№ 40533
гр. С., 30.09.2025 г.
С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110153121 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. С. Б. за заплащане на сумите, както
следва: сума в общ размер 1404,28 лв., представляваща сбора от сумите:
1382,58 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ***, вх.
В, аб. № ******, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /10.05.2017 г./ до
плащането и 21,70 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /10.05.2017 г./ до плащането; сума
в общ размер 264,35 лв., представляваща сбора от сумите: 259,85 лв. – лихва
за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 19.04.2017 г. и 4,50 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г.
до 19.04.2017 г. След подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове срещу Й. С. Б. за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Й. С. Б., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Ответникът твърди, че не е собственик на имота или на
идеална част от него. Излага, че имотът е придобит с Договор за продажба на
ДНИ на 15.03.1988 година от Д. А. С., по време на брака му с В. М. С.
Посочва, че Д. А. С. е починал на 17.08.1999 г., а В. М. С е починала на
01.07.2013 г. Излага, че след тяхната смърт, недвижимият имот е наследен от
1
техния син С. Д. С.. Посочва, че дъщеря им Е. Д. Б. е починала преди
родителите си – на 27.08.1987 г. Твърди, че не е наследник на Д. и В. С.и, тъй
като с Решение от 01.02.1994 година на С. районен съд по гр.д. 1768/93 г. по
описа на СРС, 37 състав е осиновена в условията на пълно осиновяване от П.
Х. Б.. Излага, че съгласно правилата на чл. 101, ал. 1 от СК /отм./, при пълно
осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите родни по
произход се прекратяват. Включително и по отношение на наследяването.
Счита, че след нейното осиновяване през 1994 г. няма правна възможност да
придобие право на собственост по наследство и по право на заместване на
наследството на своите баба и дядо по биологична линия. Излага, че няма
качеството наследник, нито собственик на процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил искане за
привличане на С. Д. С. като трето лице-помагач на негова страна. При
условията на евентуалност е предявен и обратен иск срещу посоченото лице.
С разпореждане № 52322/09.04.2024 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящото производство предявения по реда на чл. 219, ал. 3
ГПК от Й. С. Б., в условията на евентуалност с главните искове, обратен иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД срещу привлеченото като трето лице-помагач на
страната на ответника лице – С. Д. С.. Твърди се в обратната исковата молба,
че Й. С. Б. не е наследник по закон на Д. и В. С.и, тъй като с Решение от
01.02.1994 година на С. районен съд по гр.д. 1768/93 г. по описа на СРС, 37
състав преди настъпване на наследственото правоприемство, е осиновена в
условията на пълно осиновяване от П. Х. Б.. Твърди се, че С. Д. С. е единствен
наследник по закон на Д. А. С. и В. М. С и съответно - единствен собственик
на недвижимия имот през процесния период. Ищецът по обратния иск твърди,
че никога не е живяла в процесния имот, а през процесния период дори не го е
посещавала, още по-малко - да е ползвала топлинна енергия. Имотът се
ползвал от нейните биологични баба и дядо, а след тяхната смърт - от нейния
вуйчо - брат на биологичната й майка и ответник по обратния иск С. Д. С..
Счита, че ползвателят на имота дължи режийните разходи за ползване и ако Й.
Б. бъде осъдена да заплати тяхната стойност, ще се осъществи общият състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като с тази сума
ответникът по обратния иск ще се е обогатил неоснователно, а ищецът по
обратния иск – обеднил. Отправя искане, в случай че съдът уважи главните
искови претенции, да осъди ответника по обратния иск да й заплати сумата от
сумата от общо 1668, 63 лв. (сбор от стойността на претендираните главници и
мораторни обезщетения), ведно със законната лихва, както и сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника по обратния иск – С. Д. С..
По доказателствената тежест:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
2
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
в претендирания размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания, за което ищецът не сочи
доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди
главното задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца по обратния иск е
да установи следните обстоятелства: обогатяване на ответника по обратния
иск за негова сметка /включително, че той единствено е ползвал процесния
имот през исковия период и доставяната в него топлинна енергия/ и неговия
размер; обедняването на ищеца, свързано със съответното обогатяване.
В доказателствена тежест на ответника по обратния иск е да докаже
наличието на правно основание за имущественото разместване в отношенията
между страните.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са
представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
дружеството „Д.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е
основателно. Основателно са и исканията по чл. 190 ГПК. Ще се приложи ч.
гр. д. № 29558/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
Не следва да бъде назначавани СТЕ и ССчЕ на този етап от процеса.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни периода на
претенциите за главници и лихви.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.11.2025 г. от 13.15 часа, за която дата и час да се уведомят страните с
препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на
ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да уточни периодите на претендираните вземания, като има предвид, че е
подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните периоди: на главниците (за ТЕ и за дялово разпределение) от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., на мораторните лихви върху главниците – от
15.09.2014 г. до 19.04.2017 г.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице помагач – „Д.” ЕООД, ЕИК *********.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 29558/2017 г. по описа на СРС,
119 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Д.”
ЕООД, ЕИК ********* в срок до съдебното заседание да представи
намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна
енергия и посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проекта за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при С. районен съд: _______________________
4