Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.04.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и първи
февруари
две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 556
по описа за 2021г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че с ответницата са
живели на съпружески начала повече от 10 години. През този период – през 2012г.
тя закупила жилище, което било в много лошо състояние. Ответницата по това
време работила в Англия и решили той да извърши ремонт на същото, а тя да
осигури средствата за това. Ищецът започнал същия през 2013г., като направил
това със свои средства, тъй като В. Д. не му изпращала пари. Една част от тях
взел на заем, а другата имал от наследствено жилище. Общата стойност на
вложените материали и труд, както и на закупеното обзавеждане е 21420 лева, от
които ответницата осигурила 4000 лева. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което тя да бъде осъдена да му заплати сумата от 17420 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Ответницата оспорва предявения иск.
Признава, че страните живели на съпружески начала, както и че е закупила
жилище, намиращо се в гр. Асеновград, ул.“А.К.“ №4, както и че веднага след
това страните са направили основен ремонт на същото. Твърди, обаче, че всички
разходи за това са поети от нея, като ищецът не е разполагал със средства. Тя
работила в Англия и изпращала на ищеца пари чрез международна парична агенция „Moneygram“. Една част от тях били получени от сина му. Твърди, че лично е закупила
уредите за парната инсталация и за кухнята. Оспорва стойността на ремонтните
работи и твърдението, че ищецът е наемал майстори по договор за изработка.
Твърди, че това не е било необходимо, тъй като той сам може и е извършил
строително-ремонтните работи. Оспорва всички договори, приложени към исковата
молба като такива без достоверна дата, както и като неистински документи. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Евентуално в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично
прави възражение за прихващане със сумата от сумата от 9000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на процесното жилище без правно
основание за периода от 01,01,2019г. до 30,06,2021г. или 30 месеца.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не се спори между
страните, че са живели на съпружески начала за период от около 10 години, както
и че през 2012г. В.Я. закупила правото на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 00702.526.61.1.1 ведно с 1/6 идеална част от
поземления имот, в който е построена сградата. Видно от нотариалния акт, с
който е оформена сделката, този обект съставлява жилище, апартамент на първи
етаж, като адресът е гр. Асеновград, ул.“А.К.“ №4. Не спорно също така, че
същият е бил в много лошо състояние и е било необходимо да се извърши ремонт, който
е започнал през 2013г. и е продължил няколко години. Не се спори, че описаните
в исковата молба работи са извършени от С.К., като през това време В.Я. е
работила в Англия.
Видно от договори
за изработка от 10.03.2013г. за монтаж и материали на ВиК и електрическа
инсталация, от 20.05.2013г. за обща работа, от 23.11.2014г. за шпакловка, от
08.04.2015г. за полагане на фаянс и теракота
и материали, от 05.07.2015г. за полагане на паркет и материали и от
20.12.2015г. за боядисване и обръщане на прозорци и врати, К. е възложил част
от извършените ремонтни дейности на свидетелите Панчев, Атанасов и Гьорев, на
които е заплатил посоченото в тях възнаграждение. Истинността на тези документи
е оспорена, поради което е открито производство по чл. 192 от ГПК. В хода на
извършената проверка и по-конкретно от разпита на лицата, които са ги
подписали, се установи, че те са изпълнили подписите, положени от тяхно име,
поради което следва да се признае, че оспорването им недоказано. От тези
писмени доказателства, подкрепени от свидетелските показания на изпълнителите
по тях и от дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от С.К., се доказват
спорните факти, че за извършване на част от ремонтните дейности е заплатено
възнаграждение на трети лица, тъй като не са извършени лично от ищеца. Така за
описаните в тях строителни работи, за труд и материали, са заплатени съответно
2150 лева, 870 лева, 3220 лева,1710 лева, 1367 лева и 2852 лева или общо 12 169
лева.
Освен това С.К. е
сключил договор от 28.01.2016г. за изработка и монтаж на мебели, като за труд и
материали заплатил общо сумата от 2500 лева. На 06.01.2015г. той закупил мивка
за кухня на стойност 216 лева. Липсва спор между страните, че тези стоки са
монтирани в процесния апартамент. Това
се отнася и до закупения водомер със стокова разписка от 30.03.2016г. на
стойност от 57,42 лева, както и готварска печка, закупена на 05.01.2015г. от
магазин „Технополис“, печка „Прити“ на стойност 679 лева, закупена на
07.11.2012г. и диван, закупен на 29.07.2016г. от „Мебели Виденов“ на стойност
778 лева.
От показанията на
свидетеля Божанов, който притежава етаж в същата сграда, се установява, че е
извършван ремонт на общите части, включително на покрива, като припадащата се
стойност от тях за апартамента на В.Я. е заплащана от С.К..
Основният спорен
въпрос между страните е относно принадлежността на средствата, с които С.К. е
заплатил извършените ремонтни дейности и закупеното обзавеждане. Установи се,
че една част от тях от 12 000 К. е получил в заем от свидетелката Димитрина
Гълъбова през 2014г. От показанията й се установява, че подписът в договора за
заем от 09.04.2014г. е изпълнен от нея, както и че заетата сума й е върната на
части от С.К. по 1000 лева или 2000 лева. Поради това оспорването на
истинността на този документ също е недоказана. В тежест на всяка от страните е
да установи твърденията си, че парите за извършения ремонта са били нейни.
Видно от приетите по гр.д.№2516/2018г. писмени доказателства В.Я. е изпращала
на С.К. периодично различни суми. Липсват преки доказателства, че именно с тях е
заплатено възнаграждение за труд, материали за описаните ремонтните дейности и
цената на закупеното обзавеждане. Показанията на свидетелката Калоферова не
съставляват такива, тъй като не са основани на непосредствени впечатления, а на
такива, придобити от разказ на самата В.Я.. Освен това същите не са конкретни и
точни. Ето защо следва да се приеме, че ответницата не е установила чрез пълно
и пряко доказване, че изпратените от нея средства са вложени в ремонта на
притежаваното от нея жилище, или пък че са послужили за погасяване на заема,
получен от свидетелката Гълъбова. Поради това и поради безспорно установения
факт, че плащането физически е извършено от С.К., който се подкрепя категорично
от безспорния факт, че по време на осъществяване на ремонта ответницата не е
живяла в Република България, то следва да се приеме, че направените разходи са
негова сметка и той е обеднял със сумата за тях. Общият размер на същата е
доказан за 16399,42 лева. Ищецът не е провел пълно и пряко доказване на фактите
за закупуване и монтаж на входна врата на стойност от 720 лева, ремонт на улуци
и хидроизолация на една от стените на стойност 400 лева и изграждане на парна
инсталация на стойност 3200 лева (от която сума се приспада стойността на печка
„Прити“), съответно претенцията остава недоказана за сумата от 2521 лева. Или
от общия размер от 21420 лева следва да се приспадне сумата от 3641 лева,
заплащането на която не е доказано и сумата от 4000 лева, която ищецът
признава, че е заплатена от ответницата. Ето защо следва да се приеме, че той е
заплатил общо сумата от 13 779
лева.
От събраните
доказателства по делото, включително свидетелските показания, се установява, че
ищецът не е бил собственик на имота, в който са извършени описаните ремонтни
дейности, както и че макар да е очаквал да живее в него на съпружески начала с
ответницата, е държал същия без намерението да го свои. Така той е извършил
претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в чужд имот и не
владее, а държи същия. Поради това отношенията между него и собственика следва
да се уредят от правилата на неоснователното обогатяване. Според практиката на
ВКС (решение № 343 от 2.07.14г. по гр.дело № 2733/13г.на ІVг.о., решение № 69
от 8.02.11г. по гр.дело № 44/10г., решение 733 от 12.11.10г. по гр.дело №
1274/09г.на ВКС) в хипотезата на чл.59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката
сума измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за и към
момента на строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената
стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност). В тежест на
ищеца е да установи тази стойност, но такива доказателства не са събрани. По
тази причина не е доказана коя е по-малката от двете суми. Това от своя страна
е пречка да се уважи предявеният иск, тъй като същият е недоказан.
Въпреки това в
случай, че се приеме на основание чл. 162 от ГПК, че двете суми са равни или
тази на извършените разходи за строежа е по-малка, то следва да се разгледа
възражението за изтекла погасителна давност. В хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата. От направеното с молба
от 21.09.2021г. уточнение, а и от събраните по делото доказателства, се
установи, че всички претендирани суми са заплатени от С.К. в период от повече
от пет години преди датата на подаване на исковата молба – 16.03.2021г., а
именно до края на 2015г. По отношение на обръщането на прозорците и вратите се
твърди, че е станало в началото на 2016г., но преди месец март. Единствено за
закупуването на паркет и полагането му е посочена година на извършване 2017г.,
но от приетия договор за това е видно, че е извършено през 2015г. Ето защо претенциите за извършени разходи за
описаните в исковата молба ремонтни дейности и закупуване на обзавеждане са
погасени по давност.
По изложените
по-горе съображения искът за заплащане на сумата от 17 420 лева следва да
бъде отхвърлен. Поради това съдът не дължи произнасяне по възражението за
прихващане, тъй като същото е евентуално. Ето защо и събраните по делото доказателства
за установяване на същото - съдебно-техническа експертиза и свидетелски
показания, не следва да бъдат разгледани.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в
размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева, внесен депозит за
съдебно-техническа експертиза.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Й.К., ЕГН ********** ***, против В.Й.
Д., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 17 420
лева (седемнадесет хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща
направените разходи за ремонт и закупуване на обзавеждане на апартамент, намиращ
се в гр. Асеновград, ул.“А.К.“ №4, изразяващи се в следното: смяна на ВиК
инсталация и електрическа инсталация на жилището на обща стойност 2150 лева за труд
и материали, шпакловка на стени и тавани с площ 230 кв.м. на стойност 3220 лева
за труд и материали, боядисване на обща
площ 230 кв.м., както и обръщане на врати и прозорци - 92 кв.м. на обща
стойност 2852 лева за труд и материали, закупуване и поставяне на ламиниран
паркет във всекидневна и две стаи на стойност общо 1367 лева за труд и
материали, закупуване и полагане на фаянс в баня и кухня и на теракот в кухня,
баня, коридор и антре на обща стойност 1710 лева за труд и материали, закупуване
и монтаж на входна врата на стойност 720 лева, ремонт на улуци и хидроизолация
на една от външните стени на обща стойност 400 лева, изграждане на парна инсталация
с котел /печка/ на твърдо гориво, закупуване и монтаж на три броя конверторни
радиатори и помпи на обща стойност 3 200 лева, закупуване на обзавеждане на
кухнята - готварска печка на стойност 1228 лева, мивка на стойност 216 лева,
кухненско обзавеждане на стойност 2 500 лева, водомер на стойност 58 лева,
както и закупуване на диван на стойност 779 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 16.03.2021г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА С.Й.К., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Й. Д., ЕГН **********
***, сумата от 1 350 лева (хиляда триста и петдесет лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: