Р Е Ш Е Н И Е
№ 260577
гр.Пловдив, 22.06.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на тридесет и първи май, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7404/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. С.В. ЕГН:**********, с адрес *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3764167 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш е незаконосъобразен и неправилен,
като излага аргументи по съществото на спора. Предлага електронния фиш да бъда
отменен. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа
жалбата, като посочва, че в тежест на въззиваемата страна е да посочи и докаже
мястото на извършване на нарушението, докато в случая безспорно се доказва, че
АТСС е било разположено на около 2 километра от посочения административен
адрес. Взема становище, че последното поражда съмнение в годността и правилната
работа с техническото средство, преминатото обучение от използвалите го
служители, както и че фактическата обстановка не е изяснена. Също предлага
електронния фиш да бъда отменен, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в
писмено становище оспорва жалбата, сочи че при издаване на електронния фиш са
спазен изискванията, залегнали е чл.189, ал.4 от ЗДвП, същата норма е специална
спрямо нормите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление,
както и че образецът на електронния фиш е утвърден от министъра на вътрешните
работи и съдържа изискуемите реквизити. Посочва, че в електронния фиш ясно е
посочено мястото на нарушението, за работата с АТСС е изготвен законосъобразен
протокол. Също взема становище, че техническото средство, с което е фиксирано
нарушението е от одобрен тип, съгласно представеното Удостоверение, както и че
е отчетен толеранс от 3 км/ч.. Предлага електронният фиш да бъда потвърден като
правилен и законосъобразен, както и да бъда присъдено юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност – присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното предвидено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в
преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се
подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по
ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В
случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително
изрично с Разпореждане от 10.12.2020г.. Още неотносими в случая са справки от
електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал
основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед
разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че
настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.
Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 06.07.2020г., в 10:26 часа, на
неустановено по делото място, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M №
546 било заснето движение на лек автомобил марка „ФИАТ 500 Х“ с регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 91 км./ч., същата – над посочената като максимално
разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 41 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 94 км./ч.
– превишение с 44 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 06.07.2020г. и час - 10:26:20ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Х. С.В..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено
място, се наказва – за превишаване от 41 km/h до 50 km/h - с глоба в размер на
400 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено
доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното
удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното.
Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията -
когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно
Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 546 е преминала
проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил
марка „ФИАТ 500 Х“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена
справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя
Х. С.В..
В
случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвала от правото си
по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „ФИАТ 500
Х“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 06.07.2020г..
Представен
е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 06.07.2020г. на Министъра на
вътрешните работи от дата 23.05.2020г. от който е видно начина на разполагане
на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС.
Въпреки
горното в случая не се установява мястото на отчитане твърдяното нарушението с
техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 546. Така макар в обжалвания електронен фиш
като място на нарушението да е посочено – гр.Пловдив, бул.„Асеновградско шосе“
до номер 1, то съгласно показанията на техническото средство – обективирани в
приложената разпечатка клип от същото, като място на нарушението са посочени
географски координати източна дължина: 24,7667, северна
ширина:
42,10000;
Същевременно,
от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза - географски
координати източна дължина: 24,7667, северна ширина: 42,10000 – попадат в
Поземлен имот с идентификатор 060077.20.854, представляващ орна земя, находящ
се в землището на с.Браниполе. В този смисъл съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице като отговарящо на поставените въпроси и
мотивирано.
Предвид
това и доколкото отчетените от техническото средство географски координати - източна
дължина: 24,7667, северна ширина: 42,10000 очевидно не кореспондират с
посочения в електронния фиш административен адрес - гр.Пловдив,
бул.„Асеновградско шосе“ до номер 1.
Ето
защо в случая мястото на твърдяното нарушение остава неустановено, което
мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо като незакосъобазен, предвид
недоказаността на административното обвинение, а именно – извършване на
деянието по място.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.4 от
делото/ с посочено като основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и
че доверителят не дължи и не заплаща на довереника възнаграждение.
Предвид това и на основания чл.38,
ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се
дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че
следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
минималния такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на
въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена
фактическа и правна сложност, макар да е отлагано многократно, предвид
фактически трудности във връзка с определянето на вещо лице.
Също на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
размер на 117 лева за възнаграждение на вещото лице, които са внесени от
жалбоподателя, доколкото съдът последното заключение е изготвено и послужило
именно с оглед изясняване изхода на спора.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3764167 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на Х. С.В. ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата и е наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Пловдив да заплати на адвокат О.Д., в качеството му на процесуален
представител на Х. С.В. ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Пловдив да заплати на Х. С.В. ЕГН:**********, сумата в размер на 300
/триста/ лева, представляваща сторени разноски по делото за изготвяне на
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.