-.
Р Е Ш Е Н И Е
14.12..2020 год.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд в публичното си заседание на първи
декември две хиляди и двадесета година,в състав:
Районен съдия:
Христо Георчев
Членове : Съдебни заседатели :
С
участието на секретаря Цвета Данаилова ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 665/2020 год.,за да се произнесе взе предвид
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0351-000765, ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, издадено на 17.09.2020 г. от БОНЧО ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 /14.05.2018 г в предвид, че Д.Г.Г. на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД е съставил АУАН GA212459/ 05.08.2020 г. против К.К.Д., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ***, кат. В, води се на отчет в ОДМВР ХАСКОВО, държава на издаване БЪЛГАРИЯ
За това, че на 05.08.2020 г в 21:56 часа в ГР.СВИЛЕНГРАД на БУЛ.БЪЛГАРИЯ (Г.Д.) като Водач на лек автомобил с per № X1787BP,
при обстоятелства: В гр. Свиленград по бул. България посока ул. Васил Левски, управлява личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с per. X1787BR като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, и подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, и преднамерено го извежда извън контрол. He носи Контролен талон към СУ на МПС. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510сфабр номер ARBA 0093, като уреда отчита 0 промила алкохол. е извършил:
1) ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА
ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА
ДРУГИ ЦЕЛИ. ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И
ТОВАРИ,
с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП
2) HE НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ.,
с което виновно е нарушил
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП ;ЧЛ.183АЛ1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП му е наложено на К.К.Д. ЕГН/ЛНЧ
********** с адрес *** съгласно 1) ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв.
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и съгласно 2)ЧЛ.183АЛ1 Т.1 ПР2отЗДвП- Глоба в размер на 10лв.
Жалбоподателят К.К.Д., редовно призован, не
се явява. За него се явява адв. Ц.А., с
пълномощно по делото.
Административно наказващия орган Група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.
Страна Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована, не изпраща представител.
Д.Г.Г., редовно призован, се явява.
Е.Й.Д., редовно призован, се явява.
Р.А.К., редовно призован, се явява
Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения
от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес
да обжалва , пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и
редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Съдът , след като обстойно прецени събраните
по надлежен ред доказателства ,намира за установено следното :
Свидетел Р.А.К.
и св. Е.Й.Д. на 05.08.2020 г., поради извършващи се протестни
действия на територията на гр. Свиленград, охранявали масовите мероприятия и
местата, където се събирали повече хора, за да протестират. Около 20.00 часа с
два служебни автомобила и около осем служители се намирали на площад Свилена пред хотела, когато от бул.
„България” посока ул. „Васил Левски” се движел тъмносин „Фолксваген Пасат” с
рег. № Х1787ВР, същият навлезнал в паркинга на хотела, спрял и слезнало едно
лице. Автомобилът, обаче няколко пъти
маневрирал около паркираните автомобили, като превъртал гумите на автомобила
си. След това отново излезнал на бул. „България” посока ул. „Васил Левски”, дал
задна скорост, като пак превъртял гумите, веднага превключил на първа скорост и
по-продължително въртял гумите на своя автомобил. Св. Д. категорично заявява
следното „Няколко пъти на самия паркинг извърши маневри и превъртания на гуми,
като по този начин застрашаваше здравето и живота на хората, които в същия
момент се намираха там. След което същият се отправи отново на пътното платно
на бул. „България” посока ул. „Васил Левски”, като автомобилът даде заден ход и
веднага напред, като по този начин се получи превъртане на гумите и същият
застраши отново останалата част от движението по пътя и по този начин не го използва
по предназначение. „След което св. Д. и колегата му Николай Николов се качили
на единия от служебните им автомобили и последвали лицето. В районна на метан станцията подали звуков и светлинен сигнал и го спряли.
Св. Р.К. знаел кой управлява автомобила, тъй като лицето било от гр. Любимец.
След като спряли автомобила установили, че той е лицето, за което смятал ,
че е – К.Д., а пътник бил М.Х., също от
гр. Любимец, и който също познавал. Поканили ги да посетят РУ - Свиленград и поискали съдействие от
колегата Д.Г.. Лицето било изпробвано за алкохол и наркотици, които били
отрицателни. Всичко това като времетраене било около 1-2 минути. Лицето се държало
доста арогантно и заявил, че това е нищо и когато му казали, че по този начин
застрашава хората, които са на паркинга и на пътното платно автомобили, той отговорил:
„Като съм ги застрашавал, пишете ми акт. „Голяма работа! Той е 20 лв.” На 05.08.2020 г. около 21.56 ч.
колегите от „Криминална полиция” св.Е.Д. и св.Р.К. извикали за
съдействие в РУ – Свиленград св.Д.Г.Г. ***
посока ул. „Васил Левски” на паркинга на хотел Свилена лицето К.Д. е управлявал
личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 1787 ВР, същият не
използвал пътя за превоз на хора и товари, като извършвал резки маневри в ляво
и в дясно, подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя на автомобила,
с което го изваждал извън контрол, т.нар. „въртене на гуми”.Обяснили с най
големи подробности поведението на
жалбподателя и то пред очите на много хора. Съставил му АУАН, който му бил
прочетен и подписан без възражения. Лицето било изпробвано за алкохол и
наркотици, но не отчело нищо. Обясненията му били, че няма да прави повече
така, като друго обяснение не е дал.
Актът бил съставен в присъствието и на другите колеги св.Е.Д. и св.Р.К., които
са констатирали нарушението. На базата на техните устни данни съставил акта.
Предявил акта на жалбоподателя, той се запознал с него и му връчил екземпляр от
същия срещу подпис. Св. Г. пристигнал на място веднага.
Горната фактическа обстановка се доказва и от събраните доказателства съдържащите се в
Административно наказателната преписка
писмени документи и материали, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат
фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени при условията и по предвидения в субсидиарно приложимия НПК ред.
Съдът, кредитира изцяло възпроизведените с
гласни доказателствени средства
доказателства – показанията на разпитаните свидетели,които намира за
последователни,безпротиворечиви, логически обосновани, открояващи се с
убедителност и обективност относно предмета на процесното НП..Съдът е
длъжен да отбележи следното- показанията
, като доказателства придобити чрез гласните доказателствени средства –разпита на свидетели по делото , са
изключително ясни , конкретни и недвусмислени по отношение на визираното в НП
нарушение и вменено на жалбоподателя.
Именно убедителността е най важния и
ключов критерий за обективност и достоверност. Освен това имайки предвид
характера на това производство и
ограничения кръг от възможните допустими процесуални способи и методи за
събиране на доказателства , то разпитите бяха проведени по начин такъв , че да
възпроизвеждат доказателства , като изпълнят изцяло отредените им от закона функции..
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.Подадена е жалба от лице,
на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение
от ЗАНН.Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред
компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК
в тази насока, предвид, което съдът разгледа жалбата по същество .
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира:
Не
е нарушено правото на защита.Жалбоподателят е могъл адекватно
да организира защитата си и да я
реализира в пълен обем , както впрочем и
е сторил.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на посочените в процесното НП разпоредби от ЗДвП, като е налице съответното санкционно релевантно поведение на същия.
Съдът, намира релевираните доводи на защитата на жалбоподателя за
неоснователни.Посочените ,като причина за това
поведение на водач на автомобил –жалбоподателя на това място оживено от хора и интензивно движение по пътя на
автомобил , а именно задържане на педала за газта и мокрите гуми вследствие на
непосредствено преди това ползване на автомивка е логически неиздържано и необосновано твърдение.Това е една абсолютно
неиздържана защитна теза.Става въпрос не за инцидентно поднасяне , а за една абсурдна и недопустима демонстрация
на брутално управление на автомобил.Не случайно бе изменен ЗДвП и попълнен с
настоящия текст , който предвижда именно това санкционно релевантно
поведение.Наблюдава се възмущение и нетърпимост на обществото към такъв род
нарушения водещи неминуемо в повечето случаи да крайно трагични последици.Тенденцията
на ръст на този вид нарушения мотивира законодателя да се приеме тази норма , която правилно и
законосъобразно е вменена на
жалбоподателя , като нарушение .Това драстично неспазване на установения ред на
държавно управление е възведено в
нарушение и то със санкции действително
тежки , но напълно адекватни с оглед
постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН.
.И най вече ,
отделно от всичко това, изводите не се
променят, дори да беше установено, че това поведение неоспорено и от защитата
се дължи на техническото състояние на
автомобила , тъй като от една страна и в този случай резултатът би се дължал на
виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа
изправност, и от друга страна, би било индиция да шофира със завишено внимание
и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е
сторил. Същите изводи се налагат дори поведението му да се е дължало на факта,
че по този начин водачът е целял да приведе автомобила в изправност той е
могъл да стори това не на път, отворен за обществено ползване, в централна
градска част, където по принцип е налице интензивно движение на автомобили и
пешеходци, поради което и в този случай постигнатия резултат би се дължал на
негово виновно поведение. Касаторът в производството пред РС не представи, в хода на съдебното оспорване на
НП от представляващия жалбоподателя адвокат нито е поискал събирането на
доказателства относно твърдението си, че автомобила не е изправен ,. поради
което е останало недоказано , че поведението на водача и резултатите от него се
дължат на състоянието му. Всъщност жалбоподателя е извършил при управлението ,
като водач т. "Дрифт" и то на няколко пъти..На това понятие не е
дадена легална дефиниция в закон, но същото има общоупотребимо значение и в НП,
АНО е посочил действията, които характеризират управлението на МПС като
„дрифт”, поради което няма пречка същото понятие да бъде използвано, както в
НП, така и в съдебното решение. ЗАНН не поставя изискване за използване на
конкретни термини и понятия от АНО, респ. за неизползването им. В НП е
достатъчно ясно и недвусмислено е
описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено. Съдът приема, че демонстративното управление на
МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора,
които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за
целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект,
след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на
автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е
предназначено за движение на други ППС.
Т.е. умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством няколко кратно завъртане на
гуми поднасяне на задната част на
автомобила, и т. н. в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния
случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която
се установява безспорно от свидетелите очевидци .Налага се извода, че всяко неовладяване на колата под
въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол
над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който
е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини
щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания
по въпроса накъде точно и по какъв начин би се
отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под
действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на
„черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията
са извършени в централната част на населеното място при наличието на други
участници в движението . Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е
била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6
т.28 от ДР на ЗДвП. В подкрепа на своите изводи е факта, че законодателят е
въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г.,
обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна,
при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени
улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност
от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в
санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото
"лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
За неоснователно съдът счита, че не е
доказано умишлено деяние от негова страна, предвид, че законът санкционира не
само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни
нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателя е правоспособен водач и
придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със
системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това,
че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия
или обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Поставено е изискване в обстоятелствената
част на НП деянието да е така описано, че от съдържанието на описанието му да
се извлекат конкретните настъпили факти и съставомерните му признаци. Това
задължение е изпълнено от АНО.
При предявяване на акта на нарушителя
последният не вписал възражения против констатациите по акта. Възражения не са
направени и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което НП
обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП са изложени по същия начин като тези в описателната част на
акта. При така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
изводи: По отношение на съставения АУАН, съдът счита същият за годно писмено
доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си
сила съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на
акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се
ангажираха от страната жалбоподателя конкретни , ясни и недвусмислени доказателства, опровергаващи или поне внасящи
сериозно съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение. В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства –
предимно показанията на разпитаните
свидетели извършването на нарушението по
чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП от страна на жалбоподателя е категорично и безспорно доказано.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат съда към
единствено възможен извод – че с поведението си на процесната дата и час, като
водач на моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в
нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел
различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това.
Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало
освен него и още едно лице, което прави поведението на жалбоподателя още
по-опасно. Извършвайки движения които водят автомобила до т. н. "дрифт",
е показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено ползване за
цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в автомобила само прави
стореното от него още по-укоримо. Нарушението е правилно подведено към
уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата
на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и
пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност. Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр.
3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази
санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок
от 12 месеца, каквито са и наложени на жалбоподателя., като съдът и не би и
могъл да ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера
им.
Не може според съда случаят да се
квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото от показанията на свидетелите се установи че жалбоподателя е извършил
описаното нарушение В тази връзка съдът изцяло споделя извода на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и
демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт,/
Не без значение е дали точно в този момент е имало
други автомобили, и достатъчно хора във
връзка с извършваното мероприятие
Следва
да се отбележи и факта че жалбоподателя предприема рискови маневри с което
застрашава не само своя живот и здраве, но и на возения от него пътник и на
всички останали участници в движението. Поради изложеното самото процесно
нарушение не се характеризира с ниска степен на обществена опасност от всяко
друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
Съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице Констатира се
компетентността на актосъставителя и на АНО да издават съответно АУАН и
НП. На тези основания следва да се потвърди оспореното НП.
Деянието не следва да се квалифицира по чл.5, ал.1 или ал.2, т.4
от ЗДвП, защото по този текст изискуемото поведение е да не се преминава
внезапно от едната в другата пътна лента и/или обратно, без да е необходимо да
се извършват и други маневри, каквито са извършени в случая.От друга страна
нарушението по чл. ал.1 от ЗДвП се субсимира
от действителното извършено такова с оглед наличието на всички
съставомерни елементи.
Съдът , счита , че по този начин и с това
наказание ,като средство за постигане на
специалната и генерална превенция,жалбоподателят ще се поправи и превъзпита в
достатъчна степен към спазване на
установения правен ред и ще му се отнеме възможността и за в бъдеще да извършва
такива нарушения, като се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и членове на обществото.
Безспорно следва да се отбележи и , че се наблюдава една непрекъсната
тенденция и завишен ръст на този вид
нарушения и предвид отчетените
резултати нетърпимостта на обществото
към този род нарушения се засилва .Именно и за това приложената в случая
разпоредба е предвидена , като нормативна уредба през 2017 г. в отговор на
зачестилите случая с трагични резултати.Не случайно законодателя е предвидил
действително тежко наказание и като
глоба и като лишаване от правоуправление
с цел да се преустанови тази практика на извършване на подобни
нарушения..В никакъв случай не може да се говори за случайно деяние ,когато не
е бил длъжен водача , а или ако е бил не е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици.Ето защо такъв водач трябва неминуемо да понесе
предвидената в закона,макар и
неподлежаща на индивидуализация санкция. Вън от това ,видно от
приложената към АНП справка за нарушител /водач ,жалбоподателят е бил санкциониран многократно за извършени
редица нарушения по ЗДвП с актове , НП и фишове което сочи и за неговото
отношение към установения ред на държавно управление.
По отношение на наказанието за , това че не носи контролния
талон към свидетелството за правоуправление , съдът счита, че също са налице
неоспорими факти за извършено нарушение ,като
съставомерните елементи са изпълнени.
Въз основа на обстоен и всестранен анализ
на доказателствата преценени в тяхната цялост взаимна връзка и зависимост
,събрани по делото чрез гласните доказателствени средства -разпит на свидетели
и писмените доказателствени средства намиращи се в административно
наказателната преписка и приобщени по делото по надлежен ред –, съдът намира
,че издаденото Наказателно постановление,следва да се потвърди..
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0351-000765, ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, издадено на 17.09.2020 г. от БОНЧО ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 /14.05.2018 г в предвид, че Д.Г.Г. на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД е съставил АУАН GA212459/ 05.08.2020 г. против К.К.Д., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ***, кат. В, води се на отчет в ОДМВР ХАСКОВО, държава на издаване БЪЛГАРИЯ
За това, че на 05.08.2020 г в 21:56 часа в ГР.СВИЛЕНГРАД на БУЛ.БЪЛГАРИЯ (Г.Д.) като Водач на лек автомобил с per № X1787BP,
при обстоятелства: В гр. Свиленград по бул. България посока ул. Васил Левски, управлява личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с per. X1787BR като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, и подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, и преднамерено го извежда извън контрол. He носи Контролен талон към СУ на МПС. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510сфабр номер ARBA 0093, като уреда отчита 0 промила алкохол. е извършил:
1) ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА
ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА
ДРУГИ ЦЕЛИ. ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И
ТОВАРИ,
с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП
2) HE НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ.,
с което виновно е нарушил
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП ;ЧЛ.183АЛ1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП му е наложено на К.К.Д. ЕГН/ЛНЧ
********** с адрес *** съгласно 1) ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв.
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и съгласно 2)ЧЛ.183АЛ1 Т.1 ПР2отЗДвП- Глоба в размер на 10лв.,КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Хасково в 14 дневен срок от съобщението
до страните,че е обявено.
Районен съдия:……..