Присъда по дело №365/2020 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 11/05.03.2021 година, постановена по
НОХД № 365/2020г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура-Ямбол-Териториално отделение-Елхово ведно с ДП №35/2020г. по описа
на ГПУ-Елхово, обвинителен акт, с който подсъдимите Е. К. /E.K./, С. К. /S.K./ и Х. К.
/H.K./, и тримата граждани на Република Турция, са обвинени в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09.10.2020 година в
района на 178 междуколие на 268 гранична пирамида, в землището на с.Лесово, действайки
в съучастие, като съизвършители влезли през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимите, призовани по реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез служебните им
защитници и с участието на служебните им защитници, назначени като такива от фазата на
ДП - адв.Н.Н. от АК – Ямбол – за подс. Е. К., адв.Д.Ц. от АК – Ямбол – за подс. С. К. и
адв.Г.И. Г. от АК – Ямбол – за подс.Х. К., като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание наблюдаващият прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово, С.С.,
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против подсъдимите Е. К., С. К. и Х. К.,
като излага доводите си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е
установено, че същите са осъществили както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав на вмененото им престъпление по чл.279 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимите Е. К., С.
К. и Х. К. за виновни по повдигнатото им обвинение и наложи на всеки един от тримата
минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания,
а именно – лишаване от свобода в размер на 3 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК
бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на
подсъдимия Е. К., адв.Н., не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за
доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. Взема отношение
единствено досежно индивидуализиране на наказанието спрямо подс.Е. К., като счита, че
същото следва да бъде определено при смекчаващи вината обстоятелства, като в тази насока
се изтъква фактът, че подзащитният му не е оказвал съпротива при задържането му и е
съдействал на разследващите органи за изясняване на фактологията по случая. Поради тези
си съображения адв.Н. счита, че наказанието на подзащитния му следва да бъде определено
в предвидения в престъпния състав минимален размер от 3 месеца лишаване от свобода,
което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на
100 лева.
Служебният защитник на подсъдимия С. К., адв.Ц., в хода на устните прения
пледира, че с оглед на изяснената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства, би следвало при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на
чл.279 ал.5 от НК, като подсъдимият бъде признат за виновен, но да не бъде наказван, тъй
като подзащитния му е поискал убежище в Р.България. Евентуално адв.Ц. счита за
целесъобразно наказанието на подзащитния му да бъде определено при условията на чл.55
от НК, като следва да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината на подс.С. К.
обстоятелства, а именно пълното му съдействие на органите по разследването, с което е
спомогнал за изясняване на фактическата обстановка и за бързото приключване на ДП.
1

Служебният защитник на подсъдимия Х. К., адв.Г. също не оспорва авторството на
деянието. Пледира за прилагане на чл.279 ал.5 от НК, като подзащитния му бъде признат за
виновен, но да не бъде наказван, тъй като се сочи, че същия е потърсил закрила на
територията на Р.България, поради това, че в родината си подсъдимите са били подложени
на политически гонения.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са със следните установени във фазата на ДП самоличности: Е. К.
/E.K./ е роден на 03.12.1996 година в гр.Чорум, Република Турция; с адрес: с.Бюйюк
Дювенджи, кв."Юнуз Етре", бул."Хатип Оглу"№25, обл.Чорлу, Република Турция,
гражданин на Република Турция, неженен, средно образование, безработен, неосъждан,
без документи за самоличност; С. К. /S.K./ е роден на 01.08.1979 година в гр.Чорум,
Република Турция; с адрес: гр.Чорум, кв."Ючтутлар, ул."Стас", блок „Емре"№27/1,
Република Турция, гражданин на Република Турция, женен, начално образование, работи
като търговец, неосъждан, без документи за самоличност и Х. К. /H.K./ е роден на
01.03.1973година в гр.Чорум, Република Турция; с адрес: с.Конаклъ, ул."Кислер"№15,
обл.Чорун, Република Турция, гражданин на Република Турция, женен, средно
образование, работи като багерист, неосъждан, без документи за самоличност.
При задържането у тримата подсъдими не са били намерени национални документи
за самоличност, като самоличността им е била снета от разследващия орган в хода на ДП
чрез преводач, по техни данни, както при привличането им, така и при разпита им като
обвиняеми. Със същите декларирани самоличности, тримата подсъдими са били
принудително настанени в СДВНЧ-Любимец към Дирекция „Миграция“-МВР до
изпълнение на издадените спрямо тях Заповеди за ПАМ – връщането им като чужденци без
документи за самоличност, обратно на територията на Р.Турция, чийто граждани са заявили
че са и от където са преминали в Р.България, без да удостоверят влизането си в страната по
законоустановения ред. Така установените във фазата на ДП самоличности на подсъдимите,
се възприеха и от съда, предвид липсата на представени и в хода на съдебното следствие
документи за самоличност.
За безспорно установено съдът прие, че тримата подсъдими, които са живеели в
родината си, са решили да напуснат Р. Турция с намерение да се придвижат до държава в
Европа, където да потърсят работа и се устроят. В изпълнение на намерението си поради
това, че не са имали документи и необходимите визи да влязат на територията на държава –
член на ЕС, тримата подсъдими след като се срещнали се свързали с непознато им лице,
каналджия, което срещу заплащане им обещало да им помогне да преминат нелегално
турско-българската граница. За организиране придвижването на тримата подсъдими през
вътрешността на Р.България, подс. Х. К. се свързал с познато му лице на име М, което
работело и живеело в Германия. От своя страна последното го свързало с разпитания по
делото като свидетел С. Б. Р. от гр.Разград, с когото подс. Х. К. се разбрал да организира
транспортирането на тримата подсъдими с автомобил през вътрешността на страната.
Посредством услугите на каналджията тримата подсъдими се придвижили с
автомобил на 09.10.2020г. в сутрешните часове до гориста местност, находяща се в близост
до държавната граница. От там продължили пеша към турско-българската граница. По този
начин на 09.10.2020г. тримата подсъдими – Е. К., С. К. и Х. К. около 06.20 часа, са влезли
през границата на страната от Република Турция в Република България в района на 178
междуколие на гранична пирамида №268, находяща се в землището на с.Лесово,
общ.Елхово. След това продължили движението си към вътрешността на страната ни.
2

Междувременно на 09.10.2020г. около 6.20 часа Дежурният оператор от „Локален
координационен център“ е уведомил разпитания по делото като свидетел И. А. З. по време
на смяната му като „Началник на Втора ГОДГ“ към ГПУ-Елхово при РД“ГП“-Елхово, за
забелязано преминаване от 3 лица на временното възпрепятстващо съоръжение от Р.Турция
към вътрешността на Р.България през направен отвор в района на 178 междуколие на
гранична пирамида №268, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. Поради това
били предприети оперативно-издирвателни мероприятия.
Въз основа на показанията на разпитания по делото като свидетел С. Б. Р., за който
се установи, че е от гр.Разград, но работи в Германия, от където се познава с лице на име М,
е видно, че М се свързал по телефон със свидетеля, с молба да вземе от ГКПП-Лесово негови
роднини, които трябвало да отпътуват за Германия. Свидетелят се съгласил на
предложението, след като се разбрали с М, последния да му изпрати 500-600 евро, за да
организира транспортирането на роднините му от турско-българската граница до гр.Разград.
За целта М свързал св.Р. с подсъдимия Х. К.. В изпълнение на уговореното, св.Р., който
нямал собствен автомобил, помолил приятеля си – разпитаният по делото като свидетел С.
Р. Х., който също е от гр.Разград, с личния си автомобил марка „Мерцедес S 320“ да се
придвижат до границата, от където да вземат три лица и да ги откарат до гр.Разград. След
като св.Х. се съгласил, сутринта на 09.10.2020г., около 07.00-08.00 часа двамата със св.Р.
потеглили от гр.Разград с автомобила на св.Х. в посока към ГКПП-Лесово. До като
пътували св.Р. поддържал връзка по телефон с подс. Х. К. като двамата комуникирали на
турски език. Около 10.00-11.00 часа двамата свидетели стигнали до ГКПП-Лесово, но не
видели търсените три лица. След като св.Р. се свързал по тел. с подс.Х. К., св.Х. обърнал
автомобила и го спрял до паркираните товарни автомобили в дясната пътна лента. След
малко в автомобила отзад, се качили тримата подсъдими и управляваното от св.Х. МПС
потеглило в посока към с.Лесово.
На същата дата – 09.10.2020г. разпитаният по делото като свидетел мл.полицейски
инспектор при РУ-Елхово Х. Г. К. е изпълнявал в преди обедните часове служебните си
задължения на път I-7 на разклона за с.Лесово във връзка с предприето отклонение на
движението на МПС по обходен маршрут, поради настъпило по-рано същия ден в пътния
участък ПТП. Около 11.00 часа на местостоянката при св.К. спрял служебен автомобил на
Гранична полиция, с който служителите на ГПУ-Елхово – свидетеля Р.К. /на длъжност
„оперативен работник“ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/ и колегата му Николай Г.
извършвали обходен патрул. Докато говорил с колегите си от РУ-Елхово св.К. възприел
преминаване по път I-7 на л.автомобил марка „Мерцедес“, сив на цвят, движещ се в посока
към ГКПП-Лесово. След около 30 минути същото това МПС е било възприето от св.К. и
св.К. да се движи в обратна посока от ГКПП-Лесово, като и двамата свидетели видели, че на
отстояние около 500 метра от местостоянката им, л.автомобил марка „Мерцедес“ спира и
три лица излезли от него, като бягайки пресекли пътното платно и продължили през
земеделските площи. Двамата гранични полицаи се насочили към спрелия л.автомобил и
след като не получили отговор на въпроса кои са хората, които са побегнали, предприели
действия по издирване на трите лица. Междувременно св.К. се обадил на св.К. и го
уведомил за необходимостта да задържи л.автомобил марка „Мерцедес“ и лицата пътуващи
в него, до установяване на издирваните три лица.
След около час трите лица – подсъдимите по делото, били издирени и задържани
като лица отговарящи на рисковия профил, в землището на с.Лесово от служители на
Гранична полиция, в т.ч. и от свидетеля М. В. В. – мл.експерт МГПВ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“-Елхово. От показанията на този свидетел се установи, че тримата подсъдими -
чужди граждани, не са оказали съпротива при задържането им, както и не са представили
документи за самоличност, като комуникирали с граничните полицаи посредством
3

жестове. Впоследствие тримата подсъдими и свидетелите Р. и Х., били отведени до
помещение за задържани лица в РД“ГП“-Елхово за провеждане на следващите се
процесуално-следствени действия.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени на 07.01.2021г. от БС при
Районен съд-Елхово, след направена справки в ЦБС при Министерство на правосъдието, се
установи, че тримата подсъдими не са осъждани.
От изисканата и приложена по ДП на л.69 справка-докладна записка рег.№6865р-
22764 от 17.11.2020г. на ГПУ-Елхово при РД“ГП“-гр.Елхово, е видно, че за периода
01.01.2020г. до 17.11.2020г. не е регистрирано през ГКПП пътуване на тримата подсъдими
през Р.България.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства – от показанията на свидетелите Х. Г. К.
/служител в РУ-Елхово/, Р. Д. К., М. В. В., И. А. З. /и тримата служители в ГПУ-Елхово/, С.
Р. Х. и С. Б. Р., дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Показанията на разпитаните свидетели се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Същите кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Възпроизведените от свидетелите факти са
пряко относими към авторството, времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. Писмените доказателства, приложени по ДП № 35/2020г. по описа на
РУ-Елхово и тези приложени в кориците на настоящото НОХД /справки за съдимост на
подсъдимите, Заповед за задържане на лице от 09.10.2020г. – 3 бр., Протокол за полицейски
обиск на лице от 09.10.2020 г. – 3 бр., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице
от 10.10.2020г. – 3 бр., приемо-предавателен протокол от 10.10.2020г. – 3 бр., Заповед за
връщане на чужденец от 09.10.2020г. – 3 бр., Заповед за принудително настаняване в
СДВНЧ от 09.10.2020 г., справка-докладна записка рег.№6865р-22764 от 17.11.2020г. на
ГПУ-Елхово при РД“ГП“-гр.Елхово/, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимите – Е. К. /E.K./, роден на 03.12.1996 година в гр.Чорум, Република
Турция; с адрес: с.Бюйюк Дювенджи, кв."Юнуз Етре", бул."Хатип Оглу"№25, обл.Чорлу,
Република Турция, гражданин на Република Турция, неженен, средно образование,
безработен, неосъждан, без документи за самоличност; С. К. /S.K./, роден на 01.08.1979
година в гр.Чорум, Република Турция; с адрес: гр.Чорум, кв."Ючтутлар, ул."Стас", блок
„Емре"№27/1, Република Турция, гражданин на Република Турция, женен, начално
образование, работи като търговец, неосъждан, без документи за самоличност и Х. К.
/H.K./, роден на 01.03.1973година в гр.Чорум, Република Турция; с адрес: с.Конаклъ,
ул."Кислер"№15, обл.Чорун, Република Турция, гражданин на Република Турция, женен,
средно образование, работи като багерист, неосъждан, без документи за самоличност, от
обективна и субективна страна, с деянието си са осъществили престъпния състав на
чл.279 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 09.10.2020 година в района на 178 междуколие
на 268 гранична пирамида в землището на с.Лесово, действайки в съучастие, като
съизвършители влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от тримата
подсъдими чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
4

от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 09.10.2020г. подсъдимите са
влезли през границата на страната, без да са получили разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Тримата подсъдими не са
имали необходимите визи, удостоверяващи правото им за влизане в страната ни, изискуеми
както с оглед гражданството им, така и с оглед държавата, от която осъществяват
фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България изискват преминаване през
определени места – през ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото
в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите З. и В., както и логично се извеждат и от показанията на останалите разпитани
по делото свидетели. Или от обективна страна с деянието си, в условията на съучастие,
подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимите са задържани от граничните власти, извършващи охрана и контрол на
държавната граница, във вътрешността на страната ни, в землището на с.Лесово, като се
установи, че самото преминаване на границата е извършено чрез преминаване на тримата
подсъдими през направен отвор на временното възпрепятстващо съоръжение от Р.Турция
към вътрешността на Р.България в района на 178 междуколие на 268 гранична пирамида, в
същото землище – землището на с.Лесово, общ.Елхово.
Деянието е извършено в съучастие от тримата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2
от НК, като съизвършители, тъй като всеки един от тях е взел участие в самото
изпълнително деяние - преодоляване на държавната ни граница и влизане на територията
на страната ни.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като всеки един от тримата подсъдими е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си към Република България всеки един от тримата подсъдими е
бил наясно с обстоятелството, че ще премине през границата на Република България, както
и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България и в друга държава от ЕС,
бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Всеки един от подсъдимите е съзнавал и че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното
настъпване, за да реализират целта си – да достигнат до Република България. Същевременно
е налице общност на умисъла, тъй като при осъществено общо изпълнително деяние, всеки
от подсъдимите е бил напълно наясно с обстоятелството, че действа съвместно с другия
подсъдим за постигане на общия престъпен резултат, осъзнавайки участието му при
осъществяване на деянието.
Предвид изложеното, съдът призна тримата подсъдими – Е. К. /E.K./, С. К. /S.K./ и
Х. К. /H.K./, граждани на Република Турция, за ВИНОВНИ в извършване на вмененото
им престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили всеки един от тримата подсъдими да напусне доброволно
държавата си по произход. Не са налице данни, които да формират извод различен от това,
5

че подсъдимите са напуснали доброволно държавата си по произход – Р.Турция, по
причини, различни от личните такива /в случая - затруднено финансово състояние в
държавата по произход/.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
всеки един от тримата подсъдими е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради
това, че в собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желаят да
се ползват от убежище в Република България, подсъдимите не са направили нито при
задържането им, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното производство. Не
може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната без разрешение на
държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде
установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279,
ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от
правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България,
като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е налице по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимите, граждани на Р. Турция, а не голословно да се
твърди. По делото не са налице каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че
тримата подсъдими или който и да е от тях, са били преследван в родината си по петте
признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията им, дадени в хода на ДП като
обвиняеми лица липсват съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и
лични заплахи срещу живота или личността им поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. В изявленията им не се съдържат и факти, показващи, че спрямо
който и да е от тримата подсъдими, е осъществявано преследване в държавата им по
произход. Предвид на тези си съображения съдът съобразявайки се с причините,
мотивирали подсъдимите да напуснат доброволно Р.Турция и да влязат нелегално на
територията на страната ни, които са от социално-икономическо естество и ги определят
като икономически имигранти, като взе предвид и обстановката в държавата по
произход /липсата на безогледно насилие, характеризиращо наличие на въоръжен
конфликт/, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от
НК спрямо подсъдимите, тъй като извършеното от тях в условията на съучастие
престъпление не попада в приложното поле на този фактически състав.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от тримата подсъдими - Е.
К. /E.K./, С. К. /S.K./ и Х. К. /H.K./, да е против дейността на държавни органи, то в случая
осъщественото от тях престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, не се отличава с по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от същия вид, като се съобрази и с динамиката на този вид престъпления понастоящем в
страната ни. Съдът отчете и ниската обществена опасност на подсъдимите, които не са
осъждани, имали са добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки
самопризнания по предявените им обвинения, с което са съдействали за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с
оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се
6

поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на всеки един от тримата подсъдими – Е. К. /E.K./, С. К. /S.K./ и Х. К. /H.K./,
кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвидения в закона минимален размер, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
както и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо всеки един от тримата подсъдими – Е. К. /E.K./, С. К. /S.K./ и Х.
К. /H.K./, за деянието по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което бяха
признати за виновни. А именно: всеки един от тримата подсъдими към датата на извършване
на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на всеки един от тях наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимите и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на всеки един от тримата
подсъдими, наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
личността им не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това, на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на всеки един от тримата
подсъдими - Е. К. /E.K./, С. К. /S.K./ и Х. К. /H.K./, наказание лишаване от свобода за срок
от 3 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
Съдът в настоящия си състав с акта си не присъди направените по делото в хода на
ДП разноски в размер на 90 лева, тъй като са за извършен устен превод, поради което и
съгласно визираното в разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК същите остават за сметка на
органа, който ги е направил – РД «ГП»- Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	11
Дата:	5 март 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20202310200365
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2020 г.

Присъда по дело №365/2020 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите