№ 3
гр. Разград, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Делото се разглежда за втори
път в РС Разград след връщането му от АС Разград за ново разглеждане.
Постъпила е жалба от В. К. И. от гр. Аксаково против НП № 21-1075-
001046/20.09.2021г. на началник сектор към ОДМВР- Разград, сектор Пътна полиция, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание
глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на процесуалните правила,оспорва се приетата от наказващия
орган фактическа обстановка.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, не се явява и неин
представител.
За наказващия орган ОДМВР- Разград не се явява представител.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2021 г. в 17:05ч. в гр. Цар Калоян на ул. Освобождение до бензиностанция
Петрол в посока гр. Разград с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с № 635,
клип № 7641 било установено и заснето движение със скорост от 103 км/ч, при разрешена 50
км/ч, на МПС - л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, собственост на С.А.Д.. Същият
първоначално попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП от 24.03.2021г., в която посочил, че
на цитираната дата е управлявал автомобила лично и в следствие на това негово изявление
му била изпратена покана за явяване в сектор ПП при ОДМВР-Разград за съставяне на
АУАН /връчена на 08.05.2021г./ За установеното нарушение първоначално бил съставен
АУАН бл.№ 390697 от 08.06.2021г. на собственика С.А.Д. /в негово отсъствие/, като в акта
скоростта била намалена с допустимата грешка на АТСС- 3%. Актът бил връчен на Д. на
1
24.06.2021г. В срок обаче било депозирано писмено възражение от Ст.Д., в което посочил,
че на процесната дата- 26.02.2021г. автомобилът му е бил управляван от неговата тъща- В.
К. И., а той е бил на работа /шофьор в Градски транспорт ЕАД-Варна/, представяйки пътен
лист. Била извършена проверка във връзка с тези твърдения /Включително чрез справка от
Градски транспорт ЕАД-Варна и приложен пътен лист/ и отново била представена
декларация по чл.188 от ЗДвП този път от жалбоподателката В. К. И., в която същата
изрично декларирала, че именно тя е управлява автомобила на 26.02.2021г. /копие на л.23 от
НАХД 694/2021г. на РРС/
След извършената проверка на 19.08.2021г. св. Н. С. /Началник група към ОДМВР/
съставил АУАН на жалбоподателката, като в акта е прието, че жалбоподателката В. И. на
процесната дата 26.02.2021г. е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП, управлявайки лекия автомобил
в населено място със скорост над допустимата. Актът бил връчен на 01.09.2021г. чрез
ОДМВР-Варна, като жалбоподателката е посочила, че няма възражения по същия. Било
издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й са наложени административни наказания глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото е разпитан актосъставителя Н. С., който потвърждава изложените в акта
обстоятелства. Приложени са клип № 7641, заснет от техническото средство, като при
новото разглеждане на делото са приложени и протокол от проверка на мобилната система
за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване /процесното
техническо средство се счита за одобрен тип съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията/. Описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин както от материалите по приложената административно наказателна преписка, така и
от показанията на св. Н.С., поради което и съдът приема, че нарушението извършено от
жалбоподателката е доказано – действително на процесната дата и място същата е
управлявала лек автомобил с превишена скорост, което е установено по надлежен ред.
Самата жалбоподателка е посочила в декларация, че лично е управлявала автомобила на
процесната дата, а превишението на скоростта е установено посредством одобрен тип
средство за измерване - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникация. Самият акт има доказателствена сила по силата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При
издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са
издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице
нарушения в процедурата. В този смисъл следва да се каже, че не съществува неяснота
относно приетата от наказващия орган фактическа обстановка – ясно е какво деяние се
визира, къде е извършено. Като окончателна меродавна скорост при нарушението е приета
скоростта от 103 км.ч., която е получена след приспадане на възможна грешка от 3%
2
/отчетената скорост е 106 км.ч., видно от приложената снимка от техн.средство/. В случая са
приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е изискването при отчетена скорост
над 100км/ч. Реално 3% от е 106 км.ч. е 3,18, но попада в същите рамки, поради което съдът
намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 103 км.ч. В случая е
приложена именно относимата санкционна норма с прилагане на относимото увеличение
на глобата за всеки следващи 5 км/ч. превишение. С оглед данните по делото съдът приема,
че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото
му нарушение. На посочената в акта дата в населено място /гр. Цар Калоян/ тя е управлявала
лек автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места,
жалбоподателката е управлявала с по-висока скорост, надвишаваща максимално
допустимата с 53 км/ч. /след спадане на допустима грешка/, като по този начин е нарушила
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която жалбоподателката се е движила е установена с
техническо средство. Нарушението е осъществено и от субективна страна –
жалбоподателката е била наясно със задължението си да не превишава разрешената от
закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразила с това си задължение.
Несериозно е в този случай да се говори за маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН – става
дума за драстично нарушение на скорост, а и тези случаи са очевидно масови, което налага и
строг подход към нарушителите. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и
лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в случая е съобразен
от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на
наказанията. Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката материалния и процесуалния закон са правилно
приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1075- 001046/20.09.2021г. на
началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на жалбоподателката В. К. И. от гр. Аксаково са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3