№ 202
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20233000500356 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 356/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. Й. Т., подадена чрез
адв.М., против решение № 615/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 884/2022
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от
В. Й. Т. против Т. Т. А. искове за връщане на сумата в размер на 26 000 евро,
частично от 50 000 евро, дадени по договор за заем от 08.11.2019 г., на
основание чл. 240 ЗЗД и за заплащане сумата в размер на 12 543 лв.,
представляваща обезщетение за забава при връщане на горната главница в
периода от 14.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022
г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
20.04.2022 г. до окончателното изплащане, и е осъден да заплати на Т. Т. А.
направените по делото разноски в размер на 4 620 лв.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжия съд е неправилно
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молил
за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по
делото разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд като разгледал и
обсъдил неотносими за спора доказателства (свидетелските показания на
1
свидетелите на ответника - банкови служители и майката на ответника
относно договор за ипотечен кредит) и не обсъдил в достатъчна степен
заключенията на вещото лице по съдебно-почерковите експертизи,
установявщи, че копието от договора на ответника е манипулирано,
достигнал до погрешни фактически изводи, а от там и до погрешни правни
такива за неоснователност на исковете.
Въззиваемият Т. Т. А. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът, на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му,
с оглед наведените оплаквания и въз основа на събраните доказателства,
намира следното:
Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били
предявените от В. Й. Т. срещу Т. Т. А. искове по чл. 240 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД
съответно за връщане на сумата 26000 евро - частичен иск от пълен размер
50 000 евро, дадени по договор за заем от 08.11.2019 г. и за заплащане сумата
12 543 лв., представляваща обезщетение за забава при връщане на горната
главница в периода от 14.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от
20.04.2022 г. до окончателното изплащане. Ищецът е поддържал, че по
сключен с ответника на 08.11.2019 г. писмен договор за заем предоставил на
последния сумата от 50 000 евро за срок от шест дни, като част от нея в
размер на 26 000 евро заемателят обещал да му върне до два дни след
постъпване на друга сума по банковата му сметка. Сумата не била върната в
срока. Поради забавата е претендирал и мораторните лихви.
Ответникът е оспорил исковете, като е навел възражения, че не е
сключвал и няма постигнато съгласие за договор за заем с ищеца, не е
подписвал договор за заем и не е получавал сума в заем. Представеният от
ищеца документ бил неистински - подправен, като в същия били дописани
текстове от него по начин, че да задължи ответника с претендираната сума.
Сочил е, че няма правоотношения с ищеца, а с представлявано от него
търговско дружество по повод остатъка от цена за покупката на недовършено
жилище. Подписал документ за доплащане на част от цената на жилището
след усвояване на отпуснат му банков кредит при условие на получен в
посочен срок акт обр.16. Дружеството не представило акт обр. 16 и срокът за
усвояване на кредита бил пропуснат, поради което и задължението му за
плащане към дружеството отпаднало. Настоявал е, че копие от подписания от
него на 08.11.2019 г. документ му бил предоставен от ищеца, който зачертал
свободното място в документа. С този документ запознал и банковите
служители. Навел е евентуално възражение за погасяване поради изтекла
погасителна давност на иска за мораторни лихви.
2
Претенцията на ищеца е по договор за заем за потребление от 2019 г.
Договорът, при който заемодателят предава в собственост пари, а заемателят
се задължава да върне заетите суми, представлява договор за заем за
потребление. Този договор е неформален и реален, а сключването му става с
предаването на парите.
В случая, ищецът се позовава на писмен договор за заем от 08.11.2019
г., приложен в оригинал на л. 80 от делото, съдържащ в текста изявление на Т.
Т. А., че ще заплати остатъка от 26 000 евро на В. Й. Т. до 14.11.2019 г. от
получената 50 000 евро, както и че ще заплати 26 000 евро до два дни след
постъпване на сумата в личната му сметка и изявление, че на 08.11.2019 г. е
получил петдесет хиляди евро. Автентичността на договора е оспорена от
ответника, който е поддържал, че договорът е неистински – неавтентичен, тъй
като в съдържанието след подписването му ищецът самоволно е добавил
текстове, за да го задължи по договор за заем. Копие от документа,
предоставен му от ищеца със съдържанието след подписването му,
ответникът е представил по делото (приложен в плик на л. 214 от
първоинстанционното дело). Документът е наименован само „договор“ и в
същия се съдържат само текстовете, че Т. Т. А. ще заплати остатъка от 26 000
евро до 14.11.2019 г., както и че ще заплати 26 000 евро до два дена след
постъпването на сумата в личната му сметка. Документът e подписан от
ответника. Не се спори, че целият текст в документа на л. 80 „договор за
заем“, с изключение на израза “Ще заплатя 26 000 евро до два дена след
постъпване на сумата в личната ми сметка“ и допълнително цифров текст
„015145466308 *“, който е написан от ответника, е изписан от ищеца.
Документът на ответника на л. 214 е приложен по делото след изготвяне на
първата съдебно-почеркова и техническа експертиза от вещото лице М.,
поради което първото заключение на вещото лице не се отнася за този
документ, а за негово последващо копие (това на л.27 от делото) и не носи
информация за релевантните за установяване факти. В този смисъл е и
заключението на вещото лице от 30.01.2023 г., че представеното на л.27 копие
не е първичен образ на оригинала на договора от 08.11.2019г. Затова и
оплакванията на въззивника за неотчитане от съда на изводите на вещото
лице за копието от документа на ответника, отразени в това заключение, са
неоснователни. В следващата експертиза от 13.03.2023 г. вещото лице е
изследвало документа на ответника на л. 214 от делото, сочен от него като
първообраз на договора от 08.11.2019 г., поради което като относимо към
спорните факти, съдът следва да кредитира това заключение. Според
заключението на вещото лице от 13.03.2023 г., представеният документ –
договор от 08.11.2019 г. на л.214 в плик в делото, с ксерокопие на л.27 от
делото, представлява първоначално ксерокопие от лазерен принтер на
3
документ „Договор за заем“ от 08.11.2019 г., предоставен като л.80 в делото,
преди изписване на горепосочените в изложението (на експертизата)
ръкописни текстове и нанасяне на знак „Z“ в първоизточникът документ.
След отпечатването (на документа на л. 214) са нанесени със син химикал
знак „Z“ и отвесно изписан цифров текст с химикал със син цвят с еднакво
партидно сходство, най–вероятно с един и същ химикал по едно и също
време, като цифровият текст е изписан от ищеца В. Т.. Според вещото лице и
двата документа са оригинални, като документът на л. 80 „договор за заем“ е
изписан ръкописно с черна на цвят химикална паста и в него не се
установяват следи от заличаване, копиране или пренасяне на текст или
щрихи в подпис, както и омачкване и прегъване на листа, а документът на л.
214 „договор“ е ксерокопие на лазерен принтер с изписан знак „Z“ и отвесно
изписан цифров текст със синя на цвят химикална паста, листът на документа
е прегъван два пъти напречно и един надлъжно, като в него не се установят
следи от затриване или заличаване на ръкописния текст, с еднаква плътност
на мастилото от принтера е, без следи от заличаване на знак „Z“ или
цифровият отвесно изписан текст. При сравнителното изследване на
ръкописния текст върху документа „договор за заем“ и копирания текст
върху документа „договор“ вещото лице е установило следните различия: В
документа „договор“ липсват отпечатани следните ръкописни текстове
изписани в документ „Договор за заем“: текст „за заем“ в заглавния ред на
документа; текст „Долуподписаният“ на първи ред от „Договор за заем“;-
цифров текст „015145466308 *“, изписан от лицето Т. Т. А. с черен химикал в
„Договор за заем“; текстове „декларирам с подписа си, че“, „на В. Й. Т., ЕГН
**********“, „от получената 50 000 евро“ в горната част на „Договор за
заем“; текст „Днес 08.11.19 аз Т. Т. А. получих петдесет хиляди евро“ в
долната част на „Договор за заем“ над положеният подпис; В „Договор“
формата и начина на нанасяне на знак „Z“ са различни от тези в „Договор за
заем“. В „Договор“ е нанесен ръкописен текст „*“ със син химикал, липсващ
като атрибут в „Договор за заем“. Според експерта, останалите ръкописни
текстове, дата и подпис в „Договор“ напълно съвпадат с тези в „Договор за
заем“, което дава основание за извода, че документ „Договор“ представлява
ксерокопие от лазерен принтер на документ „Договор за заем“ преди
изписване на горепосочените ръкописни текстове и нанасяне на знак „Z“ в
първоизточникът документ. Това заключение на вещото лице е изготвено от
специалист в изследваната област, то е пълно и обосновано, не е оспорено от
страните и се кредитира напълно от съда.
Изложеното налага извода, че след изготвяне на договора от 08.11.2019
г. и подписването му от ответника с текста, фигуриращ в документа на л. 214
от делото (изявление, с което Т. А. обещава да заплати остатъка от 26 000
4
евро до 14.11.19, както и че ще заплати 26 000 евро до два дена след
постъпването на сумата в личната му сметка), в оригинала са били добавени
от ищеца останалите текстове включително, че договорът е „за заем“ в
наименованието, задължаването на ответника да плати на ищеца остатък от
получени 50 000 евро, както и изявлението за получени от ответника на
08.11.2019 г. 50 000 евро. Изводът, че ищецът е подправил документа
„договор“ от 08.11.2019 г. попълвайки текстове, които не са съставлявали
изявления на ответника (не са се съдържали в документа при подписването
му от ответника и той не се е съгласявал с включването им впоследствие) се
подкрепя и от свидетелските показания на свидетелката Г. Ив. - банков
служител, която знае за документа и видяла съдържанието му във вида на л.
214 от делото „договор“, показан й от ответника в деня на подписването.
Свидетелите Ем. Е. - банков служител и В. П. - майка на ответника са изнесли
данни за взаимоотношенията на ответника с банката по повод отпускането на
кредит за покупка на жилище и кореспондират с писмените доказателства по
делото за финансови взаимоотношения на ответника с банката и с дружество
– трето лице, представлявано тогава от ищеца, по повод отпускане на кредит
и покупка на жилище от ответника и се подкрепят и от експертизата на
вещото лице. Оспорването на документа „договор за заем“ от 08.11.2019 г. на
л.80 от делото е проведено успешно, като се установи по делото, че той е
неистински – подправен документ и не обвързва ответника с текстовете
добавени от ищеца след подписването му от ответника.
Поради това, че ищецът не е доказал по делото, че е предал на ответника
парична сума и последният се е задължил да я върне по договор за заем от
08.11.2019 г., искът за връщане на заета сума се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Като обусловен от него – на отхвърляне подлежи и
искът за мораторни лихви. Като е достигнал до идентичен резултат,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, В. Т. следва да
заплати на Т. А. сумата от 3000 лв., представляваща сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 615/23.05.2023 г., постановено по гр.д. №
884/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Й. Т., ЕГН ********** да заплати на Т. Т. А., ЕГН
5
********** сумата от 3 000 лв., представляваща сторените от него разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6