РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67758
гр. София, 27.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110111862 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 410, във вр. с чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявлението по чл. 417 от ГПК ... срещу Н. М. Н. за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК - запис на заповед,
издаден на 11.04.2022 г. в гр. София, за сумата от 585,00 лева, предявен за плащане на
12.04.2022 г., обезпечаващ задължение по Договор за паричен заем № . от 11.04.2022 г.,
сключен с .....
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, който е издал запис на заповед в хипотезата на
чл. 34 от Закона за потребителския кредит - като обезпечение на вземания по
представения по делото договор, поради което по отношение на правоотношението са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от
ЗЗП, независимо, че кредиторът основава претенцията си на по начало абстрактен
менителничен ефект, доколкото съгласно Решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit
Polska, C 176/17, EU:C:2018:711, т. 59 и 61 не се допуска национална правна уредба,
позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е
обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление
за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално
неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за
упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури
зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива. В този смисъл и
Решение от 7.11.2019 г. по съединени дела C‑419/18 и C‑483/18 на СЕС, с което се приема,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10, параграф 2
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като
разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения
1
в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за
обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този
запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от
поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените
между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от
продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки,
така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят
от тези директиви, са спазени.
Ето защо в конкретния случай съдът следва служебно да приложи правилата на ЗЗП
и ЗПК, независимо, че се касае до искане, основано на запис на заповед.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В настоящия случай в чл. 3.5 от Договора е посочен процент на ГПР от 49,045%, но
посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи неустойката по чл. 8 от Договора за
непредставяне в срок на обезпечение.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 400 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата над посочената, както и за съответната
част от разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на... срещу Н. М. Н. за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК за сумата над 400 лева до пълния
претендиран размер от 583,47 лева като част от вземане в общ размер на 585 лева по запис
на заповед, издаден на 11.04.2022 г. в ...., за сумата от 585,00 лева, предявен за плащане на
12.04.2022 г., както и за съответната част за разноските.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3