Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4134 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 4.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 79379/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 36
състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Л.Т.П. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК*********/ сумата 777.82 лв.
/главница/- стойност на потребена топлинна енергия в имот с аб.№
042763 през периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., и сумата 70.01 лв.- главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение- 18.05.2018 г., до окончателното погасяване на главниците,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31497/ 2018 г. на СРС, 36 състав, като исковете на „Т.С.“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за сумата 84.50 лв.-
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
1.12.2015 г. до 23.04.2018 г., и за сумата 15.98 лв.- обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 1.12.2015 г. до
23.04.2018 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Л.П. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 429.28
лв.- разноски за първоинстанционното производство, и сумата 67.08 лв.- разноски
за заповедното производство /ч.гр.д.№ 31497/ 2018 г./.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от дружеството иск
по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 84.50 лв.-
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и в частта за разноските,
с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване
на иска за посочената сума, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Л.Т.П. /ответница по
делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата на
подпомаганата от него страна.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД /предмет на
въззивното производство/.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 84.50 лв.- лихви за забава, като
неоснователен и недоказан.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 1.12.2015 г.- 23.04.2018 г., тъй
като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно
доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответника.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приложените от
ищеца справки и съобщения към фактури, са в размер, различен от сумите за
реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и
въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. до м.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при действието на
цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата
фактура, издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В
случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока,
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за
публикуване на общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата
му, съответно- за датите, на които е станало това, поради което и поради
непроведено пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава
искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за част от претендираните лихви за
забава, определени върху възникналите до м.06.2016 г. главнични вземания
/стойност на потребена топлинна енергия/, подлежи на отхвърляне като недоказан
и неоснователен.
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.07.2016 г.-
м.04.2017 г. топлинна енергия суми са приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД,
одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2
от ОУ- 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от
Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4
на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 ОУ. Спрямо общата
фактура по чл.32, ал.3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл.33, ал.4 ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка
и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в
ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане. Общата фактура за отчетния
период е издадена на 31.07.2017 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017
г. /45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят фактурата, считано от
30.04.2017 г./. При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да
отправена от ищеца до ответника. Искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения
период също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При това положение, с оглед релевираните в
жалбата доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне
признаването за дължими на суми, представляващи лихви за забава, по реда на
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции по основателността на иска с предмет посоченото
акцесорно вземане постановеното от СРС решение в обжалваната отхвърлителна част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски
съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемата страна, но доказателства
такива да са сторени от нея за въззивното производство не са представени, поради
което и разноски с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.01.2021
г., постановено по гр.д.№ 79379/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО,
36 състав, в обжалваната част, в
която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК*********/ срещу Л.Т.П. /ЕГН **********/ установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 84.50 лв.- обезщетение за забава при
плащане на главницата от 777.82 лв. /стойност на топлинна енергия/, дължимо за
периода от 1.12.2015 г. до 23.04.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31497/ 2018 г. на
СРС, 36 състав.
Решението
по гр.д.№ 79379/ 2018 г. на СРС, І ГО, 36 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.