РЕШЕНИЕ
№ 5437
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря И.Н. М.С.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110129988 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. С. Х. срещу „С. К." ООД.
Ищецът твърди, че на 16.12.2021 г. той е сключил договор за паричен заем № ...със „С.
К." ООД. Страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600 лева, при 7
погасителни месечни вноски, размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. С. С. Х.
погасил изцяло сумата по сключения договор.
В чл. 6 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита. Поръчителят следвало да отговаря на следните
условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др.
Още със сключване на договора, кредиторът начислил неустойка в размер на 467, 54
лв., тъй като заемателят не представил в срок надлежен поръчител или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор.
В исковата молба се излагат многобройни аргументи за противоречие на всички
условия по договора с императивни норми на закона и съдебната практика.
Според изложението в исковата молба процесната клауза противоречи на принципите
изложени в глава четвърта от ЗПК - задължение на кредитора преди сключване на договор за
кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв.
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (без данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, като е налице и заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
1
Отбелязва се, че непредставянето на обещаните обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да
се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променил последиците от липса
на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски. Твърди се, че това
плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие, което в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК „С. к." ООД не включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по
своята същност представлявала печалба за кредитора.
В допълнение ищецът твърди, че е сключил договора при крайна нужда. Не посочва
дали противната страна е била наясно с това обстоятелство.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което:
1. Да установи, че процесният договор е нищожен.
2. Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата в договор за
паричен заем № ..., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне
на поръчител предвидена в договора, сключен между доверителя ми и „С. К." ООД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С." ул."С." № ..., ет. .,
представлявано от Н.П. П., като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
с чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде
прогласена.
3. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от 3ПK вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД
ответника „С. к." ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С."
ул."С." № ..., ет. ., представлявано от Н. П. П., да заплати на С. С. Х. с ЕГН
**********, сумата в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, частична претенция от
общо 467, 54 лв., представляваща недължимо платени суми по неустоечна клауза,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане;
4. Да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва всички правни твърдения на
ищцовата страна.
Специално се оспорват правните изводи на ищеца по отношение на клаузата в чл. 6 от
договора.
Оспорва се твърдението на ищеца, че в годишния процент на разходите следвало да
бъде включен и размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение.
Относно твърдението, че клаузата за неустойка е нищожна се правят следните
възражения:
Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция
следвало да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.
Обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения
от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира
правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от
страна на потребителя.
Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е
оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът бил приел да поеме финансовия риск и
да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът би имал
интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до
непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за
2
събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на
потребителя (каквото било налице и в конкретния случай).
Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията
на заемодателя и потребителя страните се били съгласили, че в случай на неизпълнение на
същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението щели
да бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ за това -
чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер. По този начин съобразно
изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните било договорили неустойка, която да обезпечи
изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете
форми.
В контекста на горното обаче следвало да се съобрази и обстоятелството, че
предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и
действията на потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно
задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед
на волята на кредитора бил увеличен носеният от него финансов риск. Това увеличаване на
риска се случвало пост фактум — след датата на отпускане на кредита и то по волята на
една от страните – в резултат на неизпълнение на договорно задължение. Това
обстоятелство представлявало едно бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията
за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл. 12 ЗЗД не би могло
да бъде презюмирано изначално от кредитора.
Кредиторът не бил могъл и не бил длъжен да предвиди при сключването на договора,
че въпреки че бил информирал клиента за задължението му за предоставяне на обезпечение
/посочено в Стандартния европейски формуляр/, ищецът бил договарял недобросъвестно с
изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.
В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от
кредитора обезпечение, то същият очевидно бил договарял недобросъвестно в нарушение
на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по
кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за
осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира затова кредитора, като
отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил
достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай
клиентът не бил сторил нито едно от двете неща.
Оспорва се твърдението, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил сумата от 467, 54 лв. по договора за
кредит.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за паричен заем Кредирект №
...от 16.12.2021 г., по силата на който ищецът е получил заем в размер на 600 лв. със
задължение да го погаси със 7 вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40.05%. От договора е видно, че ищецът е следвало да заплати сумата от 701, 46 лв. –
главница 600 лв. и възнаградителна лихва 101, 46 лв. В договора е уговорена и неустоечна
клауза, според която, ако не се предостави обезпечение в тридневен срок от усвояване на
заемната сума, се начислява неустойка в размер на 467, 54 лв. В погасителния план,
неизменна част от договора, изрично е записано, че неустойката се начислява при
неизпълнение на задължението по т. 6.1. от Договора – това за предоставяне на обезпечение.
Не се спори, че обезпечение не е било предоставено.
3
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. По
отношение на заемите, отпускани на потребители, в българската правна система съществува
и специален Закон за потребителския кредит (към датата на сключване на процесния
договор действа ЗПК от 2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението
към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители
(арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за
неравноправни клаузи на ЗЗП от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП, за които съдът следи служебно.
При извършената служебна проверка за валидност и съгласно изведените в практиката
на ВКС положения, съдът намира, че са спазени изискванията за форма и съдържание на чл.
10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, което в
случая е изпълнено, като взе предвид и специалната разпоредбата на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), предвиждаща като форма "от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече".
Видно от представените от ответника лог файлове по процесния договор, Общите
условия са били приети, а СЕФ е изпратен на електронната поща на ищеца. Възражението
на ищеца, че същите, както и погасителният план, не са били предоставени на ищеца, се
явява неоснователно, тъй като погасителният план е инкорпориран в процесния договор.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48.3 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно 5 пъти размера на законната лихва или 50 %.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не е изчислен правилно.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, прието без
възражения и кредитирано от съда, се установи, че реалният ГПР, получен в резултат на
изчисленията на вещото лице, включващ всички платени суми, е в размер на 1292.57 %, а
реалният ГПР без включване на неустойката по т. 6.2. от процесния договор е в размер на
176.35 %.
Предвидената в т. 6.2. от процесния договор неустойка за неосигурен поръчител в
тридневен срок от усвояването на заемната сума на договора по своя характер е санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на акцесорно договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението на главното задължение. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, не се намира в никакво съотношение с изпълнение или неизпълнение
на задължението на заемателя да върне заетата сума, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в договора, тази неустойка по същество е добавка към
възнаградителната лихва. Действителният размер на ГПР, изчислен от вещото лице,
включващ неустойката, е в размер на 1292.57 %, който размер надвишава максималния
допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК.
4
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен правилно изчислен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазена.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена в
чл. 22 ЗПК, който предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
При прогласяване на нищожността на процесния договор не следва да се обсъждат
другите възражения на ищеца, тъй като всички акцесорни клаузи следват нищожността на
главния договор.
В заключението на вещото лице е посочено, че с плащанията, направени от ищеца по
процесния договор, е погасена неустойка в размер на 42, 21 лв. Предвид изводите на съда
тази сума подлежи на възстановяване, като за горницата до претендираните 50 лв., частична
претенция от 467, 54 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати разноските,
направени от ищеца по настоящото дело. Ищецът претендира държавна такса в размер на 50
лв. и депозит за вещо лице в размер на 500 лв., които разходи следва да му бъдат
възстановени съобразно уважената част от иска – 464, 31 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца - адвокат Д. М., адвокатско възнаграждение
съобразено с уважената част от иска, с оглед на обстоятелството, че адвокат М. е оказал
безплатна правна помощ на ищеца. При разпределяне на разноските ответникът следва да
заплати на адвокат М. сумата от 810, 43 лв.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 38 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК по иска на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „С Т“, срещу „С.К."
ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С." ул."С." № .., ет. .,
представлявано от Н. П. П., договор за паричен заем № ...от 16.12.2021 г.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С."
ул."С." № ..., ет. ..., да заплати на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С. Т.“, на
основание чл. 34 ЗЗД сумата от 42, 21 лв., представляваща платена неустойка по нищожен
договор.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С."
ул."С." № .., ет. .., да заплати на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С. Т.“,
сумата от 464, 31 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „.С"
ул."С." № ..., ет..., да заплати на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на
5
810, 43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6