РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Ловеч 24.10.2019.година

 

в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи гражд.състав………………  в  публично заседание на…двадесет и четвърти септември двехиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                                        

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                       2.  ПОЛЯ ДАНКОВА

 

 

 

при  секретаря  Хр.Христова …и в присъствието на………………

прокурора……………………като разгледа    докладваното от .съдията …Данкова гр.дело………№ 425.. по описа  за    2019      година, и за да се произнесе съобрази:

 

                   Производството  с  правно основание чл. 259 и сл. от ГПК

 

                   Подадена е въззивна жалба вх. № 2922/04.06.2019 г. /пощенско клеймо 31.05.2019 г./ от Н.Н.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.В. от САК, с адрес ***, срещу Решение № 79 от 03.05.2019г. по гр. д. № 1006/2018г. на Районен съд – Т.. Моли съда да уважи възивната им жалба, като постанови съдебен акт и отмени решението на PC – Т..Счита, че съдът е дал вяра на свидетелите на ответната страна, но не се е мотивирал защо дава вяра на тях, а не дава вяра на останалите свидетели по делото. Приема за доказано, че твърденията на ответника не могат да се кредитират, тъй като същият не е изпълнил едно основно задължение, а именно след като има промяна в броя на овцете, той не е съобщил незабавно това обстоятелство и не е декларирал колко точно е имал. Освен това сочи, че по негови данни, както и по данни на свидетелката Иванова, ответникът се е опитвал сам да лекува овцете си, поради факта, че си е заплатил услугите на ветеринарният доктор и затова, е стигнал до там, че да има и умрели животни.Твърди, че в протокола от съдебно заседание са имали производство по оспорване на писмените доказателства на ответника, като възразява, че това никъде не е залегнало в мотивите на съдебното решение.Счита, че съдът е дал вяра само на показанията на ответника и е постановил в този си вид решението.Моли въззивния съд да отмени съдебното решение и вместо него да постанови съдебен акт като уважи предявения иск, по горните съображения.

                 В законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх. № 3610/09.07.2019 г. от С.М.И. ЕГН ********** ***, м. „Н.”, чрез адв. П. К. *** в който моли съда да остави жалбата на Н.Н.Н. без уважение, да потвърди решението и да му присъди разноските и за тази инстанция.

               В съдебно заседание за въззивника, редовно призован се явява лично. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Посочва,че не е получавал никаква сума от въззиваемия за лечението на животните.

               Въззиваемият,редовно призован,не се явява, за него  участва адв. К.. Посочва, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

                 От представените доказателства по гр.д. 1006/2018 г.на ТРС, от становището на представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

                Постановено е съдебно решение №79/03.05.2019 г.по гр.д. 1006/2018 г. на Т.ски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н.Н.Н. иск против С.М.И. за сумата 2813.30 лева ,ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата като недоказан и са присъни съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 300 лева в полза на С.И..

               Ловешки окръжен съд приема ,че атакуваното съдебно решение от 03.05.2019 г. е валидно, но при проверка за неговата допустимост установи, че е произнесено  по непредявен иск по симсъла на чл. 270,ал.3 от ГПК. При това положение съдебният акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

          Подадена е искова молба №5639/09.11.2018 г. от Н.Н.Н. против С.М.И. с петитум да бъде осъден С.И. да заплати за вложените медикаменти и положени адекватни услуги на ветеринарния доктор Н.Н. в размер на сумата 2813.30 лева, ведно със закона лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. С определение №29/15.01.2019 г. ТРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и акцесорен по чл. 86,ал.1 във връзка с чл. 84,ал.2 от ЗЗД за заплащане на лихва от датата на подаване на иска. В мотивите  и диспозитив на съдебното решение не е посочена правна квалификация на иска, тъй като не е конкретизиран приложим закон. В мотивите на съдебното решение липсва каквото и да е произнасяне какви са отношенията между страните-облигационни или други, какъв е вида на договора между тях, какъв е предявения иск. Посочените от съда три разпоредби, вкл. чл. 79 от ЗЗД не дават квалификация на исковата претенция.Предвид липсата на фактически и правни изводи относно вида на облигационните отношения не може да се изведе от него произнасяне по предявения иск. От друга страна съдът е посочил иск по чл. 86 от ЗЗД, но обезщетение за забавено изпълнение в размер на мораторната лихва не е предявяван до датата на завеждане на иска.Искането за присъждане на лихва от тази дата насетне до окончателно изплащане на сумата е последица от предявяване на иска, а не самостоятелна искова претенция по аргумент от чл. 214,ал.2 от ГПК. Исковата молба не е нередовна по смисъла на чл.129 от ГПК, тъй като ищецът-въззивник е формулирал точно и ясно претенцията си по основание и петитум. Извеждането на правната квалификация е задължение на съда и предвид липсата на произнасяне по иска, заявен в исковата молба от 09.11.2018 г. от Т.ски районен съд, настоящата инстанция счита, че се касае до хипотезата на чл. 270,ал.3 от ГПК. Ловешки окръжен съд преценява, че страната-въззивник е сезирала съда с иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. Между страните са били формирани отношения по договора за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, като се твърди постигането на съгласие по основните елементи на облигационната връзка-страни, срок  и дължимост на възнаграждение. Основният спор, който е въведен в казуса е досежно размера на възнаграждението и доколко същото е изплатено. Въпреки липсата на пространно уговорени права и задължения на страните в писмена форма, в исковата молба ясно се въвежда вида на съществуващите облигационни отношения и конкретното им съдържание. В този смисъл – като договор за изработка за престиране на ветеринарномедицински услуги- ищецът е възприел и обсъждал правните последици на договора по исковата молба. Предвид мотивите на съдебното решение от 03.05.2019г. и диспозитива му съдът преценява, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск,поради което този порок следва да бъде отстранен.

Ловешки окръжен съд намира,че на основание чл. 270,ал.3 от ГПК, съдебно решение №79/03.05.2019 г.по гр.д. 1006/2018 г. на Т.ски районен съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 Воден от горните мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270,ал.3 от ГПК, като недопустимо съдебно решение №79/03.05.2019 г.по гр.д. 1006/2018 г. на Т.ски районен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 от ГПК по цена на иска.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                     2.