РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20169686/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3099/21 г. по описа на
СРС, 174 състав, С.О. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл. 410 КЗ сумата
от 286,54 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 29.08.2017 г. в гр. София, ж. к. Полигон към бул.
Цариградско шосе, срещу фирма „А.“, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК e осъдена да заплати сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С.О. срещу решение №
20169686/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3099/21 г. по описа на СРС, 174 състав.
Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Поддържа, че по делото не е доказан механизма на
настъпване на процесното застрахователно събитие, наличието на причинно – следствена
връзка между него и вредите, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил и
застрахователя – ищец, поради което плащането на застрахователно обезщетение от
1
застрахователя не обуславя възникването на суброгаторното право по чл. 410, ал. 1 КЗ
спрямо С.О.. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Въззиваемият – ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин
са доказани следните обстоятелства – наличието на действително застрахователно
правоотношение, причинени вреди, причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
вредите, както и регресните права след суброгиране в правата на увредения. Моли съда да
бъде потвърдено решението. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 29.08.2017 г. около 15,15 ч. в гр. София, на
улица без име, от ж. к. Полигона към бул. Цариградско шосе, срещу фирма „А.“, автомобил
марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. № СВ ******* собственост на „К.Т. – 2“ ООД, управляван
от Д.Г., попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което били причинени имуществени вреди на автомобила. Посочва, че за процесното ПТП е
бил съставен протокол за ПТП № 1686909/29.08.2017 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“.
Твърди, че към датата на събитието за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. №
СВ ******* е била сключена с ищеца застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 93001710042755, със срок на валидност от 18.05.2017 г. до
17.05.2018 г., като по заведената при него щета след направена оценка е изплатено на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 276,54 лв.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу
причинителя на вредата. Твърди, че тъй като се касае за реализирано ПТП на път,
стопанисван от С.О., то ответникът С.О. следва да възстанови платеното обезщетение. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
276,54 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка Каско по щета № 0000 – 1201 – 17 – 207920, както и 10,00 лв. – ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 20.01.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – С.О. оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните
вреди, наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и наличието на покрит
застрахователен риск. Оспорва иска и по размер. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
2
От представения като доказателство по делото протокол за ПТП №
1686909/29.08.2017 г., съставен от СДВР – отдел „Пътна полиция, се установява, че на
29.08.2017 г., около 15,15 ч., товарен автомобил „Ауди А 6“, с рег. № СВ ******* се е
движел в гр. София, по ул. „Без име“, с посока от ж. к. Полигона към бул. „Цариградско
шосе“, и срещу фирма „А.“, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Видимите
щети по товарен автомобил „Ауди А 6“, с рег. № СВ ******* отразени в протокола за ПТП,
са: предна дясна гума и други.
Така описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП и видимите щети по
процесния автомобил кореспондират с посоченото в уведомлението за настъпилото
застрахователно събитие от 29.08.2017 г. и с показанията на св. Д.Х.Г., водач на увредения
автомобил. От показанията на св. Г. се установява, че офисът на фирмата, в която работи, се
е намирал близо до процесния участък, и че постоянно е минавал оттам. Посочва, че му било
направило впечатление, че в този участък има много дупки на пътното платно, но няма
пътни знаци, които да сигнализират за наличието на неравности на пътя. Заявява, че няколко
пъти е пукал гуми и изкривявал джанти в този район, и че не помни каква точно е била
дупката, през която е минал на 29.08.2017 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, като причинените по него щети
са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 29.08.2017 г. в гр. София
произшествие. Стойността, необходимаа за възстановяване на автомобил „Ауди А 6“, с рег.
N******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 348,04 лв.
За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на увредения автомобил към
момента на настъпване на ПТП по делото е представен заверен препис от застрахователна
полица по застраховка „Каско“ на МПС N 93001710042755/17.05.2017 г., в която е посочено,
че същата е сключена за срок от 18.05.2017 г. до 17.05.2018 г., при уговорено покритие –
Клауза 1.
От представените Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, е видно, че процесното ПТП представлява покрит
риск /Клауза 1 - т. 1.3./ съгласно ОУ на застраховка Каско.
По делото не се спори, че ЗК „Л.И.“ АД е изплатило на собственика на увредения
автомобил по процесната щета застрахователно обезщетение в размер на 276,54 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди, а
в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В случая, за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и
причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на САТЕ.
Видно от отразеното в протокола за ПТП № 1686909/29.08.2017 г., съставен от СДВР
– отдел „Пътна полиция, на 29.08.2017 г., около 15,15 ч., товарен автомобил „Ауди А 6“, с
рег. № СВ ******* се е движел в гр. София, по ул. „Без име“, с посока от ж. к. Полигона към
бул. „Цариградско шосе“, и срещу фирма „А.“, попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно. Видимите щети по товарен автомобил „Ауди А 6“, с рег. № СВ ******* отразени в
протокола за ПТП, са: предна дясна гума и други.
Действително протоколът за ПТП № 1686909/29.08.2017 г., съставен от СДВР – отдел
„Пътна полиция, след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на
процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1
ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и
изявления, а изявление на участник в ПТП.
Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на процесното
ПТП и видимите щети по процесния автомобил кореспондира с посоченото в
уведомлението за настъпилото застрахователно събитие от 29.08.2017 г. и с показанията на
св. Д.Х.Г., водач на увредения автомобил, поради което следва да се кредитира изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилото на 29.08.2017 г. в гр. София ПТП.
Действителната стойност на щетите по процесния лек автомобил към момента на
настъпване на събитието – 29.08.2017 г. е 384,04 лв.
4
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност
/застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт/.
В случая, завереният препис от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на
МПС № 93001710042755/17.05.2017 г. не съдържа подписи на страните по
застрахователното правоотношение. Съдът намира обаче, че предвид характера на договора
за имуществена застраховка „Каско“ на търговска сделка, приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 301 ТЗ. Ето защо, с оглед данните по делото за
извършени действия по изпълнение на процесния договор за застраховка, а именно –
уведомлението за настъпило застрахователно събитие до застрахователя и плащането от
застрахователя на застрахователно обезщетение, следва да се приеме, че договорът по
имуществена застраховка Каско е потвърден от страните по него. Потвърждаващото
действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09
г. на ВКС, I т. о., Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение
№ 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че към датата на процесното ПТП
ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – товарен
автомобил „Ауди А 6“, с рег. № СВ ******* сключена при клауза 1.
От представените Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, е видно, че процесното ПТП представлява покрит
риск /Клауза 1/ съгласно ОУ.
Ето защо, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от застрахователя,
като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 276,54 лв., поради което е
налице и основание за възникване на регресното право.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Освен това застрахователят има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв. е обичаен
размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата. Ето защо, регресното
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му възлиза на сумата в общ размер от 286,54 лв. /276,54 лв. + 10 лв./.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД, срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл е р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
5
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи относно правилността на
обжалваното решение във връзка с възражението за съпричиняване, поради което то не
следва да се обсъжда от въззивния съд /арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявения иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20169686/09.08.2021 г., постановено по гр. д. №
3099/21 г. по описа на СРС, 174 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в
частта му относно разноските.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20169686/09.08.2021 г., постановено по гр. д. №
3099/21 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: *******, с адрес: гр. София, ул********3, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.**********,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7