Решение по дело №6838/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260042                                              14.08.2020г.                                            град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                           ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и трети юли                                                       две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                    

                                                                                    Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Елена Христова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 6838 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба Г.Ж.Ж., ЕГН ***********,*** чрез адв. П.Т.,***, пл. „*** против И.В. З*, ЕГН **********,***, с която се иска осъждане на ответника да да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 100.00лева, представляващ 1/3 от наема за ползването на семейното жилище в гр. Б*, находящо се в ж.к. „*****“ бл. ***, представляващо апартамент с площ от 53.77кв.м., състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня – тоалетна, коридор и тераса, предоставено със съдебно решение № ***/ ***.2019г. по гр.д. № ****/ 2018г. на Районен съд гр. Бургас, считано от 01.03.2019г. – влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака им, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът между тях бил сключен на ******2012г. и прекратен с влязло в сила Решение № ***/ ****.2019г. по гр.д. № ***** 2018г. на Районен съд гр. Бургас. С посоченото решение било постановено родителските права на двете им деца – А*, родена на ***г. и Д*, родена на ***г. да се упражняват от майката и е определен режим на лични контакти между децата и бащата. Сочи се, че семейното жилище в гр. Бургас, находящо се в ж.к. „*******“ бл. ****, представляващо апартамент с площ от 53.77кв.м., е било предоставено за ползване на съпругата. Според ищеца, по силата на съдебното решение между тях възникна наемно правоотношение. Затова сочи, че жилището е негова предбрачна собственост, закупено с покупко – продажба през 2008г. и счита, че по силата на съдебното решение не е бил длъжен да отправя покана за заплащане на наема за жилището, но въпреки това отправил покана чрез нотариус М* И*. Поканата до ответницата била връчена, според ответника, по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 4 от ГПК, след отказ от страна на И. З*. Претендира се да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответницата да заплаща месечен наем в размер на 100.00лева дължим за ползаването на 1/3 част от жилището, считано от 01.03.2019г. – влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака им, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подал писмен отговор, с който претенциите се оспорват по основание и размер. Иска се прекратяване на производството. Твърди се, че между страните е имало конфликти, които са довели до образуване на дело по ЗЗДН, както и досъдебни производства. Твърди се, че Ж. е разбил жилището и изнесъл всички мебели, вкл. леглата на децата, електроуредите. Били изтръгнати всички контакти и ключове на ел. системата. Липсвали ъгловите лайсни на стаите, полилеите и електрическите крушки. От банята липсвала шкаф мивката, както и ВиК смесителите. Липсвали и климатиците. След постановяване на решението по бракоразводното дело, следвало ищецът да изнесе личните си вещи, за да могат ищцата и децата да ползват имота. Ответницата знаела, че Ж. се намира в Англия, като в началото на м. април 2019г. посетила имота, за да провери състоянието му. З* била установила, че ел. захранването било прекъснато, а след това, че партидите в „ЕВН електроснабдяване“ и „ВиК“ са зачислени на нейно име. За да възстанови захранването, а след това и годното състояние за живеене на имота, била извършила ремонти на стойност около 10000лева. Ответницата сочи, че била закупила и обзавеждане на стойност около 4000лева. В имота успяла да се нанесе, заедно с децата, на 01.07.2019г. Относно връчената й нотариална покана, счита същата за неотносима към предмета на делото. Оспорва се квадратурата на жилището, която според З* е не повече от 45кв.м. Описва се разпределението, като се твърди, че децата на практика ползват цялата площ на жилището, понеже е много малко. Излагат се и съображения и относно размера на месечния й доход, с който издържа и двете деца. Алтернативно моли, в случай, че иска се счете за основателен , да се определи наем в размер на 20.00лева месечно, като за горницата до 100.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Представени са писмени доказателства, направени да доказателствени искания. Претендират се разноски.   

Предявеният иск е с правно основание чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1 от СК вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи и че бракът им е прекратен с решение № ****/ ***.2019г. по гр.д. № ****/ 2018г. на Районен съд гр. Бургас, с което на съпругата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца на страните и е постановено местоживеенето им да бъде при майката. Със същото решение семейното жилище, собственост на Г.Ж., е предоставено за ползване на съпругата. Не се спори също така, че жилището е собственост на ищеца Ж., придобито преди брака, видно и от представения нотариален акт № *****, по нот.дело ****/2008 г. на Нотариус Б* К**, рег. № **** на НК.

От представената нотариална покана, връчена на ответника на 27.06.2019 г. по реда на чл. 44 ГПК /при отказ/, се установява отправено искане от страна на ищеца Ж. за заплащане на наемна цена на припадащата се на съпругата част от ползваното семейно жилище, в размер на 200 лв. на месец.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел В* М* се установява, че ответникът И. З* е направила ремонт на жилището преди да се нанесе в него през месец юли 2019 г. Ремонтът е започнал през месец април 2019 г., като свидетелят сочи, че апартаментът е бил в много лошо състояние, липсвали са ключове и контакти, душ-батерия в банята, жилището е било изпразнено и без мебели. Свид. М* не може да заяви категорично дали са били поставени подовите настилки във всички помещения, но помни, че в банята е била с плочки. Ремонтът е продължил няколко месеца.

По реда на чл.176 ГПК ответникът заявява, че всички налични мебели в апартамента са правени по поръчка и заплатени от нея или нейните родители.

            От приетото по делото заключение на вещото лице арх. С.С. се установява, че към момента жилището е обзаведено и в добър вид. Определил е средна месечна наемна цена в зависимост от степента на завършеност, а именно: при обзаведен апартамент – 380 лв., при необзаведен – 300 лв., във вариант “на тапа” – 210 лв. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание експертът заявява, че не се предлагат на пазара жилища, които да са във вида описан от ответника, поради което не може да се даде точна оценка на наемната цена в такъв вариант. В случай, че жилището се нуждае от ремонт, но не е във варианта “на тапа”, то тогава наемът би бил по-нисък от този за необзаведен апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Следователно, към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от малолетните деца на страните, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите, по аргумент от чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. С оглед постановеното решение за предоставяне ползването на семейното жилище и фактът, че имотът принадлежи на съпруга, то искът за заплащане на 1/3 част от наемната цена се явява доказан по своето основание, предвид ползваната жилищна площ от двете малолетни деца на страните.

По отношение на размера на претенцията съдът намира, че от значение за определяне на наемната цена е състоянието и вида на обекта към момента на предоставянето му за ползване. С оглед показанията на свидетеля З*, които следва да бъдат кредитирани като безпротиворечиви и съответни на събраните писмени доказателства, жилището е било за ремонт и такъв е извършен от ответника. При съобразяване със заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно изготвено, следва да се приеме, че като база за определяне на наемната цена може да послужи средният пазарен наем за необзаведени жилища от този вид, който експертът е определил на 300 лв. Доколкото по делото е установено, че жилището е било в лошо състояние и не е възможно точното определяне на наемната цена на апартамент в такъв вид, то наемът следва да се определи от съда по реда на чл. 162 ГПК. Затова, като взе предвид, че пазарната цена на жилище “на тапа” е определена на стойност от 210 лв., а тази на обзаведено жилище от този вид – 300 лв., съдът приема, че справедливата наемна цена за обекта към момента на предоставянето му за ползване е 240 лв., от които 80 лв. ответникът следва да заплаща на ищеца. До този размер претенцията се явява основателна и доказана и следва да се уважи, като се отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 100 лв. на месец. Наемът се дължи от влизане в сила на решението, с което е предоставено за ползване жилището /посочена от ищеца и неоспорена по делото – 01.03.2019г./. Неоснователно е възражението за недължимост на сумите за времето до м.юли 2019 г., доколкото от показанията на свидетеля е установено, че към месец април 2019 г. ответникът е започнал ремонт, респ. ищецът не е ползвал обекта.

Предвид изхода от производството и направеното от двете страни искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в тежест на ответника да се поставят направените от ищеца разноски в размер на 779.20 лв., съобразно уважената част. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест на ищеца да бъде възложено заплащането на направените от ответника съдебни разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на общо 220 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.В. З*, ЕГН **********,***, да заплати на Г.Ж.Ж., ЕГН ***********,***, месечен наем в размер на 80 (осемдесет) лева на месец, за ползването на семейното жилище в гр. Бургас, находящо се в ж.к. „*******“ бл. **** представляващо апартамент с площ от 53.77кв.м., предоставено за ползване на И.В. З* със съдебно решение № ** ***.2019г. по гр.д. № ****/ 2018г. на Районен съд гр. Бургас, считано от 01.03.2019г. – влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на основание за изменението или прекратяването на задължението, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл. 57 СК, както и сумата от общо 779.20 лв. (седемстотин седемдесет и девет лева), представляващи съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 80 /осемдесет/ лв. на месец до пълния заявен размер от 100 /сто/ лв. на месец.

ОСЪЖДА Г.Ж.Ж., ЕГН ***********,***, да заплати на И.В. З*, ЕГН **********,***, сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева) - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е