РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501497 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на И. И. М.,ЕГН-********** чрез процесуалният му
представител адв.Ст.Я. против решение № 1252/18.03.25г.,постановено по гр.д.№
12252/23г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е допуснато извършването на съдебна делба
между П. Т. К.,ЕГН-********** и И. И. М.,ЕГН-**********,на следния недвижим имот, а
именно: УПИ VII – 471 от кв. 62 по регулационния план на с.***,одобрен със Заповед №
376/09.07.1976г.,с административен адрес: с.***,с площ от 1700 кв.м.,ведно с разположената
в имота масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и навес, при граници: от две страни –
улица, УПИ VIII – 467, УПИ X – 469, УПИ II – 470 и УПИ VI -472.,при квоти: за П. Т.
К.,ЕГН-********** – ½ ид.част, и за И. И. М.,ЕГН-**********- ½ ид.част и е отхвърлен
предявения иск за делба по отношение на М. Г. М.,ЕГН-********** и Б. И.
М.,ЕГН-**********.
Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по
съображения във въззивната жалба и се иска отмяната му,като вместо това се постанови
друго,с което съдът да признае И. И. М. за собственик на целия имот.Претендират се
разноски.
Въззиваемата П. Т. К.,ЕГН-**********,чрез процесуалния си представител адв.Й.Д. в
писмен отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата.Счита,че решението е
1
правилно по изложените съображения.Претендира разноски.
Въззиваемият Б. И. М.,ЕГН-********** счита въззивната жалба за процесуално
допустима и основателна.Иска съда да отмени атакуваното решение,като признае
жалбоподателя за единствен собственик на процесния имот.Не претендира разноски.
Въззиваемата М. Г. М.,ЕГН-********** не е изразила становище по въззивната
жалба.
Съдът,като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните
доказателства,приема за установено следното:
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Пред ПдРС е предявен иск по чл.34 от ЗС за делба на недв.имот във фазата по
допускането.
С обжалваното решение ПдРС е допуснал съдебна делба между двама съделители П.
Т. К. и И. И. М. при равни квоти-1/2 ид.ч. по отношение на недвижимия имот,описан по–
горе и находящ се в с.***.Искът за делба е отхвърлен по отношение на съделителите Б. И.
М. и М. Г. М..
Твърденията на ищцата П. Т. К. са,че процесният недвижим имот бил придобит от
наследодателя А. И. М. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 01.11.1995г.,обективиран в нотариален акт № ***г.на
нотариус с район на действие-Районен съд Пловдив.Наследодателят починал на ***г.,като
оставил за наследници своите родители – ищцата П. К. и И. М..Баща му И. М. починал на
***г. и оставил за наследници ответниците в производството-съпругата си М. М. и двамата
си синове от брака му с нея-И. и Б. М.Поддържа,че поради невъзможност за доброволно
уреждане на спора между страните,иска процесният недв.имот да бъде допуснат до съдебна
делба.
В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът И. И. М. оспорва иска.Признава,че
действително през 1995г. бабата и дядото на ответника - А. М. И. и И.ка И. М. решили да
прехвърлят имота на брат му – А. И. М.,срещу задължение за издръжка и гледане,но такова
не било изпълнявано.Според ответника, нотариалният акт,по силата на който бил
прехвърлен имота,бил нищожен,защото в него било вписано като ЕГН на брат му,различно
от това,което той притежавал.Поддържа,че живее в имота от раждането си,като от 1986г.в
имота живеели само той,брат му А.,баща им и техните баба и дядо.Наследодателят А. М.
починал на ***г.,като не изпълнил задължението си по договора за издръжка и
гледане.Поради това бабата и дядото на ответника образували гр.д.№ 3200/2001г. по описа
на Районен съд Пловдив за разваляне на сключения договор с наследниците на А. М.,(които
към онзи момент били неговите родители И. М. и П. К.),но предвид настъпила смърт на
ищците, производството било прекратено.През 2005г.починал и бащата на ответника – И.
2
М.,съответно същият оставил за наследници съпругата си М. и двамата си сина Б. и И..М. М.
и Б. М. се отказали от наследството.Ответникът И. М. твърди,че от 2000г.владее процесния
недвижим имот и едва с исковата молба установил,че ищцата имала претенции към
него.Оспорва съставения в полза на К. констативен нотариален акт,доколкото същата била
разбрала за собствеността на сина си А. едва през 2013г.Ответникът сочи,че не следвало да
афишира осъществено владение по отношение на ищцата, доколкото той вече бил придобил
имота по давност към 2013г.В отговора се поддържа,че И. М. е собственик на целия
недвижим имот,като ½ ид.част от същия е придобита въз основа на осъществено давностно
владение.С молба от 12.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив,И. М. посочва,че прави
възражение за придобивна давност за частта,притежавана от ищцата.
Постъпил е отговор и от ответника Б. И. М.,в който се твърди,че този ответник е
направил отказ от наследството от покойния наследодател И. А. М.,поради което иска по
отношение на него искът за делба да се отхвърли.
Ответницата М. Г. М. не е изразила становище.
Не е спорно,а и е видно от представеният НА № ***г.,че процесният имот е придобит
от наследодателя на страните А. И. М. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане.По делото са представени писмени доказателства.Във връзка с
възражението за придобиане на имота по давност са разпитани двама свидетели на
ответника И. М.-А. С. и Р. А.,и двама свидетели на ищцата-С. К.,нейна дъщеря, и С. А..
За да постанови обжалвания съдебен акт,първоинстанционният съд е разгледал
възражението на ответника И. М. за изтекла в негова полза придобивна давност и е намерил
същото за неоснователно,за което е изложил подробни мотиви;стигнал е до извод,че следва
да се допусне делба само между съделителите П. Т. К. и И. И. М. при квоти по ½ ид.част за
всеки от тях и съответно е допуснал извършването на съдебната делба между тях двамата
при равни квоти относно процесния имот,а искът за делба е отхвърлен по отношение на
останалите двама ответници.
Фактическата обстановка по делото се установява такава,каквато е изложена в
атакуваното решение.Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което
въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се
преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.
Във връзка с договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане ответникът е направил две възражения: че същият не е породил правни последици
за А. И. М.,защото в нотариалния акт е записан човек с неговите имена,но с друго ЕГН,и
възражение за нищожност на договора поради неговото неизпълнение.
И по двете възражения районният съд е изложил подробни мотиви.По отношение на
различното ЕГН в нотариалния акт от това на наследодателя А. М. съдът е приел,че се касае
за техническа грешка в изписването на първата цифра от ЕГН-то в нотариалния акт и се е
3
обосновал подробно с аргументи,които напълно се споделят и от настоящата инстанция.По
отношение на възражението за нищожност на договора,правилно ПдРС е посочил,че
неизпълнението на договора не води до недействителност на същия,а има за последица само
развалянето му по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД.Действително в отговора си на исковата молба
И. М. не е навел конкретни пороци на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане по смисъла на чл.26,ал.1 и ал. 2 от ЗЗД,които да обосноват нищожност
на договора.Доколкото не се е стигнало до постановяване на съдебно решение по заведеното
от бабата и дядото на ответника гр.д.№ 3200/2001г. по описа на Районен съд Пловдив за
разваляне на договора,то същият е породил правно действие,което не е отменено с обратна
сила и така наведеното възражение е неоснователно.
Видно е от представеното удостоверение за наследници на А. И. М. изх.№
1114/12.07.2022г.,че същият е починал на ***г.като неженен и е оставил за наследници
своите родители: майка – ищцата П. К., и баща – И. А. М.,поради което всеки един от тях на
осн.чл.7 от ЗН е придобил по ½ ид.част от правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
И. А. М. е починал на ***г.,видно от удостоверението за наследници на същия,като е
оставил за наследници съпругата си М. Г. М. и двамата си сина – Б. И. М. и И. И. М.. На
основание чл.9,ал.1 от ЗН всеки един от тях е получил по 1/3 ид. част от наследството на И.
М..
Впоследствие двама от наследниците на И. М.-М. и Б. М.и са направили откази от
наследството му през 2005г.и през 2008г.,вписани в особената книга на съда,видно от
представените удостоверения,издадени съответно: по ч.гр.д.№ 6531/2005г.на ПдРС по
отношение отказа от наследство на Б. М.,(с определение № 140/06.12.2005г.),и по ч.гр.д.№
7540/2008г. на ПдРС по отношение отказа от наследство на М. М. (с определение №
43/27.03.2008г.).
С така направените откази от наследство от М. Г. М. и Б. И. М. на основание чл.53 от
ЗН се уголемява дела на единствения останал наследник на И. М. – И. М.,поради което и
именно върху последния е преминала притежаваната от наследодателя ½ ид.част от
процесния имот.
Правилно районният съд е разпределил съсобствеността върху делбения имот към
2008г.по следния начин: ½ ид.част за П. К. и ½ ид.част за И. М..
По делото е представено и удостоверение за наследници на А. И. М. изх. №
12/17.05.2013г.,издадено от Община С.,в което като единствен негов наследник е вписана
ищцата П. К..Именно въз основа на това удостоверение за наследници е съставен
констативен НА за собственост върху недв.имот,придобит по наследство № ***г.,с който
ищцата е призната за индивидуален собственик на процесния недвижим имот.Предвид обаче
представеното удостоверение за наследници на А. М. от 2022г.,правилно
първоинстанционният съд е приел,че посоченият по-горе НА № ***г. не отразява правилно
правата на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот,тъй като освен
нея,наследодателят е оставил и своя баща като наследник,доколкото последният е починал
4
след него.
Ето защо според ПдРС посоченият констативен нотариален акт отразява
притежаваните от ищцата права само до размера на ½ ид.част,като за останалата ½ ид.част
легитимиращото действие на констативния нотариален акт е оборено,поради което за същата
ищцата не се легитимира като собственик.Този извод на съда също се споделя изцяло от
настоящата инстанция.
По отношение на направеното от И. М. възражение за придобИ.е на делбения имот
по давност,районният съд се е позовал на ТР № 1/06.08.12г.на ВКС по т.д.№1/2012г.,обсъдил
е подробно свидетелските показания и събраните писмени доказателства.В мотивите си
съдът е обосновал подробно и изчерпателно извода си за неоснователност на това
възражение,като е приел,че не се доказва И. М. да е преобърнал владението и от
съсобственик съвладелец да е станал собственик владелец.
В настоящия случай безспорно ответникът И. М. е започнал да осъществява
фактическата власт върху имота въз основа на наследяване-придобил е 1/3 ид.част от имота
по наследяване от баща си И. М. и след отказа от наследство на М. и Б. М.и делът му се е
увеличил до ½ ид.ч.,но останалата ½ ид.част е придобита от ищцата П. К..При това
упражняване на фактическата власт върху имота,се признават правата на собственост и на
ищцата.Т.е.към датата на започване на упражняването на фактическата власт върху
имота,ответникът И. М. е бил със съзнанието за притежаваните права от ищцата.Предвид
основанието,на което е възникнала съсобствеността между двамата,правилно съдът е
приел,че презумпцията по чл. 69 ЗС,че се предполага,че владелецът държи вещта като
своя,се счита за оборена и И. М. се е явявал владелец на притежаваните от него идеални
части от съсобствеността и държател на идеалните части на другия съсобственик - ищцата.
В тази хипотеза ответникът И. М., за да може да установи своето владение,следва да
докаже,че с едностранни действия,достигнали до ищцата,е отрекъл нейното владение и е
превърнал държането на притежаваните от нея идеални части от съсобствеността във
владение.ПдРС е приел,че това обстоятелство не е установено от събраните гласни
доказателства,като от показанията на всички свидетели не се установило ответникът И. М.
да е осъществил действия, които по някакъв начин да отрекат правата на ищцата.Дори
напротив,от показанията на свидетелите на ищцата-К. и А. се изяснило,че ищцата е
посещавала имота и е водила разговори с ответника И. М. и неговото семейство във връзка с
уреждане на отношенията с процесния имот.Не се установило от гласните доказателства при
тези разговори ответникът по някакъв начин – чрез действия или вербално,да е отрекъл
правата на ищцата.Действително,от показанията на свидетелите С. и А. се установявало,че
от смъртта на А. М.,именно ответникът И. М. е осъществявал фактическата власт върху
имота,но само по себе си посоченото не било достатъчно,за да бъде признат същият за
собственик,доколкото от негова страна е липсвало демонстриране на обръщането на
държане във владение по отношение на ищцата.
Настоящата инстанция споделя този извод на първостепенния съд.
5
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,на което
е започнало,докато не бъде променено.За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части,съсобственикът,който не е техен владелец,следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв
характер,че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици.
В случая,след като се позовава на придобивна давност,ответникът И. М. трябва да
докаже,че е извършил действия,с които е престанал да държи идеалните части от делбения
имот за другия съсобственик- ищцата и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои,като тези действия са доведени до знанието на същата.Завладяването на частта на К. и
промяната е следвало да манифестира пред нея и да осъществи чрез действия,отблъскващи
владението и установяващи своене,освен ако това е обективно невъзможно.Тези
обстоятелства не се доказват от ответника И. И. М..
Във въззивната жалба се излагат аргументи,че до 2012г.ищцата не е знаела,че синът
А. е собственик на имота,по никакъв начин не е предявявала претенции за този имот,с което
да наруши необезпокояваното владение на целия имот от 2000г.от страна на И. М.,т.е.той
владял необезпокояван целия имот от 2000г.до 2013г. за себе си,а не за К..Както бе посочено
по-горе обаче,завладяването на частта на ищцата и промяната ответникът И. М. е следвало
да манфестира пред нея и да се осъществи чрез действия,отблъскващи владението и
установяващи своене,освен ако това е обективно невъзможно.В случая не може да се
приеме,че за жалбоподателя е било обективно невъзможно да манифестира пред ищцата в
периода 2000г.-2013г.намерението си да свои имота.Съгласно съд.практика (решение №
214/28.10.15г.по гр.д.№1919/15г.на ВКС,решение № 17/01.03.17г.по гр.д. № 2923/16г.на
ВКС),съС.ието на обективна невъзможност е изключение,което се отнася за случаи,при
които съсобствениците или изобщо не се познават,или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разС.ието.Поради което,когато
съсобствениците се познават,но живеят в различни населени места,то непосещаването на
населеното място,където се намира имота,непроявяването на интерес към него и
неизвършването на действия,с които пряко се упражнява правото на собственост,(какъвто е
и настоящият случай),не обуславят обективна пречка (невъзможност) за демонстриране на
намерението за своене от страна на владеещия съсобственик,който желае да се ползва от
придобивната давност.
Основателни са възраженията на жалбоподателя досежно кредитирането на
показанията на св.К. от страна на първостепенния съд,доколкото същата е дъщеря на ищцата
и заинтересована от изхода на делото,и част от показанията й противоречат на събраните
писмени доказателства-същата посочва,че в имота имало две отделни жилищни сгради,в
които отделно живеели-А. М. в едната и в другата-неговите баба и дядо и баща му,докато
нито от скицата на имота,нито от нотариалните актове,нито от показанията на другите
свидетели се установява наличието на повече от една жилищна сграда.Независимо от това
обаче,в останалата им част показанията кореспондират с тези на св.А. и на показанията на
6
свидетелите на ответника.Дори и да не се кредитират показанията на тази свидетелка,от
останалите свидетелски показания пак не се установява И. М. да е отричал правата на
ищцата.Според св.А.,която е придружавала К. при посещението на имота преди 12
години,двамата-ищцата и И. М. се разправяли,че „трябва по равно да платят парите за
данъците за имота.“Според свидетелите ответникът е поискал да уреди доброволно
отношенията с ищцата по повод ликвидиране на съсобствеността върху процесния имот.
Следователно и след 2013г.до към 2020-2021г.жалбоподателят не е манифестирал
пред ищцата,че е променил държането спрямо нейната ½ ид.част от имота във
владение.Индиция за това е и недекларирането на имота от страна на И. М. като негов,видно
от изисканата информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община С.Ето защо и
настоящата инстанция приема,че възражението за придобИ.е на притежаваната от ищцата
част по давност е неоснователно.
С оглед на гореизложеното правилно ПдРС е допуснал до делба проц.имот между
ищцата и ответника И. М. при посочените в диспозитива на решението квоти.Въззивната
инстанция намира изложените в обжалваното решение изводи за
подробни,обективни,обосновани и почиващи на събраните по делото доказателства,като ги
споделя напълно.Ето защо съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК счита,че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено,като препраща към мотивите на това решение.
Предвид горното решението на ПдРС следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Разноски:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата П. Т. К. за
въззивната инстанция,доколкото са претендирани и се представят доказателства за техния
размер-1100лв.за адв.възнаграждение и плащане-според представения ДПЗС и списък на
разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1252/18.03.25г.,постановено по гр.д.№ 12252/23г.по
описа на ПдРС,7-ми гр.с.
ОСЪЖДА И. И. М.,ЕГН-********** да заплати на П. Т. К.,ЕГН-********** съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 1100(хиляда
и сто)лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8