06 лв. юрисконсултско възнаграждение и В. А. Ч. – сумата 19, 02
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА .............., ЕИК .......... да заплати на В. Н. Т., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .............., ЕИК .......... да заплати на К. Н. Т., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „МХ ЕЛВЕКО“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11