№ 976
гр. Бургас, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120203411 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Р. Г. с ЕГН: **********, чрез адв.
И. Ч. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 9219/02.04.2025г. издадено от
началник отдел "ОККРПМ", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция
"Пътна инфраструктура" гр.София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за
пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“ на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
на жалбоподателя е наложена административна санкция - глоба в размер на 3500лв.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Ч., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. П.,
която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 03.06.2025 г., а жалбата е
депозирана на 11.06.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На 05.03.2025г. служители на АПИ осъществявали проверки на товарни пътни
превозни средства, като на път АМ Тракия, км 335 в посока гр. Ямбол към гр. Бургас спрели
за проверка управляваното от жалбоподателя съчленено пътно превозно средство с пет оси -
МПС с две оси марка "Волво", модел "ФХ" с рег.№ ***** и полуремарке с три оси рег.№
*****. Осите на ППС-то били измерени чрез мобилна електронна везна и ролетка.
Измерването установило, че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС-то е
13.745т. при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б."А" от
1
наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
и при измерено разстояние между осите 1.38м., сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето била 34.245т., при максимално допустимо натоварване на тройна ос
24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б."б" от Наредбата. Контролните органи заключили, че се касае
до тежко пътно превозно средство по чл.3, т.2 от Наредбата. Св. Р. Г. съставил АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Липсва спор по така установената
фактическа обстановка, поради което не се налага допълнителен анализ на доказателствата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. Описанието на нарушението е
пълно и ясно.
Въпреки това, наказателното постановление е материално незаконосъобразно.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС по тълкувателно дело № 5/2023 г. водачът, който управлява извънгабаритно
или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е
налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно
средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза
и не носи отговорност по чл. 53, ал.1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
В конкретния случай, жалбоподателят е единствено водач на ППС, като от
доказателствата по делото става ясно, че не е собственик на същото, както и че не е наредил
той превоза, поради което и няма как отговорността му да бъде ангажирана за нарушение на
Закона за пътищата.
Процесуалният представител на АНО направи искане под евентуалност, действията
на жалбоподателя да бъдат преквалифицирани по закон за същото нарушение, очевидно
визирайки именно горепосочената разпоредба на чл. 177 от ЗДвП. Това в случая обаче не
може да бъде сторено, тъй като съгласно безпротиворечивата практика на съдилищата
(решение № 4753/21.06.2024 г. по к. а. н. д. № 618/2024 г.; решение № 8532/01.11.2024 г. по к.
а. н. д. № 1237/2024 г.; решение № 8749/06.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1395/2024 г.; решение №
10336/16.12.2024 г. по к. а. н. д. № 2106/2024 г.; решение № 847/30.01.2025 г. по к. а. н. д. №
2211/2024 г., решение № 8532/01.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1237/2024 г. и решение № 4976 от
2.06.2025 г. по к. а. н. д. № 858/2025 г., всички на Административен съд Бургас), преди
изменението на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, с ДВ бр. 64, в сила от 07.09.2025 г. органите на АПИ
не са компетентни да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи
общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. С
оглед на това и няма как съдът да преквалифицира нарушението по закон, по който
издателят на обжалваното постановление не е компетентен да санкционира. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, с която се предвиди изрична
възможност за съда да измени наказателното постановление, когато се наложи да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, е заимстван от чл. 287 от НПК.
Последният визира наказателния процес, в който преценката е свързана единствено с
приложението на Наказателния кодекс. При това положение може да се предположи, че
идеята на ЗАНН е също да се допуска изменение, когато се касае за приложение на същия
2
закон, с чието прилагане е свързано и обжалваното постановление, или поне за закон, по
който материално компетентни са същите органи. Обратният извод би означавал да се
обезсмислят изискванията за материална компетентност в отделните закони, тъй като би се
стигнало до случаи (както настоящия), при които едно лице да бъде санкционирано по закон,
по който актосъставителят и АНО изобщо нямат каквито и да е правомощия.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая са представени договор за правна защита (л. 29 от НАХД № 163/2025 г. по
опис на РС-Карнобат), в който е отразено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Не
е направено възражение за прекомерност, а чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че следва да се присъди
цялото поискано възнаграждение. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира,
че следва да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9219/02.04.2025г. издадено от началник отдел
"ОККРПМ", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна
инфраструктура" гр.София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за
пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“ на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
на С. Р. Г. с ЕГН: **********, е наложена административна санкция - глоба в размер на
3500лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С. Р. Г. с ЕГН: **********,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 (шестстотин
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3